Решение по дело №589/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 677
Дата: 6 април 2021 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180700589
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 677/6.4.2021г.

 

 

Град Пловдив, 06 април  2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XIV състав в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 589 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на А.Л., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.Р.К., против отказ, обективиран в постановление от 08.02.2021 г.на ЧСИ да образува изпълнително производство по чл.276, ал.2 АПК срещу д-р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес *** В.Р. – Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като изпрати покана за доброволно изпълнение на незаместимите задължения съгласно Решение № 2134/24.11.2020 г., по адм.д. № 1175/2020 г., на Административен съд - Пловдив, с указание, че при виновно неизпълнение ще му бъде налагана седмично глоба в размера предвиден в АПК, както и да заплати разноските по изпълнителното дело.

В жалбата се посочва, че постановлението от 08.02.2021 г. на ЧСИ Х.С., с което се отказва да бъде образувано изпълнително дело с мотива, че ЧСИ не е компетентен орган по изпълнението, е неправилно.  Посочва, че съгласно влязло в сила Решение № 2134/24.11.2020 г., по адм.д. № 1175/2020 г., на Административен съд Пловдив, са отменени действията на д -р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес *** Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ - „администратор" на лични данни, изразяващи се в неправомерно обработване на личните данни на А.Л., чрез публикуването им на електронен сайт с интернет адрес, като го е задължил да преустанови обработването на личните данни на доверителя му и в тридневен срок от влизане на решението в сила да заличи личните данни му в електронен сайт с интернет адрес: ***.com. Позовава се на нормите на § 1 от ДР на АПК, чл.39, ал.1 от ЗЗЛД и ТР № 3 по т.д.№ 5/ 2015 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС. Поради това намира, че д-р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***рия за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, в качеството си на администратор на лични данни е носител на административни правомощия, овластен по силата на Регламент  (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 27 април 2016 г. и притежава качеството на административен орган по смисъла на чл.271, ал.1, т.2 от АПК. В този смисъл претендира отмяна на постановление от 08.02.2021 г. на ЧСИ Х.С., с рег. № 909, р-н на действие ОС Пловдив, с което е отказано образуването на изпълнително производство, като се задължи ЧСИ Х.С. да образува изпълнително производство съгласно чл.276, ал.2 АПК. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – частен съдебен изпълнител Х.С. с рег. № 909, р-н на действие ОС Пловдив, в нарочно становище намира жалбата за неоснователна, като също се позовава на нормите на чл.145 и сл АПК във връзка с чл.39, ал.1 ЗЗЛД и чл.271, ал.1 от АПК, както и на § 1, т.1 от ДР на АПК, като счита, че съдебен изпълнител би могъл да бъде орган по изпълнението и да образува изпълнително производство единствено срещу административен орган, какъвто едноличният търговец не бил. Посочва, че в представеното съдебно решение съдебният изпълнител не бил посочен като орган на изпълнението, а също и друг закон в случая не предвиждал орган по изпълнението да е съдебният изпълнител. Счита обстоятелството, че субектът на лични данни да може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, не овластява частноправните субекти- администратори на лични данни с административни правомощия.

Административен съд – Пловдив, четиринадесети състав намира жалбата за подадена от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл. 296, ал.1 АПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На 08.02.2021 г. е подадено заявление от жабоподателя чрез адв. К. до ЧСИ Х.С., рег.№ 909, р-н на действие ОС – Пловдив, с което е поискано на основание чл.276, ал.2 АПК да образува изпълнително дело срещу длъжника д-р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***рия за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като моли на същия да се изпрати покана за доброволно изпълнение на незаместимите задължения, с указание, че при виновно неизпълнение ще му бъде налагана седмично глоба в размера, предвиден в АПК. Към заявлението е приложено решение № 21348 24.11.2020 г. по адм.д.№ 1175/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Претендират се и разноските, за които лицето е осъдено в производството.

С постановление от 08.02.2021 г. на частен съдебен изпълнител Х.С. е отказано образуването на исканото изпълнително дело против д-р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***рия за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, позовавайки се на нормите на чл.145 и сл АПК във връзка с чл.39, ал.1 ЗЗЛД и чл.271, ал.1 от АПК, като счита, че съдебен изпълнител би могъл да бъде орган по изпълнението и да образува изпълнително производство единствено срещу административен орган, какъвто едноличният търговец не е.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.267 АПК на изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. От своя страна нормата на чл.268 АПК посочва кои са изпълнителните основания по този кодекс, а именно - влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение: индивидуални или общи административни актове; решения, определения и разпореждания на административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред съда; административните договори.

Със заявлението пред ЧСИ е представено влязло в сила съдебно решение № 21348 24.11.2020 г. по адм.д.№ 1175/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по силата на което д-р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***рия за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, администратор на лични данни е задължен да преустанови обработването на личните данни на А.Л., ЕГН ********** и в тридневен срок от влизане на решението в сила да заличи личните данни на А.Л. в електронен сайт с интернет адрес: http//www.***.com.

С други думи – налице е първото изискване за образуване на изпълнително дело по реда на Дял пети от АПК.

Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. То е регламентирано както в Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата/ХОПЕС) и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а така също е намерило отражение и в националното законодателство- Закона за закрила на личните данни, като административното производство пред националния надзорен орган е регламентирано подробно в ЗЗЛД за разлика от съдебното производство, което е намерило отражение в чл. 38 и сл. и чл. 39 от ЗЗЛД. Цитираните норми обаче не създават специални процесуални правила за защитата пред съд. По своите характеристики нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е препращаща правна норма, с която се установява един единствен процесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти).

Според чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Тази разпоредба не се различава от общите правила, съдържащи се в АПК относно защитата срещу актове, действия или бездействия на административни органи, включително и относно производствата за обезщетение.

В този смисъл нормата на чл. 38 от ЗЗЛД уеднаквява правилата за упражняване на правото на съдебна защита и право на обезщетение на физическите лица от обработване на личните им данни от всички администратори и обработващите лични данни, без оглед на тяхната правосубектност  - държавен орган, длъжностно лице или частноправен субект. С други думи по отношение на защитата на личните данни законът приравнява администраторите на лични данни и обработващите лични данни на административни органи, доколкото по своите специфики  тяхната дейност (засягане на основно право, подчиняване на строга регулация, предвидимост на последиците и ограничаване на свободния избор в поведението) обработването на личните данни на физическите лица носи белезите на административна дейност.

В този смисъл съдът споделя наведените в жалбата доводи по тълкуването на § 1, т.1 от ДР на АПК, а именно, че административен орган е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, но също така административен орган е и всеки носител на административни правомощия въз основа на закон. Такъв закон в случая се явява Законът за защита на личните данни.

Ето защо следва да бъде отменено постановлението от 08.02.2021 г. на ЧСИ Х.С., с което е отказано образуването на исканото изпълнително дело против д-р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***рия за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като делото да бъде върнато на ЧСИ Х.С. за образуване на изпълнително дело по заявление № 516 от 08.02.2021 г. на жалбоподателя.

Предвид изхода от спора на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева внесена държавна такса.

Ето защо съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А.Л., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.Р.К., отказ, обективиран в постановление от 08.02.2021 г.на ЧСИ да образува изпълнително производство по чл.276, ал.2 АПК срещу д-р В.А.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес *** В.Р. – Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.

ИЗПРАЩА преписката на ЧСИ Х.С., рег.№ 909 от регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България с район на действие Окръжен съд – Пловдив за произнасяне по заявление № 516 от 08.02.2021 г. съобразно изложените в решението указания по приложението на закона.

ОСЪЖДА ЧСИ Х.С., рег.№ 909 от регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България с район на действие Окръжен съд – Пловдив да заплати на А.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10/десет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                      

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: