РЕШЕНИЕ
№ 619
Стара
Загора, 20.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд
– VIII състав, в публично съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Председател:
Златко Мазников
при
секретаря Зорница Делчева, като разгледа докладваното от съдия Златко Мазников
административно дело № 736 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 25 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за
изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при
депониране на отпадъци (Наредба № 7 от 19.12.2013 г.).
Образувано е по жалба на Община Казанлък против
Решение № СЗ-РО-254 от 06.11.2023 г., издадено от и. д. Директор на РИОСВ –
Стара Загора, с което е отказано предоставянето на сумата от 4 000 лв. с
вкл. ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-6206 от 23.10.2023 г. от Вр.И.Д.
Кмет на Община Казанлък.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за неговата
необоснованост и за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в решението не са изложени
мотиви по какви съображения е прието, че заявените средства за възстановяването
на разходи за закупена от Община Казанлък триколка не попадат в хипотезата на
чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. Твърди, че решаващият
административен орган изцяло е пренебрегнал описаните в заявлението
функционалности на триколката и предназначението й да обезпечава
функционирането на общинската система за управление на отпадъците, като не са
обсъдени представените доказателства за ползването й в направление „Чистота“
към Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“. По
тези съображения смята, че неправилно и необосновано е отказано предоставянето
на заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба
№ 7 от 19.12.2013 г. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен
акт, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 848 от 21.12.2022 г. на Общински съвет е приета план-сметка на
разходите за дейността по осигуряване на съдове за съхранение на твърди битови
отпадъци, тяхното извозване, проучване, проектиране и изграждане на нови
инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
както и обезпечения по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на
отпадъците през 2023 г. (л. 56 – 58). Планираните разходи в план сметката по
чл. 66 от ЗМДТ по компонент събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране, включват и такива за закупуване
на транспортни средства, в т. ч. на електрическа триколка при планирани разходи
в размер на 4 000 лв. Необходимостта от закупуването на транспортните
средства е обоснована с подобряване ефективността и ефикасността на работата на
Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“.
Видно от Договор за доставка № Д002 от 10.01.2023
г., фактура от № ********** от 16.01.2023 г. и преводно нареждане от 17.03.2023
г. (л. 8 и 13), Община
Казанлък е закупила соларна електрическа триколка В10, триместна, за сумата от 4
000 лева с вкл. ДДС. Придобитата от Община Казанлък триколка е зачислена като
дълготраен актив 422129 на Общинското предприятие „Комунални дейности и
поддръжка на инфраструктурата“ (л. 14 – 15)
и със Заповед № 17 от 27.01.2023 г. на директора на предприятието (л.
16) на основание чл.14, раздел ІІ от Правилника
за устройството и дейността му е разпоредено, че основното й предназначение е
използването й към направление „Чистота“ – ръчно метене, за бърз превоз на
работници от едно място на друго с цел извършване на по-голям обем работа при
почистване на гр. Казанлък и при необходимост превоз на инструменти за
отработване на задачите по почистването.
Със Заявление вх. № РД-05-6206 от 23.10.2023 г.,
подадено от ВрИД Кмет на Община Казанлък до Директора на РИОСВ Стара Загора, на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. Община Казанлък е направила искане за освобождаване и привеждане
обратно в банковата бюджетна сметка на Общината на сумата от 4 000 лв. с
ДДС, представляващи част от натрупаните средства по реда на чл. 64 от ЗУО в
банковата сметка за чужди средства на РИОСВ Стара Загора. Посочено е в
заявлението, че средствата ще се разходват за закупуването на 1 бр. соларна
електрическа триколка В10 триместна по договор № Д 002 от 10.01.2023 г.,
необходима за нуждите на Общинско предприятие
„Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ (ОП
„КД и ПИС“). Необходимостта и нуждата от закупуването й и начина на
обезпечаване функционирането на общинската система за управление на отпадъците
са подробно мотивирани в заявлението, като е посочено, че основното
предназначение на триколката е към направление „Чистота“ за обслужване ръчното
метене съгласно Заповед № 17 от 27.01.2023 г. – за бърз превоз на работници от
едно място на друго с цел извършване на по-голям обем работа при почистване на
гр. Казанлък и при необходимост превоз на инструменти за отработване на
задачите по почистването, като периодите, в които ще се ползва, са късно
пролетен, летен и лятно есенен. Посочено е, че соларната триколка е един
икономичен вариант, тъй като не захранва със стандартни горива, а се използва
електричество, което и много по- екологично и щадящо околната среда средство,
както и че с нея отработването на задачите към съответното направление става по
много по-бърз начин и се улеснява извършването на по-голям обем работа от
служителите към ОП „КД и ПИС“. Към заявлението са приложени: Договор № Д 002 от
10.01.2023 г.; Протокол от Общо събрание на „Регионално сдружение по управление
на отпадъците – Стара Загора“; Решение № 1051 от 27.07.2023 г. на Общински
съвет Казанлък; Фактура от № ********** от 16.01.2023 г.; Преводно нареждане;
Мемориален ордер; Характеристики на дълготраен актив 422129; Заповед № 18 от
09.01.2023 г.; Заповед № 17 от 27.01.2023 г.; Заповед № 2000 от 26.09.2023 г.;
Техническа спецификация на соларна еликтрическа триколка; Снимков материал;
Уведомление за приемане на Справка-декларация по ЗДДС за м. юни 2023 г.; Справка-декларация
по ЗДДС; Дневник на покупките и дневник за продажбите за данъчен период м. юни
2023 г.
С оспореното в настоящото съдебно производство
Решение № СЗ-РО-254 от 06.11.2023 г., издадено от и. д. Директор на РИОСВ –
Стара Загора, на основание чл. 25, ал.7 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба №
7 от 19.12.2013 г. е отказано предоставянето на сумата от 4 000 лв. с вкл.
ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-6206 от 23.10.2023 г. от
Вр.И.Д. Кмет на Община Казанлък. От фактическа страна постановеният отказ се
основава на мотиви, че не са спазени разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013 г., като е прието,
че закупуването на соларна електрическа триколка със средства от отчисленията
по чл. 64 от ЗУО е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1,
т. 2 от Наредбата.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспореното решение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, приема от правна страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок (жалбата
е подадена чрез ССЕВ на 13.11.2023 г. – л. 7)
и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално
компетентния административен орган съгласно чл. 25, ал. 7 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. – Директора на РИОСВ Стара Загора.
Обжалваният административен акт обаче е
постановен при неспазване на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
както и в нарушение на изискваното по чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013
г. постановяването на отказ за изразходване на натрупани средства от
отчисленията по чл. 20 от Наредбата да се извършва с мотивирано решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт на първо място
следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са
конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от
закона компетентност за издаването на съответния акт. По аргумент от чл. 25,
ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. нормативно регламентираните
материалноправни основания за постановяване на решение за отказ по подадено
заявление по чл. 25, ал. 1 от Наредбата са:
1. Неизпълнение на едно или повече от изискванията по чл. 25, ал. 2 – 4
от Наредбата; 2. Неотстраняване на указаните нередовности или непредоставяне на
исканата информация в срок; 3. Забавяне заплащането на отчисленията за период
от три последователни месеца. За да се смята за изпълнено изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК, решението следва да съдържа описание на
онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на някоя от законово регламентираните в условията на
алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. В случая обективираното в оспорения акт като „мотиви” се свежда
до посочването, че не са спазени разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013 г., при
възпроизвеждане на нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата,
и направен извод, че „закупуването на соларна електрическа триколка със
средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО е недопустимо, тъй като не попада в
хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата“. Очевидно
бланкетното посочване за неспазване на разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013 г., формалното
възпроизвеждане на текстовете на чл. 25, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 2 и
формулирания извод за недопустимо закупуване на соларна електрическа триколка със
средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО, тъй като не попада в хипотезата на
чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата, не представлява мотивиране на фактически
обстоятелства, запълващи състава на някое от законово регламентираните
материалноправни основания по чл. 25, ал. 9, т. 1 – 3 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. за постановяване на решение за отказ. Не е ясно и не може да се
установи нито на какво основание, нито въз основа на какви фактически
констатации е прието, че натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от
Наредбата не могат да се използват от Община Казанлък за заявеното искане по
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на средства за закупуване на соларна
електрическа триколка със средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО и съответно
по какви съображения (в контекста на посочените в заявлението функционалности и
предназначение на триколката и представените в тази връзка доказателства) е
прието, че закупуването й не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, предвиждаща възможност за разходване
на натрупаните финансови средства за закупуване, включително на транспортни средства, обезпечаващи
функционирането на общинските системи за управление на отпадъците.
В обжалвания акт не само че липсва фактическа
обосновка относно наличието на някоя от хипотезите по чл. 25, ал. 9, т. 1 – 3
от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за постановяване на решение за отказ, но няма и
посочване на конкретното материалноправно основание, на което е отказано
заявеното от Община Казанлък искане по чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Нормата на
чл. 25, ал. 7 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., на която се основава упражненото
административно правомощие, регламентира компетентността на органа, срока за
произнасяне по заявеното искане, формата и начина на обективиране на волеизявлението
и съдържанието на упражняваното правомощие. Съответно разпоредбата на чл. 24,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. (също посочена като основание за
издаването на обжалваното решение) определя една от хипотезите за допустимо
разходване от общините на натрупаните средства от отчисленията по чл. 20
от Наредбата. Посочването на тези норми обаче не е достатъчно – в оспорения акт
като правно основание за неговото издаване е било необходимо да се съдържа и
конкретната разпоредба, регламентираща материалноправните предпоставки за
постановения отказ за предоставяне на средства по заявеното от Община Казанлък
искане. Липсата на посочено правно основание не
би довела до незаконосъобразност на административния акт, но само ако същото
може да се изведе от посочените фактическите основания за неговото
постановяване. В случая, както беше отбелязано, в акта не са изложени фактически
обстоятелства, субсумиращи се в някоя от хипотезите по чл. 25, ал. 9, т. 1 – 3
от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., от които да може да бъде изведено конкретното материалноправно
основание за издаването на обжалваното решение.
Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правните основания за неговото
издаване, като целта на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
за мотивиране на акта от фактическа и от правна страна е адресатът на акта да
може да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако смята,
че същите са нарушени. Липсата в случая на конкретно посочени фактически и
правни основания за упражненото административно правомощие, в нарушение на
изискването по чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за мотивираност на
решението за отказ, е абсолютно основание за отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 2 от АПК.
Обжалваното решение е издадено и в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено, по
аргумент от чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. нормативно
регламентираните материалноправни основания за постановяване на решение за
отказ по подадено заявление по чл. 25, ал. 1 от Наредбата са: по т. 1 – неизпълнение на едно или повече от
изискванията по чл. 25, ал. 2 – 4; по т. 2 – неотстраняване на указани
нередовности или непредоставяне на исканата информация в срок; по т. 3 – забавяне
заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца. В случая
нито се твърди, нито са налице данни, още по-малко доказателства за наличието
на хипотезата на чл. 25, ал. 9, т. 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. (забавяне
заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца) като
основание за постановяване на отказ за предоставяне на Община Казанлък на заявената
сума от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. По административната преписка няма и данни решаващият орган да е
давал указания за отстраняване на нередовности на подаденото от Община Казанлък
на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. Заявление с вх. № РД-05-6206
23.10.2023 г., нито такива за представяне на допълнителни документи и/или информация,
неизпълнението на които указания в срок да сочи наличието на материалноправното
основание по чл. 25, ал. 9, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за
постановяване на решение за отказ. Този извод не се променя от обстоятелството,
че в мотивите на оспорения административен акт възприетото неспазване на разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013 г. се обвързва с
изискванията по чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1
от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за изразходване на събраните финансови средства
от банковата сметка по чл. 22
кметът на общината, собственик на депото, или кметът на община, ползвател на
депото, подава заявление до директора на РИОСВ, в което посочва размера на
исканите средства и предназначението им. В случая подаденото от Община Казанлък
Заявление вх. № РД-05-6206 23.10.2023 г. изцяло съответства на изискванията по
чл. 25, ал. 1 от Наредбата – посочен е както размерът на исканите средства,
така и тяхното предназначение, при подробно мотивиране на необходимостта и
нуждата от закупуването на соларна електрическа триколка и по какъв начин ще
обезпечава функционирането на общинската система за управление на отпадъците, а
и сама по себе си нередовността на заявлението по чл. 25, ал.1 от Наредбата не
може да бъде основание за постановяване на решение за отказ, ако директорът на
РИОСВ не е изискал отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на
допълнителна информация, за което да е уведомил заявителя съгласно предвиденото
в чл. 25, ал. 5 от Наредбата и съответно без да е дадена възможност на
заявителя да отстрани указаните нередовности и/или да предостави исканата
информация, какъвто е случаят.
Съдът приема, че не е доказано и наличието на
материалноправната предпоставка по чл. 25, ал. 9, т. 1 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. за постановяване на отказ за предоставяне на Община Казанлък на
заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7
от 19.12.2013 г. – поради неизпълнение на едно или повече от изискванията по
чл. 25, ал. 2 – 4 от Наредбата. На първо място изискванията по чл. 25, ал. 2 –
4 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. касаят документите, които следва да бъдат
приложени към заявлението по чл. 25, ал. 1, удостоверяващи извършване на някоя
от предвидените в чл. 24, ал. 1 – 3 от Наредбата дейности, нормативно определени като такива, за които общините
могат да разходват суми чрез техните бюджети от натрупаните средства от
отчисленията по чл. 20
от Наредбата. Доколкото искането на Община Казанлък по Заявление вх. №
РД-05-6206 23.10.2023 г. е за освобождаване и привеждане обратно в банковата
бюджетна сметка на Общината на сумата от 4 000 лв. с ДДС, представляващи
част от натрупаните средства по реда на чл. 64 от ЗУО, при посочване, че
средствата ще се разходват за закупуването на 1 бр. соларна електрическа
триколка, необходима за нуждите на ОП „КД и ПИС“, очевидно в случая приложимото
изискване е това по чл. 25, ал. 4 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. – когато
отчисленията се използват за закупуване на съдове за разделно събиране на
отпадъците и транспортни средства, към заявлението по чл. 25, ал. 1 следва да
се приложи копие от договора за доставка. Без съмнение това изискване се явява
изпълнено с приложените към заявлението Договор № Д 002 от 10.01.2023 г.,
фактура от № ********** от 16.01.2023 г. и преводно нареждане за закупуването
от Община Казанлък на соларна електрическа триколка В10, триместна, за сумата
от 4 000 лева с вкл. ДДС, както и документи, удостоверяващи осчетоводяването й като
дълготраен актив. В този смисъл не е налице
неизпълнение на относимото изискване по чл. 25, ал. 4 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. като материалноправно основание за постановения отказ. Що се
отнася до обективирания в оспореното решение извод, че „закупуването на соларна
електрическа триколка със средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО е
недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от
Наредбата“, освен че по изложените по-горе
съображения този извод е абсолютно необоснован, същият се явява и неправилен. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. натрупаните
средства от отчисленията по чл. 20
се разходват от общините чрез техните бюджети за закупуване на съдове за
разделно събиране на отпадъците (извън задълженията на организациите по
оползотворяване на масово разпространени отпадъци), транспортни средства и
транспортно-подемна техника, обезпечаващи функционирането на общинските системи
за управление на отпадъците. В случая заявеното от Община Казанлък искане на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. е за разходване на натрупаните средства от отчисленията по чл. 20
от Наредбата за закупуване на 1 соларна електрическа триколка В10, триместна,
по договор № Д 002 от 10.01.2023 г., необходим за нуждите на Общинско
предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“. От посочената
по-горе регламентация по чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. е
видно, че нормативно не е определен вида на транспортното средство, за
закупуването на което могат да се разходват от общините натрупаните средства от
отчисленията по чл. 20
от Наредбата. В този смисъл само по себе
си обстоятелството, че заявеното от Община Казанлък искане е за разходване на
средства за закупуване на транспортно средство – соларна електрическа триколка,
противно на приетото от решаващия административен орган, не може да обуслови
извод за недопустимост на искането като непопадащо в хипотезата на чл. 24, ал. 1,
т. 2 от Наредбата. Дали закупуването на транспортно средство със средства от
отчисленията по чл. 64 от ЗУО е допустимо по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2 от
Наредбата се свързва с преценката дали и доколко е налице нормативно
регламентираното в посочената разпоредба условие, а именно закупуването на
транспортното средство да е за обезпечаване функционирането на общинските
системи за управление на отпадъците. В случая основателно е възражението на
жалбоподателя, че решаващият административен орган изцяло е пренебрегнал
описаните в заявлението функционалности на триколката и предназначението й да
обезпечава функционирането на общинската система за управление на отпадъците,
като не са обсъдени представените доказателства за ползването й в направление
„Чистота“ към Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на
инфраструктурата“.
При условие, че:
1. в приетата с Решение № 848 от 21.12.2022г.
на ОбС Казанлък план сметка по чл. 66 от ЗМДТ планираните разходи по компонент
събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране включват и такива за закупуване на транспортни средства, в т.
ч. на соларна електрическа триколка, обосновани с необходимостта от
закупуването на транспортните средства за подобряване ефективността и
ефикасността на работата на ОП „КД и ПИС“ (предметът на дейност на което включва:
дейности по събиране на битови, строителни и опасни отпадъци и транспортирането
им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; почистване
на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за това места, ликвидиране на незаконни
сметища; организиране и контролиране на дейностите по сметопочистване и
сметоизвозване на територията на Община Казанлък и др.);
2. закупената по Договор за доставка № Д 002
от 10.01.2023 г. соларна електрическа триколка за сумата от 4 000 лева с вкл.
ДДС е заведена като дълготраен актив на
Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“;
3. със Заповед № 17 от 27.01.2023 г. на
Директора на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на
инфраструктурата“ е разпоредено, че основното предназначение на триколката е
използването й към направление „Чистота“ – ръчно метене, за бърз превоз на
работници от едно място на друго с цел извършване на по-голям обем работа при
почистване на гр. Казанлък и при необходимост превоз на инструменти за
отработване на задачите по почистването
следва да се приеме за доказано, че
закупуването на транспортното средство – соларна електрическа триколка В10,
триместна, е за обезпечаване функционирането на общинската система за управление на отпадъците,
включваща дейности и ресурси по управление на отпадъците по смисъла на §1, т. 46
от ДР на ЗУО. Тези доказателства, в контекста на посочените в заявлението
предназначение и функционалности на триколката и подробно мотивиране на
необходимостта от ползването й от ОП „КД и ПИС“ в направление „Чистота“ за
обслужване на ръчното метене, дават основание да се приеме, че транспортното
средство е за обезпечаване и ресурсно осигуряване осъществяването на дейности
по „управление на отпадъците“ по смисъла на §1, т. 46 от ДР на ЗУО.
С оглед на горното и при липса на изложени в
обжалваното решение фактически и правни съображения, както и на доказателства за
наличието на нормативно регламентирана пречка заявените от Община Казанлък на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от
19.12.2013 г. средства от отчисленията по чл. 20
от Наредбата да бъдат разходвани за закупуване на транспортно средство – соларна
електрическа триколка В10, триместна, съдът приема, че обжалваният отказ за
предоставянето на сумата от 4 000 лв. с вкл. ДДС за закупуването на тази триколка,
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката следва да бъде върната на Директора на РИОСВ Стара Загора за ново
разглеждане и произнасяне по подаденото на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с
чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. от Община Казанлък Заявление
вх. № РД-05-6206 от 23.10.2023 г.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Регионална инспекция по
околната среда и водите Стара Загора бъде осъдена да заплати на Община Казанлък
сумата от 150 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в
размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ във връзка с
чл. 173, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Община
Казанлък против Решение № СЗ-РО-254 от 06.11.2023 г., издадено от и. д.
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.
ВРЪЩА делото като административна преписка на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора за ново
разглеждане и произнасяне по подаденото от Община Казанлък Заявление с вх. №
РД-05-6206 от 23.10.2023 г., при съобразяване на посочените в обстоятелствената
част на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Регионална инспекция
по околната среда и водите Стара Загора да заплати на Община Казанлък сумата от
150 (сто и петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.
СЪДИЯ: