Решение по дело №1485/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.268 ал.1 вр.чл.267 ал.2 т.6от ДОПК и е образувано по жалба от „Лотос Премиум“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя И. Т. чрез пълномощника й адв. С.Н. ***, против Решение №128/23.06.2023г на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им против Протокол за отлагане на насрочено изпълнително действие изх. № С 230003-116-0000334/31.05.2023г и против Съобщение за насрочване на опис №23000-110-0002342/16.05.2023г – двете издадени от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна. Релевирано е основанието по чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, с изложени съображения както по отношение на характера на оспорения пред решаващия орган акт и наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването му, така и по същество, като се поддържа, че ДОПК не допуска повторно извършване на опис на вече описана вещ; че в съобщението и в протокола липсват посочени законови основания, както и други мотиви за повторното му извършване; че решаващият административен орган недопустимо е дописал липсващите в протокола мотиви. С аргумент, че в случая не са налице никакви законови основания за насрочване на втори опис на вече описания л.а., се претендира отмяната на съобщението от 16.05.2023г. и на протокола от 31.05.2023г. В съдебно заседание по същество дружеството-жалбоподател не се представлява; адв.С.Н. е депозирал писмени бележки, с които поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява за уважаването й.

Ответната страна – директорът на ТД на НАП-Варна, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. П.Н.с писмени бележки с.д.№12857/12.09.2023г изразява становище за неоснователност на жалбата по аргументите, изложени в оспореното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със съобщение изх. №С220003-048-0107239/13.09.2022г главният публичен изпълнител е уведомил „Лотос Премиум“ ООД за образуваното против дружеството изпълнително дело за неплатени публични вземания в общ размер на 55 478.05лв. – главница и лихви към датата на съобщението, с подробно изброени изпълнителни основания, с посочен 7-дневен срок за доброволно изпълнение и указания за последващите действия при неизпълнение.

На 07.12.2022г е извършен опис на л.а. марка Лексус с рег. № ***, година на производство 2017г, със застрахователна оценка 83 000лв., обективиран в протокол за опис изх. №С220003-028-0003329/07.12.2022г, с който за пазач на описаната вещ е определена И. Т. в качеството й на управител на длъжника „Лотос Премиум“ ООД.

Със съобщение изх. №С230003-110-0002342/16.05.2023г на главния публичен изпълнител е насрочен опис на същото МПС за 31.05.2023г от 11:00ч на паркинга на ТД на НАП – Варна; съобщението е връчена на същата дата. С протокол изх. №С230003-116-0000334/31.05.2023г на осн.чл.222 ал.8 от ДОПК е отложено изпълнение на насрочения опис поради неявяване на длъжника и непредоставяне на автомобила, и е определена нова дата 07.06.2023г от 09:30ч.

Началото на настоящото производство е поставено със жалба от 13.06.2023г от „Лотос Премиум“ ЕООД против съобщението за насрочване на опис и протокола за отлагането му. Аргументът му е идентичен с поддържаното в съдебното производство – недопустимост на повторния опис на вече описана вещ според приложимия ДОПК. Изложено е, че л.а. Лексус с рег. № *** е бил описан на 07.12.2022г, оставен е на отговорно пазене на длъжника и му е извършена оценка от публичния изпълнител.

С оспореното си решение №128/23.06.2023г горестоящият административен орган е посочил, че на 16.05.2023г е насрочен нов опис на л.а., на който вече е определена окончателна оценка, тъй като са изминали повече от три месеца от първоначалня опис, а насроченият опис е отложен, срещу които действия е подадена сезиращата жалба. След това решаващият орган е посочил, че съгл.чл.226 ал.1 от ДОПК на обжалване подлежат действията на публичния изпълнител, каквото например е извършването на опис. Самото насрочване на описа не представлява действие по принудителното изпълнение – то е подготвително действие към принудителното изпълнение чрез извършване на описа, и поради това не подлежи на самостоятелно обжалване. С тези съображения административният орган приел за недопустима жалбата на „Лотус Премиум“ ЕООД срещу съобщението за насрочване на опис и протокола за отлагане на насрочения опис – поради липса на интерес от обжалване, и я оставил без разглеждане.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, приобщени като доказателства по делото, които са безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация и при наличие на правен интерес, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва, и в определения от чл.268 ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административното производство по издаване на оспореното решение е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на 266 ал.1 от ДОПК, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл.267 ал.1 т.5 от ДОПК, който е постановен в изискуемата за валидността му писмена форма, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. Спор по тези обстоятелства и по установените факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от страните в производството, се отнасят до въпроса дали е допустимо оспорването на съобщението за насрочване на опис и протокола за отлагане на описа, изготвени от публичния изпълнител в хода на изпълнително производство.

Съдът в този си състав счита, че отговорът на така поставения въпрос е отрицателен.

Изводът на решаващия орган, че съобщението за насрочване на опис не представлява акт на публичния изпълнител, годен за самостоятелно обжалване, е изводим от приложимите правни норми и е правилен. По аргумент от чл.266 от ДОПК действията, които могат да се обжалват в хода на образуваното изпълнително производство за събиране на публични вземания са тези, които по форма и съдържание представляват властнически процесуални действия и изявления на публичните изпълнители, адресати на които са страните в принудителното производство. Съобщенията по чл.243 от ДОПК обаче не представляват действия или актове на публичния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на чл.266 и сл. от ДОПК. Това съобщение е акт, който подготвя същинското действие на органа – в случая извършването на опис, като определя и уведомява длъжника за времето на извършване на описа. С това се изчерпват правните задачи на съобщението, което не представлява и не удостоверява принудително изпълнително действие, а само обезпечава процесуалната законосъобразност при извършването му. Съобщението за насрочване на опис не съдържа разпореждания към длъжника, които да засягат негови права и законни интереси, или да създават за него задължения, поради което не е същинско действие по принудителното изпълнение, чието обжалване да е допустимо по реда на чл.266 от ДОПК. Такова е и виждането на съдебната практика по този въпрос. Ето защо решаващият орган правилно е приел, че това съобщение има уведомителен характер и че жалбата срещу него следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалването му.

По идентични съображения протоколът за отлагане на насрочения опис от 31.05.2023г също не представлява принудително действие, подлежащо на самостоятелно обжалване по реда на чл.266 и сл. от ДОПК. По съществото си то има идентична правна стойност със съобщението за насрочване на опис, т.е. не съдържа разпореждания към длъжника, които да засягат негови права и законни интереси, или да създават за него задължения.

В заключение на изложеното съдът преценява като съответен на приложимите специални правни норми на ДОПК извода на решаващия орган за недопустимост на жалбите против съобщението за насрочване на опис от 16.05.2023г и протокола за отлагане на насроченото изпълнително действие по чл.222 ал.8 от ДОПК от 31.05.2023г. На обжалване по реда на чл.266 и сл. от ДОПК подлежат действията на публичния изпълнител при извършване на описа, където дружеството-жалбоподател може да релевира възраженията си по същество – за недопустимост на повторен опис на вече описана вещ, и т.н.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер на 1000 лв. на осн.чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима на осн.чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК.

Така мотивиран и на осн.чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лотос Премиум“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя И. Т., против Решение №128/23.06.2023г на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им против Протокол за отлагане на насрочено изпълнително действие изх. № С 230003-116-0000334/31.05.2023г и против Съобщение за насрочване на опис №23000-110-0002342/16.05.2023г – двете издадени от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна.

ОСЪЖДА „Лотос Премиум“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя И. Т., да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Съдия: