Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 07.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                       СЪДИЯ: И. Станкова

при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 2090/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Д.П.В., И.Д.В. и П.Д.В.  твърдят, че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 29.05.2012г. в гр. Благоевград, е причинена смъртта на Й.Х.В., съпруга на първия ищец и майка на втория и третия ищец. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на А.С. Б., като водач на МПС л.а. Нисан, с ДК № *******, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника ЗД „Е.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпаднали в силен шок, изпитвали постоянна мъка и страдания от загубата на своя родственик. Твърдят, че били силно привързани с починалата, с която всички заедно живеели в едно домакинство. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Й.В. възлизат в размер на по 100 000лева и претендират същите, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта- 29.05.2012г.  до окончателното плащане.  

Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата, изразяващо се в пресичане на пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с движението на приближаващия автомобил и при увеличаване престоя си на пътното платно. Оспорва близостта на отношенията на ищците с починалата и  размера на исковите претенции като завишен с оглед принципа на справедливостта. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно поведението на починалата в причинна връзка,  с което е настъпил вредоносният резултат.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 20131200200344/2013г. по описа на Окръжен съд-гр. Благоевград подсъдимият А.С. Б. е признат за виновен за това, че на 29.05.2012г., около 21,00ч., в гр. Благоевград, на ул. Д. ***, в близост до спирков джоб срещу сградата на „Пиринско пиво“ АД /бирена фабрика/, при управление на л.а. Нисан, с ДК № *******, е нарушил правилата на движение, установени в чл. 20, ал.2, изр. 1, пр. 1 и п. 3 и изр. 2 от ЗДвП, като при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с атмосферните условия и със състоянието на пътя и не е направил всичко възможно, за да намали или да спре превозното средство при възникнала опасност за движението и е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на неправилно пресичащата пешеходка Й.Х.В..

На основание чл. 300 от ГПК, съдът намира за установено по делото, обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило процесното ПТП по вина на А.С. Б., като водач на л.а. Нисан, с ДК № Е 7771, който е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост и по непредпазливост е причинил смъртта на Й.Х.В..

По възражението на ответника за съпричиняване са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.С. Б. и А.Е.Б., както и е приета автотехнически експертиза.  

Според показанията на свидетеля Б., през м. май, около 21,00ч., на влизане в гр. Благоевград през промишлената зона се движел в дясна крайна лента, в по- лявата й част, тъй като имало наклон и в дясно се получавали огромни локви. Времето било с обилен валеж и гремотевици, тъмно, като уличното осветление още не било включено. Приближавайки бирената фабрика ударил нещо и натиснал спирачки, слязъл от колата и видял две жени- едната в ляво, която охкала, че я боли крака, а другата пред автомобила, на около 10 метра, която не давала признаци на живот и когато проверил, установил, че е починала. Свидетелят сочи, че преди произшествието карал  с около 50км.ч., на къси светлини, на каквито се движели и насрещно движещите се автомобили. Непосредствено преди удара видял сянка, след което той настъпил, като спирачният му път бил след удара. Жените били облечени с тъмни дрехи и носели чадъри. На мястото имало автобусна спирка, но не видял от нея да потегля автобус или автомобил.

Според показанията на свидетелката Б.пролетта на 2012г. тя претърпяла ПТП  в гр. Благоевград. Задно с колежката си Й.В. пътували заедно в автобус № 2 за работа, нощна смяна. Слезли от автобуса, отворили чадърите си, автобусът потеглил и на мястото на джоба на автобуса двете предприели пресичане. Свидетелката сочи, че се огледала на ляво видяла две малки светлинки, след което погледнала надясно и видяла такси, което приближавало и го изчакали да премине, за да предприемат пресичането. Предприели бавно пресичане, след което се оказала лежаща под гумите на таксито. Тя пресичала отляво, облечена със светлосиво сако, а В. отдясно, облечена с тъмни дрехи. Свидетелката сочи, че на мястото където пресичали, в деня на произшествието нямало пешеходна пътека, а такава имало по- надолу, на около 50 м.. Преди мястото на произшествието, на пътното платно имало огромна локва, по това време валяло силно, без да е имало порой.

Според заключението на автотехническата експертиза и отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 15.05.2017г. при съобразяване показанията на свидетелката Б.при установените според показанията на свидетелите обстоятелства и обективните данни ударът за лекия автомобил е бил предотвратим, като от мястото на удара до най- близката пешеходна пътека е налице разстояние от около 35м.

Според показанията на свидетелката Ф.К.тя познава Й.и Д.В. от 1979г. от с. Брежанци, като по- късно В. се преместили в гр. Благоевград. Свидетелката сочи, че децата им са израснали заедно. Сочи, че отношенията в семейството били добри, всички живеели в едно домакинство, били задружни идвали на Брежанци заедно. Й.видяла в деня преди произшествието, била със сина си и идвала на свиждане на съпруга си. След смъртта на Й.виждала често семейството. Д. не присъствал на погребението, тъй като бил в реанимация. И. била с две психоложки, а П. бил в шоково състояние, постоянно бил до ковчега на майка си и плачел. Свидетелката сочи, че семейството и до ден днешен не могло да приеме загубата, винаги унили, казвали й че страдат.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

По възражението на ответника за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г.  по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

В настоящия случай се установи, че починалата родственица ни ищците е пресичала пътното платно на необозначено за това място, че е имала видимост към приближаващия лек автомобил „Нисан“, както и в близост- на около 35м. е имало пешеходна пътека. Ето защо съдът намира, че с поведението си тя е нарушила правилата на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е пресичала пътното платно на място, което не е пешеходна пътека и без да съобрази приближаващия лек автомобил Нисан и неговата скорост на движение. При съпоставка противоправното поведение на деликвента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по- голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по- голяма строгост подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- решение № 33/04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. № 1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на водачът на моторното превозно се изразява в управление на лекия автомобил с несъобразена скорост. Противоправността в поведението на пострадалата пешеходка се изразява, както в това, че е пресичала на неопределено за това място, така и в това, че не е съобразила посоката и скоростта на движение на приближаващия лек автомобил и е предприела пресичане на пътното платно. Съдът съобразява и конкретните обстоятелства относно пътната обстановка- намалена видимост, поради дъжда и липсата на улично осветление, наличие в близост на пешеходна пътека, обстоятелството, че се касае за пресичане на основен, натоварен пътен участък в промишлена зона, водещ към гр. Благоевград. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалата Й.В. в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 30%.  / подобен принос в съпричиняването, при сходни обстоятелства е приет и в Решение № 39 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца  Д.П.В.- неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Й.В. е сумата от 120 000лв.. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на съпруга, с която ищецът е била свързан в стабилен, дългогодишен и щастлив брак, от който имали две деца. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и двамата са били в зряла възраст, пред предстоящото очакване заедно да бъдат подкрепа в старините си. Съдът съобразява обстоятелството, че самият ищец е бил в болница- в реанимация към датата на произшествието и е разчитал на съпругата си, която загубил и на чието погребение не можел да присъства, поради здравословното си състояние.  При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната, както и извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица.  В тази връзка като ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие уреден в § 27 от ПЗР от КЗ /отм./. При отчитане приетия по- горе принос в настъпване на противоправния резултат искът следва да бъде уважен за сумата от 84 000лева и отхвърлен за разликата до пълния  предявен размер.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищците И.Д.В. и П.Д.В. неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка е сумата от 120 000лв.. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че ищците- деца на починалата, макар и вече пълнолетни все още са живеел в едно домакинство с родителите си. Семейството било сплотено, а смъртта на майка им променила живота им. Мъката била непреодолима. При определяне размера и на тези обезщетения съдът взема предвид и посоченото по- горе относно конкретните икономически условия в страната и лимитите на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на автомобилистите. При отчитане приетия по- горе принос в настъпване на противоправния резултат исковете и на тези двама ищци следва да бъдат уважени за сумата от по 84 000лева и отхвърлени за разликата до пълния  предявен размер.

Съдът намира, че е нужно да се отбележи, че смъртта е нещо безвъзвратно, когато е на близък родственик, какъвто е настоящият случай- тя е с несъмнено тежки, негативни и непоправими последици, които няма как точно да бъдат измерени и поправени в пари, като съдът с оглед принципа на справедливостта и при съобразяване на конкретните установени по делото,  релевантни  и посочено по- горе факти е определил дължимите от ответника обезщетения.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и лихва за забава върху обезщетенията от датата на деликта- 29.05.2012г. до плащане на обезщетенията.

По разноските:

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено между ищците и адвокатско дружество „Й. и Е.“, направено от ответника, съдът намира следното.

Уговореното между ищците и адвокатско дружество „Й. и Е.“ възнаграждение е в размер на 4236,00лева с ДДС, 3530,00лева- без ДДС.

Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 3530,00лева, без ДДС или 4236,00лева с ДДС. Уговореното възнаграждение е равно на предвидения в закона минимум, поради което не подлежи на намаляване, като същото следва да бъде присъдено с ДДС, предвид регистрацията на дружеството по ЗДДС.

Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на по 3558,24лева на всеки един от тримата ищци.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 10 080лева.

Ищците следва да бъде осъдени да заплатят на ответника сторените от него разноски за депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на по 93,28 лева, платими от всеки един от тримата ищци /депозити за свидетели не се присъждат, тъй като същите не са изплатени/.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗАД „Е.” АД, ЕИК:********, да заплати на Д.П.В., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 86 000лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените ищеца от смъртта на съпругата му Й.Х.В., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.05.2012г., в гр. Благоевград, в резултат на противоправното поведение на А.С. Б., като водач на МПС л.а. Нисан, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 29.05.2012г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 3558,24лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Е.” АД, ЕИК:********, да заплати на И.Д.В., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 86 000лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените ищеца от смъртта на майка й Й.Х.В., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.05.2012г., в гр. Благоевград, в резултат на противоправното поведение на А.С. Б., като водач на МПС л.а. Нисан, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 29.05.2012г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 3558,24лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Е.” АД, ЕИК:********, да заплати на П.Д.В., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 86 000лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените ищеца от смъртта на майка му Й.Х.В., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.05.2012г., в гр. Благоевград, в резултат на противоправното поведение на А.С. Б., като водач на МПС л.а. Нисан, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 29.05.2012г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 3558,24лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Е.” АД, ЕИК:******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 10 080,00лева- държавна такса.

ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „Е.” АД, ЕИК:******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 93,28 лева- разноски.

ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „Е.” АД, ЕИК:******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 93,28 лева- разноски.

ОСЪЖДА П.Д.В., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „Е.” АД, ЕИК:******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 93,28 лева- разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                           СЪДИЯ: