НОХД №247
МОТИВИ:
Против подсъдимия А. В. Ц. от гр. Пловдив е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.
195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал.1
във врс с чл. 28, ал.1 от НК – за това, че на 23.07.2009г. в гр. Пазарджик
при условията на повторност, като случаят не е маловажен, отнел чужда движима
вещ – велосипед на стойност 200.00 лева от владението на Ю.П., без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да го присвои.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура гр. Пазарджик поддържа обвинението срещу подсъдимия, така като е
внесено за разглеждане с обвинителния акт. Моли съда да постанови осъдителна присъда, като по
отношение на наказанието, счита че същото следва да се изтърпи ефективно, с
приложение разпоредбата на чл.68 от НК. В тази насока излага подробно
съображенията си.
Подсъдимият А. Веселинов Ц. не се
явява в съдебно заседание. Същият не е намерен на посочените по делото адреси
за призоваване. Производството по делото е в негово отсъствие по реда на чл.269,ал.3,
т.1 от НПК.
Служебният му защитник- адв. К. изразява становище в смисъл,
че ефективна присъда не би била подходяща.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, като ги съобрази в
съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:
Постр.
Ю. П. работи като рентгенов лаборант в ДКЦ „Здраве" в гр.Пазарджик. На
23.07.2009г. сутринта тя отишла на работа с велосипеда си. Постр. П. заключила
велосипеда си с катинарче и го оставила вдясно от сградата на здравното
заведение.Малко по-късно подсъдимият А. Ц. минавал покрай ДКЦ „Здраве".
Той видял велосипеда и решил да го открадне. Подс. Ц. дръпнал велосипеда,
видял, че е заключен и си тръгнал. След известно време той се върнал пред
здравното заведение и започнал силно да дърпа велосипеда с двете си ръце.
Катинарчето се счупило и подс. Ц. успял да вземе велосипеда. След това той
отишъл в гр.Пловдив и продал велосипеда на свид. Й.Р. като обяснил, че му
трябват пари за лекарства.Постр. П.подала жалба в полицията за извършената
кражба. Свид. С. З., служител в РУ-МВР Пазарджик, започнал да работи по
случая. Той прегледал записите от охранителната камера на ДКЦ „Здраве" и
констатирал, че извършителят прилича на подс.Ц.. Полицейският
служител призовал подс..Ц.. Подс.Ц. признал за извършеното и
обяснил къде е продаден велосипеда. Свидетелят Р. предал
велосипеда с протокол за доброволно предаване на полицията и вещта била върната
на постр. П. срещу разписка.
Разпитан в хода на досъдебното производство по
делото в качеството си на обвиняемо лице Ц. се признава за виновен и дава
подробни обяснения.
Видно от приетото като
доказателство по делото заключение на съдебно-оценъчна
експертиза е, че стойността на велосипеда възлиза на 200.00 лева
Съобразно приложеното като
доказателство по делото свидетелство за съдимост става ясно, че с определение №
151/28.11.2008 г. по НОХД № 24/2008 г. по описа на Районен съд Карлово, подс. Ц. осъден за престъпление по чл.
195, ал. 1 т. 3 и т. 7 от НК, за което му е наложено наказание една година
“лишаване от свобода”. Изпълнението на същото на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие
и от приобщените по надлежния ред към доказателствения материал по делото,
събрани в хода на досъдебно производство №1026/2009г. по описа на РУ МВР
Пазарджик, доказателства: протоколи за разпит на свидетели, експертизи,
протоколи и разписки за върнати вещи, фотоалбум, протоколи за разпит на обвиняемото
лице, характеристични справки, ДСМПИС.
Всички те са несъмнени досежно авторството на деянието, начина и
обстоятелствата при които е извършено.
При така събраните доказателства
съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал.1, т.7 от НК във вр. с чл. 194, ал.1 НК във вр. с
чл. 28, ал.1 от НК, предвид на което същия бе признат за виновен по него.
В настоящият казус се касае за
извършено престъпление против чуждата
собственост, а именно: от обективна страна подсъдимия е отнел чужда движима вещ
от владението на другиго, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като с действието си е
прекратил фактическата власт върху вещта от собственика и е установил своя
такава, като деянието е извършено при условията на повторност.
От субективна страна деянието е извършено с
форма на вината пряк умисъл – чл. 11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал, че лишава
от фактическа власт владелеца на една чужда вещ, предвиждал е преминаването й в
своя такава и е целял установяването й. Налице е реализирано намерение
противозаконно да се присвои вещта, което се изразява в желанието му, след
деянието да се разпорежда с предмета на престъпното деяние в свой интерес.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия А. Ц., съдът прецени
следните обстоятелства: степента на обществена опасност на извършеното от Ц.
престъпно деяние е висока, имайки се предвид, начина и мотивите за извършване
на престъпното деяние. От друга страна, висока е степента на обществена
опасност и на самият подсъдим.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост- бюлетини за съдимост- подсъдимия е осъждан повече от
един път.
Предвид на това съдът намира, че
у подсъдимия са създадени трайни престъпни навици- деянието по настоящото дело
е извършено по малко от една година след влизане в законна сила на предишен
осъдителен акт. Това е факт, който дава основание на съда да приеме, че и
последната присъда не е оказала своето превантивно действие и същия не се е
поправил. Ето защо тази съдебна инстанция прие, че следва да приеме като
отегчаващо вината обстоятелство обременено съдебно минало на подсъдимия. Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчита признаването на вината, както и
липсата на реална щета за собственика.
Ето защо съдът, като се съобрази
с изложените по-горе отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, които са в
баланс, като се съобрази с разпоредбата на чл. 54 ал.1 от НК прие, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание от една година “лишаване от свобода”.
Така наложеното наказание
“лишаване от свобода”, с оглед осъществяване целите на специалната и генерална
превенция на закона и съобразено с разпоредбата на чл. 36 от НК съдът прие, че
подсъдимия следва да изтърпи ефективно наказанието, предвид на което и не
приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, още повече са налице законови
пречки за приложението й.
На основание чл. 61, т.3 от ЗИНЗС
на подсъдимия Ц. бе определен първоначален
“общ” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит
тип.
Тъй като по настоящето делото е
налице хипотезата на чл. 68 ал.1 от НК,
съдът на основание горната разпоредба постанови определеното наказание от една
година лишаване от свобода, наложено му с
влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 24/2008 г. по описа на Районен съд
Карлово да се изтърпи ефективно.
На основание чл. 61 т.3 ЗИНЗС
съдът определи първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието в
затворническо общежитие от открит тип.
Съдът постанови веществените
доказателства – запис ог охранителна камера да бъде изпратена за съхранение на
РУ на МВР гр. Пазарджик.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата, по
сметка на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 70 лв.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: