№ 742
гр. Плевен, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430105294 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от *** ЕООД, ЕИК:
*********, против И. Г. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК и цена на иска 516,70 лева (общ размер), от които: 500 лева -
главница; 16,70 лева - договорна лихва върху главница.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се признава иска.
С оглед на изложеното и съобразно заявеното искане на ищеца, съдът
намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови
решение, с което предявеният иск, следва да бъде уважен. Предявеният иск е
допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен
интерес от търсената с иска защита. Направеното от страна на особения
представител на ответника признание на иска представлява по същество
процесуално действие, с което ответната страна се отказва от защита срещу
иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, което
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. В
настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК.
1
Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква
изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Съдът намира, че извършеното от страна на особения представител на
ответника признание на иска следва да бъде одобрено, тъй като се касае за
иск, по който спора е изцяло правен. Признанието на иска касае право,
признато от правния ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК,
изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявената искова претенция.
Ответникът следва да заплати направените разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 ГПК, че И. Г.
Н., ЕГН **********, гр. ***, дължи на *** ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез
юрк. Б. Т., парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по образуваното ГД №
****/2023 г., а именно сумата в общ размер от 516,70 лв., формирана както
следва:
1) главница в размер на 500 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
16,70 лв. за периода от **.**.**** г до **.**.**** г.
3) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, И. Г. Н., ЕГН **********, гр.
***, ДА ЗАПЛАТИ НА *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т.,
направените разноски по делото в размер на 525 лв.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3