Решение по дело №1498/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1652      Година  2022, 04.10.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 21.09.2022 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1498 по описа за 2022 година и като обсъди:  

 

                                      Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят Ф.Т.В. *** чрез адв. Д., е оспо­рил Решение №173 от 04.05.2022г. на Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите/ТД на НАП/ гр.Пловдив, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№С210013-012-0000094/31.08.2021г., издаден на основание чл.208 ал.2 ДОПК от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.

Недоволен от така постановеното административно решение, жалбопо­да­телят счита същото за незаконосъобразно и настоява за отмяната му и вди­гане на запора върху процесното МПС. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив счита жабата за недо­пустима, алтернативно неоснова­телна и настоява за отхвърлянето й. Подробни съображения излага в нарочно писмено становище, приложено по делото. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения про­цесуален срок, поради което съдът намира същата за ДО­ПУС­ТИМА. Разгле­да­на по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради след­ните съображения.

С ПНОМ изх.№С200013-022-0025367/07.05.2020г., издаден от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр.Пловдив, офис Пазард­жик, е наложен запор върху 17 бр. МПС, собственост на „ТАКСИ 1“ООД – длъж­ник по изп. дело №*********/2018г., сред които и лек автомобил марка CITROEN, модел С4, рег.№***, рама №VF7LCNFUC74665470, двигател №10FX6N321202, с балансова стойност 0,00 лева. Във връзка с наложените обезпечителни мерки до ОД на МВР – Пловдив е изпратено Запорно съобщение изх.№С200013-122-0006119/07.05.2020г., получено на 12.05.2020г., като запорът е отразен в системата на КАТ.

С молба вх.№С210013-000-0388528/24.08.2021г., адресирана до пуб­личния изпълнител, жалбоподателят твърди, че съгласно Решение №261045/ 28.10.2020г. по гр. дело №2878/2020г. по описа на ПРС, копие от което е представено, лек автомобил марка CITROEN, модел С4, рег.№***, рама №VF7LCNFUC74665470, двигател №10FX6N321202, е негова собственост, решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение. В тази връзка се иска да бъде вдигнат наложеният запор.

По така подаденото искане, публичният изпълнител е постановил Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208 ал.2 ДОПК изх.№С210013-012-0000094/31.08.2021г., като за да стори това е приел на първо място, че представеното съдебно решение не е годно доказателство, тъй като не представлява официално заверен препис или извлечение от официален документ. Мотивирано е, че липсва определен момент за влизане в законна сила на решението, а предварителният договор има само облига­ционно действие, но няма вещноправно действие. На следващо място е приел, че процесното МПС е предмет на обезпечение по изпълнително дело, обра­зувано срещу „ТАКСИ 1“ООД за събиране на неплатени публични задължения, поради което на последното е забранено да се разпорежда със запорираната вещ. В този смисъл, за да се вдигне наложеният запор, е необходимо молителят или длъжникът по изпълнителното дело да заплатят неплатените публични задължения.

Недоволен от така постановения отказ, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, който със своето решение от 04.05.2022г. е приел от една страна, че жалбата е подадена в срок от трето лице, притежаващо самостоятелни права върху веща и с правен интерес от обжалването му, следователно е допустима, а от друга е приел, че жалбата е неоснователна. За да стори това, ответният административен орган е приел, че запорът на лекия автомобил е наложен преди да бъде обявен за окончателен сключеният предварителен договор, с който реално се обявява за собственик жалбоподателят, както и че именно от 21.04.2021г. собствеността преминава от патримониума на длъжника по изпълнителното дело в патримониума на жалбоподателя. В този смисъл и се посочва, че ДОПК или друг закон не забра­нява смяната на собственост на запорирано МПС, но неговият собственик придобива движимата вещ с тежест, която тежест реално му пречи да урегулира административните правила за ползването й, какъвто е случаят с пререгистрирането й в КАТ. Като краен резултат оспореният отказ е потвърден. 

В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

От изложеното в самото искане на оспорващия, а и от жалбата му до съда, става ясно, че административното производство е започнало по молба на третото лице – Ф.Т.В. до публичния изпълнител за отмяна на нало­жения запор върху конкретно МПС, а именно лек автомобил марка CITROEN, модел С4, рег.№***, рама №VF7LCNFUC74665470, двигател №10FX6N321202, наложен с ПНОМ изх.№С200013-022-0025367/07.05.2020г., издаден от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно чл.208 ал.1 ДОПК, отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването и след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл.225 ал.1, т.2 и 5, като при съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. А съгласно чл.208 ал.2, изр.1 ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл.197 в 7-дневен срок от съобщаването му, като решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал.1, изречение първо или че са налице условията по чл.199 ал.2, а длъж­никът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това/ал.3 на чл.208 ДОПК/. Или, третото лице със самостоятелни права върху обектите на изпълнение, макар да е страна в изпълнителното производство, по аргумент от чл.210 ал.1, т.3 ДОПК, не е в кръга на лицата, легитимирани според чл.208 ал.1 ДОПК, да искат отмяна на обезпечението, поради което и не разполагат с правото на административно обжалване на актовете на публичния изпълнител във връзка с обезпечението.

Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.197 ал.1 ДОПК, приложима по силата на изричната препратка на чл.208 ал.2 ДОПК, постанов­лението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата, т.е. защитата по този ред е предоставена на засегнатите лица от налагане на обезпечителната мярка, като това безспорно е длъжникът по изпълнението. Трети лица, съгласно ал.5 на цитирания чл.197 ДОПК, могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица, съответно жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.

В разглеждания случай Ф.Т.В. не е длъжник по изпълнителното дело, като не се представят данни, а и не се твърди, че в деня на налагане на обезпечителните мерки върху МПС, собственост на длъжника „ТАКСИ 1“ООД, а именно 07.05.2020г., въпросният лек автомобил марка CITROEN, модел С4, рег.№***, рама №VF7LCNFUC74665470, двигател №10FX6N321202, по отношение на който се иска отмяна на наложения запор, да се е намирал във владение на В., тъй като същият твърди, че е придобил собствеността върху него с решение на ПРС от 28.10.2020г. Следователно, В. не е активно процесуално легитимирано лице да оспори отказа за отмяна на наложената обезпечителна мярка на основание чл.208 ал.2 ДОПК.

Така постановеният отказ на публичния изпълнил по молбата на жалбо­подателя от 24.08.2021г. обаче представлява действие на публичния изпъл­нител, поради което и за неговото обжалване са приложими разпоредбите на чл.266 и сл. ДОПК/по аргумент от чл.266 ал.4 ДОПК/, а не както е прието от органа – по реда на чл.197 ал.1 ДОПК. Това е така, защото третото лице Ф.Т.В. не е обжалвал ПНОМ по предвидения за това ред в чл.197 ДОПК, а е предприел друга форма на защита, като е сезирал публичния изпълнител по образуваното изпълнително производство сам да отмени нало­же­ната обезпечителна мярка, поради което и в случая не намира приложение разпоредбата на чл.197 ал.5 ДОПК, която има предвид обжалване на ПНОМ, а не обжалване отказа на публичния изпълнител да отмени наложената обезпе­чителна мярка.

Следователно, Директорът на ТД на НАП – Пловдив неправилно е приел, че производството пред него е такова по чл.197 ДОПК. Правилната квали­фикация на производството е по чл.266 ДОПК, тъй като е обжалвано действие на публичен изпълнител, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.267 ал.1 и ал.2, т.4 ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства и в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Съответно, в случай, че жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението. Или, в случаите, когато жалбата на третото лице не бъде уважена, то не разполага с възможността да оспори решението на решаващия орган, но може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа на решението. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.268 ал.1 ДОПК, регламентираща съдебното обжалване на решението на решаващия орган, съгласно която в случаите по чл.267 ал.2, т.2, 4, 5 и 6 длъжникът или взис­кателят може да обжалва решението пред административния съд по постоя­нния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението, т.е. не е предвидена възможност за третото лице да оспори решението. Както вече се посочи и по-горе, за третото лице съществува възможността да предяви иск по реда на чл.269 ДОПК.

С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение, постановено в производство по реда на чл.208 и чл.197 ДОПК, следва да бъде отменено, като на основание чл.160 ал.3 ДОПК преписката следва да бъде върната на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив за ново произнасяне по жалбата на В. по реда на чл.266 и сл. ДОПК срещу действие на публичен изпълнил, изразяващо се в отказ за отмяна на обез­печение, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълку­ването и прилагането на закона.

За разноските.

При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева, заплатена държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №173 от 04.05.2022г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№С210013-012-0000094/31.08.2021г., издаден на основание чл.208 ал.2 ДОПК от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр.Пловдив, офис Пазарджик, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив за ново произнасяне по жалба на Ф.Т.В. срещу действие на публичен изпълнител, изразяващо се в отказ за отмяна на обезпечение, обективирано в писмо изх.№С210013-012-0000094/31.08.2021г., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призоваване град София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на Ф.Т.В. ***/десет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :