Решение по дело №845/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 78
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Иван Найденов Радковски
Дело: 20224400600845
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. П., 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЕН П. Л.
Членове:ИВАН Н. Р.СКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. Р.СКИ Въззивно частно наказателно
дело № 20224400600845 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по частен протест на П.П. - прокурор
при Районна прокуратура – гр. П., срещу определение на П.ски районен съд
по НОХД № 1867/2022 г., за определяне на общо наказание на осъдения С. Р.
А., по присъди по НОХД №2034/2021г, 530/2022г. и 918/2022г., трите по
описа на П.ски районен съд, с което, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1
от НК на А. е било определено общо наказание, в размер на 1 година
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено
за срок от 3 години.
С протеста се иска отмяна на горецитираното разпореждане, в частта
му, досежно приложението на чл. 66, ал.1 от НК, за отлагане изтърпяването
на наложеното наказание на осъдения А.. Изложени са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на протестираното определение, тъй
като районният съд немотивирано е приложил визираната разпоредба и е
отложил изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание, без
да съобрази обстоятелството, че осъденият има трайни престъпни навици,
като за сравнително кратък период от време е осъществил деянията, за които
е бил осъден три пъти за престъпления по чл. 234 и по чл. 213а от НК, чиято
обществена опасност е изключително висока през последните години и по
този начин няма да бъдат постигнати целите на наказанието за неговото
поправяне и превъзпитание.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. П. заяви, че поддържа
1
протеста, по изложените в него съображения.
Защитникът на ответника по протеста – адвокат Н. М. изрази становище
пред настоящата инстанция, в смисъл, че първоинстанционното определение
е правилно и законосъобразно, тъй като всички деяния, за които А. е осъден,
са със споразумения, той е трудово ангажиран и така наложеното му
наказание ще постигне целите на закона, с искане да бъде оставено в сила
решението на първоинстанционния съд.
Ответникът по протеста заяви, че поддържа казаното от неговия
защитник.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, съдържането на
протеста и становището на страните, прие за установено следното:
С определение по ЧНД 1867/2022г. на П.ски районен съд на основание
чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на осъдения С. Р. А., е било
определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по
НОХД № 918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и НОХД № 530/2022 г. и трите
по описа на РС – П., а именно – 1 година лишаване от свобода, като на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така определеното общо
най-тежко наказание, в размер на 1 година лишаване от свобода, с 3 години
изпитателен срок.
Първоинстанционният съд е приел за установено следното от
фактическа страна:
С. А. е осъждан както следва:
С определение по НОХД № 918/2022 г., на П.ски районен съд, влязло в
законна сила на 23.05.2022 г. на 7 месеца лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, извършено на 25.11.2021 г., като на
основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното
наказание, с изпитателен срок от 3 години.
С определение по НОХД № 2034/2021 г., на П.ски районен съд, влязло в
законна сила на 17.12.2021 г. на 1 година лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 213а от НК, извършено на 19.07.2020 г., като на
основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното
наказание, с изпитателен срок от 3 години.
С определение по НОХД № 530/2022 г., влязло в законна сила на
26.04.2022 г., на 9 месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 234,
ал. 1 от НК, извършено на 09.11.2021 г., като съдът, на основание чл. 66 от НК
е отложил изтърпяването на така наложеното наказание, с изпитателен срок
от 3 години.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
всички деяния по посочените три дела се намират в съотношение на реална
съвкупност, по смисъла на чл. 23 ал. 1 от НК, като всяко едно от тях е
извършено преди А. да е бил осъден, с влязла в сила присъда, по което и да е
от тях и за това, на основание чл.25,ал. 1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК му е
определил едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по
НОХД № 918/2022 г.; НОХД № 2034/2021 г. и НОХД № 530/2022 г. и трите
2
по описа на РС – П., а именно – 1 година лишаване от свобода.
Същевременно основният съд не е уважил направеното от страна на
РП – П. искане за ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко
наказание, съобразно предвидената в чл. 25, ал. 4 от НК възможност, като е
приел, че за да се постигнат в оптимална степен възпитателната и
превантивната функция на наказанието не е необходимо в конкретния случай
определеното общо наказание да се търпи от осъдения С. Р. А. ефективно, а
за изпълнение на целите визирани от законодателя в чл. 36 на НК, е
достатъчно то да се отложи за срок от три години, тъй като едно изолиране
на осъдения от обществото за срок от 1 година, би било ненужно тежка
наказателна репресия спрямо личността му, която не би оказала
допълнително превъзпитаващо въздействие върху него. За този си извод
първоинстанционният съд е съобразил младата възраст на А., семейното му
положение, трудовата му ангажираност в А. и грижите, които той трябва да
полага за малолетното си дете, считайки, че следва да му бъде даден шанс за
социализацията и трудова реализация в живота.
Въззивната инстанция напълно споделя изложените по-горе
съображения, въз основа на които първоинстанционният съд е счел, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на осъдения А. не се налага той да изтърпи реално така
определеното му общо наказание, с оглед личността му, семейното и
социалното му положение, както и трудовата му ангажираност в А., където
понастоящем се намира цялото му семейство и на основание чл. 25, ал. 4 от
НК вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на определеното на
осъдения общо наказание, в размер на 1 / една/ година, за срок от 3 години.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счете, че
първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено, като
правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за
неговата отмяна или изменение и затова
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №748 от 07.11.2022г., постановено по
ЧНД №1867/2022г. на П.ски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3