РЕШЕНИЕ
No………./22.10.2015г.
Гр.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди
и петнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на секретаря А.Я., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3344 по описа на ВРС от 2014г. , за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производството е образувано предявен от К.Г.Я.
срещу В.И.И., Н.Л.П. и Н.Г.П. иск с
правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД да бъде прогласен за относително
недействителен спрямо ищеца кредитор, договор за покупко – продажба,
обективиран в нот. акт. №105, том 3, рег. №12224, нот. дело №479/28.12.2009г.,
по силата на който В.И.И. продава на Н.Л.П., по време на брака му с Н.Г.П.
следния свой недвижим имот: ПИ с идентификатор №10135.2508.958, находящ се в гр.
***, СО „***”, с площ по скица 678 кв.м. за сумата от 15000лв.
В исковата молбата се
твърди, че между ищцата, в качеството на възложител и ответника И., в
качеството на изпълнител е бил сключен договор за СМР, като по него била дадена
сумата от 16000лв.
Поради неизпълнение от
страна на ответника И., ищцата развалила договора и поискала връщане на
даденото по него на отпаднало основание. Тъй като ответникът И. не изпълнил
доброволно ищцата предявила иск, образуван в гр. дело №1711/2007г. по описа на
Окръжен съд – ***, като с влязло в сила решение №1593/07.12.2009г. ответникът В.И.
е осъден да заплати на ищцата К.Я. сумата от 15971.31лв., дадена по разваления
договор за СМР.
Въз основа на
осъдителното решение ищцата се снабдила с изпълнителен лист срещу ответника И.
и било образувано изпълнително дело №20113110403285 по описа на СИС при ВРС.
Ищцата твърди, че на
28.12.2009г. длъжникът И. се разпоредил с недвижимия имот чрез договор за
покупко – продажба в полза на втория ответник П. по време на брака му с третата
ответница.
Твърди се, че тъй като
ищцата има качеството на кредитор спрямо разпоредилия се ответник, то покупко –
продажбата се явява относително недействителна, поради обстоятелството, че има за
цел увреждане на кредитора и се презюмира знанието за увреждане от страна на
третото лице.
По изложените
съображения моли съдът да уважени предявения иск.
В съдебно заседание
ищцата чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа исковата молба и моли
предявения иск да бъде уважен. Моли за присъждането на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника В.И.И..
В отговора на исковата
молба ответника оспорва предявения иск по основание. Не се оспорва
обстоятелството, че страните са били в облигационни отношения по договор за
СМР.
Твърди се, че ответникът
при разпореждане с имота не е знаел, че има качеството на кредитор, като
осъдителното решение е влязло в законна сила на 29.02.2012г., много след
разпоредителната сделка, която е от 2009г.
Ответникът не е сключил
сделката с цел да увреди интересите на ищцата.
В
средата на 2006г. в изпълнението на договора за извършване на СМР ответникът
имал финансови затруднения. Поискал отпускане на банкови кредити, но били отказани.
В същото време срещу ответника били образувани последователно няколко дела: гр.
дело № 4465/2006г. на ВРС, гр. дело № 1711/2007г. на ВОС, гр. дело №
2538/2008г.на ВОС. За
воденето на тези производства на ответника му били необходими средства за
заплащане на разноски.
От
друга страна към 01.10.2009г. ответникът бил регистриран като безработен.
С
оглед невъзможността да покрива разходите си ответникът взел заеми на
20.11.2007г. от Й.
П. К. в размер на 4000.00лв.,
на 15.12.2008г. от Д.
Н. Н. в размер от 3500.00лв.
За
погасяване на задълженията си и покриване на разходите, ответникът бил принуден
да продаде единствения си поземлен имот, предмет на настоящата сделка, като
продажната цена използвал за тази цел.
На
следващо място твърди, че е имал намерения в процесния имот да изгради
преместваем обект/павилион/, който бил готов частично. В последствие след
продажбата на процесния имот, Н.П. го упълномощил да се грижи за имота и да
довърши строежа, поради което към настоящия момент в процесния имот живеят
ответника, майка му и синът му.
По изложените
съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника Н.Л.П. и Н.Г.П..
Оспорват предявения иск
по основание. Не оспорват, че по силата на договор за покупко – продажба,
обективиран в нот. акт. №105, том 3, рег. №12224, нот. дело №479/28.12.2009г.
са собственици на ПИ с идентификатор №10135.2508.958 за сумата от 15000лв.
Твърдят, че при придобиване на собствеността са били добросъвествестни, не са
знаели за водените дела между страните, както и, че ответникът е бил осъден да
заплаща процесните суми. Имотът е бил без вписани тежести ипотеки и възбрани,
както и права на трети лица.
По изложените
съображения молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск.
В съдебно заседание чрез
процесуалните си
преставители
ответниците поддържат отговора и молят предявеният иск да бъде отхвърлен. Молят
да бъдат присъдени сторените съдебни разноски.
Съдът , като взе предвид становищата на страните , събраните
и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова
уредба , прие за установено от фактическа страна:
С договор за покупко – продажба, обективиран в
нот. акт №105/28.12.2009г., нот.
дело №476/2009г. В.И.И. продава на Н.Л.П., по време на брака му с Н.Г.П. ПИ
№10135.2508.958, находящ се в гр. ***, СО „***”, с
площ по скица 678 кв.м. за сумата от 15000лв., при данъчна оценка 15187.70лв.
С влязло в сила
на 20.09.2010г. решение №1593/07.12.2009г., постановено по гр. дело
№1711/2007г. ответникът В.И. е осъден да заплати на ищцата К.Я. сумата от
15971.31лв., дадена на отпаднало основание по развален договор за СМР от
10.08.2005г. и сумата от 3000.00лв., съдебни разноски.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20113110403285 на
ДСИ към ВРС, по което е изпратена призовка за доброволно изпълнение, получена
на 26.03.2012г. от ответника И..
По делото е
приложена разписка от 15.12.2008г., съгласно, която В.И. е получил в заем
сумата от 3500лв. от Д. Н. Н.. Съгласно заключението на вещото лице по
допусната СГЕ, подписът е положен от Д. Н..
Видно от
разписка от 28.12.2009г., Н.П. е заплатил на В.И. сумата от 15000лв., цена по
договор за продажба по нот. акт№105/2009г. Съгласно
заключението, подписът за купувач не е положен от Н.П..
С пълномощно,
нотариално заверено на 06.08.2012г. Н.П. упълномощава В.И. да подава и получава
документи за узаконяване на преместваем обект в
парцела му №958, находящ се в гр. ***, м. „***”, да
живее и поддържа имота за неопределено време.
По делото е
изготвено заключение по допусната СТЕ, съгласно което пазарната стойност на ПИ
№10135.2508.958 към 28.12.2009г. е 31200лв. Вещото лице е констатирало, че има
застрояване в имота.
Съгласно
заключението по допусната тройна СТЕ пазарната стойност на имота е 29800лв.
Съгласно
разписка от 20.11.2007г., В.И. е получил в заем сумата от 4000лв. от Й. К., със
задължение да я върне в срок от 6 месеца. Съгласно заключението на вещото лице
подписът за заемател е на Й. К..
По делото са ангажирани гласни доказателства.
Разпитани св. Я.
и Г.излагат, че познават ответника И. от 2005г. К.Я. сключила договор за
строителство в парцел №820, ж.к. ***, гр. ***. И. не осъществил строителството,
поради което К.Я. завела дела в Окръжен съд – ***, на които ответникът И.
периодично присъствал на съдебните заседание с неговия адв.
З.. Свидетелката Я. знае, че ответникът имал имот в м. „***”, гр. ***, който го
продал на П.. От трето лице „И.” знае, че сделката била фиктивна, за да не
съберат от И. парите, което било споделено от П.. На съдебното заседание на
06.11.2009г. Н.П. бил в съдебната зала, като увещавал свидетелката да сключат с
И. споразумение. На заседанието ответникът И. заявил пред свидетелите и „Н.”,
че няма да плаща пари на К. Я.. В съдебната зала присъствало и лицето хер Л., който св. Я. и св. И. разпознават в съдебната зала.
Свидетелите имат впечатления, че за периода 2009г. до 2015г. в процесния имот живее ответника И., с майка си и сина си М..
В имота има построена масивна сграда, с приземен етаж, два етажа.
Св. Ненков
излага, че познава В.И. от средното училище. В. имал място до Хлебозавода,
празно място, което е посещавал през 2008г. В. продал имота, поради финансови
проблеми, като преместил майка си в с. С. през 2010г. Свидетелят дал в заем на И.
сумата от 3500лв. в край на 2008г., подписали разписка. След продажбата на
имота И. му върнал парите. От И. знае, че новият собственик на имота го
упълномощил да го стопанисва и купува материали, за неговия строеж.
От
свидетелските показания на св. К. се установява, че познава В.И., тъй като са
работили заедно по обекти. Дал в заем сумата от 4000лв., която му била върната
преди Нова година на 2009г., след като В.И. продал свои имот. Не познава
купувачите.
Св. Минов от своя
страна сочи, че с Н. са съседи по лозе, в м. „***”, гр. ***, което купил от В.И..
В. се върнал да живее там около 2011-2013г. Н. го е виждал в имота пет – шест
пъти.
Съдът , като взе предвид становищата на страните , събраните
и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност, посочената фактическа
ситуация и приложимата законова уредба, достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на
чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, но в
случаите, когато разпоредителната сделка е безвъзмездна знанието на третото
лице е ирелевантно.
Според смисъла вложен
в чл.135 от ЗЗД увреждане на кредитора е винаги налице, когато е намалена
възможността му за удовлетворяване от имуществото на длъжника, както и когато
чрез извършеното правното действие, той създава или увеличава
неплатежоспособността си.
В настоящия случай
ищцата, която се явява увреденият кредитор на продавача на недвижим имот/първия
ответник/, с настоящия иск цели да обезпечи реално изпълнение на своето
вземане, като обяви за относително недействителна увреждащата го сделка. Ищцата
се явява именно увреден кредитор, тъй като с влязло в сила решение по гр. дело
№1711/2007г. първият ответник е осъден да заплати 15971.31лв., дадена на
отпаднало основание по развален договор за СМР от 10.08.2005г. и сумата от
3000.00лв., съдебни разноски.
Следователно е налице
първата предпоставка за уважаване на предявения иск.
Безспорно се установи,
че ответникът И. е извършил възмездна разпоредителна сделка по силата, на която
е продал на вторите ответници собствения си недвижим
имот срещу сумата от
15000лв.
Разпоредителната
сделка е сключена, след като е възникнало вземането у ищцата, следователно
ответникът И. е знаел, че с продажбата ще увреди последната, тъй като ще се
лиши от собствен имот, от продажната цена, на който може да се удовлетвори
вземането на кредитора.
Гр. дело №1711/2007г.
по описа на Окръжен съд – *** е образувано на 08.08.2007г., като към него
момент ответникът И. е знаел, че договорът за СМР е развален в неизпълнената
част и следва да върне дадената в аванс сума. Задължително е необходимо да се
посочи, че не е нужно вземането да е установено по съдебен ред.
Съдът не приема
доводите на ответника И., че поради това, че същият се е намирал във финансово
затруднение е продал имота за заплащане на останалите си задължения, както, че
са му били необходими средства да води други дела.
Доказателствата по
делото сочат, че ответникът И. е взел заеми за общата сума от 7500лв., които е
върнал на заемодателите, разпитани в хода на производството, като свидетели. Но
факт е, че не заплатил дължимото на ищцата въпреки, продажбата на имота и
твърденията му за получена реална цена, което твърдение бе и опровергано в хода
на съдебното дирене. Бе проведено успешно оспорване на разписката, която цели
удостоверяването на факта на плащане на сумата от 15000лв., като по делото
категорично бе установено, че подписът не е положен от ответника Н.П..
Последният елемент на фактическия
състав на чл.135 от ЗЗД в хипотезата, когато увреждащата сделка е възмездна е
установяването от страна на кредитора, че за увреждането е знаело и третото
лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото
вземане.
Следва да бъдат
кредитирани показанията на св. Я. и Г., които са конкретни, непротиворечиви и
сочат на извод, че ответникът П., в частност и съпругата му са знаели за
намерението за увреждане на ищцата, от страна на първия ответник.
Свидетелите сочат, че
ответникът П. е присъствал на съдебното задание по гр. дело №1711/2007г.,
знаел, че се претендира връщане на авансово платена сума от ответника И., в
качеството му на строител, като сам е предложил сключване на споразумение за
извършване на последния етап на строителството и поправяне на некачествените
СМР. На същото това заседание е чул ответникът И. да заявява, че няма да
подписва никакви споразумения и да връща пари.
След като ответникът П.
е знаел за задължението на В.И., то е бил наясно с обстоятелството, че след
продажбата на имота на цена под данъчната му оценка /15187лв., при продажна
такава съгласно СТЕ 29800лв./ ищцата ще бъде лишена от възможността да се удовлетвори
от реалната продажна цена на имота, а сам той ще получи имот, на ниска цена.
Следователно съдът
намира, че ответниците са сключили договора за
продажба, като са знаели, че по този начин ще увредят кредитора, поради което и
договорът следва да бъде обявен за относително недействителен.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата от 663.00лв., държавна такса, която следва да се понесе от тях
по – равно или по 221.00лв.
С оглед изходът от спора, направеното искане
за присъждането на разноски от страна на ищцата, съдът намира, че такива се
следват 25.00лв. държавна такса за жалба и за удостоверения, 350лв., депозит за
вещи лица на основание чл.78, а.1 от ГПК. Държавна такса от 50.00лв. не е
внасяна.
Съдът намира за неоснователно искането на
процесуалния представител на ищцата за определяне на възнаграждение по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата.
За да упражни правото
си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, в които да се посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл. 38, ал. 2, като наличието на конкретно посоченото основание
не се нуждае от доказване.
По делото липсва
договор за правна защита и съдействие и пълномощно с такава уговорена,
безплатна защита. Обстоятелството, че ищцата е освободена от държавна такса, не
рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, нито обуславя задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, изр. 2 ЗА. В този смисъл определение № 368 от 6.07.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 733/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева, Решение № 220 от 7.01.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 1106/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, Решение № 97 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 745/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Татяна Върбанова, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. Алексиева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 135 ЗЗД по отношение на кредитора К.Г.Я., ЕГН **********,***
договор за покупко – продажба, обективиран
в нот. акт. №105, том 3, рег. №12224, нот. дело №479/28.12.2009г., по силата на който В.И.И.
продава на Н.Л.П., по време на брака му с Н.Г.П. следния свой недвижим имот: ПИ
с идентификатор №10135.2508.958, находящ се в гр. ***,
СО „***”, с площ по скица 678 кв.м. за сумата от 15000лв. по предявения иск с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД от К.Г.Я., ЕГН **********,*** срещу В.И.И.,
ЕГН **********,*** – А, Н.Л.П., ЕГН ********** и Н.Г.П., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********,*** – А, Н.Л.П., ЕГН ********** и Н.Г.П.,
ЕГН ********** *** всеки един от тях по
отделно ДА ЗАПЛАТЯТ НА К.Г.Я., ЕГН **********,*** сумата от по 125.00лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща платена
държавна такса и такси за съдебни удостоверения на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********,*** – А, Н.Л.П., ЕГН ********** и Н.Г.П.,
ЕГН ********** *** всеки един от тях по
отделно ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – *** държавна такса в размер от по 221.00лв./двеста двадесет и един лева/ на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните на страните.
Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/