Мотиви
към присъда, постановена по НОХД № 434 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти
състав за 2011 г.
Обвинението е повдигнато от Софийската
градска прокуратура (СГП) против:
В.В.И.
за това, че на 11.10.2009 г., около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на
новостроящ се обект до блок ***, в съучастие, като съизвършител с И. Б. Д. – с
ЕГН: **********, И.К.А. – с ЕГН: ********** и С.С.И. – с ЕГН: **********, отнел
чужди движими вещи – 1. един брой мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност –
10,00 лв. (десет лева); 2. един брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест
лева); 3. един брой бензинова помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем
лева и тридесет и шест стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност –
58,50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка,
на стойност – 599,20 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет
стотинки); 6. един брой зеге, на стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева);
7. един брой перфоратор „Макита“, на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и
шест лева и седемдесет стотинки); 8. един брой малък електрожен, на стойност –
90,00 лв. (деветдесет лева); 9. един брой „Бош“ комбиниран, на стойност –
555,28 лв. (петстотин петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки); 10. един
брой перфоратор „Спарки“, на стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и
петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40
лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки); 12. един брой малък
флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет
стотинки); 13. хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност
– 1090,50 лв. (хиляда и деветдесет лева и петдесет стотинки); 14. двеста метра
кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ППВМ Б
13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто четиридесет
и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра кабел ПВВМ Б
13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и
петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ 3х2,5, на стойност –
104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем стотинки); 18. сто метра кабел
СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и четири стотинки);
19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност – 478,32 лв. (четиристотин седемдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки); 20. сто метра кабел ПВА 2, на стойност
– 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки); 21.
триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност – 204,96 лева (двеста и
четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22. два броя апартаментни табла, на
обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ, на стойност –
120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща стойност – 12983,76 лв.
(дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки), от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (поваляне – бутане на
П. на земята и завързване на ръцете и краката му), и заплашване с нож и
неустановен по делото пистолет, като деянието представлява опА.рецидив –
извършено е, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно
– 1. по НОХД № 266/2002 г. на РС – Никопол, в сила от 11.01.2003 г., за
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, с която му е
наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
за срок от три години; 2. по НОХД № 4058/2003 г. на СРС, в сила от 11.11.2003
г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години; 3. по НОХД №
5418/2003 г. на СРС, в сила от 21.12.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 55, ал. 1 от НК, с която му е
наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок
от три години; 4. по НОХД № 5524/2003 г. на СРС, в сила от 25.03.2004 г., за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която
му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок
от три години; 5. по НОХД № 12598/2004 г. на СРС, в сила от 06.10.2005 г., за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от
една година; 6. по НОХД № 283/2007 г. на РС – Перник, в сила от 27.09.2007 г.,
за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца; 7. по НОХД №
13711/2008 г. на СРС, в сила от 26.03.2009 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр.
2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК;
С.С.И.
за това, че на 11.10.2009 г., около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на
новостроящ се обект до блок ***, в съучастие, като съизвършител с И. Б. Д. – с
ЕГН: **********, И.К.А. – с ЕГН: ********** и В.В.И. – с ЕГН: **********, отнел
чужди движими вещи – 1. един брой мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност –
10,00 лв. (десет лева); 2. един брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест
лева); 3. един брой бензинова помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем
лева и тридесет и шест стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност –
58,50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка,
на стойност – 599,20 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет
стотинки); 6. един брой зеге, на стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева);
7. един брой перфоратор „Макита“, на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и
шест лева и седемдесет стотинки); 8. един брой малък електрожен, на стойност –
90,00 лв. (деветдесет лева); 9. един брой „Бош“ комбиниран, на стойност –
555,28 лв. (петстотин петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки); 10. един
брой перфоратор „Спарки“, на стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и
петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40
лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки); 12. един брой малък
флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет
стотинки); 13. хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност
– 1090,50 лв. (хиляда и деветдесет лева и петдесет стотинки); 14. двеста метра
кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ПВВМ Б
13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто
четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра
кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ
3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем стотинки);
18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и
четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност – 478,32 лв.
(четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки); 20. сто метра
кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и шестдесет
и осем стотинки); 21. триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност –
204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22. два броя
апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ,
на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща стойност – 12983,76
лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки), от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (поваляне – бутане на
П. на земята и завързване на ръцете и краката му) и заплашване с нож и
неустановен по делото пистолет, като деянието представлява опА.рецидив –
извършено е, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на
наказанието по които не е отложено по чл. 66 от НК, а именно – 1. по НОХД №
2458/2002 г. на СРС, в сила от 10.09.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца; 2. по НОХД №
И-2072/2006 г. на СРС, в сила от 04.08.2006 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 36 от НК, с
която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца;
3. по НОХД № 16301/2006 г. на СРС, в сила от 20.02.2007 г., за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца; 4. по НОХД № 1993/2006 г. на СРС, в сила от
31.07.2007 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, с която
му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК;
И.К.А.
за това, че на 11.10.2009 г., около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на
новостроящ се обект до блок ***, в съучастие, като съизвършител с И. Б. Д. – с
ЕГН: **********, С.С.И. – с ЕГН: ********** и В.В.И. – с ЕГН: **********, отнел
чужди движими вещи – 1. един брой мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност –
10,00 лв. (десет лева); 2. един брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест
лева); 3. един брой бензинова помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем
лева и тридесет и шест стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност –
58,50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка,
на стойност – 599,20 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет
стотинки); 6. един брой зеге, на стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева);
7. един брой перфоратор „Макита“, на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и
шест лева и седемдесет стотинки); 8. един брой малък електрожен, на стойност –
90,00 лв. (деветдесет лева); 9. един брой „Бош“ комбиниран, на стойност –
555,28 лв. (петстотин петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки); 10. един
брой перфоратор „Спарки“, на стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и
петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40
лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки); 12. един брой малък
флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки);
13. хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност – 1090,50
лв. (хиляда и деветдесет лева и петдесет стотинки); 14. двеста метра кабел –
ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ПВВМ Б
13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто
четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра
кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ
3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем стотинки);
18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и
четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност – 478,32 лв.
(четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки); 20. сто метра
кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и шестдесет
и осем стотинки); 21. триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност –
204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22. два броя
апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ,
на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща стойност –
12983,76 лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и
шест стотинки), от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (поваляне – бутане на
П. на земята и завързване на ръцете и краката му) и заплашване с нож и
неустановен по делото пистолет – престъпление
по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
И.
Б. Д. (по лична карта с презиме Б.) за това,
че на 11.10.2009 г., около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на новостроящ се
обект до блок ***, в съучастие, като съизвършител с И.К.А. – с ЕГН: **********,
С.С.И. – с ЕГН: ********** и В.В.И. – с ЕГН: **********, отнел чужди движими
вещи – 1. един брой мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв.
(десет лева); 2. един брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3.
един брой бензинова помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и
тридесет и шест стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв.
(петдесет и осем лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка, на
стойност – 599,20 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки);
6. един брой зеге, на стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой
перфоратор „Макита“, на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и
седемдесет стотинки); 8. един брой малък електрожен, на стойност – 90,00 лв.
(деветдесет лева); 9. един брой „Бош“ комбиниран, на стойност – 555,28 лв.
(петстотин петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки); 10. един брой
перфоратор „Спарки“, на стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и
петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40
лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки); 12. един брой малък
флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки);
13. хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност – 1090,50
лв. (хиляда и деветдесет лева и петдесет стотинки); 14. двеста метра кабел –
ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ПВВМ Б
13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто
четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра
кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ
3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем стотинки);
18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и
четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност – 478,32 лв.
(четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки); 20. сто метра
кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и шестдесет
и осем стотинки); 21. триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност –
204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22. два броя
апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ,
на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща стойност –
12983,76 лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и
шест стотинки), от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (поваляне – бутане на
П. на земята и завързване на ръцете и краката му) и заплашване с нож и
неустановен по делото пистолет – престъпление
по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така
повдигнатото срещу подсъдимите И., И., А. и Д. обвинения, като пледира, че от
събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателствени
средства по несъмнен и категоричен начин е доказано авторството на подсъдимите
по отношение на инкриминираното деяние и механизма на същото, а именно, че на
11.10.2009 г., около 03,30 ч. в гр. С., ж.к. „М. 2“, от новостроящ се обект до
бл. ***, четиримата подсъдими, в съучастие помежду си, като съизвършители,
отнели чужди движими вещи на стойност 12 983,76 лева, от владението на К.М.П.
– охранител на обекта, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила и заплашване. Пледира, че по този начин подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на вменените им престъпни
посегателства.
Посочва, че в подкрепа на обвинението
са обясненията на подсъдимите лица, които по ясен и точен начин описват начина
на извършване на инкриминираното деяние и лицата, които са взели участие в
него. Акцентира върху обстоятелството, че подс. И. дава подробни обяснения,
които се потвърждават от други гласни доказателствени средства, в смисъл, че е
работил на обекта, на който е извършено престъплението; бил е подтикнат да
извърши инкриминираното деяние от подс. Д., с когото се познавали отпреди, който
отишъл в дома му и го попитал дали има обекти, от които могат да изкарат пари,
т.е. да откраднат нещо. Представителят на СГП посочва, че подс. И. разказал на
подс. Д. за обекта и заедно с останалите двама подсъдими – И. и А., отишли на
мястото на извършване на престъплението; при пристигането им там пазачът ги
чул, отворил вратата, след което те го вързали и взели намиращите се там кабели
и машини, които натоварили в автомобилите, с които били дошли на
местопрестъплението. Част от машините били продадени от подсъдимите, които си
поделили получените от продажбата им пари, а друга били иззети от различни
места при извършване на претърсвания и изземвания от органите на реда.
Поддържа, че обясненията на подс. И.
потвърждават съобщеното от подс. И.. Според представителя на държавното
обвинение, подс. И. допълнително признава, че е взел инкриминирания мобилен
телефон от владението на св. П. – охранител на обекта, и по-късно го дал на
своя син. Инкриминираният телефон бил предаден с протокол за доброволно
предаване от подс. И. на 29.03.2010 г., който дал обяснения, че това е телефонът,
който бил взел от охранителя на строителния обект и който дал на сина се
Весислав.
Представителят на СГП посочва, че
обвинението се подкрепя и от показанията на св. К.П., който разказва, как
докато се намирал на обекта, около 04,00 часа чул стъпки, при което отворил
вратата и вътре нахълтали четирима души; свидетелят бил накаран да легне на
земята, след което бил ударен от подсъдимите в корема и в лицето, при което
загубил съзнание; след като се свестил, чул че подсъдимите ровят и започват да
изнасят машини и кабели от помещението, в което се намирал. Прокурорът при СГП
посочва, че св. П. е имал възможност да види и запомни лицата на нападателите
си, тъй като същите не са били покрити и в съдебно заседание разпознава подс. Д.
и И. като двама от своите нападатели.
Излага твърдения, че в подкрепа на
обвинението са събрани още показанията на св. Т.И., който потвърждава
обясненията на подс. И. и И. и сочи, че в грабежа е взел участие самият той,
както и подс. А. и Д.; показанията на св. М.Д., който пресъздава твърденията на
св. П. и който е разпознал част от инкриминираните машини, иззети в хода на
разследването и показанията на св. Н.П., който заявява, че знае за извършеното
престъпление и който е разпознал част от иззетите машини, тъй като е бил
работил с тях.
Представителят на държавното обвинение
пледира обясненията на подс. А. и Д. в смисъл, че не са взели участие в
инкриминираното деяние, да не бъдат кредитирани, като предназначени да изградят
защитната им версия по повдигнатото им обвинение.
Предлага на подсъдимите И. и И. да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от по шест години, като при
индивидуализацията на наказателната им отговорност бъдат отчетени обремененото
им съдебно минало и високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, но и направените от същите самопризнания, с които способстват за
разкриване на обективната истина.
Пледира по отношение на подс. А. и Д.
да бъде наложено наказане „Лишаване от свобода“ за срок от по пет години, което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор, предвид обремененото
им съдебно минало и това, че не са проявили разкаяние за извършеното
престъпление.
Предлага по отношение на четиримата
подсъдими да бъде приложен институтът по чл. 59, ал. 1 НК, като от определения им
размер на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде приспаднато времето, през
което са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Подсъдимият
В.В.И. се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и дава подробни обяснения по същото. Твърди, че през 2009 г.
работел близо до обекта и знаел, че там има пазач, който стои вътре в обекта.
Посочва, че един ден подс. Д.,*** който бил братовчед на жената на И., дошъл в
квартирата на подс. И. и го попитал има ли обекти, от които могат да изкарат
пари. Подсъдимият И. разбрал, че го пита има ли обекти, от които може да
откраднат нещо – бакър или друго. Посочил му обекта в ж.к. „М.“, тъй като
знаел, че там има множество кабели. Съобщил на подс. Д., че пазачът спи в
обекта. Тогава подс. Д. предложил на подс. И. да влязат вътре, да завържат
пазача и да вземат кабелите. Първоначално подс. И. отказвал, но на третия път
се съгласил.
Подсъдимият И. посочва, че на обекта
отишли той, подсъдимите И., А. и Д., и синът му – св. Т.И.. Дотам се придвижили
с три автомобила – с л.а. марка „БМВ“, който бил негов, с автомобила на сина му
св. И., който бил марка „Ауди“, и с автомобила на подс. И., който бил марка
„Пежо“. Посочва, че на обекта пристигнали вечерта, около 11,00 часа. Пазачът,
когото описва като слаб, висок, възрастен мъж, около 50-годишен, бил в стаята
си. Подсъдимите И. и А. се качили на прозореца и го видели. Вратата на
помещението, в което се намирал, била заключена. Подсъдимите решили да отворят
прозореца, да влязат и да го завържат, но докато били на прозореца пазачът ги
чул и отворил вратата, за да види кой е навън. При това св. И. и подсъдимите И.
и Д. влезли вътре, съборили го и го вързали. Посочва, че не е възприел лицето,
което е съборило и вързало пазача, тъй като влязъл в помещението след другите
подсъдими. Сочи, че след това взели множество машини за строителството –
дрелки, къртачи, флексове – голям и малък, бормашини, водоструйка и голямо
количество кабели, наредени на макари, натоварили ги в автомобилите, останали
да чакат на обекта до около 4,30 – 5,00 часа, за да се развидели, за да не
бъдат спрени за проверка от полицейски служители, и след това напуснали обекта.
Посочва, че първоначално пазачът бил
оставен на земята, вързан със сезал за ръцете и краката. Сезалът бил намерен в
помещението на пазача. След това подс. И. го сложил да седне на стол. Посочва,
че пазачът поискал от него цигара, а подс. И. го попитал откъде е. Отрича в
негово присъствие да е бил нанасян побой над пазача. Посочва, че при
напускането им, пазачът бил вързан на стола до печката. Отрича пазачът да е
викал. Отрича някой от подсъдимите да е носел в себе си нож или огнестрелно
оръжие. Посочва, че бил облечен с работни дрехи.
Твърди, че по-късно е разбрал, че подс.
И. е взел мобилния телефон на пазача от бюрото.
Сочи, че заедно с останалите подсъдими
изгорили кабелите, които били взели от обекта, в кв. Сеславци, район
Кремиковци, след което ги продали за медни отпадъци на гара Яна. Получената от
продажбата на кабелите парична сума, разделили поравно помежду си. Част от
машините, отнети от обекта, продали, а други оставили за себе си. Твърди, че за
себе си оставил една водоструйка, която по-късно продал на свой приятел на име
„А.“ за сумата от 100 лева. Посочва, че към датата на извършване на
инкриминираното деяние обитавал квартира, находяща се в къща в кв. „********,
където било извършено претърсване, в хода на което били иззети вещи,
включително и циркуляр „Спарки“, които били лично негови.
Подсъдимият И. сочи, че подс. И. е
женен в с. Г. и заедно с подс. И. обитавали квартирата, находяща се на
горепосочения обект; подс. А. ***, а подс. Д. е братовчед на съпругата на подс.
И..
Моли наказанието му да бъде определено
при условията на чл. 55 от НК.
В последната си дума изразява съжаление
за извършеното и моли присъдата му да бъде намалена.
Защитата
на подсъдимия И. – адв. Д.Д. от САК, посочва, че от
събраните по делото доказателства не е установено по нужния несъмнен и
категоричен начин подзащитният й да е участвал при упражняване на принудата по
отношение на св. П.. Твърди, че не е доказано св. П. да е бил заплашван с нож.
Моли подсъдимият да бъде признат за
невинен предвид факта, че по-голяма част от вещите са възстановени.
Алтернативно пледира следващото се на подсъдимия наказание “Лишаване от
свобода” да бъде определено при условията на чл. 55 НК, предвид добросъвестното
му процесуално поведение, съдействието за разкриване на обективната истина и
изминалия продължителен период от време, в който се води наказателното
производство.
Подсъдимият
С.С.И. се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и дава подробни обяснения по същото. Поддържа казаното от подс. И.
в обясненията му, като сочи, че то е абсолютно правилно и е цялата истина. Уточнява,
че пазачът на обекта не е бил вързан за ръцете и краката, а само за ръцете,
като е бил вързан за стола. Сочи, че е бил на земята и подсъдимите го сложили
на стола, и му вързали ръцете отзад. Пазачът поискал цигара и подс. И. му давал
да пуши.
Твърди, че живеел с подс. И. в една и
съща къща, в различни стаи; подс. И. „водел“ сестра му и му бил като зет.
Познавал и другите двама подсъдими – А. и Д., тъй като те били от с. Г., а
подс. И. „водел“ съпруга от с. Г. – С.Д.Х.. Посочва, че всички подсъдими
заедно, както и св. И., тръгнали към обекта. Към обекта ги завел св. И., но
подс. И. също познавал обекта, тъй като бил работил наблизо. Там били чути от
пазача, който отворил вратата и излязъл. При това подс. Д. го вързал, след
което изкарали всички машини и кабели от обекта и ги натоварили в автомобилите,
с които отишли до обекта – неговия автомобил марка „Пежо“, автомобилът на подс.
И. марка „БМВ“ и автомобилът на св. И. марка „Ауди“. Останали още около час на
обекта, тъй като се страхували, че ако тръгнат веднага, има риск да бъдат
спрени от служители на реда за проверка.
Посочва, че от обекта взели машини –
бормашини, флексове, къртачи, пароструйка – жълта на цвят, някои от които не
работели, както и много медни кабели – 60 – 80 парчета, увити в найлон, нови.
Кабелите изгорили в с. Сеславци, след което продали за около 900 – 1000 лева.
От машините не получили много пари.
Твърди, че след като влязъл в
апартамента, в който бил пазачът, започнал да „рови“. Докато „ровел“, видял на
бюрото мобилен телефон марка „Водафон“ и го взел. По-късно го дал на сина си,
тъй като му се оплакал, че няма телефон. Твърди, че не помни да е предавал
доброволно телефона на органите на реда. Потвърждава, че подписът, положен под
предявения му протокол за доброволно предаване (л. 219 от досъд. п-во), е
негов.
Отрича да е бил нанасян побой над
пазача, както и някой от подсъдимите да е носел нож или пистолет. Отрича
подсъдимите да са имали за цел да убиват, пребиват или заплашват пазача.
Посочва, че подс. Д. сам изявил желание да върже пазача и го вързал. Посочва,
че той и подс. И. заявили, че се страхуват и не участвали в завързването на
охранителя. Посочва, че пазачът не оказал съпротива, след като видял, че в
помещението влизат 4-5 мъже. Бил уплашен.
Съжалява за постъпката си и моли
наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 от НК.
В последната си дума изразява искрено
съжаление за извършеното и моли да му бъде определено наказание под минимума,
предвиден в закона.
Защитата
на подсъдимия И. – адв. Л.З. от САК, посочва, че още от
извършване на първите действия по разследването, подзащитния й подпомага
органите на реда при разкриване на обективната истина, като предава доброволно
мобилния телефонен апарат, който признава, че е отнел при извършения грабеж на
охранителя на обекта; на по-късен етап дава подробни обяснения по повдигнатото
му обвинение, като признава изцяло вината си, изразява дълбоко разкаяние за
стореното и показва критично отношение към извършеното. Посочва, че
самопризнанията му се подкрепят от останалите, събрани по делото,
доказателствени източници.
Моли съда да приеме, че при подс. И. са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са
направеното самопризнания, критичното отношение към извършеното, искреното му
разкаяние, приноса му за изясняване на обективната истина и добросъвестното му
процесуално поведение. Моли съда да отчете и това, че именно подзащитният й се
е отнесъл добре към пострадалия, като му е запалил цигара и му я е държал,
докато пуши.
Подсъдимият
И.К.А. също дава подробни обяснения по
повдигнатото му обвинение. Твърди, че през 2009 г. работил в гр. С., като
майстор. Една вечер по телефона му се обадил подс. И., който също като него бил
от с. Г., и предложил на подс. А. да го закара до някакъв обект, да му бъде
шофьор, за да товари багаж. Подсъдимият И. му предложил да отиде до квартирата
му и оттам да тръгнат всички заедно със сина му – св. Т.И., с три коли.
Подсъдимият А. знаел, че подс. И. се движел с автомобил, но нямал документ за
правоспособност, докато подс. А. притежавал документ за правоспособност.
Поддържа, че същата вечер се придвижел
с автобус до квартирата на подс. И.,
където заварил и св. И.. В квартирата на подс. И. всички пили кафе, след което
тръгнали към обекта. Подсъдимият А. поел управлението на лек автомобил марка
„БМВ“, собственост на подс. И., а св. И. поел управлението на лек автомобил
марка „Ауди“. Пристигнали пред строителен обект в ж.к. „М.“, където ги чакали
още и подс. И. и Д., които били пристигнали там с управлявания от подс. И. лек
автомобил марка „Пежо“. Изразява съмнение, че е възможно подс. Д. да е бил в
автомобила на св. И., вместо в този на подс. И..
Сочи, че всички слезли от автомобилите
и отишли до обекта, който подс. И. добре познавал. Отишли до задния прозорец,
надникнали и видели, че вътре гори печка. Подсъдимият А. се уплашил и заявил,
че е повикан като шофьор и ще остане да чака в колата. Видял, че в обекта
влизат подс. И., подс. И. и св. И.. Не видял къде отишъл подс. Д.. Той самият
останал да чака в автомобила, с който бил дошъл. В обекта подсъдимите И. и И.
останали около 2-3 часа, след което започнали да изнасят багаж – топчета с
кабели и машини, в т.ч. и пароструйка, и да ги товарят по колите. В
автомобилите останали докато започнало да се развиделява, след което си
тръгнали с автомобилите така, както били дошли.
Посочва, че през цялото време останал в
автомобила. Отрича да е влизал в сградата или да е участвал в товаренето на
вещите. Изразява съжаление, че е бил подведен от другите подсъдими и съжалява
за това, че се е съгласил да участва. Посочва, че получил част от печалбата от
продажбата на отнетите вещи – сумата от 250 лева, която му била дадена от подс.
И..
Твърди, че е разбрал, че не става
въпрос за пренасяне на багаж, а за кражба в момента, в който подсъдимите И. и И.,
и св. И. започнали да изнасят кабели и машини от вътрешността на обекта.
Усъмнил се в намеренията на подсъдимите когато отишли в тъмната уличка и
повдигнал подс. И. да погледне през осветения прозорец на помещението на
пазача.
Посочва, че след известно време – около
месец, в дома му в с. Г. било извършено претърсване, в хода на което били
иззети машини, които били лично негови. Когато бил задържан, разбрал какво се е
случило.
Подчертава, че съжалява, че се е
забъркал с останалите подсъдими. В последната си дума предоставя на съда да
реши.
Защитата
на подс. А. – адв. П.К. от САК, пледира, че
подзащитният й не е извършил престъплението, в което се обвинява. Поддържа, че
повдигнатото срещу него обвинение не е доказано по нужния несъмнен и
категоричен начин. Сочи, че действително подсъдимият А. е бил с другите
подсъдими, но той лично не е влизал в обекта и не е отнемал чужди вещи оттам,
не е употребявал сила срещу пазача, не е повалял П. на земята, нито е завързвал
ръцете и краката му, още по-малко го е заплашвал с нож или пистолет. Твърди, че
подсъдимият А. е бил извън сградата и не е взел участие в нападението. Сочи, че
вината му е дотолкова, доколкото е бил с другите подсъдими като шофьор, но не е
бил уведомен за характера на превоза. Пледира, че е налице поведение на
подсъдимия, което макар и формално да е в обсега на въведената в обвинителния
акт правна квалификация, не е престъпно, тъй като е явно малозначително деяние,
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. По тези съображения
моли подзащитния й да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Алтернативно моли съда да приеме
наличие на смекчаващи отговорността му обстоятелства, каквито са съдействието
за установяване на обективната истина, критичното му отношение към извършеното,
изминалия продължителен период от време след последните му осъждания, това, че
отглежда пет малолетни деца и единствен се грижи за прехраната на семейството
му.
Подсъдимият
И. Б. Д. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение. Сочи, че подс. И. и И. не съобщават цялата истина. Твърди, че
известно време преди инкриминираната дата, работел на обект на бул. „Константин
Величков“. Срещнал се случайно със св. И. и последният му поискал телефона. Няколко
дни по-късно св. И. му позвънил и го помолил да се срещнат и да разговарят по
работа. На срещата св. И. дошъл с баща си – подс. И.. Двамата го помолили до
отиде с тях да свършат някаква работа, тъй като нямали шофьорска книжка.
Подсъдимият Д. се съгласил, облякъл си якето и тръгнал с тях. Поел управлението
на единия от автомобилите, а подс. А. – на друг. Сочи, че не си спомня кое лице
е управлявало третия автомобил. Докато пътували, подс. И. му споделил, че имал
уговорка с пазач на строителен обект да вземат от обекта кабели и машини, след
което да му дадат известна сума пари. Пристигнали на обекта и там видял подс. И.
и А. с други два автомобила.
Посочва, че след като пристигнали на
обекта, подс. Д. се уплашил и заявил, че няма да вземе участие. Оставил
автомобила на подс. И. и се качил в градския транспорт. Отрича да е влизал в
строителния обект и да е връзвал пазача.
Изнася твърдения, че по-късно
отношенията между него и подс. И. се влошили, като чул, че подс. И. се бил
заканил, че ще го „накисне“, ще го „натопи“. Сочи на противоречия между него и
адв. Б.. Сочи, че разполагал със сумата от 2000 лева, която искал да бъде
дадена, за да се възстановят щетите от деянието.
Изразява съжаление, че се е забъркал с
подсъдимите. В последната си дума посочва, че не е извършил престъпление и моли
да бъде оправдан.
Защитата
на подс. А. – адв. Г.Л. от САК, пледира
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като сочи, че това
обвинение не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Посочва, че от
заключенията на назначените и изготвени дактилоскопна, видеотехническа и
ДНК-експертизи, не се установява подзащитният му да е бил на мястото на
извършване на престъплението. Сочи, че в дома му е било извършвано претърсване,
в хода на което е иззет 1 брой ъглошлайф, собствен на подсъдимия. Акцентира
върху обстоятелството, че в хода на разпита на св. П., проведен на 03.09.2010
г., последният сочи, че не е разпознал нападателите си, тъй като не ги е видял
добре; това свидетелят е съобщил и на св. Н.П.; същевременно, едва в хода на
разпита си пред съда, проведен на 22.10.2013 г., св. П. разпознава у подс. Д.
един от нападателите си. При това моли показанията на св. П. досежно
обстоятелството, че тъкмо подс. Д. е бил един от нападателите му, да не бъдат
кредитирани, като несигурни и противоречиви. Посочва, че в хода на
наказателното производство между подсъдимите е възникнало противоречие досежно
начина на приключване на производството, в резултат на което подс. И. и подс. И.
посочват подс. Д. като съизвършител на деянието. Моли обясненията им в този
смисъл да не бъдат кредитирани, като необективни и недостоверни. Предлага на
съда да кредитира обясненията на подс. А., в смисъл, че след пристигането на
подсъдимите и св. И. на обекта, подс. Д. се е отдалечил и не е бил възприет
впоследствие от подс. А.. Сочи, че обясненията на подс. А. в този смисъл
кореспондират с показанията на св. М.Г.. Предвид изложеното, защитата на подс. Д.
прави извод, че по делото не е установено по несъмнен и категоричен начин
участието на подзащитния му в инкриминираното деяние. Пледира, че същият е
реабилитиран за предходните си осъждания.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.В.И. е роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, работещ като строител на
частна практика, жител и живущ ***.
Подсъдимият С.С.И. е роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, работещ като строител на
частна практика, жител и живущ ***.
Подсъдимият И.К.А. е роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, работещ като строител на
частна практика, жител и живущ ***.
Подсъдимият И. Б. Д. (по лична карта с презиме Б.) е роден на *** г. в гр. П.,
ЕГН-**********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно
образование, работещ като строител на частна практика, жител и живущ ***.
Подсъдимият И. е осъждан многократно, включително и както следва: 1.
по НОХД № 266/2002 г. на РС – Никопол, в сила от 11.01.2003 г., за престъпление
по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на
основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три
години; 2. по НОХД № 4058/2003 г. на СРС, в сила от 11.11.2003 г., за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
изтърпяването на наказанието за срок от три години; 3. по НОХД № 5418/2003 г.
на СРС, в сила от 21.12.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 55, ал. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години;
4. по НОХД № 5524/2003 г. на СРС, в сила от 25.03.2004 г., за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години;
5. по НОХД № 12598/2004 г. на СРС, в сила от 06.10.2005 г., за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, с
която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година;
6. по НОХД № 283/2007 г. на РС – Перник, в сила от 27.09.2007 г. за
престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца; 7. по НОХД №
13711/2008 г. на СРС, в сила от 26.03.2009 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Подсъдимият И. е осъждан многократно, включително и както следва: 1.
по НОХД № 2458/2002 г. на СРС, в сила от 10.09.2003 г., за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца; 2. по
НОХД № И-2072/2006 г. на СРС, в сила от 04.08.2006 г., за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл.
36 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца; 3. по НОХД № 16301/2006 г. на СРС, в сила от 20.02.2007 г., за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр.чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, с която му е наложено наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца; 4. по НОХД № 1993/2006 г. на СРС,
в сила от 31.07.2007 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца.
Подсъдимите И., И., А. и Д. били
познати. Подсъдимият И. живеел на семейни начала със сестрата на подс. И., на
име „А.“; подс. И. живеел на семейни начала с лицето С.Д.Х., която била родом
от с. Г.; към 11.10.2009 г. подсъдимите И. и И. и лицата, с които живеели на
семейни начала, обитавали под наем къща, собственост на св. Т.Г.Г.,***; подс. Д.
бил братовчед на жената, с която подс. И. живеел на съпружески начала; подс. А.
произхождал от семейство от с. Г. и познавал оттам останалите подсъдими и
членовете на семействата им.
На неустановена по делото дата преди
11.10.2009 г., подс. И. и св. И. научили, че на новострояща се жилищна сграда,
находяща се в ж.к. „М. 2“, на ул. „Свети Киприян“, до бл. *** и срещу РУМ – М.,
с инвеститор „С.К. 2003“ ЕООД, с управител св. М.М.Д. и технически ръководител
св. Н.А.П., се съхранявали множество строителни машини и кабели, необходими за
строителната дейност. Научили, че нощем строителният обект се охранява от един
пазач. Съобщили за това на останалите подсъдими и всички заедно взели решение
да отнемат противозаконно строителните машини и кабелите от обекта.
Строителният обект, находящ се на
горепосочения адрес, представлявал жилищна сграда, която към 11.10.2009 г. била
изградена до ниво груб строеж. Обектът бил ограден с ограда от метални пана,
като на обекта се влизало от два входа: първият представлявал портал в
металната ограда, през който преминавали работниците, а втория представлявал
преградена с бариера, вместо с метални пана, площ, през която преминавали
превозните средства, с които се работело или с които се доставяли материали на
обекта.
На първи надпартерен етаж в жилищната
сграда, изграден на около 3,0 м от нивото на земята, било обособено помещение
за техническия ръководител, което нощно време се ползвало от охраната на
обекта. Помещението се състояло от две стаи, като по-голямата от тях била
оборудвана с бюро и стелажи, на които се съхранявали строителните машини, а
по-малката служела за склад. Към инкриминираната по делото дата в по-малкото от
двете помещения били стоварени голямо количество кабели, предназначени за
предстоящото изграждане на електрическата инсталация на обекта. Помещението на
техническия ръководител било с монтирана дограма и метална врата. На
стълбищната площадка пред канцеларията на техническия ръководител било
монтирано осветление.
Строителните машини, с които се
работело на обекта, били с инвентарни номера. В началото на работния ден
техническият ръководител приемал машините от охранителя, който бил на смяна
през нощта, по опис, след което ги предавал на работниците на обекта; след
приключване на работния ден, работниците връщали строителните машини на
техническия ръководител, който ги прибирал в канцеларията и ги предавал по опис
на охранителя, който предстояло да осъществява охраната на обекта през нощта.
Обектът се охранявал от служители на
фирма „Д.Е.С.“. На 10/11.10.2009 г., нощната охрана на обекта предстояло да се
осъществява от св. К.М.П., който работел на смени на същия обект от около 3 – 4
м. преди тази дата и познавал обстановката и работещите на обекта добре.
Свидетелят П. застъпил смяната на 10.10.2009 г. вечерта. Не запалил
осветлението на стълбището пред входа на канцеларията. На всеки два часа
излизал от канцеларията и извършвал обход около обекта.
Същата вечер – на 10.10.2009 г.,
подсъдимите решили да отидат на обекта и да вземат оттам строителните машини и
кабелите, съхраняващи се там. Потеглили към обекта от дома на подс. И. и И. на
неустановен по делото час на 10/11.10.2009 г. и пристигнали там около 03,00
часа на 11.10.2009 г.
До обекта се придвижили с три леки
автомобила – лек автомобил марка „БМВ“ с неустановени модел и регистрационен
номер, стопанисван от подс. И., управляван от подс. А., в който пътувал и подс.
И.; лек автомобил марка „Ауди“, стопанисван от св. И., с неустановени модел и
регистрационен номер, управляван от подс. Д., в който пътувал и св. И., и лек
автомобил марка „Пежо“ с ДК № ********, стопанисван от подс. И., управляван от
последния.
Паркирали автомобилите в близост до
бариерата, находяща се в задната част на строителния обект и влезли в двора.
Забелязали, че прозорецът на канцеларията на техническия ръководител, ползвана
нощно време от охраната, свети. Подсъдимият А. повдигнал подс. И., за да може
последният да достигне нивото на прозореца и да огледа вътрешността на помещението.
При това подсъдимият И. видял, че охранителят П. е във вътрешността на
помещението; забелязал и строителните машини, оставени на съхранение в
помещението.
След като съобщил на останалите
подсъдими и на св. И. за видяното, те взели решение да изчакат пазача да излезе
за обход, да го нападнат и вържат, след което да влязат във вътрешността на
канцеларията и да вземат оттам машините и други ценни вещи. За целта се
изкачили до нивото на канцеларията, застанали в близост до металната врата, която
св. П. държал заключена, и зачакали охранителят на обекта да излезе.
Придвижването им, обаче, било чуто от св. П., който решил да излезе да провери
на какво се дължи шума.
Около 03,30 часа на 11.10.2009 г., св. П.
отключил металната врата и тръгнал да излиза от канцеларията. В този момент бил
обграден от подсъдимите и от св. И., при което се принудил да се върне обратно
във вътрешността на помещението, последван от подсъдимите и от св. И.. Там
подс. Д. му наредил да легне на земята с думите „Лягай на земята, боклук
такъв“, след което му нанесъл удар с юмрук в областта на лявото слепоочие и
удар с юмрук в областта на стомаха. С това подс. Д. повалил св. П. на земята,
където последният останал да лежи. Подсъдимите и св. И. намерили въже от сезал
в канцеларията и вързали ръцете и краката на св. П. с него. Залепили на устата
му лепенка. След като го вързали, преровили дрехите му, за да търсят пари в
тях, но не намерили. Свидетелят П. останал да лежи така, като не виждал
действията на подсъдимите и на св. И., но чувал стъпките им из помещението.
Докато св. П. лежал вързан на земята,
подсъдимите и св. И. взели от канцеларията на техническия ръководител следните
строителни машини: един брой бензинова помпа, един брой прахосмукачка, един
брой водоструйка, един брой зеге, един брой перфоратор „Макита“, един брой
малък електрожен, един брой „Бош“ комбиниран, един брой перфоратор „Спарки“,
един брой бъркалка – бормашина, един брой малък флекс, които заедно натоварили
в автомобилите, с които дошли на обекта. От по-малкото складово помещение към
канцеларията подсъдимите и св. И. взели хиляда двеста и петдесет метра кабел
ПВВМ Б 12х1,5, двеста метра кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност сто четиридесет
и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5, две хиляди четиристотин и петдесет метра кабел
ПВВМ Б 13х4, петдесет метра кабел СВТ 3х2,5, сто метра кабел СВТ 3х4, сто метра
кабел СВТ 3х6, сто метра кабел ПВА 2, триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, два
броя апартаментни табла и сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ, които
също натоварили в автомобилите. От бюрото, поставено в канцеларията, подс. И.
взел мобилният телефонен апарат, ползван от св. П., марка „Водафон 212“, заедно
с поставената в него СИМ-карта.
След като натоварили отнетите вещи в
автомобилите, подсъдимите и св. И. се върнали обратно в канцеларията, в която
все още стоял вързан св. П., и останали там до около 06,00 часа, за да изчакат
да се развидели, преди да потеглят, за да се слеят с уличното движение.
Опасявали се, че ако се придвижат с автомобилите си, в които били натоварили
отнетите вещи, през нощта, можели да бъдат проверени от органите на реда и
деянието им да бъде разкрито.
Докато стояли в канцеларията, на подс. И.
направило впечатление, че св. П. се задушава, тъй като устата му била залепена
с лепенка, а поради настинка трудно дишал през носа. Подсъдимият отлепил
лепенката от устата на свидетеля П., помогнал му да се изправи и го сложил да
седне на стол, находящ се в канцеларията, обърнат с лице към стената така, че
да не вижда останалите подсъдими и св. И.. Завързал го за стола. Свидетелят П.
помолил за цигара, при което подс. И. му запалил последователно две цигари,
като му давал да пуши от тях.
Около 06,00 часа, подсъдимите и св. И.
напуснали обекта с автомобилите, с които били дошли, в които били натоварили
отнетите вещи. Оставили св. П. вързан за стола.
Около 07,00 часа на обекта пристигнал Т.Д.Е.,
който видял, че св. П. е вързан за стола и веднага го отвързал. През това време
на обекта пристигнал и св. Ф.Б.Р., който разбрал за случилото се от св. К.П. и
от Т.Е. и веднага позвънил на св. М.Д.. Последният, от своя страна, му наредил
незабавно да съобщи за случилото се на полицията и да излезе на улицата да чака
идването на органите на реда. Малко по-късно на обекта пристигнали и св. М.Д. и
св. Н.П.. Свидетелят П. се заел да направи опис на липсващите вещи, който
предал на органите на реда.
Видно от заключението на назначената и
изготвена съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетите от подсъдимите
и от св. И. вещи към 11.10.2009 г. е, както следва: 1.
един брой мобилен телефон „Водафон 212“ е на стойност – 10,00 лв. (десет лева);
2. един брой СИМ карта е на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой
бензинова помпа е на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и
шест стотинки); 4. един брой прахосмукачка е на стойност – 58,50 лв. (петдесет
и осем лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка е на стойност –
599,20 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един
брой зеге е на стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой
перфоратор „Макита“ е на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и
седемдесет стотинки); 8. един брой малък електрожен е на стойност – 90,00 лв.
(деветдесет лева); 9. един брой „Бош“ комбиниран е на стойност – 555,28 лв.
(петстотин петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки); 10. един брой
перфоратор „Спарки“ е на стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и
петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина е на стойност – 122,40
лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки); 12. един брой малък флекс
е на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки); 13.
хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5 е на стойност – 1090,50 лв.
(хиляда и деветдесет лева и петдесет стотинки); 14. двеста метра кабел ПВВМ Б
13х1,5 е на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и деветдесет и
шест стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5 е на
стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто четиридесет и
четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра кабел ПВВМ Б
13х4 е на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и
петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ 3х2,5 е на стойност –
104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем стотинки); 18. сто метра кабел
СВТ 3х4 е на стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и четири стотинки);
19. сто метра кабел СВТ 3х6 е на стойност – 478,32 лв. (четиристотин седемдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки); 20. сто метра кабел ПВА 2 е на стойност
– 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки); 21.
триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5 е на стойност – 204,96 лева (двеста и
четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22. два броя апартаментни табла са на
обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ е на стойност – 120,00
лв. (сто и двадесет лева). Всички отнети вещи са на обща стойност – 12983,76
лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки).
Отнетите машини подсъдимите и св. И. си
поделили, с намерение да ги продадат. Успели да продадат отнетите апартаментни
табла – на неустановени по делото лица. Подсъдимият И. продал пароструйката,
която бил отнел, заедно с останалите подсъдими и със св. И. от строителния
обект. Отнетите кабели запалили – на неустановено място в района на с.
Сеславци, за да успеят да извадят медта от тях, след което я предали като
цветни отпадъци и си поделили получената от продажбата й сума. Мобилният телефон,
заедно със СИМ-картата в него, били задържани от подс. И..
След като авторството им било
установено, било извършено претърсване и свързаното с него изземване от
домовете на подсъдимите, в хода на което непродадените от тях машини – предмет
на грабежа, били установени и иззети. Подсъдимият И. предал доброволно на
органите на реда мобилния телефон „Водафон“ модел 212 със СИМ-картата в него,
за което бил изготвен протокол за доброволно предаване от 29.03.2010 г. Продадената от подс. И. пароструйка
била предадена доброволно на органите на реда от починалия А.Й.Й..
На 10.11.2011 г., св. Н.П. – МОЛ при
фирма „Стройкорект 2003“ ЕООД, получил от разследващия орган срещу разписка (т.
І, л. 250 от съд. п-во) 1 брой мобилен телефон „Водафон“ модел 212 със
СИМ-карта; 1 брой бензинова помпа; 1 бр. прахосмукачка; 1 бр. водоструйка; 1
бр. зеге; 2 бр. перфоратори; 1 брой малък електрожен; 1 брой бъркалка –
бормашина; 1 брой малък флекс, които били отнети по-рано от подсъдимите от
строителния обект.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно:
обясненията на подс. В.В.И.,
депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 14.12.2015 г.;
обясненията на подс. С.С.И., снети в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на
14.12.2015 г., обясненията на подс. И.К.А., депозирани пред настоящия съдебен
състав, в о.с.з. на 14.12.2015 г., обясненията на подс. И. Б. Д., снети в хода
на съдебното следствие, в о.с.з. на 14.12.2015 г.;
показанията на св. К.М.П.,
снети в о.с.з. на 22.10.2013 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2, пр. 2 от НПК (л. 59 – 60 и л. 171 – 172 от досъд.
п-во); показанията на св. М.М.Д., снети в о.с.з. на 16.12.2013 г., на
14.05.2014 г. и на 22.02.2016 г.; показанията на св. Т.Г.Г., депозирани пред
СГС в о.с.з. на 14.05.2014 г.; показанията на св. И.А.Б., снети в о.с.з. на
14.05.2014 г.; показанията на св. Ф.Б.Р., депозирани пред настоящия съдебен
състав в о.с.з. на 14.05.2014 г.;
показанията на св. Ю.Т.С., снети в о.с.з. на 11.07.2014 г. и тези, снети
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 166 – 167 от досъд.
п-во); показанията на св. Д.Р.Р., снети в о.с.з. на 11.07.2014 г.; показанията
на св. А. Т.С., снети в о.с.з. на 06.04.2015 г.; показанията на св. Н.А.П.,
снети в о.с.з. на 07.07.2015 г. и на 22.02.2016 г. и тези, депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 170 от досъд. п-во);
показанията на св. Т.В.И., снети в о.с.з. на 22.02.2016 г.; показанията на св. М.М.Г.,
снети в о.с.з. на 19.07.2016 г.
протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.10.2009 г. (л. 9 – 10 от досъд. п-во) и фотоалбум към
него (л. 12 – 16 от досъд. п-во), протокол за оглед на местопроизшествие от
31.05.2010 г. (л. 119 – 120 от досъд. п-во), протокол за установени липси от
11.10.2009 г. (л. 40 – 45 от досъд. п-во), протокол за претърсване и изземване
от 31.03.2010 г. от къща, находяща се в с. Г., ул. ******** (л. 191 – 192 от
досъд. п-во), протокол за претърсване и изземване от 31.03.2010 г. от таванско
помещение, находящо се в гр. С., бул. „******** (л. 193 – 194 от досъд. п-во),
протокол за претърсване и изземване от 30.03.2010 г. от къща, находяща се в гр.
С., кв. ******** 14 (л. 204 – 205 от досъд. п-во), протоколи за претърсване и
изземване от 29.03.2010 г. от къща, находяща се в гр. С., ул. „********** (л.
210 – 213 от досъд. п-во), протоколи за доброволно предаване от 29.03.2010 г.
(л. 219 от досъд. п-во) и от 30.03.2010 г. (л. 218 и л. 220 от досъд. п-во),
протокол за разпознаване на лица и предмети от 30.03.2010 г. (л. 176 от досъд.
п-во), разписка от 10.11.2011 г. (т. І, л. 250 от съд. п-во);
договор за
покупко-продажба на МПС от 24.03.2009 г. (л. 175 от досъд. п-во), договор за
наем на недвижим имот от 31.10.2008 г. (л. 199 – 201 от досъд. п-во), справка от
„Стройкорект 2003“ ЕООД, вх. № 663/06.01.2014 г. по описа СГС (т. ІІ, л. 175 от
съд. п-во); препис извлечение от акт за смърт на А.Й.Й. (т. ІІ, л. 100 от съд.
п-во);
свидетелство за
съдимост на подс. И. (т. І, л. 33 – 39, л. 75 – 81 и т. ІІІ, л. 127 – 138 от
съд. п-во), свидетелство за съдимост на подс. И. (т. І, л. 83 – 89 и т. ІІІ, л.
139 – 151 от съд. п-во), свидетелство за съдимост на подс. А. (т. І, л. 92 – 93
и т. ІІІ, л. 153 – 154 от съд. п-во), свидетелство за съдимост на подс. Д. (т.
І, л. 192 – 104 и т. ІІІ, л. 154 – 156 от съд. п-во); удостоверения за раждане
на децата на И.К.А. (т. ІІІ, л. 178 – 180 от съд. п-во)
както и като взе
предвид заключенията на назначените и изготвени по делото ДНК експертиза на
веществени доказателства № 10/ДНК-628/10.06.2010 г. (л. 65 – 68 от досъд.
п-во), ДНК експертиза на веществени доказателства № 10/ДНК-243/30.06.2010 г.
(л. 187 – 190 от досъд. п-во), съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства № 09-БТМ-728/08.12.2009 г. (л. 71 – 72 от досъд. п-во), дактилоскопна
експертиза № 09-ДКТ-205/27.10.2009 г. (л. 79 от досъд. п-во), видеотехническа
експертиза протокол № 09/ДОК-873/27.10.2009 г. (л. 89 – 90 от досъд. п-во), съдебно-оценителна
експертиза (л. 178 – 180 от досъд. п-во), съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на Т.Д.Е. (т. ІІІ, л. 91 – 100 от съд. п-во) и разясненията на
изготвилите ги вещи лица, както и приложените по делото веществени
доказателства.
Обясненията
на подс. В.В.И. съдът в основни линии кредитира, като
прецени, че в основната си част същите са депозирани обективно, безпристрастно
и добросъвестно; подсъдимият полага усилия да допринесе за изясняване на
обективната истина.
Така, на първо място,
настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подс. И. досежно познанството
му с останалите подсъдими лица, като съобрази, че същите кореспондират добре с
обясненията на подс. И., А. и Д.; съдът кредитира и обясненията на подсъдимия И.
досежно трудовата му заетост към инкриминираната дата и местоживеенето му, като
прецени, че същите не се оборват от останалите, събрани по делото
доказателства, а напротив – кореспондират с показанията на св. Т.Г., които
съдът кредитира по съображения, които ще бъдат изложени по-долу, на съответното
систематично място.
На второ място,
следва да бъдат кредитирани с доверие обясненията на подс. И. в смисъл, че е
бил информиран за строителния обект, както и за това, че на същия се съхраняват
строителни машини и че обектът се охранява от пазач. За съдебният състав остана
недоказан източникът на информация на подс. И., но е безспорно – от обясненията
му, в които изнася неизгодни за него факти – че същият е имал знанието за тези
обстоятелства.
СГС в този си състав,
анализира внимателно и задълбочено обясненията на подсъдимия в смисъл, че е бил
подбуден към извършване на деянието от подс. Д. и прецени, че същите не са в
достатъчна степен категорични, пълни и ясни, не се подкрепят по нужния несъмнен
и категоричен начин от останалите, събрани по делото доказателства и поради
това не могат да служат на съда за формиране на категорични изводи по фактите.
Ето защо и обстоятелството чия е била инициативата за извършване на
инкриминираното деяние, остава недоказано, според съда.
Вън от горното, от
обясненията на подс. И. и И., и от показанията на св. И. и П., се явява
доказано, според настоящия съдебен състав, участието на четиримата подсъдими и
на св. И. в извършване на инкриминираното деяние. Така събраната
доказателствена съвкупност се явява в достатъчна степен единна, непротиворечива
и взаимнодопълваща се, че да позволи на съдът, решаващ делото по същество, да
формира еднозначни изводи по фактите относно авторството на подсъдимите по
отношение на инкриминираното деяние.
Също така безспорен –
от обясненията на подс. И., И., А. и Д. и от показанията на св. И. е и фактът,
че петте лица са се придвижили с три автомобила до строителния обект, които
паркирали в непосредствена близост. Обясненията на подс. И. в този смисъл
намират категорична опора в събраната по делото доказателствена съвкупност. Разминаване
измежду събраните доказателства се констатира единствено досежно
обстоятелството – кое лице е управлявало леките автомобили, стопанисвани от
подс. И. и от св. И.. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира
обясненията на подс. А. и Д., като прецени, че същите пресъздават вярно
обективната действителност, тъй като са управлявали два от използваните
автомобили, както и че се подкрепят от съобщеното от св. И., че именно подс. Д.
е управлявал неговия автомобил. Констатираното
противоречие съдът отдаде не на субективизъм или стремеж на подсъдимия да
формира защитна версия по обвинението, а на изминалия продължителен период от
време между датата на извършване на инкриминираното деяние – 11.10.2009 г. и
датата на разпита му пред съда – 14.12.2015 г.
Като обективни и
добросъвестно депозирани следва да се кредитират обясненията на подс. И.
досежно това, че същият, подпомогнат от подс. А. се качил до прозореца на
канцеларията, ползвана от нощната охрана и надникнал вътре, а след това, докато
заедно с другите подсъдими разсъждавали по какъв начин да проникнат в
помещението, св. П. ги чул и отворил заключената врата на канцеларията,
вследствие на което бил съборен и вързан. Обясненията на подс. И. в този смисъл
намират категорична доказателствена опора в обясненията на подс. И. и в
показанията на св. И. и св. П., поради което и за съда не възникна съмнение в
достоверността им.
Съдебният състав,
обаче, не даде в. на обясненията на подсъдимия И. досежно обстоятелството, че
същият е влязъл в помещението след останалите подсъдими и не е участвал в
завързването на пазача, тъй като обясненията му в този смисъл съдържат сериозно
вътрешно противоречие – от една страна подсъдимият твърди, че не е участвал в
завързването на св. П., но от друга пресъздава с точност действията на
останалите подсъдими по събарянето му на пода и завързването му, както и сочи
мястото, откъдето е взет сезалът, с който пострадалият е бил вързан. Всичко
това мотивира настоящият състав да приеме, че подс. И. е присъствал и участвал,
заедно с останалите подсъдими лица и със св. И. в упражняването на принудата по
отношение на св. П., а обясненията му в противния смисъл са предназначени да
формират защитна версия по повдигнатото му обвинение.
Не могат да бъдат кредитирани
обясненията на подс. И. и в смисъл, че по отношение на св. П. не е бил нанасян
побой, тъй като същите са в противоречие със съобщеното от св. П., което
косвено намира потвърждение в показанията на св. Д., П. и Р. за състоянието на
пострадалия след нападението. Същевременно, констатираното противоречие съдът
отдаде не на субективизъм или стремеж на подсъдимия да формира защитна версия
по обвинението, а на това, че същият не е нанасял удари на пострадалия, а
единствено е участвал в завързването му.
По отношение на
естеството на отнетите вещи и начинът на разпореждане с тях след отнемането им,
обясненията на подс. И. намират категорична доказателствена опора в обясненията
на подс. И. и А., и в показанията на св. И., П., Д., П. и Р., както и в
отразеното в описите на липсващи вещи и в протокола за доброволно предаване от
30.03.2010 г. от лицето А.Й.Й., поради което и съдът намери, че няма основание
да не кредитира същите.
Не следва да бъдат
кредитирани и обясненията на подсъдимия И., в смисъл, че не е знаел, че подс. И.
е взел мобилния телефон на пострадалия св. П.. И това е така, тъй като подс. И.,
заедно с останалите подсъдими лица, се е намирал продължително време в
сравнително малката канцелария, ползвана от охранителя, при което е житейски
неубедително и нелогично да се приеме, че не е възприел действията на всеки от
останалите подсъдими лица, както и че не е бил осведомен за всички отнети вещи,
при положение, че те са били разпределени между участниците в грабежа. Същевременно,
констатираното противоречие съдът отдаде не на субективизъм или стремеж на
подсъдимия да формира защитна версия по обвинението, а на изминалия
продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното
деяние – 11.10.2009 г. и датата на разпита му пред съда – 14.12.2015 г.
Обясненията на подс. И.
в смисъл, че известно време след отнемане на вещите са останали на обекта,
докато се развидели, се подкрепят от обясненията на подс. И. и А. и от
показанията на св. И. по несъмнен и категоричен начин, поради което също следва
да бъдат кредитирани с доверие.
Съдебният състав
прецени, че следва да кредитира с доверие и обясненията на подс. И. в смисъл,
че подсъдимите не са били въоръжени с ножове или друго оръжие при влизането им
в обекта – в този смисъл са и обясненията на подс. И. и показанията на св. И. и
П., които кореспондират изцяло с показанията на последния. Кореспондиращи по
небудещ съмнение начин са и обясненията на този подсъдим по отношение на
комуникацията между подсъдимите и св. П. по време на отнемане на вещите, в т.ч.
вдигането на пострадалия от земята и даването на цигари на същия.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав прецени, че в основни линии обясненията на подс. И.
следва да бъдат кредитирани с доверие, освен в изрично посочените по-горе
части. Основните аргументи в тази насока, са, от една страна, доказателствената
опора на обясненията на подсъдимия в останалия доказателствен материал, а от
друга – обстоятелството, че в основната си част обясненията на подсъдимия
съдържат неизгодни за него факти, което допълнително мотивира съда да приеме,
че подс. И. допринася да изясняване на обективната истина, като депозира
правдиви и обективни обяснения.
Обясненията
на подс. С.С.И. съдът също кредитира, като намери, че
в основната си част същите кореспондират с останалия, събран по делото,
доказателствен материал, депозирани са обективно и добросъвестно и не са
предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото му обвинение.
Така, съдът възприе
изцяло обясненията на подс. И. по отношение познанството му с останалите
подсъдими, като прецени, че същите кореспондират изцяло с обясненията на подс. И.,
А. и Д.. СГС даде в. на този подсъдим досежно обстоятелството, че
местонахождението на обекта му е било съобщено именно от подс. И. и от св. И.,
като прецени, че в тази насока са и изходящите от последните гласни
доказателствени средства.
По отношение на
предмета на посегателство, обясненията на подс. И. кореспондират изцяло с
обясненията на подс. И. и И., и с показанията на св. И., П., Д., П., които
настоящият съдебен състав изцяло кредитира в тази им част по съображения, които
ще бъдат изложени по-долу в изложението. Обясненията на подс. И. досежно
обстоятелството, че е взел мобилния телефон на св. П., а впоследствие го е
задържал за себе си, намират категорична опора в показанията на св. П., поради
което, а и поради това, че съдържат неизгодни за подсъдимия факти и
обстоятелства, също следва да бъдат кредитирани с доверие.
По идентични
съображения СГС кредитира с доверие и обясненията на подс. И. в смисъл, че
подсъдимите не са били въоръжение с ножове или друго оръжие при влизането им в
обекта – в този смисъл са и обясненията на подс. И. и показанията на св. И. и П.,
и обясненията му, че е давал на св. П. да пуши, които кореспондират изцяло с
показанията на последния.
Настоящият съдебен
състав не кредитира единствено обясненията на подс. И. в смисъл, че по
отношение на св. П. не е бил нанасян побой, като прецени, че същите са в
противоречие със съобщеното от св. П., което косвено намира потвърждение в
показанията на св. Д., П. и Р. за състоянието на пострадалия след нападението.
Същевременно, констатираното противоречие съдът отдаде не на субективизъм или
стремеж на подсъдимия да формира защитна версия по обвинението, а на това, че
същият не е нанасял удари на пострадалия, а единствено е участвал в
завързването му.
Обясненията
на подс. И.К.А. настоящият съдебен състав кредитира с
доверие в частта им, в която подсъдимият сочи на близкото си познанство с
останалите подсъдими, като съобрази, че същите кореспондират добре с
обясненията на подс. И., И. и Д. и св. И.; съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия А. досежно трудовата му заетост към инкриминираната дата, като
прецени, че същите не се оборват от останалите, събрани по делото
доказателства.
С доверие следва да
се кредитират и обясненията му досежно начинът му на придвижване до квартирата
на подс. И. – с автобус, начинът му на придвижване от дома на подс. И. до
строителния обект – с лекия автомобил марка „БМВ“, стопанисван от подс. И.,
както и това, че на обекта са пристигнали четиримата подсъдими и св. И., тъй
като в тази им част обясненията им кореспондират по безпротиворечив и небудещ
съмнение начин с обясненията на подс. И., И. и Д. и с показанията на св. И..
Логични, житейски
убедителни и кореспондиращи с обясненията на подс. И. са обясненията на
подсъдим А. в смисъл, че при пристигането им на строителния обект, А. повдигнал
св. И., за да достигне прозореца на канцеларията и да може да надникне през
него в помещението, ползвано в този час от денонощието от охраната.
Кореспондиращи с
останалите гласни и писмени доказателствени средства са и обясненията на подс. А.
относно естеството на инкриминираните вещи, натоварването им в автомобилите, с
които подсъдимите и св. И. дошли на строителния обект и разпределението на
сумите от продажбата на част от вещите и кабелите помежду им, поради което
безусловно следва да бъдат кредитирани. Изложеното е относимо и относно
твърденията на подсъдимия за извършено претърсване и изземване от жилището му.
Същевременно, не
могат да бъдат възприети обясненията на този подсъдим в смисъл, че подс. Д. и
подс. И. не са пътували заедно с останалите подсъдими към обекта, предвид това,
че твърденията му в този смисъл са вътрешнопротиворечиви и се оборват от
обясненията на подс. И. и на св. И., и са житейски неубедитилни, предвид
обстоятелството, че местонахождението на строителния обект е било известно
именно на Илиеви. Констатираното
противоречие съдът отдаде на изминалия период от време между датата на
извършване на инкриминираното деяние – 11.10.2009 г. и датата на снемане на
обясненията на подсъдимото лице – 14.12.2015 г., а не на недобросъвестност,
предвид обстоятелството, че в тази част от обясненията си подсъдимият изнася
твърдения за неизгодни за него факти.
Категорично не могат
да бъдат кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия в смисъл, че не е влязъл
в помещението, ползвано от охраната, заедно с останалите подсъдими и със св. И.,
респ. – не е участвал в упражняването на принудата над св. П. и в отнемането на
вещите от канцеларията. Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат с
твърденията на подс. И. и И. и на св. И. относно лицата, взели участие в
извършване на инкриминираното деяние, които настоящата инстанция изцяло
кредитира по изложените вече съображения. Обясненията на подс. А. в този смисъл съдебният състав
прецени като предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото
обвинение.
В тази връзка не
могат да бъдат възприети и показанията на подс. А. в смисъл, че е разбрал целта
на посещението на строителния обект едва след като подс. И. е огледал
вътрешността на помещението, в което е бил охранителят на обекта. Обясненията
му в тази част противоречат на обясненията на подс. И. и И., и на св. И., и са
житейски неубедителни и нелогични, тъй като не кореспондират с предварителната
подготовка на подсъдимите за пътуване с три автомобила и притеснението на подс.
И. и на св. И. да управляват стопанисваните от тях МПС без съответни
свидетелства за правоуправление. Ето защо и в тази им част обясненията на подс.
А. са предназначени да формиран защитната му версия по повдигнатото му
обвинение.
Обясненията
на подс. И. Б. Д. настоящият съдебен състав кредитира с
доверие в частта им, в която подсъдимият сочи на познанството си с останалите
подсъдими лица, като съобрази, че същите кореспондират добре с обясненията на
подс. И., И. и А. и св. И.; съдът кредитира и обясненията на подсъдимия досежно
трудовата му заетост към инкриминираната дата и местоживеенето му, като прецени,
че същите не се оборват от останалите, събрани по делото доказателства и
кореспондират с показанията на св. Г. и С..
Същевременно, не
могат да бъдат кредитирани обясненията на подс. Д., в смисъл, че същият е
управлявал автомобила, в който е пътувал подс. И., тъй като от показанията на
подс. И. и А. става ясно, че автомобилът, стопанисван от подс. И. е бил
управляван от подс. А., докато подс. Д. е управлявал автомобила, стопанисван от
св. И.. Констатираното противоречие съдът отдаде на изминалия период от време
между датата на извършване на инкриминираното деяние – 11.10.2009 г. и датата
на снемане на обясненията на подсъдимото лице – 14.12.2015 г., а не на
недобросъвестност, предвид обстоятелството, че в тази част от обясненията си
подсъдимият изнася твърдения за неизгодни за него факти.
Не могат да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимото лице в смисъл, че е бил поканен от св. И.
да придружи него и подс. И., за да натоварят багажи, тъй като в тази им част
обясненията на подсъдимия са в явно противоречие с тези на подс. И. и на св. И.,
в смисъл, че подсъдимите и св. И. предварително са намислили извършването на
инкриминираното деяние. Обясненията на подс. Д. в този смисъл са нелогични,
житейски неубедителни, оборват се от останалите, събрани по делото, гласни
доказателствени средства и поради това настоящият съдебен състав приема, че са
предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение.
По аналогични
съображения настоящият състав не възприема твърденията на подс. Д. в смисъл, че
е разбрал целта на посещението на строителния обект едва след като заедно с
подс. И. и със св. И. са тръгнали към строителния обект. Обясненията му в тази
част противоречат на обясненията на подс. И. и И., и на св. И., и са житейски
неубедителни и нелогични, тъй като не кореспондират с предварителната
подготовка на подсъдимите за пътуване с три автомобила и притеснението на подс.
И. и на св. И. да управляват стопанисваните от тях МПС без съответни
свидетелства за правоуправление. Ето защо и в тази им част обясненията на подс.
Д. са предназначени да формиран защитната му версия по повдигнатото му
обвинение.
Като защитна версия
следва да се преценяват и обясненията на подс. Д. в смисъл, че е разбрал от
подс. И., че е имал уговорка с пазача на обекта последният да му позволи да
отнеме от вътрешността на обекта машини и кабели срещу част от получената от
продажбата им сума. Тези обяснения на подсъдимия са напълно изолирани, не
намират опора в останалите, събрани по делото, гласни доказателствени средства
и категорично не кореспондират с упражнената спрямо св. П. принуда,
характеризираща се със значителен интензитет.
Настоящият състав не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в смисъл, че си е тръгнал от
строителния обект веднага, след като е закарал подс. И. дотам и не е взел
участие в упражняването на принудата над св. П. и отнемане на вещите – предмет
на грабежа, като прецени, че същите се оборват от обясненията на подс. И. и И.
и от показанията на св. И. и П., които изграждат достатъчно категорична
доказателствена опора за формиране на изводите на съда по фактите, тъй като, от
една страна, са еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, а от друга
– съдържат неизгодни за подсъдимите и за св. И. факти.
Все в тази връзка СГС
не възприе с доверие и твърденията на подс. Д., в смисъл, че му е бил оказван
натиск от подс. И. да се съгласи да сключи споразумение за приключване на
наказателното производство и е бил заплашван, че ще бъде „накиснат“, тъй като,
от една страна, твърденията на подсъдимия в този смисъл остават изолирани и не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а от друга –
предвид установеното с категоричност негово участие в осъществяване на
инкриминираното деяние (не само от обясненията на подс. И., но и от тези на
подс. И. и на св. И. и П.), съдът не намира основание да приеме, че последното
е набедяване в престъпление.
Съдът не обсъди
обясненията на подс. Д. в частта им, в която същият изнася твърдения за влошени
взаимоотношения със защитника си и противоречия в линията на защита, като
съобрази, че същите не са относими към предмета на доказване в производството.
Съдебният състав
анализира особено внимателно и задълбочено показанията
на св. Т.В.И., предвид обстоятелството, че, от една страна, същият се
намира в родствена връзка с подс. И., а от друга – признава за участието си в
инкриминираното деяние. В резултат от така направения анализ, СГС прие
следното.
На първо място,
съдебният състав кредитира с доверие обясненията на този свидетел досежно
обстоятелството, че подсъдимите се събрали в дома на подс. И. и оттам тръгнали
в посока строителния обект, за да извършат кражба на машини и кабели, като
дотам се придвижили с три автомобила – стопанисваните от подс. И., от св. И. и
от подс. И.. В тази връзка съдебният състав съобрази, че показанията на св. И.
намират категорична доказателствена опора в обясненията на подс. И., И., А. и Д.
(разминаването между които досежно водачите на автомобилите вече беше
коментирано по-горе), а и съдържат неизгодни за свидетеля и за подс. И. факти,
което допълнително сочи на извода, че показанията му са депозирани
добросъвестно и обективно.
На второ място, прави
впечатление, че показанията на св. И. досежно поведението му и това на
подсъдимите лица при пристигане на строителния обект, както и след отваряне на
вратата на канцеларията от страна на св. П., се подкрепят по нужния несъмнен и
категоричен начин от обясненията на подс. И. и И., и от показанията на св. П.,
поради което също няма основание да не бъдат кредитирани. Въз основа на
показанията му и тези на подс. И., съдебният състав установи участието на
всички подсъдими и това на св. И. в упражняването на принудата по отношение на
пострадалия владелец.
Настоящият съдебен
състав не кредитира единствено показанията на св. И. в смисъл, че по отношение
на св. П. не е бил нанасян побой, като прецени, че същите са в противоречие със
съобщеното от св. П., което косвено намира потвърждение в показанията на св. Д.,
П. и Р. за състоянието на пострадалия след нападението. Същевременно,
констатираното противоречие съдът отдаде не на субективизъм или стремеж на
свидетеля да формира защитна версия на подсъдимите по обвинението, а на това,
че същият не е нанасял удари на пострадалия, а единствено е участвал в
завързването му.
По отношение на
естеството на отнетите вещи и начинът на разпореждане с тях след отнемането им,
показанията на св. И. намират категорична доказателствена опора в обясненията
на подс. И., И. и А. и в показанията на св. П., Д., П. и Р., както и в
отразеното в описите на липсващи вещи, поради което и съдът намери, че няма
основание да не кредитира същите.
Настоящата инстанция
констатира противоречия между показанията на св. И., депозирани в хода на
досъдебното производство и тези, снети в хода на съдебното производство, както
досежно това дали е взел участие в извършване на инкриминираното деяние, кое е
лицето, повалило св. П. на земята, както и дали св. П. е бил завързан
първоначално на пода или на стола в канцеларията. По отношение на тези
обстоятелства съдебният състав кредитира показанията на св. И., депозирани в
хода на съдебното следствие, като съобрази, че съответстват на обясненията на
подс. И. и И., и с показанията на св. П.. Констатираните противоречия съдебният
състав отдаде на обстоятелството, че към момента на разпита си в хода на
досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК, св. И. е бил заинтересован да
формира защитна версия по отношение на подс. И., както и своя собствена такава.
На особено внимателен
анализ и преценка съдебният състав подложи и показанията на св. К. М. П., като прецени, че същият се явява
единственият свидетел – очевидец на инкриминираното деяние, който не се намира
в родствена връзка с подсъдимите, но и същевременно е пострадал от деянието.
Анализът на
показанията на този свидетел, в контекста на останалите събрани в хода на
съдебното производство доказателствени източници, безспорно позволява да се
направи извода, че същите са депозирани обективно, безпристрастно,
добросъвестно; свидетелят полага усилия да допринесе за изясняване на
обективната истина; не са налице податки в насока, че подкрепя защитната теза
на някое от подсъдимите лица или защитава свои интереси в производството. Ето
защо и принципно показанията му следва да се кредитират с нужното доверие.
По-конкретно,
заслужават доверие показанията му досежно датата и часа на извършване на
инкриминираното деяние, досежно местонахождението на строителния обект,
обстановката на обекта и тази в канцеларията, предназначена за техническия
ръководител и ползвана от охраната и обстоятелството, че същият е бил служител
на охранителна фирма, а не дружеството, изграждащо жилищната сграда, тъй като
същите намират категорична доказателствена опора в показанията на св. Д., П., Б.
и Р., и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 11.10.2009 г.
Изцяло следва да
бъдат кредитирани показанията на св. П. досежно това, че към инкриминираните
дата и час е бил сам в помещението, ползвано от охраната, както и че външната
врата на канцеларията е била заключена, а осветлението пред вратата не е било
включено, тъй като показанията му в този смисъл се подкрепят от съобщеното от
св. Д., П. и Б. относно предохранителните мерки, вземани на обекта и са
житейски убедителни и логични.
Съдебният състав
кредитира напълно и показанията на св. П. досежно естеството на липсващите
вещи, в т.ч. и ползваният от него мобилен телефон с поставената в него
СИМ-карта, тъй като същите се подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин
от показанията на св. Д. и П., и от отразеното в съставените описи за липсващи
вещи, които съдебният състав също кредитира. Настоящият съдебен състав не
намира основание да не кредитира и показанията на този свидетел досежно това,
че подсъдимите са претърсили и дрехите му в търсене на парични суми, тъй като
показанията му не се оборват от събраните по делото доказателства и
кореспондират с намерението на подсъдимите, недвусмислено обективирано от
поведението им на обекта, да отнемат максимално количество ценни вещи.
Показанията на св. П.
досежно обстоятелството, че е бил отвързан от пристигналия на обекта Т.Е.,
кореспондират по небудещ съмнение начин с тези на св. Д. и Р., поради което и
следва изцяло да бъдат кредитирани с доверие.
По отношение на
обсъдените по-горе обстоятелства, събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства кореспондират помежду си по небудещ съмнение в
обективността и достоверността им начин, който позволява на съдебния състав да
формира изводите си по фактите по несъмнен и категоричен начин. Между така
събрания и обсъден доказателствен материал не се констатираха съществени
противоречия, по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК, които да налагат детайлното им
и задълбочено обсъждане.
Настоящият съдебен
състав кредитира показанията на св. П. и в частта им, в която сочи, че е
отворил външната врата, след като е чул шум, идващ отвън, като съобрази, че
показанията му в тази им част кореспондират по несъмнен и небудещ съмнение
начин с обясненията на подс. И. и показанията на св. И. относно предприетите
действия на подсъдимите и на св. И. по надничане пред прозореца, оглеждане на
обстановката и изчакване на охранителя да излезе на обход, за да бъде нападнат.
В тази насока съдът констатира противоречие между показанията на св. П. и тези
на св. Д.. Последният сочи, че св. П. му е заявил, че е чул почукване по
вратата и затова е отворил. По отношение на този факт, съдебният състав даде в.
на показанията на св. П., като очевидец на събитията, за които дава показания.
СГС в този си състав,
даде в. на показанията на св. П. и досежно обстоятелствата, свързани с влизане
на нападателите му в помещението, ползвано от охраната; повалянето му на земята,
в резултат на нанесените му удари в областта на лицето и горната част на
корема, завързването му със сезал, а впоследствие изправянето му на стола и
даването на цигари, като съобрази, че показанията му досежно тези обстоятелства
кореспондират добре с обясненията на подс. И. и И., и с показанията на св. И.
досежно механизма на упражняване на принудата по отношение на пострадалия
владелец на инкриминираните вещи. Това е доказателствената съвкупност, въз
основа на която съдът формира изводите си досежно механизма на упражняване на
принудата по отношение на личността на св. П..
Съдебният състав няма
основание да не кредитира показанията на св. П. досежно отправения му израз със
съдържание „Лягай на земята, боклук такъв!“, като прецени, че същите са
категорични и добре кореспондират с последващите действия на подс. Д. по
поваляне на пострадалия на земята и на останалите подсъдими по завързването на
ръцете и краката на пострадалия със сезал. Съдът прецени, че именно подс. Д. е
отправил тази реплика към пострадалия, тъй като именно той е нанесъл веднага след
това ударите към П. и това е причината последният да отличи и запомни най-добре
този подсъдим.
В тази връзка следва
да се посочи, че съдебният състав изцяло кредитира показанията на св. П.,
депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 22.10.2013 г. досежно
обстоятелството, че подс. И. и Д. са били сред нападателите му, предвид
обстоятелството, че същите намират категорична доказателствена опора в
обясненията на подс. И. и И., и в показанията на св. И.. Тук настоящият съдебен
състав дължи да отбележи, че констатира противоречие между показанията на св. П.,
снети пред съда и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред относно това
могъл ли е да възприеме лицата на нападателите си. Така, в хода на съдебното
производство, свидетелят с категоричност разпознава подс. Д. и И. като
участници в нападението, докато в хода на разпита си пред водещия разследването
е заявил, че не е могъл да види лицата на нападателите си, тъй като са били
„забулени“. По отношение на това обстоятелство съдът даде в. на показанията на
св. П., дадени пред съда, тъй като същият добре обясни, че е имал предвид, че
лицата на нападателите му са били тъмни, а не забулени, но не е бил правилно
разбран от разследващия орган, записващ показанията му. Отделно от това, от
показанията на св. И. и обясненията на подс. И. и И., също не се установява те
да са носели шапки или маски.
Противоречие се
констатира и между показанията на св. П. снети пред съда и тези, снети в хода
на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по
надлежния процесуален ред относно това –бил ли е заплашен и нож или пистолет.
Така, в хода на досъдебното производство свидетелят е посочил, че е бил
заплашван с пистолет и нож, докато пред съда сочи, че докато е връзван със
сезал е усетил да се опира нещо тъпо, плоско в тила му. По отношение на това
обстоятелство съдебният състав кредитира показанията на свидетеля, дадени пред
съда, като съобрази, от една страна това, че свидетелят добре обяснява защо е
решил, че нападателите му носят нож или пистолет, без да е видял оръжие у тях,
а от друга – това, че подсъдимите и св. И. също отричат да са били въоръжени с
нож или пистолет и обясненията и показанията им не се оборват от останалите,
събрани в хода на производството доказателствени средства.
Констатираните
противоречия в показанията на св. П., обаче, не се дължат на недобросъвестност
или субективизъм, проявен от този свидетел, а от начина му на изразяване пред
водещия разследването, вероятно инспириран от преживения уплах, довел до
неправилно обективиране на възприятията му в съответното писмени
доказателствено средство – протоколи за разпит на свидетел. Констатираните
противоречия по никакъв начин не сочат на предубеденост на свидетеля и не
изключват възможността показанията му в останалата им част, да се ползват от
състава на съда при изграждане на изводите му по фактите. Показанията на този
свидетел са важен доказателствен източник за авторството на подсъдимите по
отношение на инкриминираното деяние и механизма на извършването му, ведно с
обясненията на подс. И. и И., и с показанията на св. И..
При формиране на
изводите си по фактите, съдебният състав в основни линии възприе и даде в. на показанията на св. М.М.Д., като прецени, че същите са единни, логични, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото писмени
доказателствени средства и са относими към предмета на доказване в
производството.
Така, показанията на
същия относно характера на извършваната строителна дейност, местонахождението
на строителния обект, обстановката на строителния обект и в канцеларията,
обособена за нуждите на техническия ръководител и ползвана от охраната нощно
време, се подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията на
св. П., Б. и Р., и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от
11.10.2009 г., поради което и за съда не възникна съмнение относно
достоверността на показанията на свидетеля в тази им част. Това са
доказателствените източници, които послужиха на съда при формиране на изводите
му относно посочените по-горе факти и обстоятелства.
Показанията на св. Д.
досежно организацията на охраната на строителния обект се подкрепят от тези на
св. П., а тези относно начинът, по който е бил уведомен за факта на извършеното
престъпление – от показанията на св. П. и Р., поради което и за съда не
възникна съмнение в обективността и безпристрастността на свидетелите.
Показанията на св. Д.
досежно реда за предаване и отчитане на строителните машини, ползвани за работа
на обекта, намират категоричена доказателствена опора в показанията на св. П. и
Б., а тези досежно отнетите строителни машини и кабели – в показанията на св. П.
и отразеното в приложените и приети като доказателствено средствопо делото
описи. Ето защо и съдът намери, че следва изцяло да кредитира същите и да
ползва така събраната доказателствена съвкупност при формиране на изводите си
по фактите.
По отношение на
обсъдените по-горе обстоятелства, събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства кореспондират помежду си по небудещ съмнение в
обективността и достоверността им начин, който позволява на съдебния състав да
формира изводите си по фактите по несъмнен и категоричен начин.
Съдебният състав
подложи на особена внимателна преценка и анализ показанията на св. Д. по
отношение на механизма за извършване на инкриминираното деяние, в резултат на
което формира следните изводи: показанията на св. Д. в основни линии
кореспондират с тези на св. П. досежно естеството на извършеното срещу
последния престъпно посегателство; същевременно, налице е противоречие помежду
им досежно обстоятелствата дали св. П. е чул почукване на външната врата,
мотивирало го да отвори; дали е бил заплашван с нож; дали е лежал през цялото
време на земята, след като е бил повален от нападателите си, както и относно
марката на отнетия мобилен телефонен апарат от владението на св. П.. Така, св. Д.
сочи, че пострадалият св. П. е бил заплашен с нож, докато последният отрича
това в показанията си пред съда; св. Д. сочи, че св. П. е чул почукване на
входната врата, докато последният заявява, че е отворил, тъй като е чул шум
отвън; св. Д. твърди, че е разбрал, че през цялото време от началото на
нападението до идването на Т.Е., св. П. е бил оставен да лежи на циментовия
под, докато св. П. сочи, че е бил вдигнат от нападателите си да седне на стол и
най-после, св. Д. сочи, че отнетият от владението на св. П. мобилен телефон е
бил марка „Нокиа“, докато св. П. сочи, че марката на мобилния телефон е била
„Водафон“. По отношение на тази категория факти и обстоятелства съдебният
състав кредитира показанията на св. П., като съобрази, че същият е очевидец и
пострадал от инкриминираното деяние и най-пълно и точно пресъздава възприятията
си, относими към механизма на инкриминираното деяние и към отнетите му лични
вещи. Същевременно, св. Д. пресъздава не свои лични възприятия, а съобщено му
от св. П. и Р., като е напълно възможно при възприемането на съобщеното от тях,
у св. Д. да е останало различно впечатление относно механизма на извършване на
инкриминираното деяние, довело и до неправилното му пресъздаване пред съда.
Отделно от това, настоящата инстанция съобрази и обстоятелството, че макар св. Д.
да е напълно добросъвестен и да полага целенасочени усилия да съдейства за
разкриване на обективната истина, между датата на извършване на инкриминираното
деяние – 11.10.2009 г. и тази на разпитите му пред съда – на 16.12.2013 г., на
14.05.2014 г. и на 22.02.2016 г., е изминал продължителен период от време,
който е възможно да е довел да трудности при пресъздаване на възприятията му
към 2009 г. Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че не може да кредитира
показанията на св. Д. в тази им част, но не и поради недобросъвестност на
свидетеля.
Настоящата инстанция
подложи на особено внимателен и критичен анализ и показанията на св. Д., в
които същият твърди, че познава подсъдимите отпреди като работници на някои от
обектите, изграждани от представляваните от него ЕТ и ЮЛ. Съдът прецени, че и в
тази им част показанията на свидетеля са депозирани добросъвестно, но предвид
съществените колебания на свидетеля и липсата на категорични доказателства
относно наличието на трудови или граждански правоотношения между подсъдимите и
св. Д., като представляващ съответните търговско-правни субекти, не би могъл да
формира еднозначни и категорични изводи досежно това дали някое от подсъдимите
лица е работело на обект, изграждан от св. Д. преди извършване на
инкриминираното деяние.
При формиране на
изводите си по фактите, съдебният състав изцяло възприе и даде в. и на показанията на св. Н.А.П., депозирани пред настоящия състав и тези, снети в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по надлежния процесуален ред. Същите, настоящата съдебна инстанция прецени за депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, както и за единни, логични и
вътрешно непротиворечиви, поради което и съдебният състав прецени, че
представляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите му по
фактите относно механизма на извършване на инкриминираното деяние.
Въз основа на
показаният на св. П., които намират категорична доказателствена опора в
показанията на св. Д. и отразеното в изготвения описи на липсващи вещи (л. 41 –
45 от досъд. п-во), съдебният състав установи предмета на посегателство от
страна на подсъдимите лица, както и начинът, по който е била организирана
охраната на обекта; въз основа на показанията на св. П., Д., Р. и Б. и
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 11.10.2009 г. и
фотоалбума към него, съдът установи обстановката на строителния обект и тази в
канцеларията на техническия ръководител,
местонахождението на отнетите строителни машини и кабели и начинът на
предаване и отчитане на строителните машини между техническия ръководител,
работниците на обекта и нощната охрана; въз основа на показанията на св. П., П.
и Р., съдът формира категорични изводи досежно установяване факта на извършения
грабеж от страна на св. Р. и Т.Е., а въз основа на показанията на този свидетел
и на отразеното в разписка от 10.11.2011 г. съдебният състав установи факта на
връщане на част от отнетите вещи от органите на реда на св. П.. Следва да се
посочи, че показанията на св. П. досежно
механизма на извършване на инкриминираното деяние добре кореспондират с тези на
св. П., показанията на който са основен източник на доказателствено релевантни
факти в тази насока, поради което и за съда не възникна съмнение, че и в тази
им част показанията на св. П. са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно.
Посоченият извод не
се разколебава от обстоятелството, че в хода на съдебното производство св. П.
заявява, че няма спомен за редица факти и обстоятелства, относими към предмета
на доказване, тъй като това е добре обяснимо с изминалия продължителен период
от време между датата на извършване на инкриминираното деяние – 11.10.2009 г. и
тази на разпита на свидетеля пред съда – 07.07.2015 г. и 22.02.2016 г.
Настоящият съдебен
състав дължи да отбележи, че въз основа на единството между показанията на св. П.,
Д., отразеното в приложените и приети като писмени доказателствени средства
описи и заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-оценителни
експертизи, съдебният състав формира изводите си досежно конкретно отнетите от
владението на св. П. движими вещи и тяхната левова равностойност към датата на
извършване на инкриминираното деяние.
По отношение на
обсъдените по-горе обстоятелства, събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства кореспондират помежду си по небудещ съмнение в обективността и
достоверността им начин, който позволява на съдебния състав да формира изводите
си по фактите по несъмнен и категоричен начин.
Между така събрания и
обсъден доказателствен материал не се констатираха съществени противоречия, по
смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК, които да налагат детайлното им и задълбочено
обсъждане.
Показанията
на св. И.А.Б., снети пред настоящия съдебен състав
на 14.05.2014 г., съдът в основни линии кредитира, като прецени, че същите са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и кореспондират с
обясненията на подс. И. и И. и с показанията на св. П., Д., П., Р. и И., и
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 11.10.2009 г. относно
механизма на извършване на инкриминираното деяние, предмета на посегателство,
начинът на отчитане и предаване на строителните машини, видът и
местонахождението на канцеларията, ползвана от техническия ръководител и охраната
и обстановката на строителния обект към датата на извършване на престъплението.
Съдът констатира, че
този свидетел не е в състояние да възпроизведе точно и категорично фактите и
обстоятелствата, за които дава показания, но това се обяснява добре с изминалия
сравнително продължителен период от време между датата на извършване на
деянието – 11.10.2009 г. и датата на разпита му пред съда – 14.05.2014 г., а не
на недобросъвестност или субективност на свидетеля. Въпреки това, показанията
на свидетеля послужиха на съда за проверка на показанията на св. П., Д., П. и Р.
– колеги на свидетеля и за преценка на обстановката на местопрестъплението и
предмета на посегателство.
Изложеното е относимо
и към показанията на св. Ф.Б.Р.,
снети пред съда в о.с.з. на 14.05.2014 г. Този свидетел дава подробни обяснения
досежно обстановката на строителния обект, начинът, по който същият е бил
ограден, нивото, до което е била изградена сградата, начинът на предаване и
съхранение на строителните машини и обстановката в канцеларията, където се
съхранявали машините, които напълно кореспондират с показанията на св. П., Д., П.
и Б. и с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 11.10.2009 г.,
поради което и за съда не възникна съмнение, че показанията му са депозирани
обективно, безпристрастно и с нужната коректност и добросъвестност. И този
свидетел не е в състояние да възпроизведе съвсем точно обстановката на
местопроизшествието и работещите на обекта лица, но това е обяснимо добре с изминалия
сравнително продължителен период от време между датата на извършване на
деянието – 11.10.2009 г. и датата на разпита му пред съда – 14.05.2014 г.
Въпреки това, при съпоставка на показанията му с останалите, събрани по делото
гласни доказателствени източници, съдът установява по нужния несъмнен и
категоричен начин обстановката на местопрестъплението.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира и показанията на св. Р. досежно часът на идването му на
обекта на 11.10.2009 г., обстановката, която е заварил при пристигането си, предприетите
действия по уведомяване на св. Д. и изчакване на органите на реда и съобщеното
му от Т.Е., като прецени, че същите кореспондират по безспорен начин със
съобщеното пред съда от св. П., Д., П. и Б.. Ето защо за съда не възникна
съмнение в добросъвестността на свидетеля и възможността показанията му да се
ползват при изграждане на свободното вътрешносъдийско убеждение по фактите.
Показанията
на св. М.М.Г., снети в хода на
съдебното следствие, в о.с.з. на 19.07.2016 г., настоящият съдебен състав
кредитира в частта им, в която свидетелят сочи на познанството му с подс. Д. и
трудовата им заетост, като прецени, че същите не се оборват от останалите,
събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства и добре
кореспондират с твърденията на подс. Д. относно трудовата му заетост към
инкриминираната дата.
Същевременно,
настоящата инстанция не кредитира с доверие показанията на св. Г. досежно
обстоятелството, че на 10.10.2009 г. е нощувал в квартирата, обитавана от подс.
Д. и е възприел обаждане от страна на св. И., който е поискал подс. Д. да му
помогне да товарят багаж, както и завръщането на подс. Д. към 22,30 часа, ядосан,
че от него се е очаквало да вземе участие в кражба от строителен обект, което
отказал да стори. Действително, твърденията на св. Г. в този смисъл
кореспондират с обясненията на подс. Д., но същите са напълно житейски
неубедителни, тъй като при разпита си пред съда, проведен на 19.07.2016 г., св.
Г. твърди, че може да пресъздаде с точност развитието на една житейска
ситуация, датирана към 11.10.2009 г., т.е. близо седем години по-рано, при това
без да е разпитван на по-ранен етап от производството за съобщените от него
факти и обстоятелства, за да се приеме, че се е концентрирал при възприемането
и запаметяването на ситуацията за нуждите на наказателното съдопроизводство.
Отделно от това,
както вече многократно се посочи по-горе, и обясненията на подс. Д. и
показанията на св. Г. в посочения по-горе смисъл, категорично се оборват от
останалите, събрани по делото гласни доказателствени източници, които
настоящата инстанция кредитира, и в частност – от обясненията на подс. И. и И.
и от показанията на св. И. и П., последният от които с категоричност разпознава
у подс. Д. един от нападателите си и съобщава, че деянието е осъществено около
03,30 ч. на 11.10.2009 г.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че показанията на св. Г. в обсъжданата част, не могат да
бъдат кредитирани с доверие, поради явното им противоречие с останалия
доказателствен материал и явната им житейска неубедителност. Същите са
предназначени не да допринесат за изясняване но обективната истина, а да
подкрепят защитната версия на подс. Д. по повдигнатото му обвинение.
Настоящата инстанция
кредитира показанията на св. Ю.Т.С.
в частта им, в която заявява, че от 31.10.2008 г. и до неустановена дата през
2009 г., е живеела на съпружески начала с подс. Д. в квартира, находяща се в
гр. С., бул. „********, както и относно трудовата заетост на подсъдимия към
този период от време, като прецени, че в тази им част показанията й
кореспондират напълно със заявеното от подс. Д. и от св. Г.. Настоящата
инстанция намира, че показанията на свидетелката в тази част са единни,
логични, не се оборват от останалия доказателствен материал и допринасят за
изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
В останалата им част,
показанията на св. С., депозирани пред настоящата инстанция, в о.с.з. на
11.07.2014 г., не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като
свидетелката не сочи на конкретни факти и обстоятелства, а сочи, че не й е
направило впечатление подсъдимият да е носил чужди вещи в дома, в който
живеели.
Показанията
на св. Д.Р.Р.
и А. Т.С. съдът изцяло кредитира, като прецени, че същите са единни,
логични, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства – и в частност – с отразеното в
договор за покупко-продажба на МПС от 24.03.2009 г. (л. 175 от досъд. п-во) –
досежно осъществената покупко-продажба на автомобила от св. Р. на св. С., и с обясненията
на подсъдимите лица относно автомобилът, с който подс. И. се е придвижил до
местопроизшествието – относно по-нататъшното разпореждане с автомобила от
страна на св. С., относими са към предмета на доказване в настоящото
производство и са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Действително, прави
впечатление, че св. С. не е в състояние да възпроизведе точно и категорично
фактите и обстоятелствата, за които дава показания, но това се обяснява добре с
изминалия сравнително продължителен период от време между датата на
разпореждане с автомобила и датата на разпита му пред съда.
Показанията
на св. Т.Г.Г., снети в хода на съдебното следствие,
в о.с.з. на 14.05.2014 г., настоящият съдебен състав не намери основание да не
кредитира, като прецени, че досежно обстоятелството, че е отдала под наем
собствения си недвижим имот на подс. И. и И., и на лицата, с които живеели на
семейни начала, показанията й кореспондират по несъмнен и категоричен начин със
съобщеното от тези подсъдими досежно обстоятелството, че са живеели заедно на
адреса, а досежно възприетите от свидетелката факти и обстоятелства, относими
към извършеното претърсване и свързаното с него изземване от адреса,
показанията й в основни линии кореспондират с отразеното в обективиращия това
действие протокол.
Настоящата инстанция
не възприе единствено показанията на св. Г. досежно намерените вещи при
извършено претърсване и изземване от помещения, находящи се в къща в гр. С.,
ж.к. „********, както и относно това дали е съставен протокол, отразяващ
резултатите от извършените действия по разследването, като прецени, че
показанията на свидетелката в тази им част противоречат на отразеното в
надлежно съставения протокол за претърсване и изземване от горепосочения адрес
от 30.03.2010 г. (л. 204 – 205 от досъд. п-во). Констатираното несъответствие
съдебният състав отдаде на изминалия сравнително продължителен период от време
между датата на извършеното действие по разследването – 30.03.2010 г. и датата
на разпита на свидетелката пред съда – 14.05.2014 г., както и това, че
свидетелката не е възприела в цялост действията на разследващите органи по
претърсване и изземване на помещенията в
дома й, а само част от същите.
Заключенията
на назначените и изготвени в хода на воденото досъдебно
производство ДНК експертиза на веществени доказателства № 10/ДНК-628/10.06.2010
г. (л. 65 – 68 от досъд. п-во), ДНК експертиза на веществени доказателства № 10/ДНК-243/30.06.2010
г. (л. 187 - 190 от досъд. п-во), съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства № 09-БТМ-728/08.12.2009 г. (л. 71 - 72 от досъд. п-во),
дактилоскопна експертиза № 09-ДКТ-205/27.10.2009 г. (л. 79 от досъд. п-во),
видеотехническа експертиза протокол № 09/ДОК-873/27.10.2009 г. (л. 89 – 90 от
досъд. п-во), съдебно-оценителна експертиза (л. 178 – 180 от досъд. п-во) и на
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на Т.Д.Е. (т. ІІІ, л. 91 – 100 от съд. п-во), съдът възприе изцяло,
като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни и относими
към предмета на доказване по делото.
Въз основа на
заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, съдът
установи по нужния несъмнен и категоричен начин стойността на инкриминираните
вещи. Въз основа на заключението на СПЕ, съдебният състав прецени, че Т.Д.Е. не
следва да бъде разпитван в процесуалното качество на свидетел, поради липса на
свидетелска годност на същия.
Съдът прие, че
приложения в кориците на делото протокол
за разпознаване на лица и предмети от 30.03.2010 г. (л. 176 от досъд.
п-во), следва да бъде кредитиран като годно писмено доказателствено средство,
по смисъла на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 105, ал. 1 НПК, относно извършването на
съответното действие по разследването, реда по който е извършено и събраните в
резултат на това доказателства. В тази насока съдът съобрази, че действието по
разследването, обективирано в обсъждания протокол, е извършено при стриктно
спазване на императивните законови разпоредби на чл. 169 – 171 НПК, протоколът
е изготвен по реда на чл. 128 НПК и съдържат всички изискуеми от закона – в чл.
129 НПК, реквизити.
Изложеното е относимо
и към приложените по делото протоколи за
претърсване и изземване – протокол за претърсване и изземване от 31.03.2010
г. от къща, находяща се в с. Г., ул. ******** (л. 191 – 192 от досъд. п-во),
протокол за претърсване и изземване от 31.03.2010 г. от таванско помещение,
находящо се в гр. С., бул. „******** (л. 193 – 194 от досъд. п-во), протокол за
претърсване и изземване от 30.03.2010 г. от къща, находяща се в гр. С., кв. ********
14 (л. 204 – 205 от досъд. п-во), протоколи за претърсване и изземване от
29.03.2010 г. от къща, находяща се в гр. С., ул. „********** (л. 210 – 213 от
досъд. п-во) – действията по разследването са извършени при стриктно спазване
на императивните законови разпоредби на чл. 164 НПК, протоколите са изготвени
по реда на чл. 128 НПК и съдържат всички изискуеми от закона – в чл. 129 НПК,
реквизити. Ето защо и следва да се кредитират като годни писмени
доказателствени средства.
Останалите, събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство писмени доказателствени средства, съдебният съдът кредитира изцяло
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират
със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към
основния факт, включен в предмета на доказване по делото.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и обсъдена
доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си, подсъдимите В.В.И.,
С.С.И., И.К.А. и И. Б. Д. (по лична карта с презиме Б.), са осъществил всички
признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подс. И. и И. – и квалифицирания
състав на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, за извършването на
което е ангажирана наказателната им отговорност в производството.
Същевременно, съдът
намира, че с деянието си подсъдимите не са осъществили от обективна страна
втората, алтернативно предвидена, форма на принуда, по смисъла на чл. 198, ал.
1, пр. 2 от НК, а именно – заплашване по отношение на личността на пострадалия П..
За да мотивира
подобен извод, съдът съобрази следното:
1.
Общи бележки
Непосредственият
обект на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК е комплексен, като включва
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на
правото на собственост или владение, или държане върху движими вещи и тези,
които осигуряват възможност на гражданите да формират свободно своята воля и
свободата на избора им на поведение.
Престъплението се
характеризира с два предмета: от една страна, това е чужда движима вещ – това е
вещ с определена пазарна стойност, която се явява чужда по отношение на
престъпния деец, а от друга – личността на пострадалия владелец на вещта.
Изпълнителното деяние
на престъплението „грабеж“ се състои от два акта. На първо място, необходимо е престъпният
деец да прекъсне фактическата власт на досегашния владелец върху движима вещ и
да установи своя собствена такава, като последната е необходимо да се
характеризира с известна трайност и със създадената за дееца реална възможност
да се разпореди с така отнетите вещи. Това е първият акт от изпълнително деяние
на престъплението. На второ място, престъпният деец следва да отнеме предмета
на посегателство – чуждата движима вещ, използвайки принуда – сила или
заплашване, по отношение на владелеца на вещта. Това е втория акт от
изпълнителното деяние на съставното престъпление по чл. 198, ал. 1 НК
Между използването на
физическата или психическа принуда и отнемането на движимите вещи, е необходимо
да е налице функционална връзка, като първата следва да е използвана с цел
създаване на условия за отнемане на предмета на посегателство, сломяване
съпротивата на пострадалия или улесняване прекъсването на фактическата му власт
върху вещите от страна на престъпния деец. Използването на принуда следва непосредствено
да предхожда или да съпътства по време отнемане на вещта.
Субект на грабежа е
всяко наказателно отговорно лице.
Необходимо е деянието
да е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, пр. 1 НК – деецът да съзнава обществената опасност на деянието, да предвижда
обществено-опасните му последици и пряко да цели настъпването им, както и да
действа със специалната съставомерна цел – да присвои предмета на престъпно
посегателство.
Престъплението е
квалифицирано в посочените в чл. 199 НК хипотези.
2.
По отношение на инкриминираното деяние, от което се явява пострадал св. К.М.П.
От
обективна страна, на инкриминираните дата и място – на
11.10.2009 г., около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на новостроящ се обект
до блок ***, подсъдимите И., И., А. и Д. и св. И., са отнели чужди движими вещи
– 1. един брой мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв. (десет
лева); 2. един брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой
бензинова помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и
шест стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв. (петдесет и
осем лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка, на стойност – 599,20
лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един брой зеге,
на стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой перфоратор
„Макита“, на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет
стотинки); 8. един брой малък електрожен, на стойност – 90,00 лв. (деветдесет
лева); 9. един брой „Бош“ комбиниран, на стойност – 555,28 лв. (петстотин
петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки); 10. един брой перфоратор
„Спарки“, на стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и петдесет
стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40 лв. (сто
двадесет и два лева и четиридесет стотинки); 12. един брой малък флекс, на
стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки); 13.
хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност – 1090,50 лв.
(хиляда и деветдесет лева и петдесет стотинки); 14. двеста метра кабел – ПВВМ Б
13х1,5, на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и деветдесет и
шест стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5, на
стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто четиридесет и
четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра кабел ПВВМ Б
13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и
петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ 3х2,5, на стойност –
104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем стотинки); 18. сто метра кабел
СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и четири стотинки);
19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност – 478,32 лв. (четиристотин седемдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки); 20. сто метра кабел ПВА 2, на стойност
– 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки); 21.
триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност – 204,96 лева (двеста и
четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22. два броя апартаментни табла, на
обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ, на стойност –
120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща стойност – 12983,76 лв.
(дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки), от владението на св. К.М.П. – охранител на обекта.
Подсъдимите и св. И.
са прекъснали фактическата власт на досегашния владелец – св. П., върху горепосочените
вещи и са установили своя собствена такава, като последната се характеризирала
с трайността си и със създадената за подсъдимите реална възможност да се
разпоредят с така отнетите вещи. Подсъдимите и св. И. са установили своя
собствена фактическа власт върху инкриминираните вещи с натоварването им с
автомобилите, с които са пристигнали на обекта и с отдалечаването им от същия.
С това подсъдимите и
св. И. са осъществили първия акт от основния признак от обективна страна на
престъплението, инкриминирано в разпоредбата на чл. 198, ал. 1 НК – неговото
изпълнително деяние, а именно – отнемането на предмета на посегателство.
Инкриминираните вещи
подсъдимите отнели, използвайки сила – физическо въздействие по отношение на
досегашния й владелец – св. П. – поваляне – бутане на П. на земята и завързване
на ръцете и краката му със сезал. Видно от събраните по делото доказателствени
източници, в изпълнение на общо взетото решение, след като чувайки шум пред
канцеларията, в която се помещавал, св. П. отключил металната й врата, в която
се помещавал, бил обграден от подсъдимите и от св. И., при което се принудил да
се върне обратно в помещението, където бил последван от подсъдимите и от св. И..
Там подс. Д. му наредил да легне на земята с думите „Лягай на земята, боклук
такъв“, след което му нанесъл удар с юмрук в областта на лявото слепоочие и
удар с юмрук в областта на стомаха. С това подс. Д. повалил св. П. на земята,
където последният останал да лежи. Подсъдимите и св. И. намерили въже от сезал
в канцеларията и вързали ръцете и краката на св. П. с него.
Между използването на
физическата принуда и отнемането на движимите вещи е налице функционална
връзка, като първата била използвана с цел създаване на условия за отнемане на имуществения
предмет на посегателство, сломяване съпротивата на пострадалия и улесняване
прекъсването на фактическата му власт върху вещите. Използването на физическа
принуда непосредствено предхождало и съпътствало по време отнемането на инкриминираните
вещи.
С това, подсъдимите
осъществили и втория акт от изпълнителното деяние на съставното престъпление по
чл. 198, ал. 1 НК, а именно – упражняване на принуда по отношение на владелеца
на инкриминираните вещи – св. П., под формата на физическо въздействие върху
личността му – сила, по смисъла на чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК.
По делото не се
установи по нужния несъмнен и категоричен начин някое от подсъдимите лица или
св. И. да са били въоръжени с нож или с пистолет. В обясненията си подсъдимите
отричат да са били въоръжени с огнестрелно или с хладно оръжие; в този смисъл
са и показанията на св. И.. Действително, в показанията си, депозирани пред
органите на досъдебното производство и приобщени към доказателственат
асъвкупност, св. П. сочи, че един от нападателите му го е заплашил с нож, а
друг – с пистолет, но по-късно уточнява, че е усетил допир на твърдо тъпо нещо
до тялото му, което не непременно е оръжие. В този смисъл и по изложените
по-горе съображения настоящата инстанция намира, че не следва да кредитира
показанията на св. П. в посочения по-горе смисъл, поради което и наличието на
оръжие у някое от подсъдимите лица или св. И. се явява недоказано.
Не е доказана и
употребата на заплаха по отношение на личността на пострадалия владелец П.,
било то с оръжие – огнестрелно или хладно, било по друг начин. Отправената му
от подс. Д. реплика „Лягай на земята, боклук такъв!“ също не съдържа заплаха
към личността на пострадалия.
Ето защо и настоящия
съдебен състав прие, че по делото не се установява, по нужния несъмнен и
категоричен начин, съобразно изискванията на чл. 303 НПК, деянието, извършено
от подсъдимите и от св. И., да е било съпроводено със заплаха, по смисъла на
чл. 198, ал. 1, пр. 2 от НК.
Предмет на престъпно
посегателство от страна на подсъдимите са следните движими вещи: 1. един брой
мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв. (десет лева); 2. един
брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой бензинова
помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и шест
стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв. (петдесет и осем
лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка, на стойност – 599,20 лв.
(петстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един брой зеге, на
стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой перфоратор „Макита“,
на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет стотинки);
8. един брой малък електрожен, на стойност – 90,00 лв. (деветдесет лева); 9.
един брой „Бош“ комбиниран, на стойност – 555,28 лв. (петстотин петдесет и пет
лева и двадесет и осем стотинки); 10. един брой перфоратор „Спарки“, на
стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и петдесет стотинки); 11. един
брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40 лв. (сто двадесет и два лева и
четиридесет стотинки); 12. един брой малък флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто
шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки); 13. хиляда двеста и петдесет метра
кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност – 1090,50 лв. (хиляда и деветдесет лева и
петдесет стотинки); 14. двеста метра кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност –
252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки); 15. сто
четиридесет и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста
осемдесет и седем лева и сто четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди
четиристотин и петдесет метра кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв.
(седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17.
петдесет метра кабел СВТ 3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и
двадесет и осем стотинки); 18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04
лв. (триста и двадесет лева и четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на
стойност – 478,32 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две
стотинки); 20. сто метра кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста
деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки); 21. триста и пет метра
кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност – 204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет
и шест стотинки); 22. два броя апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв.
(четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет
метра кабел РК за кабелна ТВ, на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева),
или всичко на обща стойност – 12983,76 лв. (дванадесет хиляди деветстотин
осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки).
Доколкото по делото
не се установи валидно правно основание, въз основа на което подсъдимите да са
получили владението върху инкриминираните вещи, то прекъсването на досегашната
фактическа власт върху същите и установяването на собствена такава е извършено
не на законно основание и поради това – противозаконно.
Престъплението е било
довършено с установяване на фактическата власт на подсъдимите върху
горепосочените вещи, а именно – с натоварването им в автомобилите, с които
подсъдимите и св. И. са се придвижвали и отдалечаването им от
местопрестъплението.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си, подсъдимите са осъществили
всички признаци от обективна страна на основния състав на грабежа,
инкриминирани в разпоредбата на чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК.
Подсъдимите и св. И.
са осъществили деянието в съучастие помежду си, като съизвършители, по смисъла
на чл. 20, ал. 2 от НК, при условията на едновременно извършителство.
Подсъдимият Д. повалил св. П. на земята, след което заедно с останалите
подсъдими и св. И. го завързали и се заели да изнасят строителните машини и
кабелите, които намерили в канцеларията. Несъстоятелен е доводът на защитата на
подс. И. в смисъл, че подзащитният й не е взел участие в упражняването на
принудата по отношение личността на пострадалия владелец, поради което и не
следва да отговаря за грабеж, тъй като този подсъдим е участвал в завързването
на пострадалия, което е елемент от упражнената принуда по отношение на същия,
респ. от изпълнителното деяние на престъплението грабеж.
Съдебният състав
прецени, че са налице предпоставките за осъждане на подсъдимия И. и по
обвинението за осъществен квалифициран
състав на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
Видно от приложеното в хода на
съдебното производство и прието като доказателство по делото свидетелство за
съдимост на подсъдимия, същият е осъждан, както следва: 1. по НОХД № 266/2002
г. на РС – Никопол, в сила от 11.01.2003 г., за престъпление по чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години; 2. по НОХД №
4058/2003 г. на СРС, в сила от 11.11.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за срок от три години; 3. по НОХД № 5418/2003 г. на СРС, в сила от
21.12.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 54 и чл. 55, ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години; 4. по НОХД №
5524/2003 г. на СРС, в сила от 25.03.2004 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години; 5. по НОХД №
12598/2004 г. на СРС, в сила от 06.10.2005 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, с която му е
наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година; 6. по НОХД №
283/2007 г. на РС – Перник, в сила от 27.09.2007 г. за престъпление по чл.
343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца; 7. по НОХД № 13711/2008 г. на СРС, в сила от
26.03.2009 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца.
Ето защо и следва да
се приеме, че деянието, от което се явява пострадал св. П., обективно
съставомерно по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, е извършено от
подс. И. в условията на опА. рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ НК – извършено е след като подс. И. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК (по
НОХД № 12598/2004 г. на СРС) и след като е бил осъждан повече от два пъти на
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер (по НОХД №
266/2002 г. на РС – Никопол, по НОХД № 4058/2003 г. на СРС, по НОХД № 5418/2003
г. на СРС, по НОХД № 5524/2003 г. на СРС, по НОХД № 12598/2004 г. на СРС, по
НОХД № 283/2007 г. на РС – П. и по НОХД № 13711/2008 г. на СРС), като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК (по НОХД
№ 12598/2004 г. на СРС, по НОХД № 283/2007 г. на РС – П. и по НОХД № 13711/2008
г. на СРС).
Налице са
предпоставките за осъждане и на подсъдимия И. и по обвинението за осъществен квалифициран състав на престъплението
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Видно от приложеното
в хода на съдебното производство и прието като доказателство по делото
свидетелство за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан, както следва: 1. по
НОХД № 2458/2002 г. на СРС, в сила от 10.09.2003 г., за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца; 2. по
НОХД № И-2072/2006 г. на СРС, в сила от 04.08.2006 г., за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл.
36 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца; 3. по НОХД № 16301/2006 г. на СРС, в сила от 20.02.2007 г., за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, с която му е наложено наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца; 4. по НОХД № 1993/2006 г. на СРС,
в сила от 31.07.2007 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца.
Ето защо и следва да
се приеме, че деянието, от което се явява пострадал св. П., обективно
съставомерно по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, е извършено от подс. И. в условията
на опА. рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК – извършено е
след като подс. И. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление, по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК (по НОХД № 2458/2002 г. на
СРС) и след като е бил осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер (по НОХД № 2458/2002 г. на СРС, по НОХД №
И-2072/2006 г. на СРС, по НОХД № 16301/2006 г. на СРС и по НОХД № 1993/2006 г.
на СРС), като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК (по НОХД № 2458/2002 г. на СРС, по НОХД № И-2072/2006 г. на СРС,
по НОХД № 16301/2006 г. на СРС и по НОХД № 1993/2006 г. на СРС).
От субективна страна, деянието е
осъществено от подсъдимите И., И., А. и Д. виновно, с форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Всяко от подсъдимите лица е
съзнавало обществената опасност на деянието, предвиждало е обществено-опасните
му последици и пряко е целяло настъпването им.
Умисълът на всяко от
подсъдимите лица е обхващал както обстоятелствата, че инкриминираните вещи са
се намирали във владението на св. П., че същите са чужди и не им се следват, че
пострадалият не е бил съглА. да му бъдат отнети вещите и че несъгласието му е
било преодоляно чрез използването на сила – поваляне – бутане на П. на земята и
завързване на ръцете и краката му. Подсъдимите И. и И. са съзнавали и
обстоятелството, че деянието е извършено от тях при условията на опА. рецидив –
след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 НК и след като са били осъждани повече от два
пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер.
Подсъдимите са
действали и с умисъл за съучастие – всеки от тях е съзнавал, че извършва
деянието при условията на съучастие, като съизвършител с останалите подсъдими и
със св. И., а именно, че всяко от останалите лица взема участие в
изпълнителното деяние на престъплението.
Налице е и типичната,
за този тип престъпления, цел – да се присвоят инкриминираните движими вещи.
Настоящият съдебен
състав дължи да посочи, че въпреки, че мобилният телефон с поставена в него
СИМ-карта, е бил взет от подс. И. и въпреки, че общото решение е включвало отнемане
на строителните машини и кабелите от помещението, останалите съучастници също
следва да отговарят за противозаконното отнемане на тези вещи, тъй като
отнемането им е реализирано вследствие на упражнената спрямо пострадалия
принуда, а и при проникването им в помещението, подсъдимите са действали с
умисъл за отнемане и на други вещи, освен предварително намислените, за което
свидетелства обстоятелството, че са преровили дрехите на пострадалия, за да
търсят пари.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че с деянието си, извършено на 11.10.2009 г., около 03,30
часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на новостроящ се обект до блок ***, в съучастие,
като съизвършители, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи – 1. един
брой мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв. (десет лева); 2.
един брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой бензинова
помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и шест
стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв. (петдесет и осем
лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка, на стойност – 599,20 лв.
(петстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един брой зеге, на
стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой перфоратор „Макита“,
на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет стотинки);
8. един брой малък електрожен, на стойност – 90,00 лв. (деветдесет лева); 9.
един брой „Бош“ комбиниран, на стойност – 555,28 лв. (петстотин петдесет и пет
лева и двадесет и осем стотинки); 10. един брой перфоратор „Спарки“, на
стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и петдесет стотинки); 11. един
брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40 лв. (сто двадесет и два лева и
четиридесет стотинки); 12. един брой малък флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто
шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки); 13. хиляда двеста и петдесет метра
кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност – 1090,50 лв. (хиляда и деветдесет лева и
петдесет стотинки); 14. двеста метра кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96
лв. (двеста петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет
и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и
седем лева и сто четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и
петдесет метра кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди
петстотин и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра
кабел СВТ 3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем
стотинки); 18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и
двадесет лева и четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност –
478,32 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки); 20.
сто метра кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки); 21. триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на
стойност – 204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22.
два броя апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем
лева и седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за
кабелна ТВ, на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща
стойност – 12983,76 лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки), от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила (поваляне
– бутане на П. на земята и завързване на ръцете и краката му), подсъдимите В.В.И., С.С.И., И.К.А. и И. Б. Д. са
осъществили от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимите В.В.И. и С.С.И.
са осъществили от обективна и субективна страна и квалифицирания състав на
престъплението „грабеж“ по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК.
По отношение на
обвинението, повдигнато и предявено срещу подсъдимите лица за това – да са
осъществили инкриминираното деяние и чрез заплашване, по смисъла на чл. 198,
ал. 1, пр. 2 НК, с нож и с неустановен по делото пистолет, съдебният състав
намира, че същото не е доказано по необходимия несъмнен и категоричен начин,
съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК.
По делото не са
събрани категорични доказателства за това някое от подсъдимите лица или св. И.,
да са били въоръжени с нож или с огнестрелно оръжие, нито за това да са
употребили такива с цел сломяване на съпротивата на пострадалия П.. Ето защо,
СГС в този си състав счете, че подс. И., И., А. и Д. следва да бъдат признати
за невиновни и оправдани по обвинението да са осъществили втората, алтернативно
предвидена в разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК форма на принуда по отношение
на пострадалия св. П., а именно – да са упражнили заплашване спрямо същия.
Настоящият съдебен
състав не възприема доводите на защитата на подс. А. в смисъл, че деянието,
осъществено от подсъдимите, е малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съгласно посочената законова разпоредба, не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Извършеното от подсъдимите деяние не само не е
явно малозначително в смисъла на наказателния закон, но и разкрива типичната
степен на обществена опасност, визирана в чл. 198, ал. 1 от НК. С деянието са
накърнени две категории обществени отношения – тези, свързани със свободното и
необезпокоявано упражняване правото на собственост, владение и държане на
движими вещи и тези, свързани със свободното формиране на воля и разпореждане с
имущество съобразно свободно формираната воля; имуществения предмет на
посегателство е на сравнително висока стойност; деянието е осъществено в
съучастие от пет лица. Това са все обстоятелства, които изключват всякаква
възможност да се приеме невисока степен на обществена опасност на деянието или
на неговите извършители.
Съдът не споделя
доводите на защитата на подс. И., че връщането на част от движимите вещи,
представляващи имуществения предмет на посегателство е обстоятелство,
предпоставящо оправдаването на подсъдимите по отношение на инкриминираното
деяние. Действително установява се, че част от инкриминираните вещи са били
възстановени на техния собственик, посредством връщането им от органите на реда
на св. П.. Това обстоятелство, обаче, следва да се преценява само на плоскостта
на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите, не и на
квалификацията му (тъй като в системата на престъплението грабеж не е предвиден
съответен привилегирован състав, нито в конкретния случай подсъдимите са
върнали или заместили всички движими вещи). Категорично обаче, това
обстоятелство не може да служи като изключващо престъпния характер на деянието
на подсъдимите лица, респ. – да е основание за оправдаването им по повдигнатото
обвинение.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимия В.В.И. за виновен в това, че на 11.10.2009 г.,
около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на новостроящ се обект до блок ***, в
съучастие, като съизвършител с И. Б. Д. – с ЕГН: **********, И.К.А. – с ЕГН: **********
и С.С.И. – с ЕГН: **********, отнел чужди движими вещи – 1. един брой мобилен
телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв. (десет лева); 2. един брой СИМ
карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой бензинова помпа, на
стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и шест стотинки); 4. един
брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет
стотинки); 5. един брой водоструйка, на стойност – 599,20 лв. (петстотин
деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един брой зеге, на стойност –
85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой перфоратор „Макита“, на стойност
– 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет стотинки); 8. един брой
малък електрожен, на стойност – 90,00 лв. (деветдесет лева); 9. един брой „Бош“
комбиниран, на стойност – 555,28 лв. (петстотин петдесет и пет лева и двадесет
и осем стотинки); 10. един брой перфоратор „Спарки“, на стойност – 131,50 лв.
(сто тридесет и ден лева и петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина,
на стойност – 122,40 лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки); 12.
един брой малък флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и
шестдесет стотинки); 13. хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5, на
стойност – 1090,50 лв. (хиляда и деветдесет лева и петдесет стотинки); 14.
двеста метра кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и
два лева и деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ПВВМ
Б 13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто
четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра
кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ
3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем стотинки);
18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и
четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност – 478,32 лв.
(четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки); 20. сто метра
кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и шестдесет
и осем стотинки); 21. триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност –
204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22. два броя
апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ,
на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща стойност –
12983,76 лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и
шест стотинки) от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (поваляне – бутане на
П. на земята и завързване на ръцете и краката му), като деянието представлява
опА. рецидив – извършено е, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два
пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
а именно – 1. по НОХД № 266/2002 г. на РС – Никопол, в сила от 11.01.2003 г.,
за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, с която
му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
за срок от три години; 2. по НОХД № 4058/2003 г. на СРС, в сила от 11.11.2003
г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години; 3. по НОХД №
5418/2003 г. на СРС, в сила от 21.12.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 54 и чл. 55, ал. 1 от НК, с която му е
наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок
от три години; 4. по НОХД № 5524/2003 г. на СРС, в сила от 25.03.2004 г., за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за срок от три години; 5. по НОХД № 12598/2004 г. на СРС, в сила от
06.10.2005 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от
свобода“ за срок от една година; 6. по НОХД № 283/2007 г. на РС – Перник, в
сила от 27.09.2007 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с
която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца; 7.
по НОХД № 13711/2008 г. на СРС, в сила от 26.03.2009 г., за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7, вр.с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с която му е
наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК, като го оправда в
частта на обвинението при извършване на престъплението да е употребил
заплашване с нож и неустановен по делото пистолет – престъпление по чл. 198,
ал. 1, пр. 2 от НК.
Като причини за извършване на
престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание на подсъдимия И.,
незачитането на установения в страната правен ред, свързан с упражняване на
основните права на личността, сред които и правото на собственост и спокойното
й упражняване и стремежът му за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимия С.С.И. за виновен в това, че на 11.10.2009 г.,
около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на новостроящ се обект до блок ***, в
съучастие, като съизвършител с И. Б. Д. – с ЕГН: **********, И.К.А. – с ЕГН: **********
и В.В.И. – с ЕГН: **********, отнел чужди движими вещи – 1. един брой мобилен
телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв. (десет лева); 2. един брой СИМ
карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой бензинова помпа, на
стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и шест стотинки); 4. един
брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет
стотинки); 5. един брой водоструйка, на стойност – 599,20 лв. (петстотин
деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един брой зеге, на стойност –
85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой перфоратор „Макита“, на стойност
– 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет стотинки); 8. един брой
малък електрожен, на стойност – 90,00 лв. (деветдесет лева); 9. един брой „Бош“
комбиниран, на стойност – 555,28 лв. (петстотин петдесет и пет лева и двадесет
и осем стотинки); 10. един брой перфоратор „Спарки“, на стойност – 131,50 лв.
(сто тридесет и ден лева и петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка –
бормашина, на стойност – 122,40 лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет
стотинки); 12. един брой малък флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и
пет лева и шестдесет стотинки); 13. хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б
12х1,5, на стойност – 1090,50 лв. (хиляда и деветдесет лева и петдесет
стотинки); 14. двеста метра кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96 лв.
(двеста петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет
и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и
седем лева и сто четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и
петдесет метра кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди
петстотин и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра
кабел СВТ 3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем
стотинки); 18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и
двадесет лева и четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност –
478,32 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки); 20.
сто метра кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки); 21. триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на
стойност – 204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22.
два броя апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем
лева и седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за кабелна
ТВ, на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща стойност
– 12983,76 лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет
и шест стотинки) от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (поваляне – бутане на
П. на земята и завързване на ръцете и краката му), като деянието представлява
опА. рецидив – извършено е, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два
пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
а именно – 1. по НОХД № 2458/2002 г. на СРС, в сила от 10.09.2003 г., за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, с
която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година и
пет месеца; 2. по НОХД № И-2072/2006 г. на СРС, в сила от 04.08.2006 г., за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 36 от НК, с която му е наложено наказание –
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца; 3. по НОХД № 16301/2006 г. на
СРС, в сила от 20.02.2007 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр.с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
от НК, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца; 4. По НОХД № 1993/2006 г. на СРС, в сила от 31.07.2007 г., за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, с която му е наложено
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три месеца – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като го
оправда в частта на обвинението при
извършване на престъплението да е употребил заплашване с нож и неустановен по
делото пистолет – престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 от НК.
Като причини за извършване на
престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание на подсъдимия И.,
незачитането на установения в страната правен ред, свързан с упражняване на
основните права на личността, сред които и правото на собственост и спокойното
й упражняване и стремежът му за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимия И.К.А. за виновен в това, че на 11.10.2009 г., около
03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на новостроящ се обект до блок ***, в
съучастие, като съизвършител с И. Б. Д. – с ЕГН: **********, С.С.И. – с ЕГН: **********
и В.В.И. – с ЕГН: **********, отнел чужди движими вещи – 1. един брой мобилен
телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв. (десет лева); 2. един брой СИМ
карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой бензинова помпа, на
стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и шест стотинки); 4. един
брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет
стотинки); 5. един брой водоструйка, на стойност – 599,20 лв. (петстотин
деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един брой зеге, на стойност –
85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой перфоратор „Макита“, на стойност
– 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет стотинки); 8. един брой
малък електрожен, на стойност – 90,00 лв. (деветдесет лева); 9. един брой „Бош“
комбиниран, на стойност – 555,28 лв. (петстотин петдесет и пет лева и двадесет
и осем стотинки); 10. един брой перфоратор „Спарки“, на стойност – 131,50 лв.
(сто тридесет и ден лева и петдесет стотинки); 11. един брой бъркалка –
бормашина, на стойност – 122,40 лв. (сто двадесет и два лева и четиридесет
стотинки); 12. един брой малък флекс, на стойност – 165,60 лв. (сто шестдесет и
пет лева и шестдесет стотинки); 13. хиляда двеста и петдесет метра кабел ПВВМ Б
12х1,5, на стойност – 1090,50 лв. (хиляда и деветдесет лева и петдесет
стотинки); 14. двеста метра кабел – ПВВМ Б 13х1,5, на стойност – 252,96 лв.
(двеста петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки); 15. сто четиридесет
и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5, на стойност – 287,144 лв. (двеста осемдесет и
седем лева и сто четиридесет и четири стотинки); 16. две хиляди четиристотин и
петдесет метра кабел ПВВМ Б 13х4, на стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди
петстотин и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки); 17. петдесет метра
кабел СВТ 3х2,5, на стойност – 104,28 лв. (сто и четири лева и двадесет и осем
стотинки); 18. сто метра кабел СВТ 3х4, на стойност – 320,04 лв. (триста и
двадесет лева и четири стотинки); 19. сто метра кабел СВТ 3х6, на стойност –
478,32 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки); 20.
сто метра кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв. (двеста деветдесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки); 21. триста и пет метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на
стойност – 204,96 лева (двеста и четири лева и деветдесет и шест стотинки); 22.
два броя апартаментни табла, на обща стойност – 47,76 лв. (четиридесет и седем
лева и седемдесет и шест стотинки); 23. сто и двадесет метра кабел РК за
кабелна ТВ, на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет лева), или всичко на обща
стойност – 12983,76 лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки) от владението на К.М.П. – охранител на обекта, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (поваляне –
бутане на П. на земята и завързване на ръцете и краката му) – престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като го оправда в частта на обвинението при извършване на престъплението да
е употребил заплашване с нож и неустановен по делото пистолет – престъпление по
чл. 198, ал. 1, пр. 2 от НК.
Като причини за извършване на
престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание на подсъдимия А.,
незачитането на установения в страната правен ред, свързан с упражняване на
основните права на личността, сред които и правото на собственост и спокойното
й упражняване и стремежът му за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимия И. Б. Д. (по лична карта
с презиме Б.) за виновен това, че на
11.10.2009 г., около 03,30 часа, в гр. С., ж.к. „М. 2“, на новостроящ се обект
до блок ***, в съучастие, като съизвършител с И.К.А. – с ЕГН: **********, С.С.И.
– с ЕГН: ********** и В.В.И. – с ЕГН: **********, отнел чужди движими вещи – 1.
един брой мобилен телефон „Водафон 212“, на стойност – 10,00 лв. (десет лева);
2. един брой СИМ карта, на стойност – 6,00 лв. (шест лева); 3. един брой
бензинова помпа, на стойност – 207,36 лв. (двеста и седем лева и тридесет и
шест стотинки); 4. един брой прахосмукачка, на стойност – 58,50 лв. (петдесет и
осем лева и петдесет стотинки); 5. един брой водоструйка, на стойност – 599,20
лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки); 6. един брой зеге,
на стойност – 85,00 лв. (осемдесет и пет лева); 7. един брой перфоратор
„Макита“, на стойност – 236,70 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет
стотинки); 8. един брой малък електрожен, на стойност – 90,00 лв. (деветдесет
лева); 9. един брой „Бош“ комбиниран, на стойност – 555,28 лв. (петстотин
петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки); 10. един брой перфоратор
„Спарки“, на стойност – 131,50 лв. (сто тридесет и ден лева и петдесет
стотинки); 11. един брой бъркалка – бормашина, на стойност – 122,40 лв. (сто двадесет
и два лева и четиридесет стотинки); 12. един брой малък флекс, на стойност –
165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки); 13. хиляда двеста и
петдесет метра кабел ПВВМ Б 12х1,5, на стойност – 1090,50 лв. (хиляда и
деветдесет лева и петдесет стотинки); 14. двеста метра кабел – ПВВМ Б 13х1,5,
на стойност – 252,96 лв. (двеста петдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки); 15. сто четиридесет и три метра кабел ПВВМ Б 13х2,5, на стойност –
287,144 лв. (двеста осемдесет и седем лева и сто четиридесет и четири
стотинки); 16. две хиляди четиристотин и петдесет метра кабел ПВВМ Б 13х4, на
стойност – 7517,58 лв. (седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и петдесет и
осем стотинки); 17. петдесет метра кабел СВТ 3х2,5, на стойност – 104,28 лв.
(сто и четири лева и двадесет и осем стотинки); 18. сто метра кабел СВТ 3х4, на
стойност – 320,04 лв. (триста и двадесет лева и четири стотинки); 19. сто метра
кабел СВТ 3х6, на стойност – 478,32 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки); 20. сто метра кабел ПВА 2, на стойност – 292,68 лв.
(двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки); 21. триста и пет
метра кабел ФПТ 4х2х0,5, на стойност – 204,96 лева (двеста и четири лева и
деветдесет и шест стотинки); 22. два броя апартаментни табла, на обща стойност
– 47,76 лв. (четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки); 23. сто и
двадесет метра кабел РК за кабелна ТВ, на стойност – 120,00 лв. (сто и двадесет
лева), или всичко на обща стойност – 12983,76 лв. (дванадесет хиляди
деветстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) от владението на
К.М.П. – охранител на обекта, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила (поваляне – бутане на П. на земята и завързване на
ръцете и краката му) – престъпление по
чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като го оправда в частта на обвинението при
извършване на престъплението да е употребил заплашване с нож и неустановен по
делото пистолет – престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 от НК.
Като причини за извършване на
престъплението, съдът прецени ниското правно съзнание на подсъдимия Д.,
незачитането на установения в страната правен ред, свързан с упражняване на
основните права на личността, сред които и правото на собственост и спокойното
й упражняване и стремежът му за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
І.
По отношение на наказанието на подс. В.В.И.:
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.
за осъществения от него престъпен състав по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, съдебният състав отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства направените самопризнания, съдействието за
разкриване на обективната истина и изразеното съжаление за извършеното, обстоятелството,
че част от инкриминираните вещи са върнати на техния собственик, трудовата му
заетост – същият работи като строител на частна практика, както и изминалия
продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното
деяние и тази на постановяване на окончателния съдебен акт.
Като отегчаващи отговорността на подс. И.
обстоятелства, съдът отчете високата стойност на инкриминираните вещи,
извършването на деянието в съучастие с подс. И., А. и Д., и със св. И., и
многобройните предходни осъждания на подсъдимия най-вече за престъпления против
собствеността на гражданите, значително надхвърлящо необходимото за преценка на
деянието му като извършено при условията на опА. рецидив и сочещо на трайно
изградени у подсъдимия престъпни навици и незачитане на правата на личността.
Предвид изложеното
досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител настоящият съдебен състав прецени, че наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия И., следва да се определи при условията на
чл. 54 НК, при лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в
размер на шест години „Лишаване от
свобода“.
Така наложеното
наказание, съдът прецени, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено
с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Съдът не наложи на
подс. И. алтернативно кумулативно предвиденото в санкционната част на
разпоредбата на чл. 199, ал. 1 НК наказание – конфискация до една втора от
имуществото на виновния, тъй като не установи подсъдимия да притежава
имущество, подлежащо на конфискация.
Настоящата инстанция
прецени, че в конкретния случай не е налице изключително или многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
наказание, предвидено за извършеното престъпление, да се яви несъразмерно тежко
спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.
Действително, налице са смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
посочените по-горе, но същите не сочат на по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и неговия извършител в сравнение с типичната степен на обществена
опасност, визирана в чл. 199, ал. 1 НК. Напротив, деянието разкрива типичната
степен на обществена опасност на квалифицирания грабеж. Ето защо и прецени, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 НК и с оглед
смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Искането на подсъдимия
и неговата защита в противния смисъл настоящата инстанция преценява за
неоснователно.
Съдът, като прецени, че
наложеното на подсъдимия наказание е „Лишаване от свобода” за срок от шест
години, съобрази, че по отношение на същия не са налице предпоставките за
отлагане на наказанието, на основание чл. 66, ал. 1 НК, поради което и същият
следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание.
На основание чл. 65,
ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия И. наказание „Лишаване от свобода”, в затвор.
На основание чл. 59,
ал. 1 НК, Съдът приспадна от размера
на така наложеното на подсъдимия И. наказание „Лишаване от свобода” времето,
през което същият е бил задържан в хода на воденото наказателно производство по
реда на ЗМВР, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано
от 30.03.2010 г.
ІІ.
По отношение на наказанието на подс. С.С.И.:
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.
за осъществения от него престъпен състав по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, съдебният състав отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства направените самопризнания, съдействието за
разкриване на обективната истина, доброволното предаване на една от
инкриминираните вещи, изразеното съжаление за извършеното, хуманното отношение
към пострадалия, обстоятелството, че част от инкриминираните вещи са върнати на
техния собственик, трудовата му заетост – същият работи като строител на частна
практика, както и изминалия продължителен период от време между датата на
извършване на инкриминираното деяние и тази на постановяване на окончателния
съдебен акт от настоящата съдебна инстанция.
Като отегчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства,
съдът отчете високата стойност на инкриминираните вещи, извършването на
деянието в съучастие с подс. И., А. и Д., и със св. И., и многобройните
предходни осъждания на подсъдимия, в т.ч. за престъпления против собствеността
на гражданите, значително надхвърлящо необходимото за преценка на деянието му
като извършено при условията на опА. рецидив и сочещо на трайно изградени у
подсъдимия престъпни навици и незачитане на правата на личността.
Предвид изложеното
досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител настоящият съдебен състав прецени, че наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия И., следва да се определи при условията на
чл. 54 НК, при лек превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства и в размер на шест години „Лишаване от свобода“.
Така наложеното
наказание, съдът прецени, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено
с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Съдът не наложи на
подс. И. алтернативно кумулативно предвиденото в санкционната част на
разпоредбата на чл. 199, ал. 1 НК наказание – конфискация до една втора от
имуществото на виновния, тъй като не установи подсъдимия да притежава имущество,
подлежащо на конфискация.
Настоящата инстанция
прецени, че в конкретния случай не е налице изключително или многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
наказание, предвидено за извършеното престъпление, да се яви несъразмерно тежко
спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.
Действително, налице са смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
посочените по-горе, но същите не сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител в сравнение с типичната степен на
обществена опасност, визирана в чл. 199, ал. 1 НК. Напротив, деянието разкрива
типичната степен на обществена опасност на квалифицирания грабеж. Ето защо и прецени,
че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 НК и
с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Искането на подсъдимия
и защитата му в противния смисъл настоящата инстанция преценява за
неоснователно.
Съдът, като прецени,
че наложеното на подсъдимия наказание е „Лишаване от свобода” за срок от шест
години, съобрази, че по отношение на същия не са налице предпоставките за
отлагане на наказанието, на основание чл. 66, ал. 1 НК, поради което и същият
следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание.
На основание чл. 65,
ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия И. наказание „Лишаване от свобода”, в затвор.
На основание чл. 59,
ал. 1 НК, Съдът приспадна от размера
на така наложеното на подсъдимия И. наказание „Лишаване от свобода” времето,
през което същият е бил задържан в хода на воденото наказателно производство по
реда на ЗМВР, както и с мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен
арест“, считано от 29.03.2010 г.
ІІІ.
По отношение на наказанието на подс. И.К.А.:
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.
за осъществения от него престъпен състав по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства направените частични
самопризнания за извършеното, критичното отношение към извършеното от
съучастниците му деяние, обстоятелството, че част от инкриминираните вещи са
върнати на техния собственик, трудовата му заетост – същият работи като
строител на частна практика, тежкото му семейно положение – подсъдимият полага
грижи за трите си малолетни деца, както и изминалия продължителен период от
време между датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на
постановяване на окончателния съдебен акт.
Като отегчаващи отговорността на подс. А.
обстоятелства, съдът отчете високата стойност на инкриминираните вещи, извършването
на деянието в съучастие с подс. И., И. и Д., и със св. И., и предходната му
съдимост, най-вече за престъпления против собствеността на гражданите.
Предвид изложеното
досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител настоящият съдебен състав прецени, че наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия А., следва да се определи при условията на
чл. 54 НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер
на четири години „Лишаване от свобода“.
Така наложеното
наказание, съдът прецени, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено
с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция
прецени, че в конкретния случай не е налице изключително или многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
наказание, предвидено за извършеното престъпление, да се яви несъразмерно тежко
спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.
Действително, налице са смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
посочените по-горе, но същите не сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител в сравнение с типичната степен на
обществена опасност, визирана в чл. 199, ал. 1 НК. Напротив, деянието разкрива
типичната степен на обществена опасност на квалифицирания грабеж. Ето защо и
наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 НК и с
оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Съдът, като прецени,
че наложеното на подсъдимия А. наказание е „Лишаване от свобода” за срок от
четири години, съобрази, че по отношение на същия не са налице предпоставките
за отлагане на наказанието, на основание чл. 66, ал. 1 НК, поради което и
същият следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание.
На основание чл. 65,
ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното
на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода”, в затвор.
На основание чл. 59,
ал. 1 НК, Съдът приспадна от размера
на така наложеното на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода” времето,
през което същият е бил задържан в хода на воденото наказателно производство по
реда на ЗМВР, както и с мяра за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
30.03.2010 г.
ІV.
По отношение на наказанието на подс. И. Б.
Д. (по лична карта с презиме Б.):
При индивидуализацията
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д. за осъществения от
него престъпен състав по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдебният състав отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства направените частични самопризнания за
извършеното, обстоятелството, че част от инкриминираните вещи са върнати на
техния собственик, трудовата му заетост – същият работи като строител на частна
практика, както и изминалия продължителен период от време между датата на извършване
на инкриминираното деяние и тази на постановяване на окончателния съдебен акт.
Като отегчаващи отговорността на подс. Д.
обстоятелства, съдът отчете високата стойност на инкриминираните вещи и
извършването на деянието в съучастие с подс. И., И. и А., и със св. И..
Предвид изложеното
досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител настоящият съдебен състав прецени, че наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Д., следва да се определи при условията на
чл. 54 НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер
на четири години „Лишаване от свобода“.
Така наложеното
наказание, съдът прецени, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено
с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция
прецени, че в конкретния случай не е налице изключително или многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
наказание, предвидено за извършеното престъпление, да се яви несъразмерно тежко
спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.
Действително, налице са смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
посочените по-горе, но същите не сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител в сравнение с типичната степен на
обществена опасност, визирана в чл. 199, ал. 1 НК. Напротив, деянието разкрива
типичната степен на обществена опасност на квалифицирания грабеж. Ето защо и
наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 НК и с
оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Съдът, като прецени,
че наложеното на подсъдимия наказание е „Лишаване от свобода” за срок от четири
години, съобрази, че по отношение на същия не са налице предпоставките за
отлагане на наказанието, на основание чл. 66, ал. 1 НК, поради което и същият
следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание.
На основание чл. 65,
ал. 3, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия Д. наказание „Лишаване от свобода”, в затворническо
общежитие от открит тип.
На основание чл. 59,
ал. 1 НК, Съдът приспадна от размера
на така наложеното на подсъдимия Д. наказание „Лишаване от свобода” времето,
през което същият е бил задържан в хода на воденото наказателно производство по
реда на ЗМВР, както и с мяра за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
30.03.2010 г.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимите В.В.И., С.С.И., И.К.А. и И.
Б. Д. да заплатят по равно направените по делото разноски в размер общо на
2616,88 лв. (две хиляди шестотин и шестнадесет лева и осемдесет и осем
стотинки), в полза на Държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл.
190, ал. 2 НПК – по 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на 4 бр. изпълнителни
листа.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Съдия при СГС: