ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. Търговище, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Уникредит
Булбанк“ АД против Разпореждане № 521 от 20.12.2021 г. по ч.гр.д. №
992/2021 г. по описа на РС - Попово, с което е отхвърлено искането на
заявителя „Уникредит Булбанк“ АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Ц.Д. за сумата от 484,26 лева,
представляваща изискуема главница по Договор за кредитна карта №
******** г., за сумата от 99,82 лева договорна лихва, дължима за периода от
18.05.2020 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.12.2021 г., до изплащане на задължението, както и за сумата от
157 лева – разноски по делото.
Частният жалбоподател намира обжалваното разпореждане за
неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със задължителната
съдебна практика. Жалбоподателят твърди на първо място, че
първоинстанционният съд се е произнесъл неправилно извън рамките на
уредената в процесуалния закон компетентност на съда в заповедното
производство, доколкото обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК не
подлежат на проверка преди връчване на вече издадената заповед за
изпълнение. На следващо място, частният жалбоподател излага доводи в
подкрепа на това, че процесният договор за кредитна карта е с изтекъл срок
на 30.04.2020 г. и поради това плащанията по него са изцяло изискуеми.
Жалбоподателят на следващо място твърди, че волеизявлението за
настъпване на предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника не е
1
предпоставка за настъпването на изискуемостта на вземането по договора за
кредит, доколкото изискуемостта на цялото вземане вече е била настъпила с
изтичането на срока на договора.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се
подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС – Попово е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК, депозирано от „Уникредит Булбанк“ АД против Ц.Д. за парично
вземане, произтичащо от Договор за кредитна карта № ******** сключен на
23.04.2019 г., между „Уникредит Булбанк“ АД и Ц.Д.. Паричното вземане е за
сумата от 484,26 лева, представляваща изискуема главница, за сумата от
99,82 лева договорна лихва, дължима за периода от 18.05.2020 г. до
14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2021 г., до изплащане на задължението, както и за сумата от 157 лева –
разноски по делото.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че
следва да бъде отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение поради това, че предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване
на незабавно изпълнение не са налице, тъй като банката заявител не е
доказала, че преди подаване на заявлението си е уведомила длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според
първоинстанционният съд, банката като не е изпълнила валидно
задължението си да уведоми кредитополучателя, че е обявила кредита за
предсрочно изискуем, то задължението по заявлението не съществува и
поради това следва да бъде оставено без уважение.
РС-Попово правилно сочи в обжалваното разпореждане, че
представената като доказателство от заявителя покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не са връчени надлежно от
ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769 на КЧСИ на длъжника Ц. Д.. Процедурата
по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление не е била
изпълнена съгласно изискванията на разпоредбата, нито пък са правени опити
книжата да бъдат връчени на настоящия адрес на длъжника или чрез
работодател.
2
Въпреки това, в случая липсата на надлежно връчено на длъжника
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора
за кредитна карта не влияе върху настъпването на изискуемостта на
вземанията по договора. Това е така, защото съгласно чл. 3.4. и 3.5. от
договора като срок на действие и краен срок за окончателно възстановяване и
погасяване на дължимите по кредита суми е предвидена датата 30.04.2021 г.
Съгласно чл. 6.1 от договора банката може да продължи срока на договора
едностранно с 24 месеца, но само при условие, че кредитополучателят е
изправна страна по него и не е в просрочие по нито едно от задълженията си.
Видно от приложеното към заявлението извлечение от счетоводни книги,
лихвата за забава е начислена от 18.05.2020 г., което води до извода, че
договорът не е бил продължен едностранно от банката с още 24 месеца, тъй
като длъжникът не е бил изпълнил всички свои задължения към 30.04.2021 г.
Следователно, с изтичането на срока на договора на 30.04.2021 г. всички
вземания по него са били изискуеми и не е имало необходимост да се обявява
предсрочна изискуемост на вземанията по договора, доколкото падежът на
всички задължения по него вече е бил настъпил.
Поради това, настоящият съдебен състав счита, че задълженията по
Договор за кредитна карта № ******** от 23.04.2019 г. са изискуеми и
искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва
да бъде уважено. С оглед на това не може да се сподели извода, че вземанията
по подаденото заявление не съществуват. Обжалваното разпореждане следва
да се отмени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на сумите, за
които е било отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 521 от 20.12.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г.
по описа на РС - Попово, с което е отхвърлено искането на заявителя
„Уникредит Булбанк“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу Ц.Д. за сумата от 484,26 лева, представляваща изискуема
главница по Договор за кредитна карта № ******** от 23.04.2019 г., за
сумата от 99,82 лева договорна лихва, дължима за периода от 18.05.2020 г. до
14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2021 г., до изплащане на задължението, както и за сумата от 157 лева –
разноски по делото, от които 25 лева държавна такса и 132 лева адвокатско
възнаграждение.
ВРЪЩА делото на РС-Попово, с оглед издаване на заповед за
изпълнение в полза на „Уникредит Булбанк“ АД против Ц.Д. за сумата от
3
484,26 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредитна
карта № *********от 23.04.2019 г., за сумата от 99,82 лева договорна лихва,
дължима за периода от 18.05.2020 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.12.2021 г., до изплащане на
задължението, както и за сумата от 157 лева – разноски по делото, от които 25
лева държавна такса и 132 лева адвокатско възнаграждение .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4