Р Е Ш Е Н И Е
№ 260457 / 15.4.2021г.
гр. Перник, 15.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4144 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх. № 3290/30.06.2020 г. /на Пернишкия ОС/ на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, с ЕИК:
*********, срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, с ЕИК: *********,
с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 19 172 лева, представляваща
главница за извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за м. май 2017 г., чиято стойност надвишава утвърдената стойност на
Приложение № 2 към договор № 140253/19.05.2017 г. и сумата от 5836.81 лева –
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на
19.05.2017 г. между ищеца като лечебно заведение и ответника чрез Регионална
здравноосигурителна каса /РЗОК/ Перник бил сключен договор № 140253/19.05.2017
г., с предмет оказване на болнична помощ по клинични пътеки по смисъла на
Национален рамков договор /НРД/ за медицинските дейности за 2017 г. По силата
на двата договора ищецът бил задължен за оказва медицинска помощ по клинични
пътеки на здравноосигурените лица, а възложителят се задължавал да заплаща
надлежно извършената и отчетена дейност. Към договор № 140253/19.05.2017 г.
било изготвено и приложение № 2, неразделна част от него, съгласно което
месечната стойност на извършената и отчетена медицинска дейност от ищеца за м.май
2017 г. била в размер на 495 459 лева.
Лечебното заведение обаче
предоставило медицинска помощ по клинични пътеки на по-висока стойност, а
именно в размер на 537 877 лева или общо 42 418 лева над уговореното в приложение № 2. Част от
тази сума била заплатена на ищеца чрез различни механизми, но останала дължима
сума в размер на 19 172 лева. Ищецът твърди, че между него и ответника протекла
кореспонденция, в която последният не оспорвал размера на претендираната сума,
нито че съответните медицински дейности били действително извършени и отчетени
правилно. Ответникът обаче не заплатил стойността на извършените услуги,
доколкото посочил, че ищецът не е следвало да надвишава лимитът по
приложението.
В тази връзка в исковата молба се
излагат подробни доводи, че в цитираните договори и приложимата нормативна
уредба не се съдържало ограничение, което да забранява надвишаването на
уговорените в приложение № 2 лимити към договор № 140253/19.05.2017 г. Освен
това за лечебното заведение нямало възможност да откаже медицинска помощ на
пациенти с аргументи, че е изчерпало съответния месечен лимит.
Поддържа се, че всички извършени
през м. май 2017 г. медицински дейности са надлежно документално оформени като
съответните документи са били обект на проверка или е могло да бъдат проверени,
като нарушения не са установени.
На последно място се посочва, че
извършените дейности е следвало да бъдат заплатени на ищеца в 30 дневен срок от
месеца, за който се отнасят, а именно до 30.06.2017 г. Доколкото въпреки
проведената кореспонденция с ответника последният и към момента не е заплатил
претендираната главница, то ищецът счита, че длъжникът е изпаднал в забава,
считано от 30.06.2017 г. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени:
договор № 140253/19.05.2017 г. и приложение № 2 към него, анекс към договора от
13.06.2017 г., писмо от 12.06.2017 г., фактура от 12.06.2017 г. и спецификация
към нея, писмо от 13.06.2017 г. и анекс от 23.06.2017 г. В хода на делото са
представени под опис с придружителна молба стр. 1 от история на заболяванията
на съответните пациенти, за осъществена болнична помощ на които се претендира
заплащане на процесната сума.
В законоустановения срок по чл.
131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват изцяло като неподведомствени на гражданския съд,
недопустими, евентуално като неоснователни.
На първо място се твърди, че
настоящият спор бил по административен договор, поради което компетентен да
разгледа исковите претенции бил административният съд.
По отношение на допустимост се
твърди, че НЗОК не била надлежен ответник по делото, доколкото съответните
лимити в стойността на оказваната болнична помощ били поставени съобразно
разходната част на Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. В тази връзка и ищецът
следвало да търси защита на претенциите си по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
По отношение на основателността
се твърди на първо място, че приложение № 2 към договор № 140253/19.05.2017
г. съдържало спецификация на
медицинските дейности, които подлежали на заплащане като никакви други
дейности, извън посочените в спецификацията, дори да са осъществени от ищеца,
не следва да се заплащат от НЗОК.
На следващо място се твърди, че
НЗОК има задължение да заплаша извършени медицински дейности на ищеца само до
размер на стойността, определена в приложение № 2. В тази връзка и се посочва,
че при липса на средства, когато не се касае за спешен случай, съответните
пациенти, чието лечение надвишава стойността следва чрез лист на чакащите да
бъдат пренасочени за следващ месец. Независимо от това била създадена процедура
по заплащане на надлимитната дейност, с която ответникът бил длъжен да се
съобразява. Останалите като неудовлетворени след провеждането й претенции
/както в настоящия случай/ не подлежали на заплащане от НЗОК.
Поддържа се, че въвеждането на
съответните лимити в стойността на болничната помощ не било
противоконституционно и не нарушавало права на здравноосигурените лица. В тази
връзка дори е цитирано решение на Конституционния съд, като се твърди, че
съгласно същото била допустима държавна намеса и контрол в осъществяването на
болничната помощ и нейната стойност, предвид естеството и и общественото
значение на съответната дейност. В тази връзка и не се нарушавало правото на
безплатна медицинска помощ.
Посочва и че между страните бил
сключен договор, с който от лечебното заведение били закупени медицински услуги
в определен обем, стойност и вид. В тази връзка и не можело да се очаква от
НЗОК да заплаща услуги над договорената стойност.
Оспорва се, че претендираната за
заплащане дейност била извършена съобразно указанията за клинично поведение и
съответните клинични пътеки.
На последно място се прави
възражение и че процесните суми са погасени по давност, доколкото същите
действително следвало да бъдат заплатени до 30-то число на месеца, следващ
отчетния. В тази връзка се твърди, че процесните вземания представлявали
периодични плащания и се погасявали с тригодишна давност, която от 30.06.2017
г. до 30.06.2020 г. била изтекла. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 15.03.2021 г., процесуалният представител на ищцеца
изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответника счита исковете за недоказани по основание и по
размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представен договор № 140253/19.05.2017 г. се
установява, че между страните е бил налице договор с предмет:
оказване на болнична помощ по клинични пътеки по смисъла на Национален рамков
договор за медицинските дейности за 2017 г. /НРД за МД за 2017г./, подписан
между Национална здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз. По силата на договора МБАЛ „Рахила Ангелова”
АД, като изпълнител се е задължил: да оказва на здравноосигурени лица, на
здравно неосигурени лица по §2 и на лицата по § 8, ал. 1 ЗБНЗОК за 2017 г.
болнична медицинска помощ по изчерпателно изброени клинични пътеки, да
разполага по всяко време на действие на договора с медицински специалисти с
квалификация, необходима за изпълнение на договора, да осигурява непрекъснато
24-часово изпълнение на лечебната дейност, да спазва правата на
здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ и да осигурява
условия, гарантиращи тези права, да предоставя изискваната от НЗОК отчетна
документация в договорените срокове. НЗОК като възложител се е задължил да
закупува дейностите в рамките на стойностите и обемите, определени от него в
съответствие с приетите от НС на НЗОК Правила за условията и реда за прилагане
на чл. 4 ал. 4 и т. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г., с Приложения 1 и 2 – неразделна
част от договора и да заплаща закупените дейности до 30-то число на месеца,
следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл. 45 от договора.
Не се спори, че извършената дейност през месец май 2017 г. над определените стойности в
Приложение № 2, МБАЛ „Рахила Ангелова" АД гр. Перник е отчитала чрез
ежедневни електронни отчети, подавани към РЗОК Перник в предвидената в чл. 31 от
договор № 140253/19.05.2017 г. форма и съдържание, като за процесния период
няма констатирани нарушения във връзка с изпълнението на медицинската дейност
по клиничните пътеки и техния алгоритъм. Видно от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е съставял и представял фактура и
спецификация към нея, издадени в изпълнение на чл. 32 ал. 1 от договор №
140253/19.05.2015г., както следва: на 12.06.2017 г. с писмо изх. № 1470/12.06.2017
г. /вх. № на РЗОК-Перник 29-02-445/12.06.2017 г./, лечебното заведение е отчело
с фактура № 0000031 110/12.06.2017 г. и спецификация към нея за стойността,
надвишаваща определените месечни стойности за дейност месец май 2017 г., а
именно: 19 172 леа. С писмо на РЗОК-Перник изх. № 29-02-445/13.06.2017 г.,
директорът на РЗОК – Перник връща обратно депозираните отчетни документи.
По делото не се спори и че по време на изпълнението на договор №
140253/19.05.2017 г. МБАЛ „Рахила Ангелова” АД гр. Перник е изпълнявала
задълженията си, спазвайки правата па пациента, определени в чл. 35, ал. 1 т. 1
, т.2 и т. 3 Закон за здравното осигуряване.
В изпълнение на чл. 5.т. 9 от договор № 140253/19.05.2017 г., както и
разпоредбите на чл.19, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, съгласно които
МБАЛ „Рахила Ангелова”АД при изпълнението на неизплатените от НЗОК дейности е
изпълнявала задължението за непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицински специалности съгласно разрешението по чл. 47, включително
и на медицинска помощ при спешни състояния. В чл. 41 изрично е
предвидено, че клаузата на чл. 4 ал. 2 относно дължимост на лихва за забава не
се прилага в случай на недостиг на бюджетни средства и взето решение на НС на
НЗОК за извършване на частично плащане или отлагане на плащанията.
В
тази връзка и от представените писмена молба /неоспорена от ответника/ и
приложените към нея 36 броя „история на заболяване” се установява, че ищецът е
предоставил БМП в общо 36 случая като стойността на същите възлиза на общо
19 172 лева. Посочената стойност не се спори, че е извън установените
съгласно договора и приложението към него лимити, както и че поради това не е
заплатена.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените искове са осъдителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 59 от Закона за здравното
осигуряване и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта:
Исковите
претенции съдът намира за допустими като подсъдни на гражданския съд по
съображенията вече изложени в определението за насрочване на делото от
28.10.2020 г. и предвид трайната съдебна практика по този въпрос.
По основателността:
По
делото не се спори относно наличието на валидно правоотношение, основано на
процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
извършването от ищеца през исковите месеци на дейност, включена в предметния
обхват на договора, надлежното й отчитане пред РЗОК и стойността на същата.
Спорът се концентрира върху няколко правни въпроса: за действителността на
клаузите на договора, лимитиращи заплащането на извършваната от изпълнителя
дейност, респ. относно дължимостта на плащане за такава дейност, когато
стойността й надвишава месечните стойности съгласно Приложение 2, т.е. същата е
извън определения от възложителя лимит за съответния период и за приложимия
спрямо процесните вземания давностен срок.
По
първия въпрос следва да се отбележи, че в чл. 355 от
НРД за МД за 2017 г. е предвидена процедура, която говори за дължимост и
потвърждава законността на закупуването на дейностите, извършени от изпълнителите
на болнична медицинска помощ /БМП/ на стойност над утвърдените лимити.
Предвидено е, че след изпращане на месечното известие по чл. 351, ал. 10 от НРД
от страна на РЗОК-Перник до изпълнителите на БМП, съдържащо отхвърлената от
заплащане дейност и основанията за това и анализ на отчетите на всички
изпълнители на БМП, директорът на РЗОК има право да вземе решение за закупуване
на дейности, заявени от изпълнителите. В случай, че на ниво РЗОК не са налични
средства за закупуване на допълнителни дейности, директорът на РЗОК изготвя
доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки на
изпълнителите на БМП и мотивирано искане за корекции на утвърдените ог Надзорни
съвет на НЗОК годишни стойности на всяка РЗОК, което управителят внася за разглеждане
от НС на НЗОК. Надзорният съвет, от своя страна, утвърждава корекции по
стойностите на РЗОК по реда на правилата по чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК.
Това е нормативно установеният механизъм, предвиден при достигане
определените обеми, а не незаплащане на извършена по договора дейност. В чл. 4
ал. 4, т. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г. са установени правомощията на Надзорният съвет
на НЗОК, едно от които е да наблюдава, анализира и коригира стойността на
разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци за всяка
РЗОК, ежемесечно и на тримесечие.
На
следващо място клаузата на чл. 37 ал. 1 от процесния договор, относима към
отчитането на надлимитната дейност, оказана от изпълнителя, не е единствената в договора, свързана с
надлимитната дейност, а съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуване на договорите
отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите
в практиката и добросъвестността. От съдържанието на Решение № 2/22.02.2007 г.
на Конституционния съд по к. д. № 12/2006 г се извежда, че утвърждаването на
лимит на годишна стойност на извършената от изпълнителите на болнична
медицинска помощ дейности не противоречи на Конституцията и на принципите, на
които е изградената системата на здравно осигуряване и предоставяне на
медицинска помощ. Специалният закон ЗЗО възлага провеждането на държавната
политика в здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения на
НЗОК. Това е юридическото лице, което участва в договорни правоотношения с
лечебни заведения – изпълнители на БМП – като отстоява публични интереси –
гарантира достъпността до пакети от здравни дейности, определени по вид, обхват
и обем, на всички здравноосигурени лица и равнопоставеното им третиране при
идентични условия в съответствие с прокламираното в чл. 52 ал. 1 от КРБ право и
в специалните закони – основни принципи на здравното осигуряване. Обслужването
на този публичен интерес обуславя функциите на НЗОК, на която законодателят е
предоставил съответните правомощия и икономически механизми за осигуряване на
необходимия финансов ресурс за реалното осъществяване на правата на
здравноосигурените лица – да планира собствен бюджет. Бюджетът на НЗОК, както
бюджетът на всеки орган в системата на държавната администрация, е лимитиран в
рамките на определена крайна сума и правилното му планиране и правилното
управление, разпределение и контрол за целесъобразното разходване на средствата
несъмнено би следвало да обезпечи заплащането на регламентирания с наредба на
министъра на здравеопазването на основание чл. 45 ал. 2 от ЗЗО пакет от
медицински дейности, представляващ съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗЗО определени по
вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени
заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички
здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния
рамков договор. Именно защото се касае до разпределение на лимитиран бюджет,
няма как индивидуалните договори с отделните изпълнители на БМП да бъдат
сключени без да бъдат определени предварително обемът и стойността на
предоставяните дейности. С оглед спецификата на предмета на договора обаче
определените в тези договори обеми и стойности на БМП имат само прогнозен
характер, защото е възможно, както да не бъдат достигнати, така и да бъдат
надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това. За
изпълнителя не съществува правна възможност да откаже предоставянето на
медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на пакета от здравни
дейности, гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й да е
основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му
лимитиран бюджет, защото на здравноосигуреното лице е признато от закона
правото на свободен избор на изпълнител на цялата територия на страната без
ограничения от географско и/или административно естество. По тази причина и в
самия договор не е предвидена възможност при изчерпване на предварително
определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на
определените по договора дейности, а напротив, то се е задължило да осигурява
договорената болнична медицинска помощ непрекъснато 24 часа, без да може да
изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното лице за дейност в
предметния обхват на договора. Отказът да бъде предоставена на здравноосигурено
лице необходимата му медицинска помощ би съставлявал виновно неизпълнение на
поетите с договора задължения и основание за търсене на отговорност. Поради
прогнозния характер на определените месечни стойности в Приложение № 2 в
нормативната уредба и в съответствие с нея и в чл. 39 и чл. 40 на процесния
договор са регламентирани механизми за корекция на предварително заложените
стойности. Възможността за коригиране на стойностите е логична последица от
предварителното разпределение на бюджетните средства на НЗОК на базата на
анализи и прогнози без възможност да бъдат предвидени както броят на лицата,
които ще потърсят медицинска помощ от съответния изпълнител, така и конкретната
по вид и като обем дейност, която ще им бъде предоставена в рамките на един
месец, тримесечие, година. Цитираните договорни клаузи изцяло възпроизвеждат
чл. 16 и чл. 17 от Правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и 2 от
ЗБНЗОК за 2017 г., приети по делегация от чл. 4 ал. 3 от ЗБНЗОК. Тези клаузи
установяват, че заплащането на надлежно отчетената медицинска помощ,
надвишаваща определената от възложителя месечна стойност по Приложение № 2, не
е изключено, а напротив – възнаграждение за нея е дължимо при спазване на
нарочна процедура. Целеният резултат е реално извършената от изпълнителя
дейност, включена в предмета на договора, да бъде заплатена, което е в синхрон
с принципите на добросъвестност при изпълнение на насрещните задължения по
сключените договори и недопускане на неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 51
от ЗЗО само медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 от ЗЗО и договореното в
НРД не се закупува от НЗОК. Тези разпоредби неправилно се тълкуват от
ответника, като установяващи принципа за допустими ограничения при закупуването
на медицинска помощ и оттам формирания извод за освобождаващи го от задължение
да заплати недлимитни дейности. Обхватът на дейностите по чл. 45 от ЗЗО
съставлява пакетът от медицинска помощ, определен съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗО
с наредба на министъра на здравеопазването. Бюджетът на НЗОК трябва да
гарантира този пакет като ангжимент на държавата към здравноосигурените лица, а
не обратното – пакетът да бъде ограничен от бюджета.
В
настоящия казус не се спори, че извършената от ищеца дейност, чието заплащане
се претендира, е в предметния обхват на договора, т.е. е от предвидения пакет.
След като НЗОК носи отговорността да планира своя бюджет и да осъществи
целесъобразното му разходване за целите, за които е предвиден, като гарантира
на здравноосигурените лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване
по пакета от медицински дейности, които те да получат от избрания от тях
изпълнител на медицинска помощ, недопустимо неправилните управленски решения,
изразяващи се в недооценяване на определени факти и обстоятелства – невярно
отчитане на равнището на потребление на здравни услуги, несъобразяване с
конкретни икономически и социални фактори, които влияят на броя на пациентите,
на движението им, на ценообразуването в сферата на здравеопазването, да
рефлектират върху правната сфера на изправна по договорното правоотношение
страна, която е изпълнила своите задължения, включително своевременно е подала
заявления, че определената от възложителя месечна стойност по Приложение № 2 е
недостатъчна.
По
така изложените съображения и предвид обстоятелството, че по делото е доказано
извършването за процесния месец на твърдяната надлимитна дейност на стойност,
претендирана с исковата молба, настоящият състав счита, че липсва основание да
бъде отречено правото на МБАЛ „Рахила Ангелова” АД, да получи договореното
възнаграждение за предоставена за процесните месеци БМП на здравноосигурени
лица. Лечебното заведение е извършило дейности в предметния обхват на договора,
отразило ги е в изпратените по електронен път в информационната система на НЗОК
ежедневни отчети до РЗОК, изготвило е редовни финансово-отчетни документи за
тях, като липсват основания за отхвърляне на заплащане по договора, при което
то се явява изправна страна по правоотношението и има право да получи
насрещната престация – цената на извършените дейности.
По
втория въпрос настоящият състав намира, че процесното вземане за главница не е
погасено по давност, доколкото спрямо същото се прилага дългата петгодишна
давност. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че процесното вземане не притежава установените от съдебната
практика /включително задължителна такава – Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., по т.д.№ 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС/ характеристики на т.нар. „периодични плащания”. Последните
представляват плащания, които нямат еднократен характер и не се изчерпват в
едно единствено предаване на пари или заместими вещи. При тях задължението е за
трайни изпълнения, като длъжникът престира повече от един път в продължение на
определен срок и това му задължение е за повтарящо се изпълнение. Характерен
признак на така осъщественото плащане е неговата периодичност, без оглед на
начина, по който е определено изтичането на интервала от време, който го прави
изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. Изрично е разяснено в
мотивите на цитираното тълкувателно решение, че тези множество престации имат
единен правопораждащ факт (прост или сложен, в зависимост от структурата си), а
падежът им настъпва периодично, без да е необходимо периодите да са равни, а
плащанията- еднакви. Еднаквостта или различието в размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му на периодично, въпреки, че е
необходимо същият да е изначало определен или поне определяем. Относно
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация - самостоятелно
задължение от единен правопораждащ факт, всяка от тях настъпва поотделно, но
отличителната разлика на периодичните плащания винаги е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане
трябва да бъде изпълнено. Затова и в обобщение е подчертано, че повтарящите се
задължения са периодични само, тогава, когато падежът е предварително
определен, но не и в хипотезите, когато те случайно са се оказали изискуеми
през определени периоди.
Предвид гореизложеното, доколкото процесното
вземане няма повтарящ се характер,
същото не може да се приеме за погасено с изтичане на кратката погасителна
давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Доколкото извършената от изпълнителя надлимитна
дейност има случаен характер, тъй като с процесния индивидуален договор между
страните не е уговорено изрично задължение на изпълнителя да осъществява такава
през определен период от време, нито е поето повтарящо се задължение за
плащането й от страна на възложителя, то и липсва основание да се приеме
доводът на ответника за приложимост на кратката давност. След като е изцяло
обусловено от здравноосигурените пациенти, явяващи се трети за сключения индивидуален
договор лица, които чрез избора си на ответното болнично заведение са упражнили
гарантираното им от Закона за здравното осигуряване право на свободен достъп до
медицинска помощ и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна
здравноосигурителна каса, вземането за надлимитна дейност няма сумарните
белезите, които в своето единство, според разясненията в задължителното за
съдилищата в страната Тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 г., по т.д.№
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС характеризират „периодичните плащания“ /в този смисъл
Решение № 152/02.02.2021 г. по т.д. № 385/2020 г. на 2-ро т.о. на ВКС/
Поради
изложеното така предявеният иск за заплащане на надлимитни дейности по БМП,
следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
Искът за обезщетение за забава също е
основателен в пълен размер. В тази връзка следва да се отбележи, че
действително е налице противоречива съдебна практика относно началния момент на
забавата на ответника. В едни съдебни актове се приема, че изискуемостта на
процесното вземане респ. забавата настъпва от първи януари на следваща година, в която е извършена надлимитната
дейност /така Решение № 327/12.11.2019 г. по т.д. № 402 от 2019 г. на
Пловдивски апелативен съд/. В други актове се приема, че ответникът изпада в
забава при условията на чл. 45 от процесния договор №
140253/19.05.2017 г. /така Решение № 2684 от 04.12.2019 г. по
в. т. д. № 3476 / 2019 г. на Апелативен съд
– София; Решение № 260015 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 63 / 2020 г. на II
състав на Окръжен съд - Перник /, а в трети актове, че ответникът изпада в
забава от датата на поканата, за която следва да се приеме датата на исковата
молба / Решение от 24.02.2021 г. по гр.д. № 5258 на
Пернишкия РС/. Последният извод се обосновава, с обстоятелството, че е предвидена
специална процедура за заплащане на надлимитната дейност, предпоставена от
решения на компетентните органи – НС на НЗОК и в последна сметка от бюджета на
същата. В настоящия случай обаче ответникът в отговора изрично заявява,
че плащанията следва да се извършват до 30-то число на месеца, следващ отчетния
– съгласно чл. 45 от договора. В тази връзка и доколкото ответникът не оспорва
началния момент на претендираното обезщетение за забава, напротив признава
същия, за да обоснове възражението си за давност, то и съдът не може по свое
усмотрение да обсъди ненаведено възражение респ. да достигне до извод за друг
начален момент на забавата, дори да има основания за това. Доколкото в случая длъжник по вземането за заплащане на надлимитна
дейност е НЗОК, то не намира приложение и правилото на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
поради което и претенцията е основателна в пълен размер. При проверка с
калкулатор за законна лихва[1]
съдът също установи, че сумата, претендирана от ищеца е правилно изчислена и
възлиза на исковите 5836.81 лева.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:. Предвид изхода на същото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса в
размер на 1000.35 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат
определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. В тази
връзка и сумата от 1100.35 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Ответната
страна също претендира разноски, но предвид изхода на делото претенцията е
неоснователна.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна
каса /НЗОК/, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул. Кричим № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр.
Перник, ул. Брезник. № 2, следните суми: сумата от 19
172 лева /главница/, представляваща стойността за извършена, но незаплатена
болнична медицинска помощ по клинични пътеки за м. май 2017 г. и която стойност
надвишава утвърдената стойност на Приложение № 2 към договор №
140253/19.05.2017 г. за съответния месец и сумата от 5836.81 лева – представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо
1100.35 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.