№ 15
гр. С., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500846 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В.П.“ ЕООД – гр. С., представлявано
от адв. Б.Д., срещу постановление от 26. 04. 2021 г. по изп. д. №
20209270400708 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ и
район на действие Софийски окръжен съд, съдържащо отказ за прекратяване
на принудителното изпълнение по отношение на два от възбранените общо
шест недвижими имота, собственост на дружеството-длъжник, а именно:
1. Самостоятелен обект в сграда с 31044.504.31.1.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1980/20.12.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи
изменения, находящ се в гр. З., улица „М.”, ет. 1 в сграда с идентификатор
31044.504.31.1, с предназначение на сградата - за търговия, разположена в
поземлен имот с идентификатор 31044.504.31, с предназначение на
самостоятелния обект - за обществено хранене, брой нива на обекта 1, с площ
от 478 кв.м., при съседни самостоятелни обекта: няма; под обекта -
31044.504.31.1.5, 31044.504.31.1.6, 31044.504.31.1.7, над обекта -
31044.504.31.1.2, който имот, съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 157, том I, per. № 995/129 от 2005 г.. вписан в Службата
по вписванията с вх. Per. № 389/10.05.2005 г., Акт № 63, том II, дело 294/2005
г. представлява: Бивш ресторант „М.”, находящ се на улица „М.“ в гр. З.,
Община З., С. област, със застроена площ от 478 кв.м., заедно с прилежащ
терен с площ от 88 кв.м., който съгласно дворищно-регулационния план на
гр. З., одобрен със Заповеди № 302 от 1984 г. и № 124/1998 г., съставлява
парцел VII -1198, при съседи: от три страни улици,УПИ II - за жилищно
строителство и административна сграда и
1
2. Поземлен имот с идентификатор 310044.24.42 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/21.06.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в
гр, З., община З., С. област, с площ от 3531 кв. м., с трайно предназначение на
територията - за бензиностанция, газостанция, и метанстанция, при съседи:
ПИ с ИД 31044.24.41,31044.24.51,31044.24.44,31044.24.43 и 31044.24.24,
който имот съгласно доказателствен акт за собственост представлява:
неурегулирано място, с площ по нотариален акт от 3000 кв. м., а по скица
3532 кв. м., без доказателства за разликата, находящо се в землището на гр. З.,
С. област, съставляващо имот № 42, заедно със следните сгради, построени
върху него: БЕНЗИНОСТАНЦИЯ на един етаж, с 6 бензиноколонки, с
разгъната застроена площ от 88 кв. м., състояща се от работно помещение,
каса, магазин за авточасти и пособия, склад, две тоалетни, РЕСТОРАНТ с
кафене, на един етаж с разгъната застроена площ от 150 кв. м., състоящ се от
зала, кухня, складови и сервизни помещения, СЕРВИЗ, на един етаж, с
разгъната застроена площ от 44 кв. м., състояща се от хале с подемник и два
бокса, при съседи на мястото по нотариален акт: С.Т., наследници на А.П.,
И.К., Д.Ш. и С. шосе, и при съседи по скица: имот №41, имот № 24, имот №
43, имот № 44 и път.
В жалбата се твърди, че, след извършен опис на всички собствени на
дружеството недвижими имоти и изготвяне на оценки на същите от вещи
лица – оценители, било установено, че стойността на възбранените имоти в
размер на 2 363 507 лева многократно надвишавала размера на вземането от
630 894,28 лева на взискателя и, с оглед на това, жалбоподателят-длъжник
отправил искане до съдебния изпълнител да вдигне наложените възбрани
върху посочените два недвижими имота, на основание чл. 443, вр. чл. 441, ал.
2 ГПК, като изпълнението да продължи по отношение на останалите четири
недвижими имота, за които оценителите дали заключение за стойността им
общо в размер на 805 581,50 лева, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 31044.502.605, ведно с построената в
него сграда с идентификатор 31044.502.605.1;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 31044.504.31.1.2;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 31044.504.31.1.3;
Високопланински заслон, находящ се в Стара планина, м. „Г.“, в
землището на гр. З..
Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител неправилно
мотивирал отказа си, като приел, че изборът на имоти, върху които ще бъде
насочено изпълнението, не можело да се остави единствено на преценката на
длъжника, а следвало да се следи и за интереса на взискателя. Позовава се на
разпоредбите на чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а ГПК, касаещи
принципа на съразмерност на изпълнителните действия и предмета на делото,
като се позовава на задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Подчертава, че единствено длъжникът разполага с възможността да предложи
на основание чл. 443 ГПК, изпълнението да бъде насочено върху друга вещ
или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от
взискателя начини на изпълнение. Оспорва мотивите на съдебния изпълнител.
Счита, че основният въпрос в настоящото производство е, дали длъжникът по
изпълнението има право да определи, върху кои конкретно посочени имоти
да бъде насочено изпълнението, или правото на взискателя да посочи
2
конкретни начини на изпълнение срещу конкретно имущество е с
предимство, както и дали съдебният изпълнител следва да извършва размяна
на книжа и да вземе становище от взискателя при постъпила молба по чл. 443
ГПК. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнението върху посочените два недвижими имота и да вдигне
наложените възбрани върху тях и да насочи изпълнението върху останалите
четири недвижими имота.
В срока за отговор на частната жалба, ответникът – взискател „Е.Х.“ АД
е депозирал такъв, в който изразява становище за недопустимост на
подадената жалба и моли съда да я остави без разглеждане. Развива подробни
аргументи във връзка с твърденията си за недопустимост на жалбата, предвид
липсата на изрично предвидена възможност за обжалване на актовете на
съдебния изпълнител, постановени в рамките на възражение за
несъразмерност по чл. 442а от ГПК. Счита, че възможността на страните в
изпълнителния процес да ангажират имуществената отговорност на органа по
принудително изпълнение в случай на допусната несъразмерност е
регламентирана от разпоредбата на чл. 441 ГПК, а според съдебната практика,
преценката на съдебния изпълнител за несъразмерност на наложените мерки е
за целесъобразност, но не и за законосъобразност, поради което не подлежи
на обжалване. Оспорва дадената от длъжника правна квалификация на
молбата му за заличаване на възбраните, като счита, че тя е не по чл. 433 от
ГПК, а по чл. 442а, ал. 2 от ГПК. Счита, че в случая липсва която и да е от
изчерпателно изброените хипотези в чл. 433 ГПК, за да може
постановлението, с което е отказано прекратяването на принудителното
изпълнение, да подлежи на обжалване и съдебен контрол по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 6 ГПК.
Отделно от това, ответникът по жалбата изразява становище за нейната
неоснователност, в случай че съдът приеме същата за допустима, като моли
да бъде оставена без уважение. Счита действията на съдебния изпълнител за
правилни, законосъобразни и съобразени с всички обстоятелства по делото и
с поведението на длъжника. Споделя изложените в обжалваното
постановление мотиви и частично възпроизвежда същите, като акцентира
върху опасността, вземането да остане неудовлетворено. Моли съда да
остави жалбата без разглеждане, а, ако я приеме за допустима, да я остави без
уважение.
Към копието от изпълнителното дело съдебният изпълнител е приложил
мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, в
които е изразил становище за допустимост на подадената жалба, но по
същество – за нейната неоснователност. Описва в хронологична
последователност събитията по изпълнителното дело. Възпроизвежда част от
мотивите на обжалваното постановление, като анализира стойностите на
възбранените имоти и съотношението между тях, правейки окончателен
извод, че, с оглед защита на интересите на взискателите, следва да останат
наложени възбраните
Софийският окръжен съд, след като съобрази изложените от страните
доводи и материалите по делото, намира следното:
Производството по изп. д.№ 20209270400708 по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров е образувано по молба на „Е.М.“ АД – гр. С. срещу „В.П.“ ЕООД –
гр. С., въз основа на изпълнителен лист от 17. 07. 2019 г., издаден по т. д. №
135/2012 г. на Софийски окръжен съд, по силата на който последното е
3
осъдено да заплати на кредитора сумата 293 374,50 лева, законната лихва
върху главница от 50 000 лева за периода от 02. 09. 2012 г. – 04. 10. 2012 г. и
върху главницата от 293 374,50 лева за периода от 04. 10. 2012 г. до
окончателното плащане, както и за сумата 21 622,96 лева – разноски за
съдебното производство, като към 12. 08. 2021 г. общият размер на
задължението е в размер на 646 129,94 лева, в това число присъединените
публични вземания и такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши
съответните действия, с цел удовлетворяване на неговите вземания към
длъжника, в това число налагане на запор върху негови банкови сметки и
възбрана върху собствени недвижими имоти.
На 02. 07. 2020 г. е наложена възбрана върху шест недвижими имота,
собственост на длъжника, подробно описани и индивидуализирани в
постановлението, които са били вписани в СВ към РС – гр. Елин Пелин.
По делото са извършени описи на недвижимите имоти, като са
изготвени и експертни оценки от вещи лица – оценители и с протокол от 15.
03. 2021 г. са определени окончателни оценки на имотите, представляващи
тяхната средноаритметична стойност на двете експертни заключения, като
общата стойност на възбранените имоти възлиза в размер на 2 362 507 лева.
С молба от 24. 03. 2021 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител
на основание чл. 443, вр. чл. 441, ал. 2 ГПК да вдигне наложените възбрани
върху два посочени от него възбранени недвижими имота, с оглед
определената с оценките на вещите лица тяхна стойност, която е в размер,
многократно надвишаващ стойността на претенцията на взискателя.
Длъжникът е поискал изпълнителните действия да продължат по отношение
на останалите недвижими имоти, чиято обща стойност покривала неговото
задължение.
Препис от молбата е изпратен на взискателя, който на 23. 04. 2021 г. е
депозирал писмено становище, в което моли органът по принудително
изпълнение да оставил същата без уважение, като остави в сила действащите
възбрани върху посочените от длъжника два недвижими имота, а по
отношение останалите четири възбраните да бъдат вдигнати и заличени.
Аргументирал се е с това да се гарантира в най-голяма степен събираемостта
на целия размер на вземанията по изпълнителното дело.
С постановлението си от 26. 04. 2021 г., предмет на обжалване от страна
на длъжника, съдебният изпълнител е отказал да прекрати принудителното
изпълнение, със заличаване на възбраните, по отношение на собствените два
недвижими имота на длъжника, за които последният е поискал заличаване на
възбраните, и изпълнителното производство е продължило по отношение на
тях. Със същото постановление е прекратено принудителното изпълнение и
възбраните са заличени по отношение на собствените на длъжника четири
недвижими имота, за които взискателят в становището си се е съгласил да
бъдат освободени от възбраните.
В частта, с която принудителното изпълнение е прекратено досежно два
от общо шестте възбранени недвижими имота, съдебният изпълнител е
квалифицирал постановлението си като акт по чл. 433, ал. 1 ГПК и е посочил
на длъжника възможността му да го обжалва по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6
ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
4
жалбата е недопустима поради следните съображения:
С молбата си от 24.03.2021г. длъжникът изрично е поискал вдигане на
наложените от съдебния изпълнител възбрани върху конкретно посочени
имоти на основание чл. 443, вр. чл. 441, ал. 2 от ГПК, както и продължаване
на изпълнителните действия по отношение на други имоти на основание чл.
443 от ГПК.
Така формулирана, молбата съответства напълно на духа и буквата на
цитираните нормативни текстове. Съответстващото на молбата произнасяне
на съдебния изпълнител би трябвало да се състои във вдигане на възбраните
(или отказ да бъдат вдигнати) и насочване на принудителното изпълнение
върху посочените от длъжника имоти (или отказ за такова насочване).
Съдебният изпълнител е разгледал отправената до него молба и е
изложил мотиви точно по съдържащите се в нея искания. Диспозитивът на
постановлението му, обаче, е непрецизно формулиран. Независимо че от
мотивите става недвусмислено ясна волята на ЧСИ Лазаров да откаже
вдигането на част от възбраните и да насочи принудителното изпълнение
върху съответните имоти, външното й обективиране включва произнасяне и
по искане, с каквото съдебният изпълнител не е бил сезиран, а именно - отказ
за прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на посочените
от длъжника имоти.
Процесната жалба е насочена именно срещу отказа за прекратяване
на принудителното изпълнение по отношение на тези имоти. Поради това, с
оглед насочването й срещу недължимо произнасяне на съдебния изпълнител,
тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Ако се приеме, че предмет на жалбата в действителност е отказът на
съдебния изпълнител да вдигне наложените възбрани върху имоти с
идентификатори 31044.504.31.1.1 и 310044.24.42, както и да продължи
принудителното изпълнение върху останалите имоти, тя е недопустима по
други съображения, както следва.
Както се посочи по- горе, в разглеждания случай длъжникът е възразил
срещу съразмерността на наложените обезпечителни мерки, като се е
възползвал и от предвидената в чл. 443, ал. 1 от ГПК възможност да поиска,
изпълнението да бъде насочено върху конкретно посочени от него вещи.
По така формулираните искания е постановен отказ.
Процесуалният закон, обаче, не предвижда самостоятелна и
специфична защита срещу отказа на съдебния изпълнител да уважи искането
за вдигане на обезпечителни мерки, нито срещу отказа по чл. 443 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично и лимитативно изброява
действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от
длъжника по изпълнителното дело. Тъй като нормата е процесуална, тя
следва да се тълкува стриктно, като е недопустимо стесняване или
разширяване на приложното й поле. В това поле не попада обжалване на
отказа на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки
при установяване на несъразмерност по реда на чл. 442, ал. 2 от ГПК, нито
обжалване на отказа му да насочи или не насочи изпълнението върху
конкретни недвижими имоти. Такава възможност не е предвидена и в
специалните разпоредби на чл. 442а и чл. 443 от ГПК. Поради това жалбата
срещу тези действия е недопустима. В същия смисъл е и трайната съдебна
практика (Решение № 209 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 2640/2020 г. на ВКС, III
5
г.о., Определение № 1502 от 10.06.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 607/2021 г.,
Определение № 3022 от 19.09.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4176/2019 г.,
Определение № 2189 от 1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 3189/2018 г.,
Определение № 17 от 14.01.2020 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 8/2020 г.,
Определение № 371 от 21.09.2020 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 435/2020 г.,
Определение № 386 от 15.11.2021 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 444/2021 г.,
Определение № 13200 от 14.08.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 891/2020 г.,
Решение № 4898 от 1.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 6977/2019 г., Решение
№ 111 от 30.01.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 214/2020 г., Определение
от 4.03.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 163/2021 г. и мн. др.), съгласно
която действията на съдебния изпълнител по тези два нормативни текста са
по целесъобразност, и, бидейки такива, не подлежат на съдебен контрол по
реда на обжалването. Вместо това, действащото българско право
регламентира защита на длъжника в отделен исков процес по чл. 441, ал. 1 от
ГПК, в който заинтересованите страни имат възможност да обосноват и
докажат своите правни тези с ангажиране на доказателства и изразяване на
становища по същество (виж. Определение № 1598 от 15.05.2019 г. по в. гр. д.
№ 1773/2019 г. на САС).
С оглед гореизложеното, подадената жалба се явява недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „В.П.“ ЕООД
срещу постановление от 26.04.2021г. по изп. д. № 20209270400708 по описа
на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ и район на действие Софийски
окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 846/2021 г. по описа на
Софийския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6