РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на 26
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря
ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 559 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 8 от Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на А.Г.И. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник П. И. ***, против Решение от 14.09.2020 г., издадено от Директора
на Дирекция „Бюро по труда“ – Русе, с което предвид констатирани по административната
преписка фактически обстоятелства и на основание чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ е
прекратена регистрацията на жалбоподателя в Дирекция
„Бюро по труда“ (ДБТ) - Русе с рег. № 10087718/26.05.2020
г., считано от 26.05.2020 г., като е посочено, че лицето има право на нова
регистрация след 26.11.2020 г.
В жалбата се релевират основания за
нарушения касателно изискванията за форма на
акта, по-конкретно липса на изложени конкретни мотиви за постановяване на
оспореното решение, допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
обжалвания акт, както и материална незаконосъобразност на решението.
Жалбоподателят претендира съдът да отмени
оспореното решение, както и да присъди направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л.
25 от делото).
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Бюро по труда“ - Русе, чрез процесуалния
си представител - главен юрисконсулт В. Русева, счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
По фактите
Безспорно
по делото е обстоятелството, че жалбоподателят е регистриран в ДБТ - Русе като
безработен на 26.05.2020 г., съгласно попълнено от лицето заявление и
съответната декларация по образец - Приложение 1, че е безработен с рег. № 10087718/26.05.2020 г. , с които е обективирал желанието си да бъде
регистриран като безработен в ДБТ като лице, търсещо работа. Жалбоподателят бил
регистриран в ДБТ под № 10087718. (л. л. 1 и 2 от преписката).
С Писмо
изх. № Ц1019-17-1752#1 от 03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе до
Директора на ДБТ - Русе, последният е бил уведомен, че видно от данните в
представен със Заявление вх. № Ц1019-17-1752 от 17.07.2020 г., подадено в ТП на
НОИ – Русе от А. И. преносим документ U1, издаден от
компетентната институция на Р Малта, за А.Г.И. е потвърден период на осигурена
заетост за времето от 02.05.2016 г. до 31.05.2020 г., включително. В писмото е
посочено, че във връзка с правото на парично обезщетение за безработица на И.,***
да бъдат своевременно уведомени за предприетите действия от страна на
компетентния административен орган – директора на ДБТ – Русе относно статуса на
лицето по смисъла на ЗНЗ, като бъде представено заверено копие на постановеното
решение. Към писмото на Директора на ТП на НОИ – Русе са били приложени копия
на Заявление вх. № Ц1019-17-1752/17.07.2020 г. от А. И. до Директора на ТП на
НОИ – Русе и на преносим документ U1 (л. л. 5 – 10 от
преписката).
С Писмо
peг. № 10-07-513#1 от
07.08.2020 г. на основание чл. 100, във връзка с чл. 99, т. 2 от АПК Директорът
на ДБТ – Русе прави искане до Директора на Дирекция „Регионална служба по
заетостта“ (ДРСЗ) – Русе за възобновяване на производството по издаден
административен акт, по реда на АПК. В искането е посочено, че А. И. ***.05.2020
г. с рег. № 10087718 като безработно търсещо работа лице, като декларира
освобождаване от работа от Р Малта на 31.03.2020 г. и не представя към този
момент (26.05.2020 г.) документ за прекратяване на трудови правоотношения, не
представя и документ U1, тъй като сочи, че
ще го получи по-късно. В искането е посочено още, че с Писмо изх. № Ц1019-17-1752#1
от 03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе до Директора на ДБТ - Русе,
последният е бил уведомен, че видно от данните в представен със Заявление вх. №
Ц1019-17-1752 от 17.07.2020 г. в ТП на НОИ – Русе преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Р Малта, за А.Г.И.
е потвърден период на осигурена заетост за времето от 02.05.2016 г. до
31.05.2020 г., включително. Към искането били приложени писмото на Директора на
ТП на НОИ – Русе, както и Заявление вх. № Ц1019-17-1752/17.07.2020 г. от А. И.
до Директора на ТП на НОИ – Русе и на преносим документ U1 (л. л. 37 и 38 от делото).
Налице са данни, че Директорът
на ДБТ - Русе е изискал и получил на 05.08.2020 г. устни обяснения по повод
периода на осигурената заетост на А. И. към момента на регистрацията му. На
тази дата жалбоподателят е представил пред ДБТ – Русе писмо за прекратяване на
трудов договор на английски език (л. 12 от преписката).
С оглед на събраните данни и
информацията от ТП на НОИ - Русе за заетостта на лицето в Р Малта директорът на
ДРСЗ – Русе е приел за установено, че направеното искане
от директора на ДБТ - Русе за възобновяване административното производство по
регистрация рег. № 10087718 от 26.05.2020 г. е законосъобразно на основание чл.
99, т. 2 от АПК и в срока по чл. 102, ал. 2 от АПК. Нови писмени доказателства
от съществено значение за регистрацията на безработното лице към 26.05.2020 г., които не са били
известни на административния орган тогава, е информацията в Писмо изх.
Ц1019-17-1752#1 от 03.08.2020 г.
на ТП на НОИ - Русе, че лицето е заето до 31.05.2020 г. и от 26.05.2020 г. до
31.05.2020 г. подлежи на осигуряване по чл.4 от КСО.
От събраните по преписката писмени доказателства било установено, че от
една страна А. И. със Заявление
вх. № Ц1019-17-1752 от 17.07.2020 г. в ТП на НОИ – Русе е представил към
заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица преносим
документ U1, издаден от компетентната институция на Р Малта, с
потвърден период на осигурена заетост за времето от 02.05.2016 г. до 31.05.2020
г., включително, а от друга – е подал заявление за регистрация като безработно
лице и е регистриран като такова лице под рег. № 10087718 от 26.05.2020 г. в
ДБТ – Русе, като декларира дата на освобождаване от работа в Р Малта –
31.03.2020 г. Тъй като А. И. се е регистрирал като безработно лице със заявление - декларация рег. № 10087718 от 26.05.2020 г. в период на осигурена заетост до 31.05.2020 г., по
смисъла на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ лицето е декларирало неверни данни за
статус на безработно, тъй като за безработно лице следва да се счита от датата
на последното прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 20, ал. З, т. 4,
предложение две и три от ЗНЗ и чл. 16, ал. 2 от ППЗНЗ.
По тези съображения
с Решение № 16 от 08.09.2020 г. Директорът на ДРСЗ – Русе на основание чл. 102,
ал. 2 и чл. 103, ал. 2 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК е
възобновил административното производство по регистрация на А.Г.И. като
безработно лице с рег. № 10087718 от 26.05.2020 г. в ДБТ – Русе и е открил процедура по реда на глава
Пета от АПК за издаване на решение на Директора на ДБТ - Русе за прекратяване
на регистрацията № 10087718 от 26.05.2020
г. на А.Г.И. като безработен на основание чл. 20, ал. 4, т. 8 от
ЗНЗ (л. 11 от преписката). Решението на директора на ДРСЗ – Русе е получено
лично от А. И. на 21.09.2020 г., видно от представеното по делото на л. 42
известие за доставяне.
На
14.09.2020 г. Директорът на ДБТ – Русе постановява оспореното в настоящото
производство решение, с което предвид констатираните по административната
преписка фактически обстоятелства и на основание чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ е
прекратил регистрацията на А.Г.И. с регистрационен номер в ДБТ – Русе 10087718
от 26.05.2020 г., считано от 26.05.2020 г., като е посочено, че лицето има
право на нова регистрация след 26.11.2020 г. (л. 13 от преписката).
Фактическите
съображения, изложени от органа са, че лицето декларира неверни данни при
регистрацията си в териториално поделение на Агенцията по заетостта – на
основание Решение
№ 16 от 08.09.2020 г. на Директора на ДРСЗ – Русе и Писмо изх. № Ц1019-17-1752#1
от 03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, че А. И. е осигурен до
31.05.2020 г. включително, потвърден от документ U1,
издаден от компетентната институция на Р Малта, за А.Г.И. с потвърден период на
осигурена заетост за времето от 02.05.2016 г. до 31.05.2020 г., включително.
Решение от 14.09.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Бюро по труда“
– Русе, е съобщено лично на А. И. на 20.09.2020 г., видно от известие за доставяне
на л. 14 от преписката.
В хода на
съдебното дирене процесуалният представител на жалбоподателя представя трудов договор на А.И. с работодател Crystal River Cruises Manning Ltd. (в превод на български език само на чл. 19 от трудовия
договор – л. 28 от делото) и писмо за прекратяване на трудово правоотношение,
считано от 31.03.2020 г. от директора на същото това търговско дружество на
английски език, и в превод на български език, което писмо се съдържа в
административната преписка, но е само на английски език, представени по реда на
чл. 185 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. л. 26 – 30 от делото). Според
процесуалния представител на жалбоподателя тези писмени доказателства са
относими към спора, тъй като основният спорен въпрос по делото се свеждал до
това дали към момента на подаване на заявлението А. И. е имал качеството на
безработно лице, или лице без трудова заетост, като становището на процесуалния
представител на жалбоподателя е, че това обстоятелство се установява именно от
трудовия договор и акта за прекратяване, а не от преносим документ U1, на който се е позовал административният орган, тъй като този документ удостоверява период на
осигуряване, който е правно различен от периода на трудова заетост.
По правото
Жалбата
е процесуално допустима.
Обжалваното решение е индивидуален административен акт, който пряко и
непосредствено засяга права и законни интереси на жалбоподателя – негов адресат.
Жалбата срещу процесното решение е предявена в законовия срок по чл. 149, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, като обжалваният акт е съобщен лично
на жалбоподателя на 20.09.2020 г. (л. 14 от преписката), а жалбата е депозирана
пред съда на 02.10.2020 г. (л. 2 от делото), поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт – Решение от 14.09.2020 г. на Директора на ДБТ – Русе е
постановен от териториално и родово компетентния орган. Съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, регистрацията се прекратява и възстановява с решение
на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта. Според нормата на чл.
25, ал. 1 от Устройствения правилник на агенцията по заетостта, Дирекциите „Бюро по
труда“ са териториални поделения на агенцията към Главна дирекция „Услуги по
заетостта“. Седалищата и териториалният обхват на дирекциите „Бюро по труда“ са
посочени в приложение № 3.
Обжалваното решение е в писмена форма и съдържа всички реквизити на административния
акт в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК, по-конкретно изложени са и
съответните фактически и правни основания за издаване на акта – чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. От
данните по административната преписка се установява, че преди оспорения административен
акт, е било проведено производство по възобновяване по чл. 103 от АПК и в издаденото
Решение № 16 от 08.09.2020 г. на Директора на ДРСЗ - Русе, което е връчено на
жалбоподателя, са посочени в пълнота всички релевантни факти и обстоятелства по
казуса. След това решение административното производство е възобновено при
условията на чл. 103, ал. 4 от АПК и е издадено процесното решение на Директора
на ДБТ – Русе, в което се съдържа позоваване на решението на директора на ДРСЗ
- Русе. Предвид изложеното не може да бъде прието, че поради липса на мотиви е
било нарушено правото на защита на А. И. в хода на проведеното административно
производство.
Според настоящия състав на съда липсват и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото административният орган е
събрал въз основа на задълженията си по чл. чл. 34 – 45 от АПК всички допустими
от закона, относими към предмета на административното производство и необходими
за разкриването на релевантните факти, респективно на обективната истина
доказателства. Събраните доказателства и най-вече тези, които установяват
правнорелевантните факти (л. л. 1 и 2, л. л. 5 – 10 и л. 12 от преписката) са
анализирани и въз основа на тях органът е извел обоснован и мотивиран в акта
правен извод за липса на предпоставките за регистрация на жалбоподателя като безработно
лице към дата 26.05.2020 г. до дата 31.05.2020 г.
Не е налице и релевираното основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК –
противоречие с материалноправни разпоредби, доколкото са налице материалноправните
предпоставки за прекратяване регистрацията на жалбоподателя като безработно
лице поради деклариране на неверни данни от негова страна в подаденото
заявление-декларация за регистрация, предвид безспорните данни за потвърден
период на осигурена заетост от 02.05.2020 г. до 31.05.2020 г.
Съгласно чл. 103, ал. 4 от АПК, ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява
по реда на Глава пета от АПК именувана „Издаване
на административни актове“. Съгласно чл. 36, ал. 2 от АПК страните оказват
съдействие на органа при събиране на доказателства. Те са длъжни да представят
доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния
орган. При възобновяване на административното производство по повод
регистрацията пред ДБТ - Русе от 26.05.2020 г., от лицето са изискани и получени на 05.08.2020 г. устни обяснения по
повод периода на осигурената заетост на А. И. към момента на регистрацията му.
На тази дата жалбоподателят е представил пред ДБТ – Русе писмо за прекратяване
на трудов договор на английски език, като от съдържанието на същото макар и на
английски език не става ясно до кого е адресирано и кой трудов договор се
прекратява (л. 12 от преписката). Представените от него писмени доказателства
не оборват данните, съдържащи се също в представен от него преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Р Малта, с
потвърден период на осигурена заетост за времето от 02.05.2016 г. до 31.05.2020
г., включително. При това фактическо положение към датата 26.05.2020 г., когато
е регистриран, заявителят не е доказал, че по отношение на него не е била
налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ и чл. 16, ал. 2 от ППЗНЗ, а
именно, че към датата на регистрация на 26.05.2020 г. – А. И. нe е бил с осигурена заетост от работодател в Р Малта –
друга държава-членка на Европейския съюз.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. В съдебната фаза на процеса процесуалният
представител на жалбоподателя представя трудов договор на А.И.
с работодател Crystal River Cruises Manning Ltd. (в превод на български език само на чл. 19 от трудовия
договор – л. 28 от делото) и писмо за прекратяване на трудово правоотношение,
считано от 31.03.2020 г. от директора на същото търговско дружество на
английски език, и в превод на български език, което писмо се съдържа в
административната преписка, но е само на английски език, представени по реда на
чл. 185 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. л. 26 – 30 от делото). С оглед
представения превод на български език на писмото за прекратяване на трудови
правоотношения не става ясно кой е адресат на това писмо и за кой трудов договор
се отнася
(л. 29 от делото). Представените от жалбоподателя писмени доказателства не
доказват, че към момента на регистрацията му като безработно лице - 26.05.2020
г., той не е бил с осигурена заетост от работодател в Р Малта – друга
държава-членка на Европейския съюз. При това положение А. И. не е опровергал
наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ, а именно че при
регистрацията си е декларирал неверни данни относно статуса си на безработно
лице, което води до прекратяване на регистрацията му при условията на тази
законова разпоредба.
В този смисъл е и
Решение № 8708 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2635/2020 г., VI о.
По изложените
съображения се приема, че оспореният административен акт не страда от
отменителните основания по чл. 146 от АПК и подадената срещу него жалба е
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на А.Г.И. *** против Решение от 14.09.2020 г., издадено
от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Русе, с което предвид констатирани
фактически обстоятелства и на основание чл. 20, ал. 4, т. 8 от Закона за
насърчаване на заетостта е прекратена регистрацията на А.Г.И. в Дирекция „Бюро по труда“ - Русе с рег. № 10087718/26.05.2020
г., считано от 26.05.2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: