№ 19171
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110144030 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Р. С. А. от гр. София, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ответника дължи на ищеца заплащане сумата за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия в размер на 854.58 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 119.24лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 11.07.2024г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.06.2021г. - м.04.2023г. в размер на 35.34лв.
- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите и 7.87лв. - мораторна лихва за
периода от 15.08.2021г. до 11.07.2024г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, общ. .., аб. №
352962.
В исковата молба са налице твърдения, че Р. С. А., като собственик на
процесния имот и титуляр на партидата за топлинна енергия за него, носи
отговорността за заплащане на дължимите суми за незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2023г. Ищецът заявява, че
ответникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на
1
топлинна енергия през периода м.05.2020 г. до м.04.2023 г. и съответно е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на
което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и
потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът,
по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на
съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал
доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответника, не е сключила договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия, поради което сумите за топлинна енергия
за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата
нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Р. С. А., чрез особения
представител адв. Б., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че
ответникът не е български гражданин, поради което съдът няма международна
компетентност да разгледа исковете. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните. Оспорва количеството и качеството на ТЕ,
както и оспорва по същество представените от ищеца писмени доказателства.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
2
С писмен отговор, подаден от упълномощен представител, а именно адв.
.., извън срока по чл. 131 от ГПК, но преди първото по делото заседание се
оспорва количеството топлинна енергия, тъй като в имота се ползва
единствено топла вода. Заявява, че имота се ползва от наемател, който е
съвестен и своевременно заплаща всички консумативи. Представя разписки за
платени суми, включително към ищцовото дружество за процесния период по
делото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема
конкретно становище по основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 08.10.2025 г. съдът е отделил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. София, общ. .., аб. № 352962. Затова съдът
намира, че именно между страните по делото е възникнало валидно договорно
правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на
ищеца на топлинна енергия през процесния период м.05.2020г. до м.04.2023г.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/, съдържа данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление
на имот и за битово горещо водоснабдяване, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. В имота е имало два броя отоплителни тела,
щранг – лира в банята и 1 брой водомери, като за периода 2020/2021 г. поради
неосигурен достъп за отоплително тяло с разпределител 05803 е начислявана
топлинна енергия на база, а по реален отчет на разпределител 6456033. За
щранг – лирата също е начислявана топлинна енергия, тъй като самата тя е
отоплително тяло. Топлата вода е начислявана по реален отчет на уредите за
сезон 2022/2023 г., а по предходни периоди е начислявана прогнозно, поради
3
неосигурен достъп. Общият размер на дължимата сума след дяловото
разпределение е 2 337.38 лв. за процесния период.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответника не е
платил начислените суми за процесния период в цялост, тъй като са заплатени
суми в размер на 0.66 лв. за отчетен период 2020/2021 г., 1.66 лв. за отчетен
период 2021/2022 г. и 852.26 лв. за отчетен период 2022/2023 г., като
начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са
суми в размер на 2 337.38 лв. главница и лихви в размер на 119.18 лв. При
съобразяване на тригодишната давност преди депозиране на исковата молба
на 24.07.2024 г. размерът на дължимите суми е 853.90 лв. за главница и 96.64
лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
4
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Далсия“ ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените
СТЕ и ССЕ. Същите са в размер на 2 337.38 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до
м.04.2023 г. Според ССЕ са налице доброволно и извънсъдебно платени суми,
но те са съобразени преди подаване на исковата молба от ищеца и са надлежно
счетоводно отразени.
На следващо място съдът съобразява и разясненията в открито съдебно
заседание на вещото лице по СТЕ, че е съобразил показанията на
разпределителя с нулеви показания, но начислената топлинна енергия е се
отнася до щранг – лирата на банята. В тази насока съдът намира за
основателно възражението на процесуалния представител на ответника за
изтекла погасителна давност, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД срокът е тригодишен, а исковата молба е депозирана на 24.07.2024 г.
Това означава, че вземането за исковия период м.05.2020 г. до 24.07.2021 г. е
5
погасено по давност, като видно от ССЕ размерът на непогасените по давност
вземания и респ. неплатени извънсъдебно, е 853.90 лв. Затова съдът намира,
че за тази сума искът е основателен, а до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира неоспорената ССЕ,
относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 119.18 лв. за
процесния период 15.09.2021 г. до 11.07.2024 г. Основателно е възражението
за частична неоснователност на иск с оглед акцесорния му характер и извода
за частична неоснователност на иска за главница. Видно от ССЕ е че този
размер е 96.64 лв., поради което искът следва да бъде уважен в тази част и да
бъде отхвърлен до пълния предявен размер.
По делото не се спори, а и от представените три броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Далсия“ ООД /с предишно
наименование „Бруната“ ООД/. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
6
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/, както и какъв е
размера на дължимото възнаграждение. По делото бяха представени и
отчетните документи от страна на това дружество. Предвид изложеното съдът
намира, че искът за заплащане на цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.06.2021г. - м.04.2023г. в размер на 35.34 лв. се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 7.87 лв. - мораторна лихва
за периода от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г. върху главницата за дялово
разпределение.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 367.95 лв., представляващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
възнаграждение за особен представител и депозити за експертизи. От страна
на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради
което такива не му се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, Р. С. А. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. ., партер, чрез адв.
.., да запати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК . със седалище и
адрес на управление: гр.София, .. сумите 853.90 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
24.07.2021 г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
7
на настоящия иск 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 854.58 лв. и за периода
м.05.2020г до 23.07.2021 г., да заплати сума в размер на 96.64 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 11.07.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 119.24 лв., да заплати сума за дялово
разпределение за периода м.06.2021г. - м.04.2023г. в размер на 35.34лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
24.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите и 7.87лв. - мораторна
лихва за периода от 15.08.2021г. до 11.07.2024г. върху главницата за дялово
разпределение, за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, общ. .., аб. №
352962.
ОСЪЖДА Р. С. А. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. .,
партер, чрез адв. .., да запати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .
със седалище и адрес на управление: гр.София, .., направените по делото
разноски в размер на 1 367.95 лв
Банкова сметка на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, по която може
да се заплатят присъдените суми – .. при Общинска банка АД.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Далсия“ ООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. София, ...
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8