Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 1855 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 222992 от 26.09.2017 г., постановено по гр. д. № 19147/2016 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (І ГО), 28-ми
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 05.12.2018 г., първоинстанционният
съдебен състав е осъдил Р.Р.Ч., ЕГН **********, да заплати на И.М.М., ЕГН **********,
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 1 130 лв., представляваща невърната в срок заемна сума по договор
за заем от 21.12.2011 г., ведно със законна лихва от 07.04.2016 г. – датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното погасяване на вземането, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 327 лв. – обезщетение за
забава, начислено върху претендираната главница, за периода 02.06.2013 г. –
07.04.2016 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, районният съд е осъдил Р.Р.Ч. да
заплати на И.М.М. сума в размер на 691,72 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в указания законoустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от Р.Р.Ч., представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Н.Т. - САК (пълномощно –
л. 33 гръб), в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Изложени са и доводи за нередовност на исковата молба. Поддържа
се, че процесуалния представител на ответника е бил затруднен да представи по
делото в срок оригинал на представените още с отговора на искова молба договор
за заем и разписка, поради пътуване на ответника в чужбина. Твърди се, че след
завръщане на ответницата в България оригиналните документи са предоставени на
вещото лице, изготвило експертиза по делото, и е изготвена нова
съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписите за месеците
от април, 2012 г. до юни, 2013 г. вероятно са изпълнени от ищцата по делото. Поддържа
се, че заемните суми са платени. Съобразно изложеното се иска обжавалното
решение да бъде отменено в цялост и предявените осъдителни искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Направени са доказателствени искания за
допускане на съдебно-почеркова експертиза, която да работи по оригинала на
договора и разписката и за приемане по делото на ново писмено доказателство –
протокол № 76/2017 г. за извършена съдебно-почеркова експертиза, представена с
въззивната жалба. Претендират се разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – И.М.М., представлявана от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Д.К. - САК, в който се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа се, че
доказателственото искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза е
неоснователно, като е направено евентуално искане за поставяне на допълнителни
въпроси, в случай че бъде уважено доказателственото искане за назначаване на
повторна. Акцентира се, че представената разписка от ответника не отговаря на
клаузата в договора, изискваща същата да е двустранно подписана и да има
самостоятелна такава за всяка отделна погасителна вноска. Съобразно изложеното
се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
С определение от 03.04.2018 г. доказателствените искания на въззивника
са оставени без уважение от въззивния съд, като неоснователни. С определение от
23.10.2019 г., на основание чл. 253 ГПК, е отменено определението от 03.04.2018
г. в частта, в която направеното доказателствено искане за допускане на
съдебно-почеркова експертиза със задача, поставена във въззивната жалба, е
оставено без уважение. Вместо това е допуснато изслушване на такава, като на
вещото лице е указано да работи по представен от ответната страна оригинал на
разписка. Допусната е и допълнителна задача, поставена от въззиваемия относно
авторството на текста в разписката. Заключението на съдебно-почерковата
експертиза, неоспорено от страните, е прието от въззивния съд в съдебно
заседание, проведено на 14.02.2020 г.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в
рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си
единствено за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно
така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че
процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно правилността на същото въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционният
съд сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
ищеца сума в размер на 1 130 лв.,
представляваща невърната в срок заемна сума по договор за заем от 21.12.2011
г., ведно със законна лихва от 07.04.2016 г. – датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното погасяване на вземането, както и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на
327 лв. – обезщетение за забава, начислено върху претендираната главница, за
периода 02.06.2013 г. – 07.04.2016 г.
Договорът за
заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа
на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като заемополучателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество.
За да бъде
уважена предявената искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на предвидените законови предпоставки от фактическия състав на чл. 240 ЗЗД, а именно: наличие на валидно възникнало облигационно
задължение по сключен между страните договор за заем. Доколкото договорът за
заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в собственост от
заемодателя-ищец на заемополучателя-ответник на уговорената парична сума или
друга заместима вещ. Съществено е, че установяването
на предаване на парична сума не освобождава ищеца от задължението да установи,
че същата е предадена именно въз основа на договор за заем, доколкото е
възможно да е предадена на друго основание – ищецът да е изпълнил едно свое
задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. (в този
смисъл: решение № 262 от 2.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 676/2017 г., IV г. о.,
ГК, решение № 192 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о.,
ГК и др.).
При твърдение за извършено плащане, каквото е
налице в процесния случай, заемополучателят следва да го установи, което
включва и елементите, определящи изпълнението като точно.
Между страните
по делото не е спорно и от представения по делото договор за заем от 21.12.2011
г. (л. 3 от делото пред СРС), се установява, че са обвързани от валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството на
заемодател, е предоставил на ответника, в качеството на заемател, сума в размер
на 2 500 лв. Страните са уговорили заемната сума да бъде върната от Р.Ч.
на на осемнадесет месечни вноски, считано от 01.01.2012 г., всяка в размер на
по 160 лв. Предвидено е разплащането да се доказва с друстранно подписана
разписка от двете страни. Не е спорно по делото и че с писмо, получено от Р.Ч.
на 17.03.2016 г., от ответника е отправена покана за плащане на
претендирананата главница.
С оглед
непреклудираните доводи на въззивника спорен пред въззивния съд е въпросът погасени
ли са в цялост задълженията на въззивника-ответник към въззиваемия-ищец
по процесния договор.
За установяване
на правопогасяващото възражение за плащане на претендираната сума от ответника
по делото е представена разписка за получени пари от ищеца от пенсията на
ответника в общ размер на 2 880 лв., платени на осемнадесет равни месечни
вноски в размер на по 160 лв. всяка, в периоа 01.2012 г. – 06.2013 г. (л. 24 от
делото пред СРС).
Във връзка с
направено оспорване на авторството на положените подписи на разписката за ищеца
пред районния съд е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК и е
допуснато изслушване на съдебно-почеркова експертиза, което да даде отговор на
въпроса дали подписите за получени пари в обсъжданата разписка са положени от
ищеца по делото. Съгласно изслушеното по пред районния съд заключение на
съдебно-почеркова експертиза (л. 52 и сл. от делото пред СРС), което въззивният
съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, в разписката – обект на
експертизата, подписите за получил сумите и изписаните след тях ръкописни
текстове „Ив. М.” за първите три месеца на 2012 г. са копия на подписи и
ръкописни текстове, изпълнени от ищцата. Заключението е изгответно въз основа
на представено копие на разписката със задоволително качество. Посочено е, че
подписите за периода от месец април до месец декември, 2012 г. и за 2013 г. са
изпълнени с движения, които се различават по някои общи признаци, както помежду
си, така и от подписите в сравнителния материал, но обстоятелството, че се
изследват копия възпрепятства детайлното анализиране и изучаване на структурата
на движение по тяхната траектория и други характеристики. По изложените
съображения вещото лице е посочило, че не може да се проведе сравнително
изследване с идентификационна цел на изображенията на подписите, положени за
получател след месец март, 2013 г.
Във връзка с
оспорването на подписите за заемател в процесната разписка пред въззивния съд е
прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните,
което въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изгответно.
Съгласно мотивната част на същото за изследване е представена саморъчно
изгответната разписка върху обратната страна на договора от 21.12.2011 г. в
оригинал, като вещото лице е използвано методите на разделен анализ и
сравнително идентификационно изследване на подписите и на ръкописните текстове,
с помощта на увеличителни прибори, различен режим на осветление и дигитален
фотоапарат. Непосредствен обект на изследването са подписите и ръкописните
текстове в разписката. В резултата на изследването на подписите вещото лице с посочило,
че същите са положени с променлив натиск и излив на химикална паста в
участъците на промяна на посоката на движение, отсъствие на необичайни спирания
на пишещият прибор, което в съвкупност дава основание за извода, че
изследваните подписи не се наблюдават
признаци на предварителна подготовка при полагането им, както и признаци на
имитация. Посочено е, че такива признаци не са установени и в ръкописните
текстове. В процеса на разделното изследване, на базата на установен комплекс
от графически признаци при изписване на буквените и безбуквените елементи е
установено, че всички подписи са положени от едно и също лице. При сравняване
на изследваните подписи с образците от подписи на ищцата са установени
устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни съвпадения за извода, че същите са
положени от И.М.. В заключение, вещото лице е посочило, че всички подписи след
съответните дати в саморъчно изготвената разписка върху обратната страна на
договора от 21.12.2011 г. са положени от
ищцата – И.М.М.. Ръкописните текстове, касаещи имената „Ив. М.” срещу
първите три подписа за 2012 г. в процесната разписка са написани от нея, а
останалите буквени и цифрови ръкописни текстове са написани от друго лице.
С оглед
заключението на съдебно-почерковата експертиза, приета пред въззивната
инстанция, че всички подписи в представената по делото разписка са положени от
заемодателя, въззивният съд намира за доказано възражението на
въззивника-ответник за погасяване чрез плащане на претендираната сума за
главница. Предвид уговорените падежи и размери на погасителните вноски в
договора за заем и с оглед отразените дати и размери на извършени плащания в
представената разписка, по делото е доказано, при условията на пълно и главно
доказване, изпълнение на задълженията на заемателя по договора, съобразно
уговореното между страните. Необходимо е да се посочи, че заключението на
съдебно-почерковата експертиза не влиза в колизия със заключението на
съдебно-почерковата такава, приета пред въззивния съд. Напротив, и двете вещи
лица сочат, че първите три подписа са положени от ищцата, като проверка на
автентичността на останалите е възможна и е осъществена с категоричност едва
пред въззивния съд, поради непредставяне в оригинал на изследвания документ на
вещото лице изготвило заключението пред СРС.
В обобщение,
при наличието на разписка, предоставена от кредитора на длъжника, изпълнението
на задължението за връщане на заемната сума е доказано по аргумент чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Неоснователно е възражението на
въззиваемия, че разписката не съдържа подписи и на двете страни по заемното
правоотношение, както и че липсва разписка за всяко плащане на отделен
самостоятелен документ. Съществено в случая е, че с подписа си кредиторът е
удостоверил погасяването на дълга съобразно уговорените от страните условия –
срок и размер на погасителна вноска, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен от въззивния
съд, а решението, в частта, в която е уважен следва да бъде отменено, като
неправилно.
Предвид неоснователността
на главната искова претенция за главница в размер на 1130 лв., неоснователна е
и исковата претенция за мораторна лихва, начислена върху нея за исковия период.
Поради
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции относно съществуването на
непогасено задължение на ответника по процесния договор за заем, включително
относно исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обжалваното
съдебно решение следва да се отмени и предявените осъдителни искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Това налага отмяна на решението и
в частта за разноските.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК и изхода на
спора, ищецът няма право на разноски нито в първоинстанционното, нито във
въззивното производство.
Ответникът има
право на разноски за двете съдебни инстанции по аргумент от чл. 78, ал. 1 и ал.
3 вр. чл. 273 ГПК. Такива са претендирани съобразно представени списъци по чл.
80 ГПК пред въззивния и районен съд, както следва: 51 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване, 315 лв. – адвокатски хонорар за въззивното производство, 200
лв. – депозит за вещо лице, и 315 лв. – адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред районния съд. Плащането на претендираните разноски и
адвокатски хонорари е доказано по делото, поради което и съобразно изхода на
спора, въззиваемият-ищец следва да бъде осъден да ги заплати на въззивника-ответник.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 222992 от 26.09.2017 г., постановено по гр.
д. № 19147/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І Гражданско
отделение (І ГО), 28-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
05.12.2018 г., включително и в частта за разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от И.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Р.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати сума в размер
на 1 130 лв., представляваща
невърната в срок заемна сума по договор за заем от 21.12.2011 г., ведно със
законна лихва от 07.04.2016 г. – датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното погасяване на вземането, както и сума в размер на 327 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено върху претендираната главница, за периода 02.06.2013 г. –
07.04.2016 г.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.Ч., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 566 лв. – разноски за въззивното производство, и сума в
размер на 312 лв. – разноски за производството пред първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.