№ 1889
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100502686 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2686/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Застрахователно
Акционерно Дружество Д.Б.Ж.И З. АД гр.София ЕИК ******* срещу решение №14925 от
20.12.2022 г по гр.д.№66809/21 г на СРС , 144 състав ; с което въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на ЗАД „Алианц България“ АД ЕИК ******* гр.София
сумата от 2161,91 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско “ срещу
застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за вреди по автомобил „Форд Транзит“ с рег.№******* от ПТП на 13.05.2019 г в
гр.София на ул.Планиница по вина на водача на л.а. „Мицубиши “ с рег.№******* , ведно
със законната лихва от 24.11.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от
774,07 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , защото искът е
недоказан . Налице е изключителна вина или съпричиняване от водача на автомобил „Форд
Транзит“ с рег.№******* , който е бил паркирал неправилно по чл.98 ал.1 т.7 ЗДвП .
Показанията на св.Ц.Ц. са колебливи , не са убедителни , а и същият не е очевидец на ПТП .
Двустранният констативен протокол няма материална доказателствена сила. Има данни за
извършени престъпления от водача на л.а. „Мицубиши “ с рег.№******* .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Искът е
доказан по основание и размер , включително е доказан и механизмът на ПТП . Нормално е
1
св.Ц. да има непълноти в показанията си , защото ПТП е настъпило преди повече от 3
години .Липсва съпричиняване от водача на автомобил „Форд Транзит“ с рег.№******* –
неговият автомобил е бил паркиран като липсват данни за неправилно паркиране . С оглед
механизма на ПТП въобще не може да става въпрос за съпричиняване , а данни за друг
механизъм на ПТП не са представени от въззивника .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 03.01.23 г ,
поради което жалбата от 13.01.2023 г /по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че не е спорно между страните , че същите са съответно
застраховател по „Каско“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и
на виновния водач . Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по „Каско“ , но
ответникът не му е възстановил тази сума. Според показанията на св.Ц. и САТЕ ПТП е
настъпило поради неправомерното поведение на водача на л.а. „Мицубиши “ с рег.
№******* , който при паркиране ударил паркирания на автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№*******. На място има две ленти за движение , без следи от пътна маркировка . Водачът
на л.а. „Мицубиши “ с рег.№******* е нарушил чл.25 ЗДвП – не е съобразил маневрата
паркиране с положението на автомобил „Форд Транзит“ с рег.№*******. По размер
имуществените вреди са доказани със САТЕ .
Решението на СРС е правилно като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има
правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките
за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
виновния водач.
В случая не е спорно между страните , че ищецът и ответникът са съответно застраховател
по „Каско“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил и на виновния
водач . Ищецът е представил убедителни доказателства за настъпването на процесното ПТП
– двустранен констативен протокол за ПТП и САТЕ . Разпитан е като свидетел и водачът на
2
увредения автомобил Ц.. Ищецът е заплатил процесната сума , а съгласно САТЕ щетите по
увредения автомобил по средни пазарни цени са в размер на 2146,91 лева . Отделно се
дължат и 15 лева ликвидационни разноски .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за
изключителна вина или съпричиняване от водача на автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№******* . Въпросният автомобил е бил паркиран като това му положение няма никаква
връзка с механизма на ПТП и последиците от него . Съгласно чл.94 ал.1 ЗДвП е допустимо
да се паркира МПС и най-вдясно на пътното платно , а в случая има данни , че увреденият
автомобил е бил паркиран и частично извън пътното платно . Недоказани са твърденията на
въззивника за наличие на хипотеза на чл.98 ал.1 т.7 ЗДвП – на място няма данни да има
пътната маркировка, забранена за пресичане или с пътен знак е забранено изпреварването.
Отделно , дори в такава хипотеза не би могло да се приеме , че поведението на водач на
евентуално неправилно паркирал автомобил / в редица от други паркирали автомобили/
пряко или косвено става причина или допринася за ПТП . Обратно , водачът на паркиращият
автомобил е нарушил чл.25 ал.1 ЗДвП с неумело успоредно паркиране - не е съобразил
положението на вече паркирал друг автомобил в редица от паркирали автомобили ..
Действително , първоначално в показанията на св.Ц.Ц. има неточности , но впоследствие
същият ясно посочва основните факти за процесното ПТП . Вярно е , че Ц. не е пряк
очевидец на ПТП , но същият се е явил на мястото на ПТП при увредения автомобил
непосредствено след ПТП и е възприел признанието на виновния водач . Показанията на Ц.
напълно съвпадат с удостовереното в двустранния протокол и със заключението на САТЕ .
При всички тези непротиворечиви доказателства законосъобразно първоинстанционният съд
е приел за доказан и е уважил иска . Решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14925 от 20.12.2022 г по гр.д.№66809/21 г на СРС , 144 състав
.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.Ж.И З. АД гр.София ЕИК
******* да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД ЕИК ******* гр.София сумата от 617,63
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4