Р Е Ш
Е Н И Е
№183/20.10.2021г.
Гр. Ямбол, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 199 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Х.Н.К. *** против Държавен фонд „Земеделие“ – София, с която
се иска присъждане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на
признато за незаконно уволнение за времето от 12.08.2020 г. до 12.02.2021 г. в
размер на 6 работни заплати – 6 898.47 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на главницата.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена с влязъл в сила
съдебен акт като незаконосъобразна. Посочено е, че за времето от 17.08.2020 г.
до 19.10.2020 г. е работила по трудово правоотношение и за същия период е
получила възнаграждение в размер на 1 264.17 лева, като след приспадане на
тази сума, следва да й се заплати обезщетение в размер на 6 898.47
лева.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа
исковата молба, като заявява, че сумата
е изцяло заплатена на доверителката й, но едва след завеждане на исковата
молба, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.
Ответната страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В постъпилата молба вх. № 2059/13.09.2021 г. се изразява
становище за недопустимост на исковата молба, тъй като ДФ „Земеделие“ е „предприел действия по заплащане на дължимото по закон обезщетение,
което е предмет на настоящия иск“, като се иска прекратяване на
производството поради липса на основание. Алтернативно се прави искане да бъде
постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните няма спор, че със Заповед №
1672/11.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, служебното
правоотношение на ищата Х.К. е прекратено на осн. чл. 107, ал. 1 от ЗДСл, както и че с Решение №
11/22.01.2021 г. на Административен съд – Ямбол по адм.
д. № 224/2020 г., потвърдено с Решение
6760/04.06.2021 г. по адм. д. № 3352/2021 г.
на ВАС на РБ, тази заповед е отменена. Решението на ВАС на РБ, като неподлежащо
на обжалване, е вляло в сила на 04.06.2020 г.
По делото е представен Трудов договор №
2/17.08.2020 г., сключен между ищцата К. и „***“ ООД, по силата на който
същата, считано от 17.08.2020 г. е постъпила на работа в дружеството, а на
19.10.2020 г. трудовият й договор е бил
прекратен. Към делото е приложено и Удостоверение изх. № 6/14.06.2021 г.,
издадено от „****“ ООД – Благоевград, от което е видно че за времето, през
което ищцата е работила в дружеството, е получила брутно трудово възнаграждение
в размер на 1 264.17 лева.
По делото е назначена и
съдебно-икономическа експертиза, заключението по която се поддържа от вещото
лице и в съдебно заседание и съгласно което, основната заплата на ищцата към
момента на признаване на уволнението й за незаконно е 1 287 лева. При това
положение сумата за обезщетение за максималният срок от 6 месеца възлиза на
общо 7 722 лева, от която сума следва да се приспаднат сумите, получавани
като трудово възнаграждение от „Дигитален прогрес“ ООД, при което дължимото
обезщетение става 6 457.83 лева. Тъй като обаче този доход е облагаем по
силата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, от него следва да се приспаднат 10 % или сумата от 645.78 лева. Или, след тези
изчисления вещото лице е стигнало до извода, че сумата, която ищцата К. следва
да получи като обезщетение за оставането си без работа следствие на незаконното
уволнение, е 5 812.05 лева.
Към делото е представено и Бюджетно
платежно нареждане № Е02398 от 13.09.2021 г., от което се установява, че на
същата дата, ДФ „Земеделие“ е привел на ищцата сумата от 5 812,05 лева представляваща
обезщетение за времето от м. август 2020
г. до м. февруари 2021 г.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Видно от депозираната искова молба, ищцата К.
претендира заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на
признато за незаконно уволнение за времето от 12.08.2020 г. до 12.02.2021 г. в
размер на 6 898.47 лева, представляващо 6 работни заплати, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т.
3 от ЗДСл, държавният служител има право
да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред
органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска
обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.
Видно от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
В конкретния случай от данните по делото
безспорно се установява, че основната заплата на ищцата К. към момента на
признаване на уволнението за незаконно е била в размер на 1 287.00 лева,
което предполага максимален размер на обезщетението (за 6 месеца) общо в размер
на 7 722 лева. От тази сума обаче, съобразно разпоредбата на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл следва да се приспадне полученото от ищцата трудово възнаграждение за
времето, през което е работила по трудово правоотношение в „****“ ООД и която
възлиза на 1 264.17 лева. При това положение обезщетението е в размер на 6 457.83 лева, като след
удържане на дължимия данък по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ (който е 10 на сто),
сумата, която следва да получи ищцата е в размер на 5 812.05 лева. Тази
сума, както вече бе посочено по-горе, е
приведена на К. на 13.09.2021 г., поради което в тази си част искът и е
неоснователен.
Предявеният иск обаче е основателен досежно претенцията за заплащане на законната лихва върху
дължимата сума за обезщетение, считано от датата на предявяването на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата. Видно от данните по делото,
исковата молба е заведена в съда на 07.07.2021 г.,
когато обезщетението вече е било дължимо и е изплатено на 13.09.2021 г. Поради
това за този период от време, ответникът дължи законната лихва върху сумата на
обезщетението.
С оглед на изложеното съдът намира, че
исковата молба е основателна само в частта, досежно претендираната лихва и в тази си част следва да бъде
уважена. Претенцията за заплащане на обезщетение обаче, както вече бе посочено
по-горе, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като от
доказателствата по делото безспорно се установява, че макар и след депозиране
на исковата молба, дължимата сума е заплатена на ищцата.
Що се отнася до направените от
процесуалните представители на страните искания за присъждане на разноски, следва
да се има предвид следното:
Исковата молба съдът намира за основателна
единствено по отношение на искането за присъждане на законната лихва върху
сумата за обезщетение за времето от предявяването на иска до изплащането на
главницата, тъй като в хода на производството претендираното
обезщетение е изплатено на ищцата. Доколкото обаче това е сторено едва на 13.09.2021 г. (исковата молба е
заведена на 07.07.2021 г. и е получена от ответната
страна на 19.07.2021 г.) и то в 14:09 часа, т.е. след проведеното на същата
дата в 10:30 часа съдебно заседание и доколкото в отговора на исковата молба с
вх. № 1086/04.08.2021 г. исковата претенция се оспорва като неоснователна и с
това ответникът е дал повод делото да продължи, съдът намира, че на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски досежно претендираната главница
до размера от 5 812.05 лева. От
своя страна ответникът също има право да получи разноски, съразмерно на
неоснователната част на иска. При това положение от общо направени разноски в
размер на 880 лева (200 лева за съдебно-икономическа експертиза и 680 лева
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение), ищцата има право да получи
разноски в размер на 741.38 лева. Ответната страна, при база на юрисконсултско
възнаграждение 100 лева, съразмерно на неоснователната част от исковата
претенция, следва да получи 15.75 лева. Или, при условията на компенсация, ответната
страна следва да заплати на ищцата сумата от 725.63 лева.
Водим
от горното, Я А С, първи състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Х.Н.К.,***,
със съдебен адрес:***, ст. 8, чрез адв. И.Д. законната лихва върху сумата от
5 812.05 (пет хиляди осемстотин и дванадесет лева и 05 стотинки) за
времето от 07.07.2021 г. до 13.09.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Н.К. против ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ иск за заплащане на обезщетение по чл.
121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в
размер на 6 898.47 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
не е била на държавна служба поради
незаконното й уволнение.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Х.Н.К.
разноски по делото, които след компенсация с разноските, на които ответника има
право, възлизат на 725.63 (седемстотин двадесет и пет лева и 63 стотинки)
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете