Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10349
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №130134
от 01.06.2019г., постановено по гр.дело №78586/2018г. по описа на СРС, ГО, 74
с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*******
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М.Д.К. с ЕГН**********
дължи на „Т.С.“ ЕАД: сумата от 980,17 лева за доставена до имот- ап.406 в
гр.София, ж.к. *******и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението по чл.410 от ГПК 14.09.2018 г. до окончателното заплащане; сумата
от 187,65 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.08.2015г. до
27.08.2018г.; сумата от 39,38 лева за услугата за дялово разпределение за
периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК 14.09.2018 г. до окончателното
заплащане, както и сумата от 8,52 лева мораторна лихва върху сумата за услугата
дялово разпределение за периода от 30.08.2015г. до 27.08.2018г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№60573/2018г. на СРС, 74 състав, като ищецът е осъден да заплати на
ответника 320 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот.
Твърди, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ като наемател на топлоснабденото общинско жилище. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ответникът по делото и по жалбата М.Д.К. заявява,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява да е потребител на топлинна енергия в процесния
имот за процесния период. Евентуално прави и възражение за изтекла погасителна
давност за част от сумите и периодите. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Третото
лице-помагач „Т.с.“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Както правилно е
заключил и първостепенният съд, от събраните по делото доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване ответницата да притежава
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на разпоредбите на ЗЕ и
съответно- да е материалноправно пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове. Доколкото не се твърди, а не се и установява наличието на
облигационно отношение по силата на писмен договор за доставка на топлинна енергия
между страните, наличието на такова отношение следва да се търси по силата на
закона. За целта по отношение на ответника трябва да бъде установено, че
последният е собственик или притежава ограничено вещно право на ползване върху
процесния имот. Доказателствената тежест за тези обстоятелства се носи от
ищеца, който не е провел успешно такова доказване. Действително от
представените по делото настанителна заповед и договор за наем може да бъде
направен извод, че през част от процесния период, а именно след 18.04.2016г.
ответницата е имала качеството на наемател на топлоснабдения имот. Това обаче
не е достатъчно за да бъде направен извод, че същата има и качеството на
потребител на топлинна енергия в имота по смисъла на ЗЕ, тъй като липсва
декларация от ответника и съответно не се установява откриване на партида на
нейно име при ищеца.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, което е в
минималния предвиден от закона размер.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№130134 от 01.06.2019г., постановено по гр.дело №78586/2018г. по описа на СРС,
ГО, 74 с-в.
ОСЪЖДА „Т- София“ЕАД с ЕИК:******* да заплати на М.Д.К. с ЕГН**********
сумата от 300 (триста) лева- разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/