Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… януари 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№7228 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции
с правно основание чл.208 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД – кумулативно съединени.
В исковата си молба ищецът „Е.“ ЕООД, ЕИК *******,
чрез адв.Р. Ж., твърди, че е придобил лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел
„Туарег“ с ДК № са *******, с рама
******* и двигател *******,
по силата на договор за продажба на МПС, нотариално заверен на 29.07.2008
година, който съгласно свидетелството за регистрация на колата, е с първа
такава на 26.03.2008 година.Ищецът твърди, че автомобилът е бил застрахован преди
това в различни застрахователни компании, а с договор, обективиран в полица №440113215000562
е застрахован при ответника „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, ЕИК*******с автомобилна застраховка „КАСКО +“ , за срок от една година с начална дата 19.04.2013
година и за сума от 51 000 лв.
Ищецът твърди, че във времето от 20,
00 часа на 04.10.2013 година до 8, 00 – 8, 30 часа на 05.10.2013 година,
автомобилът е бил паркиран на бул. “Братя Бъкстон“, пред бл.**, откъдето е
откраднат.Твърди, че е уведомил органите на МВР и ответника-застраховател,
който е образувал щета № 44012131321027/2013година. Предоставил е всички
документи за ликвидацията, изискуеми по ОУ на ответника.Съгласно тези ОУ
ответникът е следвало да заплати обезщетение в 15-дневен срок, считано от
датата на представяне на необходимите документи – 28.05.2014 година.
Ищецът твърди, че във връзка с
кражбата на автомобила е образувано досъдебно производство, след спиране на
което му е станало известно, че подобен на процесния автомобил е бил намерен в
Румъния- с първа регистрация в Германия и на 02.12.2008 година в Италия със
собственик С.Ч.с местожителство Генуа.Твърди, че е предявена претенция за
собственост от румънски гражданин З.Б., който впоследствие е получил отказ.Следователно
намереният на румънска територия автомобил не е този, който е собственост на
ищеца.
Ответникът не е заплатил дължимото в 15-дневен
срок застрахователно обезщетение, поради което ищецът моли след като съдът се
убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 61 280лв, от които застрахователно
обезщетение от 49 630лв, предвид застрахователната сума, намалена с две неплатени застрахователни
премии, всяка от които по 685,37лв и обезщетение за забавено плащане в размер
на 11 650 лв за периода от 13.06.2013 година до датата на подаване на
исковата молба. Претендира законната лихва върху главницата и разноските по
делото.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК*******оспорва
основателността на предявените претинции.
Моли съда да ги отхвърли.Претендира разноски по
делото.
Въвежда следните възражения:
Ищецът не е собственик на вещта, тъй като я е
придобил от несобственик, а това е така, тъй като за процесното МПС е извършено
разследване в Румъния, установено е, че е регистрирано за първи път в Германия,
впоследствие в Италия и негов собственик е румънски гражданин. Приложеният към
исковата молба договор за продажба на автомобила е неистински, поради което ответникът
оспорва автентичността му.
Ответникът твърди, че сключеният от него с ищеца
застрахователен договор е нищожен и това е така, тъй като за ищеца не е
съществувал интерес от неговото сключване, защото не е собственик на автомобила;
твърди, че нищожността на застрахователния договор е предопределена от това, че
предметът на застраховката е нищожен.
Оспорва да е настъпила застрахователно събитие по
време на действието на този договор.
При условие на евентуалност твърди, че не дължи
заплащане на застрахователно обезщетение, защото при случай на кражба или
грабеж на застрахованото МПС, в случай, че същото бъде намерено, то
застрахованият е длъжен да го приеме обратно и в този случай отпада
задължението за обезвреда.
При условие на евентуалност твърди, че не дължи
плащане защото е налице основание да си изключи отговорността на застрахователя
и това е така, тъй като е налице премълчаване на обстоятелство или неточно
обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото застрахователно събитие,
което с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211,т.2 КЗ/отм./ е
съществено.
Ответникът оспорва и размера на предявените
претенции, като в тази връзки, при условие на евентуалност, прави възражение за
прихващане с дължими и неплатени вноски, представляващи премия по договора в
общ размер от 1 370, 70лв, която сума е равна на две вноски, всяка от
685,35лв.
В допълнителната искова молба ищецът се
противопоставя на правоизключващите възражения на ответника, като твърди, че
разследванията в чужбина не касаят този автомобил, който е предмет на
застраховката.Твърди, че е собственик на процесната вещ, представеният договор
отговаря на изискванията на закона и го легитимира като собственик на вещта,
поради който факт е издадено и свидетелството за регистрация на автомобила,
което самостоятелно установява собственост.Оспорва твърдението, че
застрахователният договор е нищожен, още
повече, че застрахователят е бил длъжен
да направи своите проверки за собственост, а в случая е извършил и оглед на
вещта, поради което това възражение се явява неоснователно.Договорът е валиден
и действащ, следователно е произвел действието си. Относно застрахователното
събитие - установява се от представеното от МВР удостоверение и от
постановлението на СГП. Няма основание да се приеме тезата на ответника, че
намереният автомобил в Румъния е застрахованата при него вещ. Освен, че това
противоречи на първоначалната му твърдение, то вещта никога не е била продавана
и регистрирана в чужбина.Оспорва и последните възражения за наличие на хипотеза
за изключен риск и за неизпълнение на договорно задължение.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответникът поддържа заявената в процеса теза.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността, намери за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е представен договор за покупко-продажба
на МПС от 29.07.2008 година, сключен
между „С.“ ЕООД, ЕИК *******, в качество на продавач и „Е.“
ЕООД, ЕИК *******, в качество на купувач, по силата на който настоящият
ищец е придобил собствеността върху лек автомобил лек автомобил марка
„ФОЛКСВАГЕН“, модел „Туарег“ с ДК № СА *******, с рама *******
и двигател *******.
Договорът е в писмена форма с нотариална заверка на подписите, извършена от
нотариус Борис Янков с район на действие СРС, рег.№258 на НК. По делото е
представено свидетелство за регистрация, част първа, касателно процесната вещ.
По делото са приобщени, въз основа на писмо с
вх.№174692/28.12.2017 година на МВР, СДВР, отдел „ПП“, документи,
представляващи справка от национална база данни на АИС КАТ по история на
регистрацията на този автомобил, от която се установява, че първоначалната
регистрация на вещта е извършена на 20.06.2008 година, с първоначален собственик
на вещта Н.Р.Ж., който е внесъл този автомобил на територията на Република
България. От извършения превод от немски език на книжата изпратени на съда от МВР,
СДВР, отдел „ПП“, се установява, че това е талон на автомобила, част първа, издаден
на Клаус Дийрген, част втора на талон на автомобила и договор за покупка,
сключен между Н.Р.Ж. и К.Д.от 05.06.2008 година.
Във връзка с оспорване на собствеността на
автомобила, по искане на ответника, съдът е приложил разпоредбите на Регламент ЕО № 1206/2001 за събиране на доказателства
относно собствеността на автомобила.
Отговорът на респондента от Федерална Република
Германия, чийто превод е на листове 394 -399 е следният: В тази държава
съществува федерална служба „Моторни превозни средства“, която води Централен
регистър на превозните средства, съгласно параграф 31, ал.2 от Закона за
движението по пътищата, за превозните средства, на които е бил даден или
издаден регистрационен номер на ФРГ. След извършена справка в този регистър
резултат не е получен, като посочената причина за това са разпоредбите на
Наредба за допускане в движение на превозните средства, според която при
превозните средства със служебен регистрационен номер данните / за превозното
средство и стопанина му/ трябва да се изтрият, по принцип, седем години, след
като превозното средство е излязло от експлоатация и от тогава непрекъснато не
е било допуснато отново в движение във ФРГ. По - нататъшното архивиране на тези
данни е недопустимо и не се извършва. След като превозното средство не е било в
страната повече от 7 години или никога не е допускано в движение на територията
на ФРГ, а ако е било допуснато, то тези данни са изтрити съгласно Наредбата.
Отговорът от Република Румъния е по- категоричен,
че автомобилът в Република Румъния и автомобилът, който в Република България е
обявен за откраднат не е един и същ. Наказателното производство, което се води
там е прекратено.
Относно документите от Република Италия, то по
делото е представено свидетелство за регистрация, от което се установява, че
датата на първата регистрация е през 2008 година, на името на А.Ф., роден в
Генуа, от когото А.Д.е закупила автомобила.
От този документ се установява, че автомобилът е
регистриран в чужбина за първи път на 26.03.2008 година. Посочени са датите на
прехвърляне на собствеността, като периодът е от август 2012 година до 2014
година. Упоменато е, че на автомобила е извършен преглед на 26.07.2012 година и
на 19.07.2014 година.
По делото ищецът е представил заверено копие
от полица за автомобилна застраховка „КАСКО +“ № 440113215000562, въз основа на която се установява, че
настоящият ищец „Е.“ ЕООД има качество на застрахован в ответната
застрахователна компания „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, като предмет на тази застраховка е
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, черен на цвят с рама *******.
Срокът на действие на договора е от 0,00 часа на 20.04.2013 година до 24,00
часа на 19.04.2014 година, при общо дължима застрахователна премия от
2 687,70лв, платима разсрочено на четири вноски, платими на 19.04.2013
година, на 19.07.2013 година, на 19.10.2013 година и на 19.01.2014 година. Всяка
вноска е в размер на 685,37лв. Уговорената застрахователна сума е от
51 000лв. Уговорените покрити риска, при клауза „Пълно каско“, са съгласно
ОУ на застрахователя, връчени на застрахования при сключване на договора. Към
момента на сключване на договор е съставен и протокол за оглед на МПС,
двустранно подписан от страните по материалното правоотношение, на 20.04.2013
година, представляващ неразделна част от полицата.
По делото са представени ОУ на застрахователя, за
които страните не спорят, че са действащите към момента на сключване на
застрахователния договор.
В раздел осми от договора са изброени общите
изключения касателно щети, които са резултат от посочените събития, които
застрахователят не покрива. В ОУ са дефинирани използваните понятия.
Съгласно Раздел втори „КАСКО“, клауза 2.3 „Пълно
каско“, което покрива застрахователното събитие кражба, при настъпване на
застрахователното събитие: застрахованият
е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни органи, според вида на
застрахователното събитие, в срок от 36 часа да уведоми застрахователя, да
установи събитието и размер на вредата, като
представи оригиналите на изисканите документи, издадени от компетентните
органи, включително служебна бележка от МРС / чл.11.6.4/, да представи
заключително постановление при образувано досъдебно производство, да представи
и следните документи: застрахователна полица и документи за платена премия,
свидетелство за регистрация на МПС или договор за покупко-продажба,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон на водача, управлявал
МПС-то, допълнителни документи; застрахователят има регламент за дължимо
поведение в клаузата на чл.12, включващи задължение да уведоми писмено
застрахования за необходимите документи, които следва да представи и да изплати
обезщетението в срок от 15 дни, който започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователното
събитие.
На 07.10.2014 година от ищеца е подадено
уведомление за щета, в което е посочено, че вечерта на 04.10.2014 година
автомобилът е паркиран на бул.“Братя Бъкстон“, около 19, 30 часа.На сутринта около
8, 30 часа ищецът забелязал, че возилото липсва и се обадил в Шесто РПУ –София
и по телефона на застрахователя.
Застрахованото лице е представило на
застрахователя следните документи: уведомление за щета по образец на
застрахователя, застрахователна полица и квитанция за заплатена премия; регистрационен талон, документ за самоличност, 1 брой ключове, декларация за неплатени
предстоящи вноски, пълномощно за
управление на МПС – на 07.10.2013 година, а на 27.12.2013 година е представена служебна
бележка от РПУ за регистрация на застрахователно събитие, копие от съдебна
регистрация на фирмата и документ, удостоверяващ собствеността на
застрахованото МПС. На 27.05.2014 година
е представено постановление за спиране на наказателно производство, а на 28.05.2014
година е представен допълнително с документ от тази дата банкова сметка ***.
По образуваната въз основа на тези документи щета
под №44012131321027 е постановен отказ на застрахователя да заплати претендираното
обезщетение за настъпилата кражба. Мотивите за това са несъответствие на
обстоятелствата, при които е възникнало противозаконното отнемане на вещта и
декларирани от застрахованото лице данни при завеждане на преписката.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Й.Й., приета от съда като годно
доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
Съобразно заключението на вещото лице
действителната /средна пазарна/ стойност на МПС-то към датата на
застрахователното събитие е сумата от 49 366лв, като след приспадане на
невъзстановени щети, описани в протокола на застрахователя и оценени от вещото
лице на сума от 756,82лв, стойността на дължимото обезщетение е сумата от 48 609,18лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
По иска с правно основание чл.208 КЗ /отм./.
Спорът по делото е съсредоточен върху въпроса за
дължимостта на застрахователното обезщетение и ако се достигне до извод за
дължимост, то какъв следва да е неговият размер.
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване
на застрахователното събитие, уговорено в самия договор за имуществена
застраховка, застрахователят е длъжен да плати обезщетение в уговорения срок.
Законодателят е предвидил изрично и изчерпателно в чл. 211 КЗ /отм./ случаите,
в които застрахователят може да се освободи от това задължение: при умишлено
причиняване на събитието от самия застрахован или от трето ползващо се лице,
при неизпълнение на задължение на същия в самия договор, което е значително с
оглед интереса на застрахования и в други изрично предвидени със закон случаи.
Конкретните възражения на ответника-застраховател
са няколко:
Оспорва ищецът да е собственик на вещта и за целта
е поискал от съда събиране на доказателства в тази насока по реда на Регламент ЕО № 1206/2001. Оспорил е автентичността на представения от ищеца договор за
продажба на лекия автомобил, като не е оспорил истинността на свидетелството за
регистрация на процесния автомобил.
При събрани доказателства за внос на автомобила от
Германия, за първоначалната му регистрация в Република България на 26.03.2008
година и доказателствата, събрани по
реда на Регламент ЕО № 1206/2001, не се
установява противоречие между удостоверените и установени по делото факти,
които да подкрепят възражението на ответника, че застрахованият не е установил
правото си на собственост по отношение на автомобила.Макар и оспорена
автентичност на договора за продажба и неизследван въпрос относно това дали
договорът носи подписи на лицата, които са страни по материалното
правоотношение, неоспорено е останало свидетелството за регистрация на вещта.
Съгласно решение № 874/18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ІІІ гр.о. на ВКС и
решение № 792/12.01.2011г. по гр.д.№ 281/10г на ІІІ гр.о. на ВКС,
свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ,
съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително
и относно собственика на съответния автомобил.
Опровергаването на документа относно правото на собственост следва да се
осъществи с пълно обратно доказване на факти, относими към отпадане на
придобивното основание на собственика, а събраните по реда на Регламента
доказателства не опровергават материалната доказателствена сила на свидетелството
за регистрация на автомобила. Ето защо настоящият състав не приема да е налице
основателност на това възражение на ответника.
По възражението за нищожност на застрахователния
договор поради липса на застрахователен интерес.
Поради извод на съда за установена собственост върху
автомобила, последица от което е
отхвърляне на възражението на ответника, че този актив е придобит от ищеца от
несобственик, то резултат от това е установено твърдение, че ищецът е
собственик на застрахованата вещ. Липсата на застрахователен интерес може да се
основе на доказана от застрахователя недействителност на основанието за
възникване на правата на застрахования или на съществуването на право на
собственост на трето лице върху застрахованата вещ.Както е посочено и по- горе,
от ответника не е осъществено пълно обратно доказване на твърдението, че
придобивното основание не е било годно да прехвърли на ищеца право на собственост,
поради което и възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса
на застрахователен интерес/ чл.195 КЗ отм./ не се установява.
По възражението на
ответника за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет.
Невъзможен предмет към
момента на сключване на сделката / при правна и фактическа невъзможност/ е
налице тогава, когато вещта, предмет на застрахователното правоотношение, като
предмет на закрила не съществува, а
несъществуващата, но посочена в полицата вещ, води до фактическа невъзможност
на предмета на застрахователния договор, поради което той е нищожен на
основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД./ Решение №95 от 09.07.2015 година по
т.д.№2416/2014г. ТК, Второ т.о. на ВКС/. В настоящия случай не се установява, че основният индивидуализиращ
белег на автомобила, какъвто е номерът на рамата е бил манипулиран.Както е
посочени и по- горе застрахователят -
ответник и извършил оглед на вещта към момента на сключване на договора
за имуществена застраховка, при който не
е установено, че номерът на рамата е бил манипулиран – заличен, подправен и
т.н. Въпросът с
автентичността на тази номерация / касателно рамата/ не е повдиган в хода на
производството, а събраните по делото доказателства установяват, че този номер,
който е част от съдържанието на документа за собственост, напълно отговаря на документите,
представени от вносителя на автомобила и послужили за първата регистрация на
МПС-то на територията на държавата.Ето защо не се установява възникналото
застрахователно правоотношение да е нищожно поради нищожен предмет на същото-
фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор.Твърдението на
ответника, че процесният автомобил е клонинг на друг, намиращ се извън
границите на държавата, не е посочено
като основание за отказ за плащане, още повече, че понятие „клонинг“ в
застрахователното право не съществува.Значението на думата клонинг е копие,
еднакъв екземпляр, а това означава, че съществуват два предмета с еднакви
параметри, единият от които е копие на другия .Въпросът е, че по делото не са
събрани каквито и да е доказателства, че процесният автомобил е копие на
оригинала.Освен това не са събрани доказателства, включително и постановени
съдебни актове за това, че процесният автомобил е придобит в резултат на
престъпление или в резултат на престъпление е извършена първоначалната му
регистрация в страната, за да се приеме, че е налице правна, респ. фактическа
невъзможност на предмета на застрахователния договор.Ето защо и това възражение
за липса на основание на осъдителната претенция на ищеца не се споделя да е
налице.
Следващото възражение на
ответника е, че по време на действието на договор не е настъпило
застрахователно събитие.
Представените от ищеца
доказателства сочат, че е образувано наказателно производство срещу неизвестен
извършил за извършено престъпление по чл.346 НК.
Общите условия сочат
като застрахован риск кражбата, грабежа и др., но боравейки с тези понятия няма
препращане към текстовете на НК, съдържащи съставите на тези
престъпления.Настоящият състав намира, че дадената от органа на досъдебното
производство квалификация на деянието не го обвързва.Съобразно установеното по
делото приема, че от имуществото на ищеца е отнето имущество, без да е налице
него съгласие за това, а дали автомобилът е отнет с намерение да се свои от
дееца или е отнет с намерение да се ползва, е въпрос на установяване на
фактите. Работната квалификация, дадена в досъдебното производство, подлежи на
промяна, при установяване на конкретни факти, но установен към този момент факт
е, че МПС-то е останало неоткрито.Следователно е налице кражба по смисъла на ОУ
на застрахователя, а това означава, че е налице покрит риск от това деяние,
което е настъпило във време на действие на застрахователния договор.
При условие на евентуалност ответникът твърди, че
не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, защото при случай на кражба
или грабеж на застрахованото МПС, в случай, че същото бъде намерено, то
застрахованият е длъжен да го приеме обратно и в този случай отпада
задължението за обезвреда.И това възражение съдът приема за неоснователно, тъй
като по делото не са събрани доказателства, че застрахованото при ответника МПС
е намерено.
При условие на евентуалност ответникът твърди, че
не дължи плащане защото е налице основание да се изключи отговорността на
застрахователя и това е така, тъй като е налице премълчаване на обстоятелство
или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото застрахователно
събитие, което с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211,т.2 КЗ/отм./ е съществено.
В тази връзка ответникът се позовава на нормата на
т.3.6 от ОУ, която регламентира възможността за отказ на застрахователя да
заплати обезщетение при наличие на премълчаване и неточно обявяване на
конкретно обстоятелство, което би повлияло върху решението на застрахователя да
сключи договор или да го сключи при различни условия от договорените.Конкретната
хипотеза, на която се позовава застрахователят е т.8.9 от ОУ – действие на
застрахования, представляващо опит за измама или измама на застрахователя.
В това възражение се съдържа вътрешно противоречие. Нормата на
чл.211 КЗ/отм./ предвижда три хипотези, при наличие на които застрахователят се
освобождава от задължението си да заплати обезщетение и те са: т.1/. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или от трето ползващо се лице – съдебната практика приема, че за да се постигне целения от
застрахователя резултат следва да е налице влязла в сила присъда; т.2/. при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор- съдебната практика е последователна, че за да възникне право за застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение
следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани и
т.3/. в други случаи, предвидени в закон. Макар и да се позовава на т.2 на
чл.211 КЗ/отм./ всъщност основанията, посочени от ответника и препращащи към ОУ
– т.8.9 сочат на факти, които се субсимират от т.1 на цитираното разпоредба на
Кадекса. Както е посочено вече от състава по делото не се установява с влязла в
сила присъда наличие на престъпно посегателство от застрахованото лице – измама
или опит за измама, за да се приеме, че е налице основание за освобождаване на
ответника от задължението да заплати застрахователно обезщетение.
Последното възражение на ответника, въведено при условие на
евентуалност е свързано с розмера на предявените претенции.В тази връзка
страната твърди, че ищецът не е заплатил уговорената премия в пълен размер и
има вземане към него за сумата от 1 370,70лв, равна на две премийни вноски.Ищецът
не оспорва твърдението на ответника, че не е заплатил две от дължимите при
уговореното разсрочено плащане, премийни вноски, всяка от които е в размер на 685,37лв. Общият
размер на дължимите от ищеца сума е 1 370,74лв. Възражението за прихващане
се явява своевременно направено и доказано до предявения от ответника размер
вземане от 1 370,70лв.
При изложените
съображения съдът приема, че главната претенция с правно основание чл.208 КЗ/отм./ се явява основателна – установени са в хода на процеса елементите от
състава на същата.По отношение на размера на обезщетението съдът, основавайки
се на заключението на вещото лице, приема, че действителният размер на вещта,
от която ищецът е лишен е сумата от
49 366лв, като след приспадане на невъзстановени
щети, описани в протокола на застрахователя и оценени от вещото лице на сума от
756,82лв, действителната стойност на вещта към момента на настъпване на
застрахователното събитие е сумата от 48 609,18лв.От
нея следва да се приспадне сумата от 1 370,70лв, която ищецът дължи на
ответника.Следователно сумата, за която искът следва да бъде уважен и в размер
на 47 238,48лв.
По иска с правно
основание чл.86 ЗЗД.
Съобразно действащите
към момента на сключване на застрахователня договор ОУ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят се задължава да приеме представените
от застрахования документи, да го уведоми за необходимост от представяне на
други документи и да му заплати обезщетение в срок от 15 дни, който започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпване
на застрахователното събитие- т.12 – представил е всички документи.Съобразно ОУ
при настъпване на застрахователно събитие кражба, застрахованият е длъжен да
представи на застрахователя служебна бележка от МВР за злоумишлените действия
на трети лица; постановление на прокутатурата в зависимост от това на каква
фаза е развитието но досъдебното производство; застрахователната полица и документ
за платена премия; свидетелство за регистрация на МПС; свидетелство за
управление на МПС; допълнителни документи и доказателства относно обстоятелства
и причини за настъпване на застрахователното събитие и размера на вредите,
поискани писмени от застрахователя.От документите, представени от ответника,
находящи се в ликвидационната му преписка се установява, че на 07.10.2013
година са представени част от изискуемите документи, а на 27.12.2013 година са
представени допълнително служебна бележка от МВР, постановление за спиране на
наказателното производство, копие от съдебно регистрация на фирмата, документ,
удостоверяващ собствеността на МПС-то, нота. Заверено пълномощно, а банковата
сметка на собственика на застрахованото МПС и нот. заверено пълномощно са
представени от страната на 28.05.2014 година.
Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за забавено плащане на дължимото обезщетение за
периода от 13.06.2014 годино до завеждане на делото.
Ищецът твърди, че
изискуемите по силата на договора документи са представени от него на
28.05.2014 година, което твърдение не е оспорено от ответника и съдът възприема
като установено, чрез документите по щетата и действащите ОУ.Няма данни, че
застрахователят е изискал от ищеца други документи, които страната не е представила.15-дневният
срок за заплащане на дължимото обезщетение е изтекъл на 12.06.2014 година и от
следващата дата ответникът е изпаднал в забава.
Поради извод за наличие
на главен дълг, липса на плащане на същия и установен период на забава,
настоящият състав приема, че ищецът има основание да дири обезвреда за
забавеното плащане.
По размера на този иск.
Съдът служебно е
установил, че размерът на дължимото обезщетение за периода на забава е сумата
от 11 092, 10лв, а не претендираната от ищеца сума от 11 650лв.
По разноските.
И двете страни са
направили искане за присъждане на разноски и са представили списък на същите,
по чл.80 ГПК.
Ищецът претендира
разноски в размер на 5 451,20лв, представляващи държавна такса от
2 451,20лв и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. От тези
разходи доказателства за това, че реално са извършени претендираните разноски
касаят единствено държавната такса. Няма доказателства за плащане на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът претендира
разноски в общ размер от 2 000, 40лв, в които са включени разходи по
депозит за СТЕ, такси за съдебни удостоверения, заплатени разходи по превод на
книжа и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
По претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към приключване на
устните състезания редакция, която предвижда в полза на юридически лица или
еднолични търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, като за защита по дела с материален
интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният
интерес е над 10000 лева както в случая, възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. При така действащата
нормативна уредба ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на претендираните 300лв.
Следователно общият
размер на претендираните разноски е посоченият от страната.Ответникът е сторил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, но поради това, че ищецът не е представил на
съда доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3 000лв, съдът не приема, че такава разноска и сторена реално от страната,
поради което и не намира основание за обсъжда възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Разноските следва да се
определят на база чл.78, ал.1 ГПК за ищеца и на база чл.78, ал.3 ГПК за
ответника.
Ответникът, съобразно
уважената част на исковете, следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2 333,22лв,
а ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 96,28лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.208 КЗ/отм./ „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Е.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р. Ж., сумата от 47 238,48лв/
четиридесет и седем хиляди двеста тридесет и осем лева и 48 ст./,
представляваща застрахователно обезщетение за противозаконно отнемяне на
собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Туарег“, черен на цвят с рама
*******, с ДК № ********,
съгласно договор за застраховка, обективиран в полица №440113215000562, със срок на действие от 00,00 часа на
20.04.2013г. до 24.00 часа на 19.04.2014 година, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 03.10.2016 година до окончателното и заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 49 630лв,
поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р. Ж., сумата от 11 092,10
лв /единадесет хиляди деветдесет и два лева и 10 ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 47 238, 48лв,
за периода на забава от 13.06.2014година до подаване на исковата молба в съда,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 11 650лв,
поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р. Ж., сумата от 2 333,22лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 96,28лв, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: