ПРОТОКОЛ
№ 214
гр. гр.Мадан, 03.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. Д.
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело №
20235430100408 по описа за 2023 година.
На именното повикване в **:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Х. Н. – редовно призован, явява се лично и чрез АДВ.Е.
В. – с пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ Г. М. Н. – редовно призована, явява се лично и чрез
АДВ.Е. В. – с пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ Н. Х. Н. – редовно призована, не се явява, за нея се явява
АДВ.Е. В. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Б. Д. К. – редовно призована, явява се лично и чрез
АДВ.К. Г. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С. Н. К. – редовно призован, не се явява, за него се
явява АДВ.К. Г. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д. Н. К. – редовно призована, не се явява, за нея се
явява АДВ.К. Г. – с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д. К. С. – редовно призована, явява се лично.
АДВ.В. – Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ.Г. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността и изслушване на вещото
лице:
Инж. Д. К. С. – на 63 години, българска гражданка, неосъждана, без
родство и дела със страните.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се напомни наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д. С. – Известна ми е наказателната
отговорност. Поддържам представеното заключение.
Въпрос от адв.В.: В заключението на предпоследна Вие казвате, че
имайки предвид наличието на подпорна стена и метална ограда, имотът на
ищците е заснет правилно на кадастралната карта. Да поясните какво значи
това, защото веднага след това имайки предвид отразяване на имотите в
предходния кадастрален план има разминаване.
Отговор на вещото лице: Аз съм обяснила, че при изработването на
кадастралната карта всеки собственик трябваше да обозначи имота си с
трайна ограда. Освен документите за собственост, освен предходния план
действащ, при изработването на кадастралната карта границите се
съобразяваха и с материализираната на терен граница. Аз казвам, че ако нищо
друго не съобразяваме, наличието на трайна ограда на мястото предопределя,
че в кадастралната карта имотите са нанесени правилно. След това аз съм
казала, защото примерно ако се проведе делото и съдът вземе решение, че
трябва да се уважат документите на страните, което аз не мога да го кажа в
момента, затова в следващия абзац казвам, че ако се уважат, кадастралната
карта няма да е вярна спрямо тези имоти. Но аз категорично в момента не
мога да кажа вярна или не е вярна, тъй като има разминаване между
документите за собственост, предходния план и заснетото на терен.
Въпрос от адв.В.: Което разминаване се изразява във …?
Отговор на вещото лице: В случая по предходния план от 1982 г., той
действа, като има за тези имоти едно изменение със Заповед № 56 от 1986 г.,
това е действащият в момента регулационен план. Разликата между имотите,
границата между имотите по този действащ план и заснетото в кадастралната
2
карта, е 14 кв.м., което е отразено на скица № 3 към заключението, това е
разликата между предходния план и кадастралната карта. Аз съм изчислила
тези 14 кв.м. и графично съм нанесла разликата, като може да има малки
разминавания, тъй като плановете имат една деформация през годините,
която примерно може да е до 5%, ако планът е в 500 мащаб, и до 10%, ако
планът е в мащаб 1:1000, но това, което аз съм нанесла без да съобразявам
дали има някакво деформиране на плана, тези 14 кв.м.
Въпрос от адв.В.: Това, което обяснявахте Вие за находящите се на
място стена, ограда и т.н., това някъде правно регламентирано ли е?
Отговор на вещото лице: В Закона за кадастъра и в Правилата за
изработване на кадастрална карта е изяснено, че имотите трябва да имат
материализирана граница между тях, и там, където към момента на
изработване на кадастралната карта е нямало такава изразена граница,
собствениците на имотите бяха задължени да поставят огради. А в този
случай ограда има изградена по-отдавна между двата имота, има метална
ограда, има подпорна стена, и това е материализирана на терена граница.
Въпрос от адв.В.: Вие казвате, че имотната граница на имот с
идентификатор № 516 и № 517 е посочена на скица № 3. Имате предвид това,
което е повдигнато в зелен цвят, това ли имате предвид?
Отговор на вещото лице: Между имоти с № 516 и № 517 по
кадастралната карта границата е в черно, а зелената линия е границата между
имоти с № 1441 и № 1816, които са по предходния план - плана от 1982 г.,
изменен със Заповед № 56 от 1986 г. Със жълто е разликата между плана и
кадастралната карта.
Въпрос от адв.В.: На скица № 4 сте посочили площ вече 23 кв.м.,
която как се получава?
Отговор на вещото лице: Площта от 23 кв.м., посочена на скица № 4
в оранжево, е съвместяването на кадастралната карта с имотите № 516 и №
517, и плана на гр.Златоград от 1959 г., където имотите пак са с № 1441 и №
1438. Корекцията на ръка на комбинирана скица № 4 към заключението е
изписана от мен. Правилният номер на имота е 1438.
Въпрос от адв.В.: Казвате, че сте обследвали историята на
собствеността на ищците и сте посочили на последната страница от
3
заключението закупуване на 54 кв.м., които се присъединяват към имот 1441
измерено графично, участващ в парцел 3, и отдолу казвате, че тези **8 кв.м.
са извън процесните 23 кв.м.
Отговор на вещото лице: Защото така ми е зададен въпроса. Тези **8
кв.м. са различни от процесните, ако гледаме скица № 4 – 23 кв.м. по плана от
1959 г.
Въпрос от адв.В.: Бихте ли обяснили тогава откъде се получава тази
разлика и взели ли сте предвид във Вашето заключение нотариален акт № 2,
том V, дело 2 от 1972 г., защото там има 300 кв.м., които праводателят на
доверителя ми придобива и те фактически се отнасят за парцел 3, отредени за
имот 1440 и 1441, и като го съпоставим това и с другия нотариален акт, който
е по регулация.
Отговор на вещото лице: Въпросът е, че за тези **8 кв.м. ищците
нямали документ за собственост. Аз го разбирам, че към този момент, в който
уреждат регулационните сметки, им се губят тези **8 кв.м. по документите,
или всъщност притежават повече, отколкото имат по документи със **8 кв.м.,
и аз отговарям, че те са присъединили към техен имот, който е с площ **8
кв.м., или 140 кв.м. измерени графично. Те са си имали техен имот, за който
към онзи момент те са нямали нотариален акт за собствения си имот, а са
имали само за тези, които купуват или уреждат в регулация.
Въпрос от адв.В.: Вие казвате така: след като имаме прехвърляне на
собственост 1972 г. в полза на Христо Н. Байренлиев - праводател на ищците,
Вие обследвахте ли собствеността, която му е прехвърлена с този нотариален
акт. За да прехвърли някой права, той трябва да има, т.е. имал ли е или
нямал?
Отговор на вещото лице: За техния си имот реално към момента, в
който уреждат документите за регулация, тези 54 кв.м. купуват, 55 уреждат и
105 кв.м. уреждат пак с нотариални актове. За техния си имот, който им се
води по регулация и по разписна книга, те са нямали издаден документ, което
не означава, че имотът не е бил техен, той си е техен, просто са нямали
документ. И фактически реално те са си имали тази квадратура, към този
момент са нямали документи за собственост, така ми е зададен въпроса и аз
така съм отговорила. Те към следващ момент са си присъединили и техния си
имот, за който са нямали документи.
4
Въпрос от адв.В.: Казвате, проверихте, че са нямали документи, това
ли имате предвид. За да дадем отговор на този въпрос ние трябва да проверим
документално всичко. Този нотариален акт № 2, том V, дело № 2 от 1972 г.,
той е приложен още с исковата молба, там има М. Н. Б., М. В., З. Д. даряват на
брат си техните ¾ ид.части и той с ¼ ид.част, и целия имот става негова
собственост с площ 300 кв.м. Въпросът е Вие обследвахте ли дали всички тези
– М. Б., М. В., З. Д. дали са имали документ за собственост?
АДВ.Г. – Възразявам, защото този въпрос ще обърка вещото лице. В
едно от нашите писмени обръщения до съда сме оспорили нотариалния акт и
протокола за въвод във владение, тъй като фигуранта по този нотариален акт,
фигуранта към имота на който са придадени 105 кв.м. на нашия имот,
всъщност не е бил собственик тогава за тези 105 кв.м., а имотът е бил
съсобствен. Тоест той е участвал в една отчуждителна процедура, говорим за
Х. Н., реално той е участвал в едно отчуждително производство, в което е
посочен като собственик на целия имот при положение, че притежава само ¼,
а другите ¾ ги притежават майка му и двете му сестри. По документи се
доказва, че по документи към момента, в който е отчуждавал тези 105 кв.м.
наши към уж негов имот, той не е бил собственик на целия имот, и ние сме
оспорили отчуждаването им.
СЪДЪТ намира, че поставеният въпрос е допустим, а изложените
възражения от ответната страна са по същество на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА въпроса на процесуалния представител на ищеца към
вещото лице
Отговор на вещото лице: Не съм обследвала. Аз съм обследвала само
това, което е приложено към делото.
АДВ.В. – Нямам повече въпроси.
Въпрос от адв.Г. : На лист 4 предпоследния абзац Вие сочите, че по
плана от 1982 г. за имота на ищците пл.№ 1441 е отреден парцел 4, кв.143,
като в него са придадени част от нашия имот пл.№ 1816. Това ние не го
оспорваме, но можете ли сега да отговорите тази част, която е придадена от
нашия имот към техния, отчуждавана ли е била тази част, има ли
отчуждителна процедура, колко кв.м. е, и на коя комбинирана скица е
5
нанесена, ако е нанесена? Ако не може да отговорите, пак ще остане за
допълнително изследване, ако не се спогодим след като съдът приеме
заключението.
Отговор на вещото лице: Това е по плана от 1982 г. преди
изменението на плана със Заповед № 56 от 1986 г. В общината казаха, че няма
отчуждителни преписки, не могат да ми издирят. На скица № 1 към
заключението се вижда каква е площта, която се придава към парцел 4 от
имота на ответниците към имота на ищците по плана от 1982 г. преди
изменението. Площта може да се измери. Аз не съм я мерила, но площта е
заключена между парцелната линия в червено и имотната линия между двата
имота № 1441 и № 1816, в рамките на парцела.
Въпрос от адв.Г.: Вие не сте го мерили, а може ли сега да го измерите
с линийка или на око горе-долу да кажете колко квадрата е това придадено
място от нашия имот към техния?
Отговор на вещото лице: Горе-долу около 100 кв.м. може да има,
преценено на око.
Въпрос от адв.Г. : На лист 4 абзац последен, можете ли да кажете
каква част в кв.м. от нашия имот пл.№ 1816 е включена в парцел 4, кв.143 на
ищците, има ли отчуждителна процедура, документи за отчуждаване, тъй
като пише, че за имота на ищците една част им е дадена за улична регулация,
а друга в парцел 4?
Отговор на вещото лице: Аз отговорих на този въпрос, че на скицата
се вижда, че площта на око е около 100 кв.м, няма отчуждителна преписка
намерена в общината.
Въпрос от адв.Г.: На лист 5 от заключението абзац 3-ти отгоре надолу
пишете, че една част от имота на ищците се придава към имота на
ответниците въз основа на съдебно решение със Заповед № 56 от 21.05.1986
г., това вече е частичното изменение. Въпросът ми е: на коя скица е посочена
тази придаваема част, колко кв.м. е и съществуващата ограда как се ситуира
спрямо нея, тъй като явно според това решение на нашия имот е придадена
част, и колко кв.м. е придадена по това съдебно решение?
Отговор на вещото лице: Некоректно ми е зададен въпроса, но аз ще
обясня. Тази Заповед № 56 от 1986 г. за частично изменение на плана в кв.143
6
е направена във връзка със съдебно решение, така е изписано на заповедта.
Самото съдебно решение не касае процесните имоти, касае едни имоти, които
се намират през 3-4 имота от процесните, но в графичната част на тази
заповед, която е приложена към документите, процесните имоти са нанесени
и са оцветени, и са нанесени вече с друга граница между тях. Парцелната
линия от плана от 1982 г. е запазена, а са променени имотите. В текстовата
част на заповедта това не е отразено, но в графичната го има. Въз основа на
тази заповед има придадена част от имота на ищците към имота на
ответниците. Това го има на скица № 2, около 20-25 кв.м., изчислени на око, и
отново това триъгълниче е заключено между парцелната линия и имотната
линия. Това, което е с пунктир, гледаме на югозапад, и в оцветения в
оранжево имот виждаме къде е парцелната линия, и това триъгълниче
всъщност се придава от имота на ищците към имота на ответниците, защото
със Заповед № 56 от 1986 г. е сменена имотната граница между тези два
имота, гледайки го по графичната част на заповедта. Няма допълнителни
индикации как е станала тази промяна на имотната граница, но е факт, че е
отразена в заповедта.
Въпрос от адв.Г. : Означава ли това, което Вие казахте и което сте
анализирали, че зад съществуващата ограда част от имота на дворното място
на ответниците е заградено в парцела на ищците, за този триъгълник става
въпрос, който е към улицата?
Отговор на вещото лице: Не, става въпрос за триъгълника, който е
нагоре, към югоизток.
Адв. Г. – Оттеглям въпроса.
Вещото лице: На скица № 2 към заключението са два триъгълника,
които и двата са посочени като част от имот № 1441. Единият триъгълник се
намира в югоизточната част на имота и този триъгълник на око е около 20-25
кв.м. Другият триъгълник е в посока улицата, северозападната част на имота,
той е по-малък, и е около 10-12 кв.м.
АДВ.Г. – Нямам повече въпроси.
АДВ.В. – Аз имам оспорване на вещото лице в едната му част, която е
дал отговори, като в тази връзка считам, че са налице предпоставките на
разпоредбата на чл.201 от ГПК. Считам, че възниква обосновано съмнение за
правилността досежно отговора на въпроса, че за имота на ищците при
7
проследяване на подробна история в констативната част на заключението
констатацията, че в тези **8 кв.м. не попадат процесните 23 кв.м. Горното го
обосновавам с довода, че по делото е приложен Нотариален акт № **, том II,
дело 55 от 1970 г. за придобиване по регулация на части от съседни на нашия
имот недвижими имоти, както и с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *, том V, дело 2 от 1972 г., по силата на който доверителят ми
получава в дял ¾ ид.части от парцел 3-ти, за който са отредени имоти с №
1440, № 1441 в кв.99 по тогава действащия план на гр.Златоград, а именно
плана от 1959 г. Аз твърдя, че праводателите на моите доверители са били
собственици на имота дотолкова, доколкото няма как нотариално да бъдат
прехвърлени права от тогава изпълняващият длъжността нотариус съдия при
РС-Златоград, които праводателите не са притежавали. В тази връзка аз ще
моля допълнително въпрос да бъде зададен на вещото лице, а именно да
обследва респ. посочените лица М. Н. Б., М. Н. В., З. Н. Д. били ли са
собственици към 1970 г. на парцел 3-ти, за който са отредени имоти № 1440 и
№ 1441 в кв.99 по плана на гр.Златоград, и във връзка с горното да даде
отговор на така поставения от ответната страна въпрос, а именно дали
процесните 23 кв.м. са участвали в целия имот. Следващото ми
доказателствено искане, понеже се оспорва нотариалния акт за придобиване
по регулация на доверителите ми, ако ще се оспорва, да се открие
производство по оспорване, ние ще се ползваме от него, така че ще
установиме, че фактите и обстоятелствата, които са посочени в него,
отговарят на обективната истина.
АДВ.Г. – Този въпрос, който иска ищцовата страна да постави на
вещото лице е правен, тъй като в него има една ключова дума, която доказва
това – били ли са собственици, това е спор. Ние твърдим, че Нотариален акт
№ **/1970 г. и протокола от 15.04.1970 г. на комисията са незаконни в частта
им над ¼ до останалите ¾, тъй като видно от нотариален акт, издаден след
това, непосочените и скрити, или забравени от Х. Н. ¾ излизат наяве, и се
налага майка му и двете му сестри да му прехвърлят ¾ ид.части, докато в
Нотариален акт № ** той е посочен като абсолютен собственик на имота, на
който става придаване. Тоест дали това е така или не, е правен въпрос, и
затова колегата каза вещото лице да отговори били ли са собственици. Това е
правен въпрос, вещото лице не може да отговори. Считам, че заключението
на вещото лице е изготвено добросъвестно, то даде отговори, някои от които
8
са в полза на ищеца, други са в наша полза, и Ви моля да не го обременявате и
да не усложняваме процеса с такива сложни правни въпроси. Казах на какво
се дължи това объркване, но явно оттам е допусната грешка, и вещото лице не
е което ще каже, говоря не за заключението, говоря за нотариалния акт №
**/1970 г., който се опровергава от нотариален акт № */1972 г. в частта му за
¾. Моля заключението на вещото лице да бъде прието, да отмените това
искане на ищците.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Искам да направя едно уточнение, защото явно не
бях разбрана, относно въпроса дали тези **8 кв.м. съвпадат с процесната част.
Процесните 123 кв.м. по плана вече от 1959 г., посочени на скица № 4, са
оцветени в оранжев цвят. На скица № 4 имотите от 1959 г. са посочени със
зелен цвят. Имаме един имот 1441, за който няма документ за собственост,
защото той си е бил техен, те са купували съседните парчета на този имот, за
да си попаднат в границите на парцелите, това е на ищците. Този имот е с
площ 140 или **8 кв.м. Останалите парчета, които покриват парцела извън
1441, отбелязан със зелен цвят, едното са го купили – 54 кв.м., и три имат
придадени по регулация, те са общо 4 допълнителни парчета, за които те имат
документи. Реално за мен тези **8 кв.м. са техния имот 1441 към 1959 г.,
отбелязани в зелен цвят, не попадат, и затова съм записала в заключението, че
тези спорните 23 кв.м. не попадат в тази част, защото чисто графично са на
друго място, не че не са техни и не че не са в парцела.
АДВ.В. – След направеното уточнение на вещото лице аз си оттеглям
оспорването, респ. възлагането на допълнителна задача. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието заключението по съдебно-
техническата експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице инж.Д. С. по изготвената
съдебно-техническа експертиза.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж.Д. С. да се заплати сумата от 600 лева от
внесения депозит.
АДВ.Г. – Аз предоставям на съда дали да допуснете съдебен оглед.
Целта беше да се убедите зрително, че свидетелите, които казаха, че над
9
гаража има друг имот, който може да пострада от свличане, ако гаража се
премахне, дали казват истината или не. Аз предоставям на съда дали това се
налага, пък и на място терена е ясен и се вижда, и няма спор по въпроса, но
въпроса е, че теренът е стръмен, почти отвесен зад гаража, и че свличането е
достигнало до плочата. Иначе допълнителни въпроси към вещото лице няма
да задавам. Считам делото за изяснено. Не поддържам въпроса в
предложението за съдебна спогодба. Относно спогодбата, ние сме направили
едно заявление, в което отговаряйки на контра-предложението за съдебна
спогодба на ищците сме се опитали да намерим един разумен баланс между
техните и нашите интереси, споделяйки общоприетата максима в
юридическите среди, че и най-лошата съдебна спогодба е по-хубава от най-
доброто съдебно решение. Ние по принцип даваме съгласие ищците да
надградят съществуващата масивна сграда между нашите парцели до
височина 2.20 м. над терена при следните условия: ако се наложи уширение
на основа с оглед здравината на една такава висока сграда, уширението да
бъде в парцела на ищците, и второ - оградата да се покрие по такъв начин, че
дъждовните води да се стичат в парцела на ищците, това означава едноскатен
покрив, наклонен към дворното място на ищците. Съгласни сме също така да
заплатим по 101 лв. за всеки кв.м., който вещото лице посочи, че от парцела
на ищците попада в нашия двор, по реда на чл.15, ал.3 от ЗУТ това да стане,
т.е. с план за регулация, заявление и предварителен договор за прехвърляне
на собственост с нотариално заверени подписи по такъв начин, че границата
между нашите дворищно-регулационни парцели, т.е. новата регулационна
граница между тях да минава по средата на основата на съществуващата
масивна сграда между тях, а нашият гараж-предмет на делото, да се запаси с
право да го узаконим и да се снабдим с нотариален акт за право на
собственост върху гаража. Трето - надграждането на процесната стена може
да започне със сили и средства на ищците незабавно, след като процедурата
по чл.15, ал.3 от ЗУТ бъде завършена с влязъл в сила индивидуален
административен акт, т.е. заповед или решение на компетентен орган. Молим
и предлагаме с оглед на така направеното предложение, с което откликваме на
контра-предложението на ищците, производството по делото да бъде спряно
по взаимно съгласие на страните до приключване на процедурата по чл.15,
ал.3 от ЗУТ, но не повече от 6 месеца по взаимно съгласие на страните.
Разноските да останат така, както са направени от страните. Представям това
10
заявление в писмена форма ведно с актуализиран списък на съдебните
разноски с приложени към заявлението разходно-оправдателни документи, в
т.ч. разписка от Б. К., че съм й платил сумата от 30 лева, които съдът преведе
по моята сметка за внесеният депозит, като в начислението за съд.разноски
тези 30 лева са изключени, приспаднати са. Представям с препис за
насрещната страна.
Съдът обяви почивка в 14.35 часа.
Заседанието продължава в 14.40 часа.
АДВ.В. – Говорих с моите доверители дотолкова, доколкото вече се
предлага съвсем различна спогодба от тази, която беше заявена в предходно
с.з., при тези параметри ние не сме съгласни. Ние държиме за нашия имот от
23 кв.в. да получим сумата, която сме заявили от 5000 лева. Ние държиме да
имаме право да построим гараж на имотната граница, без да спазваме
нормативните отстояния от 3 метра, т.е. те да заявят съгласие ние да строим
на намалено отстояние, вкл. и да надстроиме съществуващата пристройка с
още два етажа, които са до покрива на съществуващата къща. Не може да има
и спиране по взаимно съгласие.
АДВ.Г. – Мисля, че ищците не са разбрали някои неща и поставят като
проблеми неща, на които ние сме дали съгласие. В изричното ми пълномощно
в т.2 вероятно са забравили или ако въобще са го чели, пише, че те имат
право да запазят новия вход към къщата и да го узаконят, и могат да
надстроят съществуващата стопанска сграда в техния имот с един или два
етажа. Това те са го забрали и го считат за пречка. Второ – по въпроса за
техния масивен гараж също сме дали съгласие. В т.2 пише, че ищците могат
да си построят масивен гараж на един етаж в дворното си място, без да го
отдалечават на 3 метра от междупарцелната граница на нашите двата парцела,
т.е. до самата масивна ограда между двата парцела. Другото, което е много
важно е, че въпросните 23 кв.м. се доказват по плана от 1959 г., който е
отменен, това го пише вещото лице и в скицата личи, докато по сега
действащия план от 1982 г. вещото лице дава в заключението 14 кв.м., а не 23
кв.м. И друго, не знам дали ищците имат представа за цените на земята в
гр.Златоград. В стария град може и да получат за 14 кв.м. 5000 лева, може от
много богати фирми или граждани, но в периферията на града, извън центъра,
където се намират тези два имота, на едно второстепенна улица, няма кой да
11
даде 5000 лева за 14 кв.м., т.е. за горницата над средната пазарна цена, която
там действа, фактически те необосновано искат да заработят пари
посредством това дело, което не е морално издържано според мен.
С ОГЛЕД приемането на заключението на съдебно-техническата
експертиза следва да бъде определена цена на иска с правно основание чл.
109 от ЗС в размер на 1500 лева, какъвто според заключението е размерът на
необходимите материали и труд за премахване на процесния гараж. Така
общо дължимата държавна такса за производството възлиза на 140,20 лева,
като до момента са внесени от ищеца 92 лева, поради което следва да бъдат
дадени указания на ищцовата страна за довнасяне на дължимата държавна
такса. Съдът намира, че искането за извършване на оглед на процесните
имоти следва да бъде оставено без уважение, доколкото не би допринесло за
изясняване на спора от фактическа страна. Ето защо,
СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ цена на иска по чл. 109 от ЗС, касаещ премахване на
незаконно изграден гараж с площ 21 кв.м. върху имот с идентификатор
31111.35.516 по КККР на гр. Златоград в размер на 1500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС
Смолян в едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от днес да внесе по сметка на
Районен съд Мадан сумата от 48,20 лева - държавна такса за производството
по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
извършване на оглед на процесните недвижими имоти.
АДВ. В. – Представям списък на разноските с копие за ответната
страна. Нямаме други доказателствени искания.
АДВ.Г. – Аз мисля, че може да се поставят други допълнителни
въпроси на вещото лице, които възникнаха във връзка с дадените днес
обяснения, а именно: на приложените скици да нанесе съществуващата ограда
на място, за да може да се прецени има ли част от парцела на ищците, който
попада в нашето дворно място по регулацията от 1982 г., и да нанесе
процесния гараж на комбинирана скица № 1. Освен това редно би било за
правилно решаване на делото вещото лице да отговори колко кв.м. от нашия
12
гараж, тъй като се вижда, че не целия попада в парцела на ищците, попада в
този парцел, т.е. това триъгълниче, което според ищците. Това искане го
правим, защото не се води дело за премахване на част от нашия гараж, а на
целия гараж, без обаче да се релевира, че като е построен на по-малко от 3
метра, създава пречки, по-големи от обикновените за ползването на имота.
Така е направена исковата молба. Тоест ако се окаже, че една част от гаража
ни, няколко кв.м. е застроена в парцела на ищците, тяхната претенция би била
основателна само за премахване на тази част, т.е. отрязване на едно ъгълче на
нашия гараж в случай, че въобще приемете, че тяхната искова претенция е
правилна. Но в заключението на вещото лице липсва понятието „ограда“, а
понятието „ограда“ според нас е най-важното понятие в правния спор, тъй
като по отношение на нея съдът ще има да се произнася по това дали искът е
основателен или не, като имаме предвид, че имотът на ищците е заснет
правилно, т.е. кадастралната карта съвпада с оградата. Но оградата не е
нанесена в скиците и не е и обсъждана всъщност, а пък тя е, която е
миродавна дали е правилно приложена или не.
АДВ.В. – Противопоставям се на така направеното искане, същото не е
своевременно заявено, и е налице преклузия. Второ - нямаме оспорване на
заключението на вещото лице, вкл. и при неговото изслушване не останаха
съмнения досежно изясняване на въпросите, за които е допусната и назначена
експертиза. Вярно, вещото лице е дало едно свое предположение, че оградата
според нея доколкото е съществувала на място, е била границата, но това е
отговор на един правен въпрос, по който ще се произнесе настоящия съдебен
състав с оглед дефиницията, която е дадена за това какво представлява
непълнота и грешка според ЗКИР. Досежно площта да се нанесе за процесния
гараж, който попада в нашия имот, считам, че горното обстоятелство е
ирелевантно, доколкото безспорно се установява от приетото заключение, че
процесният гараж попада именно в нашия имот. Дали е в цялата си част или
частично, е ирелевантно за иска по 109 от ЗС. Установи се, че няма
строителни книжа, и в тази връзка са дадени и задължителни тълкувания с
тълкувателно решение досежно уважаването на иска. Безспорно е, че липсата
на строителни книжа, изграждането в наш имот, а останалата част ако се
приеме, че е намалено отстояние без наше съгласие, прави същия гараж
правно нетърпим такъв, и подлежи на премахване. Затова аз считам, че не
следва да бъде допуснати допълнителни задачи към приетата без оспорване
13
експертиза. Нас ни интересува дали е приложена регулацията с плана от 1959
г., а не от 1982 г.
АДВ.Г. – Моля Ви да имате предвид как е формулирана исковата
молба. Не само, че е неправилно формулирана по плана от 1959 г., който е
отменен, но в нея нито няма твърдения, нито има доказателства до момента,
че онази част, която остава в нашия парцел им пречи да упражняват правото
си на собственост. Върховният съд се е произнесъл, че не са необходими
доказателства само за премахването на онази част от постройка, която попада
в съседния парцел. Тоест най-новото, което те могат да искат е ние да
отрежем този триъгълник с 2-3 кв.м., който попада, ако въобще приемете, че
попада, в техния парцел. Аз не мога да оспорвам заключението на вещото
лице по въпроси, по които то не се е произнесло. Вие може и да можете, но
трудно би могло да се реши едно дело от такъв характер, ако на скиците не е
нанесена съществуващата ограда и въобще думата „ограда“ липсва в самото
заключение. Вие може и служебно да допуснете тези въпроси. Още повече, че
вещото лице дава заключение, че имотът на ищците е нанесен правилно в
кадастралната карта. Моля да се произнесете по тези наши искания.
Думичката „ограда“ я няма в заключението на вещото лице, и това ще създаде
проблеми, които ние не желаем да се създават, защото нямаме намерение да
влачим делото до Върховния съд.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането на ответника да бъде допусната
допълнителна експертиза, която да отрази процесния гараж върху скица
съдът намира, че в тази част искането следва да бъде оставено без уважение,
доколкото съобразно поставената задача на вещото лице, същото е
представило такава скица с нанесен процесния гараж като в тази част
заключението е достатъчно пълно, ясно и обосновано. По отношение на
втория въпрос да бъде нанесена на скица оградата между двата имота съдът
намира, че същият не следва да бъде допускан, доколкото такава задача не е
поставяна на вещото лице, а към момента поставянето на нов въпрос към СТЕ
е преклудирано на осн. чл. 146, ал.3 от ГПК. С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
допълнителна съдебно-техническа експертиза.
АДВ.В. – Нямам други искания.
14
АДВ.Г. – Нямам други искания.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.В. – Уважаеми г-н Председател, моля да постановите съдебен акт,
с който уважите исковите претенции като основателни и доказани въз основа
на приобщения доказателствен материал по делото, съотнесен към
приложимите правни норми. На първо място считам за безспорно установено,
че доверителите ми са собственици на процесния имот, вкл. представените по
делото нотариални актове. Считам за безспорно установено по делото, че е
налице стабилизиране и прилагане на плана така, както е регламентирано с ТР
№ 3/15.07.1993 г. по ТД № 2/1993 г., има приложен нотариален акт за
придобиване на собственост по регулация и има въвод във владение, което е
осъществено от съдебен изпълнител. Горното обуславя извода, че е налице
грешка в кадастралната карта на Община Златоград именно с процесните 23
кв.м. При постановяване на Вашия съдебния акт аз ще моля да съобразите
дали е приложен плана на гр.Златоград от 1959 г., доколкото уреждането на
регулационните сметки е извършено преди влизане в сила на плана от 1982 г.
Горното не може да се разколебае и от приложената заповед за изменение на
плана от 1982 г. дотолкова, доколкото същата касае други парцели,
текстовата част не съответства на графичната, и същата може да бъде и
следва да бъде ценена като нищожна такава. Считам, че и иска по чл.108 и
чл.109 се доказа както по основание, така и по размер. Безспорно ответниците
владеят части от нашия имот, и доколкото ние сме собственици, следва да ни
бъдат предадени. Считам за основателен и иска по 109 от ЗС. Безспорно
изграждането на незаконна постройка в нашия имот и при намалено
отстояние прави същата правно нетърпима и подлежи на премахване.
Наведените доводи от ответниците, че са придобили собствеността по
давност, аз ще моля да имате предвид категоричната забрана, която
съществува части от регулирани поземлени имоти, които не отговарят на
изискванията за повърхнина и излаз на улица, не могат да бъдат придобивани
по давност. В тази връзка е както разпоредбата на чл.59 ЗПСУ, така и
15
разпоредбата на чл.200 от ЗУТ. Ще моля да имате предвид горното при
постановяване на Вашия съдебен акт. Моля да бъдат присъдени разноски в
полза на доверителите ми. Моля да ми бъде дадена възможност да представя
подробни писмени бележки в 10-дневен срок, както и в указания 7-дневен
срок да представим платежно нареждане за внесена допълнителна държавна
такса.
АДВ.Г. – Уважаеми г-н Съдия, моля Ви да отхвърлите предявените
искове изцяло като неоснователни и недоказани, като ни присъдите
направените съдебни разноски. Първо, исковата молба е неоснователна, тъй
като тя се основава на един отменен план от 1959 г. Ищците не са имали
предвид и не са описали онези части, които от техния парцел се придават към
нашия парцел по частичното изменение на ЗРП от 1986 г. Вещото лице не
можа да каже колко кв.м. са те, но ако бяха имали предвид това, въобще не
биха завеждали иска. Освен това, говоря за земната площ, те не можаха да
докажат, че за въпросните 105 кв.м. има извършена законна отчуждителна
процедура по отношение на ¾ от тези 105 кв.м., и аз ще Ви моля да приемете,
че Нотариален акт № **/21.05.1970 г., който сме оспорили, и протоколът за
въвод във владение по ИД № 104/1970 г. са незаконосъобразни и неправилно
съставени за ¾ ид.части от въпросните 105 кв.м., на които те всъщност
основават исковата си претенция, тъй като видно от скиците претендираните
от тях части както ** кв.м., както 23 кв.м, така и посочените от вещото лице
14 кв.м. влизат в тези 105 кв.м. Това се вижда от самите скици, като се
съпоставят. Нотариален акт № **/21.05.1970 г., на който те основават
исковите си претенции, се опровергава в частта му за ¾ от Нотариален акт №
**/19.01.1972 г., от който безспорно се установява, че при съставянето на
Нотариален акт № **/21.05.1970 г. не е било отчетено, а е било пренебрегнато
обстоятелството, че Х. Б. не е собственик на целия имот, има и други
съсобственици, и това са майка му М. Б., М. В. и З. Д., тъй като за тези ¾ от
105 кв.м. ищците нямат придобивен способ, тъй като те не са отчуждени в
лицето на техните собственици, не са завзети от техните собственици, говоря
за ¾, и не са владяни от техните собственици, говоря за М. Б., М. В. и З. Д., те
не са валидно отчуждени и си остават наша собственост, която в момента е
заградена в парцела на ищците, тези ¾. Тоест цялата процедура по
отчуждаването е била опорочена. За да бъде уважен иска им за собственост,
те би трябвало да представят доказателства за безупречно проведена в лицето
16
на собствениците на парцела, към който се придават тези 105 кв.м. по
отчуждителна процедура, те не можаха да докажат това, а напротив – с
представените си доказателства сами опровергаха това. По отношение на
гаража, установи се по делото, че той е направен в подножието на силно
пресечен терен, който постепенно, тъй като е нанос върху твърда скала, се
получава приплъзване на този нанос, той полека-лека се свлича. Свидетелите,
които бяха разпитани по делото, посочени от нас, на 08.05.2024 г. установиха,
че в случай, че гаражът се премахне, може да пострада имотът на трето лице,
не само нашия имот, но това е ключовата дума, която Върховният съд е
използвал в своето решение, което аз ще представя, че не се допуска
премахването на строеж по реда на 109 от ЗС в случай, че от премахването
може да пострада имота или интереса на трето лице. Това го установиха
нашите свидетели и това не беше опровергано от никого. Така че по
отношение на гаража не би могло според нас да се уважи исковата претенция.
Единственото, което може, е да претендират парично обезщетение, но такова
в момента не се претендира. По-подробни съображения моля да ми бъде
дадена възможност да развия в кратка писмена защита.
РЕПЛИКА ОТ АДВ.В. – Моля да имате предвид, че в случая не се
касае за отчуждаване, а се касае за уреждане на регулационни сметки, което
са две различни понятия, за което имаме съответните документи за
собственост. Досежно свличане на земна маса и т.н., аз ще моля да имате
предвид, че това са предположения. Не се установи с необходимите
категоричности, че ще се свлече тази земна маса. Ще моля да имате предвид,
че изграждането на гараж не представлява укрепително съоръжение,
подпорна стена или каквото и да било, което да е от естеството да прекрати
свлачище.
ДУПЛИКА ОТ АДВ.Г. – Без отчуждаване, без отчуждителна
процедура, каквато ищецът твърди, че не е имало за процесните 105 кв.м.,
няма уреждане на регулационни сметки. Всъщност днес ищецът призна, че
процесните 105 кв.м. не са били отчуждени от нас. Второ – за гаража, когато е
строен, може и да не е представлявала задната му част, която в момента е
затрупана от свличане, подпорна стена, но в момента, когато Вие разглеждате
това дело, дефакто е така, не е важно дали е строена, как е строена, но важно
е, че тя подпира склона, и този склон ако се свлече, ще пострада имота на
трето лице, и това го установиха трима души свидетели.
17
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на страните двуседмичен срок, считано от
днес, за представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключили, както и че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 15.22 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
18