№ 18982
гр. София, 18.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.А
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №
20221110130539 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Д., с която е предявен срещу „З.
осъдителен иск за заплащане на сумата от 2705,34 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му за
причинените вреди на л.а. „И., в резултат на ПТП от 09.12.2020г., настъпило в гр. София, по
вина на водача И. И., управлявал л.а. „С., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
била застрахован при ответника.
Ищецът твърди, че на 09.12.2020 г., около 18:30 часа в гр. С.“ било реализирано ПТП
между лек автомобил „И., управляван от М. В. А., и лек автомобил „С., управляван от И. И.,
като причината за настъпването му била поведението на И. И., тъй като същият ударил лек
автомобил „И.“ модел „., в резултат на което били нанесени щети и по двата автомобила.
Сочи, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „И.“ модел „. бил застрахован
при „Д. по автомобилна застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № .. Във връзка с
претенция, подадена от М. А. била образувана щета № . от 14.12.2020 г. След извършен
ремонт ищецът заплатил на доверения сервиз стойността му в размер на 2690.34 лв., с което
се суброгирал в правата на увредения срещу причинителя на вредата, респ. неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът твърди, че лек автомобил
„С. бил застрахован в ответното дружество към датата на ПТП. Твърди, че била изпратена
регресна покана до ответника за доброволно заплаща на сумата от 2705,34 лв.,
представляваща сбор от платеното застрахователно обезщетение и сторените
ликвидационни разноски, като ответникът отказал заплащане на претендираната сума. Ето
защо моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
както и противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва предявения иск по
размер. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ произтича от установяването на
елементите от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка, а именно: наличие на имуществена застраховка „Каско на
МПС“, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на
действие на застраховката, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на
виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е
застрахована при ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка в размер на действително причинените вследствие на ПТП
вреди.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване фактите относно наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ответника и собственика
на лек автомобил „С., валидна към момента на настъпване на процесното събитие;
настъпването на ПТП на посочената в исковата молба дата и място; извършеното от ищеца
плащане към увреденото лице в размер на 2690,34 лв. и направата на ликвидационни
разноски в размер на 15 лв.
Спорът между страните е относно механизма на настъпилото ПТП, по чия вина е
настъпило същото, както и относно размера на вредите за лек автомобил „И.“ модел „..
По делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателства и съдебно-
автотехническа експертиза относно тези обстоятелства. От представения по делото
двустранен протокол се установява, че на 09.12.2020 г., около 18:30 часа в гр. С.“ било
реализирано ПТП между лек автомобил „И.“ модел „., управляван от М. В. А., и лек
автомобил „С., управляван от И. И., като съгласно съставения между страните протокол
виновен за настъпването е И. И..
Като свидетел по делото е разпитана М. В. А., водач на лек автомобил „И.“ модел „..
Тя споделя, че си спомня процесното ПТП, при което излизайки от вътрешен двор, гараж в
безистен на кооперация се врязала в падащ борд на автомобил, който стърчал около метър
зад купето. Посочва, че падащият борд не бил видим, тъй като било късно вечерта и било
много тъмно, а около него нямало никакви светлинни знаци, а освен това същият е бил в
ниската част на автомобила. Споделя, че бордът е ограничавал възможността за изход на
колата, като същият не имало как да бъде избегнат по никакъв начин. Счита, че вината за
процесното ПТП е изцяло на водача на лек автомобил „С., за което обстоятелство страните
постигнали съгласие в съставения между тях двустранен протокол.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира изцяло. Вещото лице посочва, че съобразно събраните доказателства механизма
на настъпилото ПТП е следният: на 09.12.2020 г., товарен автомобил „С., е спрял на
платното за движение на бул. „Я.“ със спуснат и необозначен заден борд. В същия момент от
вътрешен двор (гараж), находящ се зад мястото на което е спрял товарен автомобил „С.“,
излязъл товарен автомобил „И. ., като водачът предприел маневра за завой надясно, при
която предната дясна врата на автомобила влязла в съприкосновение със спуснатия заден
борд на товарен автомобил „С.“. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка,
водачът на товарен автомобил „И. ., не е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, тъй като спуснатият заден борд на товарен автомобил „С., се е намирал
извън зоната му на видимост.
С оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на товарен автомобил „С.“, доколкото е паркирал
автомобилът по такъв начин, по който е попречил на автомобил „И. . да напусне вътрешния
двор, като е поставил задния борд по такъв начин, по който същият не е бил видим и е
създавал опасност. Събраните доказателства в тази посока за еднопосочни, предвид
вписванията в протокола за ПТП, в който водачът на автомобил „С.“ е признал своето
противоправно поведение, а освен това показанията на свидетеля М. В. А., както и приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза са безпротиворечиви в тази насока.
2
Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „И.“
модел „., доколкото както от свидетелските показания, така и от приетата съдебно-
автотехническа експертиза се установи, че същият не е имал видимост и не е имал
възможност да предотврати настъпилото ПТП.
Между страните не се спори, че ищцовото дружество е извършило плащане към
увреденото лице в размер на 2690.34 лв. и направата на ликвидационни разноски в размер
на 15 лв., но ответникът оспорва, че заплатеното обезщетение е било в завишен размер,
доколкото действителните вреди са били на по-ниска стойност.
С оглед установяването на действителната стойност на уврежданията за лек
автомобил „И.“ модел „. е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, срещу което страните не са възразили. Както от двустранния протокол, съставен
между страните, така и от свидетелските показания на свидетелката М. А., се установява, че
уврежданията за автомобила са били в зоната на дясната врата на автомобила. Вещото лице,
изготвило съдебно-автотехническата експертиза, посочва, че същите се намират в пряка и
причинно - следствена връзка с настъпилото на 09.12.2020 г. произшествие в гр. София.
Съгласно експертизата стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил „И.
., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2491,14 лв. Вещото лице
посочва, че за процесното МПС не се предлагат алтернативни резервни части, необходими
за неговия ремонт.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ сочи за
действителна стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му
стойност. Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че
изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени
представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва
да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество.
Доколкото вещото лице е изчислило, че стойността необходима за възстановяване на
автомобил „И. ., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2491,14 лв., а
ищецът претендира 2705,34 лв., предявеният иск следва да бъде уважен частично до сумата
в размер на 2506,14 лв., включваща сумата необходима за възстановяване на автомобил „И.
., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 2491,14 лв., както и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Като законна последица от частичното
уважаване на иска и съобразно искането на ищеца в този смисъл следва да бъде присъдена
законната лихва върху сумата в размер на 2506,14 лв. от датата на исковата молба
(08.06.2022 г.) до окончателното плащане на вземането. За разликата над сумата от 2506,14
лв. до пълния предявен размер от 2705,34 лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
3
Ищецът е претендирал и доказал разноски в общ размер на 651,45 лв., от които 108,21
лв. за държавна такса, 503,24 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 40 лв. депозит за
свидетел. С оглед уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 594,22 лв.
Ответникът е претендирал и доказал извършване на разноски за депозит за съдебно-
техническа експертиза в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника,
който е бил защитаван от юрисконсулт се следват и поисканите разноски за юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, към който препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК към датата на
приключване на устните състезания по делото, и във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Като съобразни материалния интерес по делото и
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на ищеца се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 лв. Или общо разноските на
ответника за производството се равняват на сумата от 200 лв., от която съразмерно на
отхвърлената част на исковете на ответника се дължат разноски в размер на 14,73 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О., със седалище и адрес на управление град С. да заплати на „Д.,
със седалище и адрес на управление град С., на основание чл. 411 КЗ сумата от 2506,14 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му за причинените вреди на л.а. „И., в резултат на ПТП от
09.12.2020г., настъпило в гр. София, по вина на водача И. И., управлявал л.а. „С., чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахован при ответника, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 08.06.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 594,22 лв., представляваща
разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от
2506,14 лв. до пълния предявен размер от 2705,34 лв.
ОСЪЖДА Д., със седалище и адрес на управление град С. да заплати на ЗАД „О., със
седалище и адрес на управление град С., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
14,73 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4