№ 59
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205207 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на М. Й. М. с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, против Наказателно
постановление № 22-0000535/13.09.2021 г., издадено от Директор РД „АА“-гр. Бургас, с
което за нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба
на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 500 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление. Не се
оспорва, че на процесната дата и място жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на
товари, както и че Удостоверението му за психическа годност е изтекло на 15.12.2020 г., но
се застъпва, че с оглед извънредната обстановка в страната, срокът на Удостоверението му е
автоматично удължен с един месец, считано от отмяната на извънредното положение. Счита
се, че това положение не е отменено и по настоящем, поради което и извършеното от него
не съставлява административно нарушение. В подкрепа на горното се цитира указание от
„АА“, налично на официалната интернет страница на администрацията. В допълнение се
посочва, че дадената квалификация е неправилна и изначално нарушението е следвало да се
квалифицира по чл. 8, ал. 1, предл. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., а не по чл. 178в, ал. 5 от
ЗДвП. Счита се, че описанието на вмененото нарушение също не отговаря на изискванията
на закона, което възпрепятства жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като
маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН, като се излагат доводи за по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. *
– АК-Стара Загора, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като акцентира, че
срокът на Удостоверението на жалбоподателя не е бил изтекъл, имайки предвид все още
съществуващото извънредно положение. Пледира за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
В предоставения от съда тридневен срок за писмени бележки /изтичащ на 14.01.2022 г./
такива не са депозирани по делото.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт –
*, която счита, че подадената жалба е неоснователна. Застъпва, че позоваването на чл. 4, ал.
1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е
неоснователно, доколкото към датата на изтичане на срока на Удостоверението
извънредното положение е било отдавна отменено и заменено с извънредна епидемична
обстановка. Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. Представя и
писмена защита, в която развива и конкретизира твърденията си, достигайки до извод за
законосъобразност на издадения санкционен акт. Още веднъж иска от съда да потвърди
издаденото НП и да присъди в полза на АНО сторените разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), като в тази връзка съдът
вече е изложил мотиви в хода на откритото съдебно заседание от 11.01.2022 г., поради което
е безпредметно да ги преповтаря. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 31.08.2021 г. около 09,30 часа в обл. Бургас, АМ „Тракия“, км. 335, по
посока на движение към гр. Бургас, св. П.Р. – инспектор към РД „АА“-Бургас, извършил
проверка на товарен автомобил от категория N3 марка «ДАФ» с рег. № *, с прикачено за
него полуремарке от категория 04 управляван от жалбоподателя М.. В хода на проверката
свидетелят констатирал, че с автомобила се извършва обществен превоз на товари –
пшеница, видно от товарителница V-33 с № *********/30.08.2021 г. по маршрут Стара
Загора-Бургас. Свидетелят, извършил проверка на водача, като констатирал също М. не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, доколкото неговото с №
442481, било изтекло на 15.12.2020 г.
Свидетелят преценил, че това представлява нарушение по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, поради
което и на място съставил срещу М. АУАН с бл. № 291276/31.08.2021. Актът бил предявен
на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, и го подписал, без да направи
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били
депозирани, но на 12.11.2021 г. М. се явил на психологическо изследване и придобил
Удостоверение № 714879, валидно до 12.11.2024 г.
2
Административнонаказващият орган сезиран с акта счел, че процедурата е спазена,
приел констатациите в акта за доказани, поради което и издал обжалваното наказателно
постановление, като за нарушение на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП и на основание същата разпоредба
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя са
последователни и логични и се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени
доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Не се събра доказателствен
материал, който да е в противоречие с описаните факти. Като цяло жалбоподателят също не
оспорва описаните факти, като признава, че действително на посочената дата и място е
извършвал обществен превоз на товари, както и че към тази дата Удостоверението му за
психологическа годност е било изтекло, но счита, че не е извършил вмененото нарушение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта (л. 11-12).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя доводите за опорочена процедура по ЗАНН, свързани с неяснота на
описанието на вмененото нарушение. Тъкмо напротив – всички елементи на състава са
поднесени по ясен и разбираем начин, като изрично е посочено на коя дата и на кое място
водачът е бил установен да извършва обществен превоз на товари, както и че към тази
датата Удостоверението му е било с изтекъл срок на валидност. Това описание е достатъчно
изчерпателно и не създава никакви затруднения пред жалбоподателя или съда да разбере в
какво точно АНО твърди, че се изразява нарушението
По същество следва да се посочи следното.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП ( ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г. и ДВ,
бр. 108 от 2020 г.) - „обществен превоз“ е този, който е извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство,
което съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП е конструирано и оборудвано за превоз на товари. В
случая няма спор, че товарният автомобил от категория N3 е конструиран за превоз на
товари, както и че превозът е бил осъществен за чужда сметка, видно от приложената по
3
делото товарителница (л. 10).
Съгласно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП пък - наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Няма спор, че към датата на проверката – 31.08.2021 г. водачът М. не е притежавал валидно
Удостоверение, доколкото неговото е било с изтекъл срок на валидност, считано от
15.12.2020 г. При това положение съдът счита, че безспорно на посочената дата
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, поради което
и правилно е бил санкциониран.
Съдът не възприема възраженията, че неправилно е била посочена приложимата
разпоредба от закона. В действителност разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП освен
санкционна, е и материално-правна, предписваща дължимото поведение на
санкционираното лице, а именно, че водачите, които извършват обществени превози на
товари, са задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност,
поради което и съвсем правилно актосъставителят и АНО са се позовали на нея. Правилата
на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., на които се опира жалбоподателя, не са
специални по отношение на посочената като нарушена норма на чл. 178в, ал. 5, пр. 3 ЗДвП
и не я дерогират, в който смисъл е и трайната и последователна практика и на касационната
инстанция - Решение № 1918 от 2.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2473/2021 г.,
Решение № 367 от 6.03.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 3092/2019 г. и много
други.
Съдът не възприема и възражението, че срокът на валидност на Удостоверението на
М. е бил автоматично продължен, предвид извънредното положение в страната. В
действителност в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) се
предвижда, че се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение:
сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти, както и действието на административните актове, което е ограничено
със срок и изтича по време на извънредното положение. В тази връзка на сайта на „АА“
изрично е направено уточнение, че Удостоверенията за психологическа годност, чийто срок
изтича по време на „извънредното положение“, се удължават с един месец, считано от
отмяната на това извънредно положение. Следва обаче да се има предвид, че цитираните
разпоредби касаят само срокът на извънредното положение, което беше въведено на
територията на страната за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. След 13.05.2020 г.
извънредното положение беше отменено и от тогава действа „извънредна епидемична
обстановка“. Двата термина обаче не са синоними, респективно „извънредното
положение“ е съвсем различно по характер, начин на обявяване и мерки които действат при
него от „извънредната епидемична обстановка“. В конкретния случай няма спор, че
4
срокът на Удостоверението на М. е изтекъл на 15.12.2020 г. (около 7 месеца след отмяната
на извънредното положение), а не по време на извънредното положение, поради което и
позоваването на чл. 4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците е неоснователно. По времето на изтичане на Удостоверението не е имало
никакви пречки пред водача да се яви на изпит и да поднови срока на валидност на
Удостоверението си, но очевидно той не е направил това, а е продължил да управлява
товарни автомобили и то в едни продължителен период – повече от 8 месеца, поради което и
съвсем законосъобразно е бил санкциониран за неправомерното си поведение.
В заключение настоящият състав счита, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, а наказанието е правилно
индивидуализирано. В случая санкцията е определена в абсолютен размер, като
административнонаказващият орган изцяло се е съобразил със законовата разпоредба и
съвсем правилно е определил размера на глобата от 500 лева.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС в правомощията на съда е да извършва
преценка относно правилната преценка от страна на административния орган по отношение
характеризирането на нарушението като "маловажен случай", като същата се свързва със
законосъобразността на акта. Преценката по чл. 28 от ЗАНН за наличието на "маловажен
случай" е обвързана със субсидиарното приложение на НК и по-конкретно с дефинирането
на понятието, съгласно чл. 93, т. 9 от НК. "Маловажен случай" е този, при който
извършеното, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Конкретните белези на "маловажен
случай" не се установяват от събраните доказателства. Липсата на вредни последици при
формалните нарушения не може да служи като единствен критерий при преценката за
степен на обществена опасност. Публичният интерес от защита на обществените отношения,
предмет на регулация с нормите на ЗДвП, независимо от формалния характер на деянието,
го характеризира с обществена опасност, която определя и ангажирането на отговорността
по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП. Самият жалбоподател не ангажира никакви конкретни
доказателства, които да сочат на занижена обществена опасност или на такива
непреодолими пречки, които да са го възпрепятствали да поднови Удостоверението си.
Касае се за изтекъл срок от повече от 8 месеца към датата на деянието, който не може да се
оправдае с неволен пропуск, разсейване или забравяне, поради което и прилагането на чл. 28
ЗАНН в конкретния случай би било неправилно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ,
бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд
5
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася
по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и до приключване на разглеждането на делото
е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000535/13.09.2021 г., издадено
от Директор РД „АА“-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП и
на основание същата разпоредба на М. Й. М. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба” в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН М. Й. М. с ЕГН: ********** да заплати в
полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси, като по отношение на АНО препис ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се изпрати с
ОТДЕЛНО съобщение както на РД „АА“-Бургас, така и на Директор на РД „АА“ –
Бургас (с оглед настъпилите изменения в ЗАНН относно процесуалната легитимация
на АНО).
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6