№ 5293
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110139262 по описа за 2022 година
Ищецът З.Е.“ е предявил срещу ответника „А.“АД осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1355,37лв. –заплатено регресно
вземане по щета **********/04.10.2021г.ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че във връзка с
реализирано на 03.10.2021 г. в района на гр. *** е изплатил сумата от 2710,74 лв.,
,представляваща застрахователно обезщетение за щетите по л.а. „Мерцедес“, модел Б 200, с
ДК № ***, застрахован при него по застраховка „Автокаско“. Претендират се и
ликвидационни разходи в размер на 15лв. Виновен за процесното ПТП е водачът на лек
автомобил марка„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ***, застрахован по застраховка
Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Заявява, че е поканил ответника да заплати претендираната
сума, но последният е заплатил сумата от 1370,37лв., като е останал незаплатен остатък в
размер на претендираната сума., с което обосновава и интереса си от воденето на настоящия
процес. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „А.“АД дава становище
за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на сключена
застраховка Гражданска отговорност за л.а марка„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ***, но се
оспорва вината на водача и за настъпването на процесното ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на водача на другия участващ в ПТП-то автомобил. При условията
на евентуалност заявява, че е заплатено застрахователно обезщетение в завишен размер.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
1
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че лек
автомобил марка„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *** е застрахован по застраховка ГО при
ответника; че автомобил по л.а. „Мерцедес“, модел Б 200, с ДК № *** е застрахован по
застраховка Автокаско при ищеца, както и че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в претендирания размер, а ответникът е заплатил сумата от 1370,37лв.
По делото е разпитани водачите и на двата автомобила.
Свидетелят П. М. заявява, че си спомня процесното пътно-транспортно произшествие.
Твърди, че колата му била паркирана наполовина в гаража, половината на тротоара, изобщо
не излизала на пътя, даже точно преди колата имало дърво. Твърди, че бил извън
автомобила и не е видял с каква скорост се е движел другия автомобил. Заявява, че
автомобилът му не е бил на пътя, а на тротоара, като вследствие на удара автомобилът се е
извъртял и се е ударил в гаражната врата и стената на гаража.
Свидетелят О. Д. заявява, че си спомня процесното пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 03.10.2021г. Твърди, че се движел по ул. „***“ в гр. ***, посока към 1-во ОУ,
като при преминаването му покрай адрес ул. „***“ № 25, при излизане от гараж на един
автомобил на заден ход, го ударил странично. Твърди, че е имал видимост, но поради
начина по който се отварят вратите на гаражите няма видимост, че излиза автомобил.
Заявява, че ударът е настъпил отстрани, отпред, в дясната част, преден калник и гума.
Заявява, че е усетил автомобилът да се появява отстрани с периферията на зрението си.
Твърди, че е имал инстинкт да завие в ляво, но там е имало друг автомобил. Сочи, че е
възприел автомобила в момента на удара. Свидетелят потвърждава, че е подписал
двустранния констативен протокол. Сочи, че другият автомобил е бил излязъл около 50 см.,
останалата му част е била при дървото и вратата.
По делото е изслушана САТЕ като вещото лице дава два варианта на механизъм на
настъпване на процесното ПТП, с оглед показанията на разпитаните свидетели и отразеното
в ДКП, доколкото е налице противоречие. Вещото лице посочва, че ако се приемат
документите по делото и вписаното от водача Д. в ДКП относно вината за настъпване на
ПТП, то механизмът на настъпване на произшествието е следният: На 03.10.2021 г., в град
*** на улица *** в района на № 25 лек автомобил Мерцедес В200 CDI, рег.№ ***, е бил
паркиран частично в гаража и частично на тротоара. Времето е било ясно, пътната настилка
суха. По същото време, движейки се по ул.*** в посока към Първо основно училище
водачът на МГ1С Тойота Ярис с рег.№ ***, се отклонява от посоката си на движение и
реализира удар в паркирания автомобил Мерцедес В200 CDI, находящ се частично на
тротоара пред гараж на № 25. Вследствие удара и поетата кинетична енергия паркираният
л.а.Мерцедес се отклонява и реализира удар е лявата си габаритна част в отворената врата на
гаража. От последващата ротация по посока на часовниковата стрелка последва удар и в
облицовката на предната броня в гаражната клетка. Настъпва ПТП с материални щети.
От друга страна, ако се приеме, че водачът Д., управлявал МПС Тойота Ярис при
настъпване на ПТП, обективно, вярно и правилно и възприел и пресъздава пред съда
обстановката при настъпване на събитието, то механизмът на ГГГП, изведен само от
неговите показания, е следният: На 03.10.2021 г., в град *** при условията на ясно време, в
светлата част на денонощието и при суха пътна настилка, водачът на МПС Тойота Ярис с
рег.№ ***, се е движел по ул.*** в посока към Първо основно училище. В района на № 25
на ул. *** водачът на лек автомобил Мерцедес В200 CDI, рег.№ ***, излиза от гараж с
маневра на заден ход, при която не пропуска движещия се по ул.*** в права посока МПС
Тойота Ярис и реализира ПТП със същия. Настъпва ПТП с материални щети.
2
Отразено е в експертизата, че щетите нанесени на МПС Мерцедес модел В 200 CDI се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното
ПТП. Стойността им по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2785,64лв.
Отразено е, че няма данни за хоризонтална и вертикална маркировка в района на настъпване
на ПТП.Посочва се, че от техническа гледна точка ПТП е било предотвратимо от водача на
автомобил Мерцедес В200 ако при излизане от гаража е спрял и е изчакал преминаването на
другия автомобил. За водача на л.а Тойтота Ярис ударът би бил предотвратим, ако същият
се е намирал на по-голямо отстояние при което би имал възможност да спре или да се
отклони в посока на ляво, за да не допусне удар.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, като компетентно и задълбочено
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
С оглед въведените в отговора на исковата молба фактически твърдения, съдът намира
че от страна на ответника е направено възражение за съпричиняване на водача на
застрахования при ищеца автомобил като допълнителен елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователя.
В тежест на ответника при така направени възражения е да установят наличие на
съпричиняване от страна на водач на застрахован при ищеца автомобил, тоест да ангажира
доказателства, че този водач е извършил действия, допринасящи за настъпване на
вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на водач на
застрахован при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по 51, ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си. Не
всяко поведение на този водач, дори и такова което не съответства на предписано в закона,
може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на 51, ал. 2 от ЗЗД. Само
това поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на 51, ал. 2 от ЗЗД Принос по смисъла
на 51, ал. 2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си водачът на застрахования
при ищеца автомобил е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по
51, ал. 2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление №
17/1963 г.
Съдът приема, че обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства
установяват, че водач на застрахован при ищеца автомобил с Мерцедес В 200 ДК № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата и така е допринесъл за настъпването на
вредите. До горният извод съдът достигна при анализа на събраните входа на
производството свидетелски показания и приобщените по делото фотоснимки ползвани от
вещото лице при изготвяне на САТЕ. Видно от приетите снимки и от показанията на
свидетеля М. на тротоара пред гаража му е имало дърво, намиращо се по посока на
движението на л.а Тойота. Самият свидетел заявява, се е чудел как е успял другия участник
да се качи на тротоара и да удари колата му въпреки дървото. Според съда този факт не
кореспондира на действителността и всъщност към момента на настъпването на ПТП
задната част на л.а. Мерцедесе В 200 се е намирала на пътното платно, което от своя страна
е способствало за настъпването на ПТП. Съдът не дава вяра и на показанията М. относно
това, че не е бил в автомобила, тъй като свидетеля Д. заявява, че е възприел с периферното
3
си зрение, че при движението си назад другия автомобил е ударил неговия, което свидетелят
заяви при разпита си в съдебното заседание.
Изводът за поведението на водача на автомобил „Мерцедес“ застрахован при ищеца
следва от съвкупния анализ на относимите доказателства – ДКП, показанията на
свидетелите Д. и М. и назначената САТЕ, които съдът кредитира поради тяхната
достоверност, като същите са вътрешно непротиворечими, взаимодопълващи се и водят до
разкриване на действителния механизъм на процесното ПТП, който според настоящия
състав на съда е вторият описан от вещото лице.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че водач на
застрахован при ищеца автомобил е допринесъл за настъпването на процесните вреди и
възражението на ответника за съпричиняване е основателно. Така установеното сочи, че и
двамата водачи в еднаква степен са допринесли за настъпването на процесното ПТП, поради
което застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество съгласно чл.
411 от КЗ; следва да се намали с 1/2 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД - или 1/ 2 от 1392,82 лв.
Претенцията на ищеца е за сумата от 1355,37лв. представляваща половината от изплатеното
от него обезщетение. При съобразяване на извършеното от ответното дружество плащане,
обявено за безспорно с доклада по делото и при съобразяване на приетото съпричиняване,
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора ищцовото дружество дължи на основание чл.78,ал.3 ГПК
направените по делото разноски за което е представен списък по чл.80 ГПК. Претендирани
са 200лв. депозит за САТЕ 50 лв. депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение
което съдът определя на основание чл.78,ал.8 ГПК на сумата от 100лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Е.“ АД с ЕИК *** срещу ЗАД „А.“ ЕИК *** иск с
правно основание основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1355,37лв. - застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек
автомобил „л.а. „Мерцедес“, модел Б 200, с ДК № ***, настъпили вследствие на пътно-
транспортно произшествие на 03.10.2021г. в гр. ***, ведно със законната лихва от
21.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З.Е.“ АД с ЕИК *** да заплати на ЗАД
„А.“ ЕИК *** сумата 350лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4