№ 111
гр. гр. Добрич, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500033 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№269381/07.09.2021г., подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление град
София, 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, с ЕИК:
*********, срещу решение №260465/14.07.2021г. по гр.д.№138/2021г.на РС-
Добрич, с което дружеството е осъдено да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление в град Д., следните суми:-7 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от
водача на Влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, който е в
композиция с прикаченото към него полуремарке „Стае СА 339 К" с рег.№
***, а именно щети по влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***,
собственост на дружеството ищец „***" ЕООД, ЕИК: ***, град Добрич са
нанесени щети, някои налагащи подмяна, а други ремонт на следните части
на влекача: решетка декоративна PVC предна долна; решетка в преден капак;
капак преден - основна част -степен на ремонт 1; капак преден - горна част;
капак преден -дясна част; дръжка от панел под челно стъкло - лява; рамо на
дясна чистачка; стъкло челно; панел под челно стъкло; спойлер /държач/ на
1
десен фар; спойлер /държач/ на ляв фар; амортисьор кабина - десен;
амортисьор кабина - ляв; кабина предна горна част - степен на ремонт 1;
радиатор климатик; стойка /планка/ за преден капак дясна; греда пред
радиатори за вдигане кабина; държач стойка чистачки десен; сенник челен на
кабина; 367,53лева, представляваща законната лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от 16.07.2020г. до датата на
предявяване на настоящия иск 20.01.2021г. , ведно със законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на предявяване на настоящия иск
20.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
разноски по делото.
Намира решението за неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, иска отмяната му
и отхвърляне на предявения иск. Доводите на въззивника се свеждат до
неправилна преценка относно отговорността му за претърпените от ищеца
вреди, тъй като са причинени от ремарке, което не е функционално зависимо
от теглещото МПС и вредите са причинени при неговото самозадвижване,
при което подлежат на репариране от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на ремаркето, а не с притежаването и ползването
на теглещото МПС. Обсъждат се събраните по делото доказателства и тхната
доказателствена стойност. Излага се, че от приетия протокол за ПТП,
официален свидетелстващ документ с обвъэзрзаваща съда материална
доказателствена сила, по категоричен начин се установявало, че към момента
на настъпване на ПТП-то водачът У. предприел действия по разкачване на
ремаркето, след чието извършване и поради непредприемане на
необходимите действия по обезопасяване срещу потегляне на ремаркето,
същото се задвижило, тъй като не е функционално свързано и зависимо от
теглещото МПС. В този смисъл били и показанията на св.И.-служител от
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Добрич. Обстоятелсвата относно
самопотеглянето на разкаченото ремарке поради необезопасяването му били
отразени и в наказателно постановление, с което на водача е наложена глоба.
В решението липсвали аргументи защо не се кредитират показанията на св.И.,
а се кредитират показанията на св.У., пряк причинител и заинтересован от
изхода на делото, която заинтересованост произтичала от факта, че
признаването на механизма на самопотегляне ще доведе до отговорност на
2
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на ремаркето. Тъй
като ремаркето не било застраховано, обезщетението следвало да бъде
заплатено от Гаранционен фонд, а това от своя страна щяло да породи
регресно право срещу водача У.. В назначената САТЕ механизмът на
настъпване на ПТП бил описа като самопотегляне на композицията влекач с
прикачено към него полуремарке, заключението по нея своевременно
оспорено с отправено искане за повторна експертиза, което не било уважено
от съда. Противоречало на житейската логика и принципите на механиката
при наклон от 10% влекачът да самопотегли едва след опит за прикачване на
полуремаркето. Процесното събитие настъпило при разкачване на ремаркето,
което при липса на активирана ръчна спирачка самопотегля, което било
заявено от в.л.при изслушването му на 24.06.2021г., разяснявайки обратната
хипотеза, неподкрепена от доказателствата по делото. Кодекса на
застраховането не съдържал разпоредба на основание на която застрахователя
да дължи лихва за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие .
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна , която изразява становище за неоснователност на
жалбата, обосновано с излагане на фактически твърдения и анализ на
доказателства относно механизма на настъпване на процесното ПТП като
източник на претърпени от дружеството вреди, който счита да е установен.
Събраните по делото доказателства били правилно анализирани от съда.
Доказани били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника,
изяснено било, че вредите са настъпили при движение на заден ход на цялата
композиция влекач-ремарке, изяснено било, че „самоход на ремарке без
въздух е изключено“.Иска се потвърждаване на решението.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на
23.08.2021г., жалбата, депозирана в деловодството на ДРС 07.09.2021г. се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано
3
лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен
интерес от обжалване на неизгодното за него решение и е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269
ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Д.,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,1700, р-н
Студентски, бул.„Симеоновско шосе“ №67А, за сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от
водача на Влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, който е в
композиция с прикаченото към него полуремарке „Стае СА 339 К" с рег.№
***, а именно щети по влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***,
собственост на дружеството ищец „***" ЕООД, ЕИК: ***, град Добрич са
нанесени щети, някои налагащи подмяна, а други ремонт на следните части
на влекача: решетка декоративна PVC предна долна; решетка в преден капак;
капак преден - основна част -степен на ремонт 1; капак преден - горна част;
капак преден -дясна част; дръжка от панел под челно стъкло - лява; рамо на
дясна чистачка; стъкло челно; панел под челно стъкло; спойлер /държач/ на
десен фар; спойлер /държач/ на ляв фар; амортисьор кабина - десен;
амортисьор кабина - ляв; кабина предна горна част - степен на ремонт 1;
радиатор климатик; стойка /планка/ за преден капак дясна; греда пред
радиатори за вдигане кабина; държач стойка чистачки десен; сенник челен на
кабина; за сумата от 369,47лева, представляваща законната лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 15.07.2020г. до
датата на предявяване на настоящия иск 20.01.2021г. , ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
изплащане на задължението.
4
Предявен е пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ
поради отказ на ответното застрахователно дружество да изплати
обезщетение по щета № 2401-5000-20-301362 при настъпило
застрахователното събитие – вреди при управление на композиция влекач с
ремарке, т.е. за нанесени щети върху собственото на ищеца МПС- Влекач
марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, от водача на Влекач марка „Волво"
модел „ФХ" с рег.№ ***, с прикаченото към него полуремарке „Стае СА 339
К" с рег.№ ***, който автомобил, собственост на „***“ ЕООД, е застрахован
по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите в
„ЗАСТРАХОВАТЕАНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, по силата на полица №
BG/22/119003491300, с начална дата на покритие от 21.12.2019г. и крайна
дата на покритие до 20.12.2020г.
Конкретно се излага, че на 15.07.2020г., около 23,30часа, собствения на
ищеца влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, с прикачено към него
полуремарке с рег.№ ***, е бил позициониран непосредствено преди входа за
разтоварване на дестилерия, стопанисвана от „***” ЕООД, в гр.Д.. Пред
влекача на ищеца бил позициониран друг товарен автомобил- Влекач марка
„Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД, с ЕИК ***,
който е в композиция с прикаченото към него полуремарке „Стас СА 339 К" с
рег.№ ***. Подготвяйки камиона за разтоварване водачът на влекач марка
„Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, Н.А.У., предприел действия по закачане на
ремаркето „Стас СА 339 К" с рег.№ ***. До този момент ремаркето е в спряно
положение, разкачено, спирачната система е блокирана, тъй като по своите
характеристики ремаркетата не притежават собствено задвижване и нямат
самостоятелен приток на въздух под налягане. След закачане на ремаркето,
опорните му стабилизиращи крака са вдигнати. Поради това, че ръчната
спирачка на влекача не е била задействана, при свързване спирачната система
на ремаркето с влекача, ремаркето потегля на заден ход по естествения
наклон на пътя и блъска със своята задна част кабината на собствения на
ищеца влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, спрян зад него. За
настъпилото ПТП бил съставен Протокол №1713367 от 16.07.2020г. от мл.
автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" към ОД на МБР - Добрич, който
не се ползвал с доказателствена сила по отношение на фактите, които
органите на реда не са възприели пряко- в случая погрешно било отразено
състоянието на ремаркето, тъй като съставителя му не бил възприел пряко
5
факта дали ремаркето е било откачено или закачено, отразени били
твърдения, изложени пред него, същият не притежавал и специални знания и
умения в конкретната сфера.
Вследствие на настъпилото ПТП на собствения на ищеца влекач марка
„Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, били нанесени щети, някои налагащи
подмяна, а други ремонт на следните части: решетка декоративна PVC предна
долна; решетка в преден капак; капак преден - основна част -степен на ремонт
1; капак преден - горна част; капак преден -дясна част; дръжка от панел под
челно стъкло - лява; рамо на дясна чистачка; стъкло челно; панел под челно
стъкло; спойлер /държач/ на десен фар; спойлер /държач/ на ляв фар;
амортисьор кабина - десен; амортисьор кабина - ляв; кабина предна горна
част - степен на ремонт 1; радиатор климатик; стойка /планка/ за преден капак
дясна; греда пред радиатори за вдигане кабина; държач стойка чистачки
десен; сенник челен на кабина.
Собственият на „***“ ЕООД влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№
***, бил застрахован по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите
в „ЗАСТРАХОВАТЕАНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, по силата на полица
№ BG/22/119003491300, с начална дата на покритие от 21.12.2019г. и крайна
дата на покритие до 20.12.2020г. Полуремаркето „Стас СА 339 К" с рег.№
***, нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но
фактическата обстановка давала основание да се приложи чл.479 ал.1 от КЗ
вр. с чл.481, ал.1 изр.2 и ал.2 КЗ, според които текстове отговорността
относно вреди от ремаркета, свързани и функционално зависими от МПС по
време на движение, и/или когато се е откачило по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС.
Ответното застрахователно дружество е оспорило исковете с доводи за
липса на причинно-следствена връзка между настъпването на
пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищцовото дружество
вреди, липсата на предпоставките за ангажиране отговорността му по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена по
отношение на влекач марка „Волво“, модел „ФХ", ДК № ***, тъй като
вредите от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е
функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение,
6
както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителна
застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на ремаркето. От Протокол за ПТП № 1713367
от 16.07.2020 г. по категоричен начин се установявало, че към момента на
настъпването на процесното ПТП, водачът Н.А.У., предприема действия по
разкачването на ремарке „Стае СА 339 К", ДК № ***, след чието завършване
и поради непредприемане на необходимите действия по обезопасяване срещу
самопотегляне на ремаркето, същото се задвижва, тъй като не е
функционално свързано и зависимо от теглещото моторно превозно средство
и удря влекач марка „Волво", модел „ФХ", ДК № ***. Към датата на
настъпването на процесния инцидент, ремарке „Стае СА 339 К", ДК № ***,
нямало валидно сключена застрахователна полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Счита, че
Протокол за ПТП № 1713367 от 16.07.2020 г., представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила,
механизма, пътна обстановка, водачите на пътните превозни средства,
участвали в инцидента, както и по отношение на обстоятелството, т.е.
извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани
лично от него обстоятелства. Оспорва размера на претендираните вреди-
сумата от 7 000 лева не била съобразена със средните пазарни цени за
отстраняване на настьпилите вреди към момента на събитието, като се вземе
под внимание годината на производство на автомобила, степента на
експлоатация и амортизация. Оспорва и акцесорната претенция за
обезщетение за забава. Застрахователното дружество не дължало лихва от
датата на настъпване на инцидента. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ
„Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.". Цитираните разпоредби били специални спрямо общата разпоредба на чл.
86 от ЗЗД. Кодекса на застраховането не съдържал разпоредба, по силата на
7
която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите да дължи лихва върху застрахователното обезщетение,
начислена от датата на застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Няма спор между страните, установява се и от събраните по делото
доказателства/свидетелство за регистрация част І, застрахователна полица,
справка от страницата на Гаранционен фонд/, че влекач марка „Волво" модел
„ФХ" с рег.№ *** е собственост на „***“ ЕООД, застрахован е по риска
„Гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕАНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, по силата на полица № BG/22/119003491300, с
начална дата на покритие от 21.12.2019г. и крайна дата на покритие до
20.12.2020г., както и, че ремарке с ДК№ *** няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“ към 15.07.2020г.
Няма спор и по факта, че на 15.07.2020г., около 23,30часа, преди входа
за разтоварване на дестилерия, стопанисвана от „***” ЕООД, в гр.Д.,
собствения на ищеца влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***, с
прикачено към него полуремарке с рег.№ *** е претърпял ПТП, в резултат на
което са причинени повреди на товарния автомобил.
Спорен е механизма на настъпване на ПТП и отговорността на
застрахователното дружество за претърпените вреди, както и техния размер.
По делото е представен Протокол за ПТП №1713367, съставен на
16.07.2020г. в 01.30часа от Д.И. -мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна
полиция" към ОД на МБР – Добрич, при посещение на мястото на ПТП-
гр.Добрич, Западна кв.зона, ул.“Дванадесета“, пред входа на „***“.
Съставителят е удостоверил, че на 15.07.2020г. в 23.30часа е осъществено
8
ПТП с двама участника: Участник 1- влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.
№ ***, собственост на „***“ЕООД, управляван от Н.А.У., с ремарке ДК№
***, и Участник 2 -влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ ***,
собственост на „***" ЕООД, с ремарке ДК№ 9015 ЕХ / без данни за водача
му/. За Участник 2 /ищцовия влекач с рег.№ ***/ е отбелязано
обстоятелството „паркиран”. В графа „обстоятелства, причини и условия за
ПТП” е вписано: „Участник 1 предприема разкачване на прикаченото
полуремарке като не взема мерки то да не се приведе в движение или да
потегли само, в следствие на което полуремаркето потегля на заден ход и
блъска паркираният зад него Участник 2”.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез
опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна
следва да установи твърденията си /решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. №
769/2012 г. на ВКС, I т.о./. В случая оспорването касае механизма на ПТП.
Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието
на длъжностното лице, съставило протокола, респ.когато възпроизвежда
изявление на участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа, но не се ползва с обвързваща
доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, поради
което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и
противоправното поведение на делинквента /решение №15 от 25.07.2014 г. по
гр.д.№1506/2013г. на ВКС, решение №71 от 16.08.2017 г. по гр.д.
№60343/2016г.на ВКС, II г.о./.
Разпитан като свидетел служителят на Сектор „ПП“ при ОД на МВР
гр.Добрич Д.И., съставител на Протокол за ПТП №1713367/16.07.2020г.,
споделя, че е посетил местопроизшествието по сигнал, получен чрез ОДЧ. На
мястото имало 4 ППС. Констатирал на място два автомобила- влекач с
прикачено полуремарке и друг влекач с прикачено полуремарке
позиционирани един пред друг. На първия влекач полуремаркето било в
съприкосновение със стоящия зад него влекач, по който имало щети. Попитал
9
водача каква е причината и той отговорил, че при разкачване на
полуремаркето същото е потеглило и удря влекача зад него. Въз основа на
неговия разказ съставил акта, не е присъствал на произшествието.Виновният
водач признал вината си.
Преки и непосредствени впечатления от ситуацията преди и по време на
произшествието споделя свидетеля М.Н.Н., който на 15.07.2020г. като водач
на влекач изчаквал реда си за разтоварване на същата опашка пред
дестилерията, бил преди влекача, който тръгнал назад. Обичайно се събирали
доста камиони, чакали около 20часа- паркирали, „удряли“ ръчната спирачка,
записвали си ред, чакали да им се обадят и до един час от обаждането
трябвало да отидат за разтоварването. Този който имал и други
полуремаркета ги откачал и закачал, свидетелят имал само едно. Според
свидетеля полуремаркетата си имат собствен спирачен механизъм.
Самостоятелно ремаркето няма как да тръгне, защото то блокира. Единствено
чрез подаване на въздух по специални маркучи, наречени лули със
серпентини, от влекача към ремаркето ставало деблокиране на спирачката на
ремаркето. Ако обаче не е включена спирачката на влекача композицията
може да тръгне назад при подходящ наклон. Ремаркето, паркирано зад това на
свидетеля било разкачено и стояло блокирано на опашката за ред около 20
часа. Шофьорът имал и друго ремарке и през това време, докато едното
изчаква на опашката, отишъл да си работи с другото ремарке. Дошъл, откачил
другото ремарке малко по-нагоре, защото там нямало място, и започнал да
закача паркираното ремарке. Докато го закачал двамата си говорели. Когато
пуска въздуха цялата композиция тръгнала назад. През това време водачът на
влекача бил зад кабината си, закачал лулите-специални приспособления,
които се закачали от влекача към ремаркето. Лулите били две-червена и
жълта, когато се закачи червената, въздухът тръгва и ако не е дръпната
ръчната спирачка композицията тръгва. Водачът нищо не можел да направи,
свидетелят отворил вратата и се опитал да натисне крачната спирачка, но не
успял, чул се лек удар, звук от съприкосновение. Композицията достигнала
до третия камион, стоящ на опашката. След това водачът си преместил
камиона напред. Според свидетелят водачът е забравил да задейства ръчната
спирачка, нямало как ремаркето само да тръгне, преди това стояло на
опашката около 15-20часа и не било мръднало. Без въздух нямало как да
тръгне, а свидетелят видял, че водача е включил червената лула, имало и лек
10
наклон на терена, което спомогнало да се приплъзне със самия влекач, който
бил и по-лек от ремаркето с товара. Разстоянието между двете композиции
било около два, три метра, но прицепът бил дълъг 10 метра. Влекачите,
участници в произшествието, били по-нови модели от влекача на свидетеля.
Свидетелят предполага, че ръчните им спирачки се активират при
изключване на двигателя. В случая двигателя на влекача работел.
Съвпадащи с показанията на свидетеля Н. са показанията на свидетеля
Н.А.У., водач на влекач марка „Волво“, модел „ФХ“ с ДК № *** относно
обстоятелствата преди и по време на произшествието. Според свидетеля
ремаркето му е стояло разкачено през целия ден на въпросното място,
изчаквал ред пред дестилерията за разтоварване. През това време отишъл с
влекача да си върши друга работа. Когато му дошъл реда, свидетелят се
върнал, закачил си ремаркето за влекача и тогава започнал скачането на
въздушна и ел.инсталация на влекач към ремарке. При закачане на
въпросната ел.инсталация и въздух цялата композиция тръгнала назад.
Свидетелят У. признава, че пропуснал да включи ръчната спирачка на
влекача. Тя била механична. Лекият наклон спомогнал за приплъзването,
както и тежестта на товара в ремаркето на свидетеля. Назад тръгнала цялата
композиция заедно с влекача и се придвижила 1,50-2 метра. Неговия влекач
не се е ударил в ремаркето, защото бил вече свързан с него.
Според вещото лице Н.Н. по допуснатата от районния съд съдебно
техническа експертиза, дало заключение относно механизма на ПТП на база
събраните гласни и писмени доказателства и след извършения оглед на ППС,
пътният инцидент е възникнал при извършване на маневра движение на заден
ход на седлови влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№ *** с цел
подхождане и закачване на полуремарке марка “Стас СА 339К” с рег.№***,
което е било оставено в зоната на изчакване за разтоварване, след като
водачът е подходил под платформата на полуремаркето и е пропуснал да
задейства ръчната спирачка на влекача и ръчната спирачка на ремаркето, е
предприел закачане на кабелите и маркуча за подаване на въздух към
ремаркето. При свързване на ремаркето с маркуча /червената серпентина/ за
сгъстен въздух, въздушният клапан от спирачната система освобождава
спирачките на ремаркето /които без въздух, при откачено ремарке или
повреда моментално блокират колелата на ремаркето/ и реално състава
11
влекач- полуремарке, оставен без ръчни/паркинг/спирачки, потегля. Според
експерта действията на водача на Влекач марка „Волво" модел „ФХ" с рег.№
***, не са били съобразени с изискванията за безопасна работа при закачване
на полуремаркето- да задейства ръчната спирачка на влекача и да задейства
ръчната спирачка на ремаркето. Налице е причинна връзка между действията
на водача и причинените щети и деформации по певредения влекач. При
изслушването му в открито съдебно заседание на 24.06.2021г. вещото лице Н.
Н. дава обяснения и, че самоход на ремарке без въздух е изключено, че не е
възможно да се подаде въздух на ремаркето, ако няма физическо скачване
между влекача и ремаркето. Това е инженерно заложено от завода
производител. Ако едната от спирачките е била задействана, много трудно на
10% наклон ремаркето би могло да дръпне влекача. В случая шофьорът е
забравил и двете спирачки невключени.
Касае се за потегляне на състава от увреждащия влекач с прикачено
ремарке по наклон при извършването на маневра закачане на полуремарке, и
последвал удар между задната повърхност на полуремарке марка “Стас СА
339К” и предната лицева част /кабината/на паркираният зад полуремаркето
седлови влекач, при което според вещото лице на последния са нанесени
щети, налагащи подмяна на частите с нови, а именно: Капак преден -основна
част; Стойка преден капак; Декоративна решетка – горна; Декоративна
решетка – долна; Дръжка панел горен; Спойлер ( държан ) фар – десен;
Спойлер ( държан ) фар – ляв; Рамо за чистачка-дясна; Основа (държан) на
рамо за чистачка – дясна; Предна челна стъкло; Панел под предна челна
стъкло; Челен сенник на кабината -над стъклото; Амортисьор на кабината –
ляв; Радиатор климатик, както и щети, които не налагат подмяна, а ремонт и
възстановяване – предна греда за вдигане на кабината, Кабина дясна част до
преден капак и Кабина предна горна част. Според вещото лице нанесените
щети могат да се отстранят, като автомобила може да се експлоатира в
бъдеще след неговото възстановяване. Средствата, необходими за
възстановяване на увредения влекач, коригирани с коефициента на
овехтяване възлизат на 7095,32лв. по средни пазарни цени, с включено ДДС
към 15.07.2020г.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.експертното
заключение, установяват по категоричен начин механизма на ПТП,
опровергават удостоверения в оспорения протокол за ПТП, съставен от лице,
12
което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното
събитие, факт за увреждащо действие при разкачване на ремаркето. Вън от
това същественото за цялостния механизъм на ПТП с оглед доводите и
възраженията на страните не е дали са били предприети действия по
разкачване или прикачване на ремаркето, а дали се е стигнало до тяхното
осъществяване, при което да е прекъсната функционалната връзка,
физическото свързване на двата компонента на едно цяло превозно средство
влекач-ремарке.
Липсват доказателства, опровергаващи обстоятелства във връзка с
механизма на ПТП, такива, каквито са установени от събраните и обсъдени
по-горе доказателства, в частност във връзка с правозащитното възражение на
ответника, че вредите са причинени от ремарке, което не е свързано с
моторно превозно средство и функционално зависимо от него. С оглед
конкретната фактическа обстановка, т.е. след като от събраните по делото
доказателства се установява, че към момента на процесното ПТП ремаркето е
било свързано със застрахования при ответното дружество влекач, нормата на
чл.479, ал.2 от КЗ е неприложима. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховане на гражданската отговорност на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на влекача
/теглещото моторно превозно средство/, съобразно нормата на чл.479, ал.1 от
КЗ, обосновава отговорността на ответното застрахователно дружество за
нанесените от ПТП вреди, т.е.отговорността на ответника се ангажира на
основание валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", по
застрахователна полица № BG/22/119003491300, с начална дата на покритие
от 21.12.2019г. и крайна дата на покритие до 20.12.2020г. Ищецът предявил
извънсъдебна претенция пред застрахователя на 16.07.2020г., по която е
образувана щета №2401-5000-20-301362, но ответникът е отказал да определи
и изплати каквото и да е по размер застрахователно обезщетение за
имуществените вреди
При това положение, главният иск, предявен за сумата от 7000лева,
подлежи на уважаване в пълен размер, с оглед установената от вещото лице
стойност на причинените щети от 7095,32лв..
Основателен е и следва да бъде уважен и акцесорния иск за обезщетение
за забава пращането на обезщетението от 7000лева в размер на законната
13
лихва за периода от 16.07.2020г. до датата на предявяване на настоящия иск
20.01.2021г. Отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице се
свежда до това да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие е отговорността на прекия причинител
за лихви, която за последния съществува считано от датата на непозволеното
увреждане. Застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, като действащата
правна уредба регламентира, че отговорността на застрахователя се ангажира
от момента на узнаването – уведомяването за настъпването на
застрахователното събитие. Тази изрична регламентация относно
съвпадащата отговорност на застрахователя с отговорността на деликвента за
лихви е дадена в разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, а съгласно същата норма, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/.В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая са налице конкретни данни за датата на предявяване на
застрахователната претенция – 16.07.2020г. и от този момент е дължима
законната лихва, включена в застрахователното обезщетение по смисъла на
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.
Изчислена с лихвен калкулатор на НАП дължимата законна лихва върху
главното вземане от 7 000лева за периода от 16.07.2020г. до 20.01.2021г. е в
размер на 367.53лева. До този размер акцесорният иск правилно е уважен.
На осн.чл.86 от ЗЗД върху главното вземане от 7 000лева се дължи и
законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск на
14
датата 20.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В тази връзка и на основание чл.271 ГПК настоящата инстанция
препраща и към мотивите на районния съд, обосновал правен извод за
основателност на предявените искове и постановил правилно и
законосъобразно решение, което на основание чл.272 от ГПК следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
С оглед изхода от спора във въззивната инстанция право на разноски
има въззиваемата страна, която е удостоверила извършването на разходи за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
700лева/сДДС/, които следва да и се присъдят изцяло поради неоснователност
на възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК. Касае се за защита
срещу по два оценяеми иска -единия с цена от 7000лева, другия с цена от
367.53лева, минималното дължимото адвокатско възнаграждение по които,
съгласно Наредбата № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 680лева без ДДС /чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата/ и на 300лева без ДДС/чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата/, т.е. в сравнение
с минимално дължимото платеното не е прекомерно. В полза на въззиваемия
следва да се присъди и сумата от 50лева, съставляваща държавна такса за
разглеждане на исковете, дължима на районния съд, събрана от въззивната
инстанция по реда на чл.129 от ГПК, както и 4.50лева банков комисион за
внасянето и .
Тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. 2 ГПК установява
минимален размер на цената на исковете по търговски спорове - 20 000 лева,
под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, като
произнесено по такъв спор с цена на главния иск под този размер, а именно 7
000лева, настоящото решение на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260465/14.07.2021г. по гр.д.
№138/2021г.на РС-Добрич в обжалваните части/за сумата от 7000лева и за
сумата от 367,53лева/ .
15
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София, 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град Д., съдебно –деловодни
разноски от 700лева адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция,50лева държавна такса и 4.50лева банков комисион.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16