Решение по дело №351/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1247
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20207180700351
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1247

гр.Пловдив, 16.07.2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ДИЧО ДИЧЕВ

 

при участието на секретар С.К. и прокурор АТАНАС ЯНКОВ като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 351 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба на А.М.К. ***, ЕГН **********,  с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство по ЗАНН. Претендират се и направените по настоящото производство разноски.

Ответникът в писмено становище оспорва иска по допустимост и основателност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за производството по ЗОДОВ.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.

Видно от изисканото и приложено АНД № 6263/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив  срещу ищеца е било издадено НП, което е било обжалвано и отменено, като решението оставено в сила при касационното обжалване.

Представен е договор за правна защита и съдействие /л.20 от първоинстанционното дело/, с посочено възнаграждение 500 лв., платимо в брой – авансово, за което е посочено, че е изплатено. По настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие /л.9/, с договорено възнаграждение 400 лв., за което е посочено, че е изплатено в брой. По направено оспорване от ответника на представителната  власт в производството по ЗОДОВ, ищецът е  дал обяснения по чл.176 от ГПК и е потвърдил сключването на договора и заплащането на съответната сума в брой.

При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект.  Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.  От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.

Основателно обаче е направеното възражение за прекомерност по отношение адвокатското възнаграждение за производството по ЗОДОВ. Предвид фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде присъдено в минимален размер съобразно приложимата редакция на НМРАВ към момента на договаряне и плащане на възнаграждението.

При така изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв., както и разноски в размер на 310 лв., от които 10 лв. внесена ДТ и 300 лв. възнаграждение за един адвокат.  

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА    ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ  - гр.София да заплати на А.М.К. ***, ЕГН **********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на  500 лв.

ОСЪЖДА    ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ  - гр.София да заплати на А.М.К. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 310 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: