Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 06.03.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елка Колева като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело №1483 по описа за 2011 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в обективно кумулативно
съединение искове с правно
основание чл.143 и чл.149 СК от Д.И.Д. в качеството й на майка и законна
представителка на детето И. Р. Г., родено на ***г. срещу Р.И.Г. с искане за
осъждане на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на
100 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.11.2011г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законна
причина за изменението й или прекратяването й, както и сумата от 100 лева за
период една година преди депозиране на исковата молба в съда – 15.11.2010г. до
15.11.2011г.
Ищцата
излага, че с ответникът са родители на детето И. и не живеят заедно от две
години. Същият не предоставял никакави средства за отглеждане на
детето.Посочва, че понастоящем детето посещава детска градина, за която се
залащат ежемесечно суми, а с повишаване на възрастта му се повишавали и
необходимите средства за издръжка и отглеждане. Сочи, че доходите й не са
достатъчни за отглеждането на детето и моли съда да уважи предявените искове.
В
срока за отговор ответникът оспорва предявения иск по чл.143 СК по размер и
иска за заплащане на издръжка за минало време и по основание. Не оспорва, че е
баща на детето и че с ищцата са във фактическа раздяла. Оспорва твърденията, че
не е полагал грижи и не е давал издръжка за детето. Твърди, че с ищцата са във
фактическа раздяла от 11.03.2011г. , като до този момент и след това е купувал
памперси, дрехи и други необходими вещи за детето. Не се противопоставя да
заплаща месечна издръжка в размер на 70 лева с оглед получаваните от него
доходи. Оспорва, че притежава недвижими имоти и друга собственост.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Не
се спори между страните, а и видно от представеното Удостоверение за раждане №090168/01.07.2009г. е, че родители на детето И. Г. Р. са страните по делото Д.И.Д. и Р.И.Г..
От
представената по делото Служебна бележка, издадена от Обединено детско
заведение „Снежанка” гр.Провадия с изх.№53/29.09.2011г.
се установява, че детето И. Г. посещава детското заведение от дата 15.09.2011г.
Видно
от приложената по делото служебна бележка от Агенция по заетостта – Дирекция Бюро
по труда с изх. №775/12.09.2011г. е, че Д.Д. е безработна към последния отразен
период 07.07.2011г.
От
Удостоверение за декларирани данни с изх. №171/12.09.2011г. от НАП-гр.Провадия
е видно, че Д.И.Д. няма декларирана движима и недвижима собственост.
От
приложените по делото копия на разписки за изпращане на пощенски запис се
установява, че Р.И.Г. е превеждал на Д.И.Д. следните суми : сумата от 30 лева
на дата 31.05.2011г. ; сумата 30 лева на дата 16.06.2011г. ; сумата от 20 лева
на дата 08.07.2011г. ; сумата от 20 лева на дата 08.08.2011г. и сумата от 70
лева на дата 31.10.2011г.
В свидетелските си показания Н. С. Г./прабаба
на ищцата/ излага, че ищцата и ответника никога не са живели на семейни начала
и че от родилния дом внучката й и детето живеят у тях. Р. не е живял в тях, а
идвал само на гости. Заявява, че същият носел банани, памперси, купувал
подаръци за празници, но започнал да плаща два пътио по 30 лева и един път 70
след след като документите в съда били подадени. Казва, че с молба за пари
внучката й не го е търсила.
Свидетелката Х. Д.
н. излага, че се познава с ищцата от 1996г. и живеят близо една от друга през
една пресечка. Сочи, че всеки ден ходи в тях. Твърди, че тя и баба й се грижат
за детето. Не знае ответника да е носил нещо на детето. Случило се веднъж Д. да
й поиска пари на заем, когато било болно детето. Тогава ищцата звъннала на Р.
за пари, но заявпва, че не знае какаво се е случило. Знае само, че той не
повярвал, че детето е болно и казал, че ще звънне на д-рЕфтимова да провери.
Заявпва, че Д. и Р. никога не са живели заедно, а Р. идвал да взема детето през
деня на месец- месец и половина веднуж.Казва, че знае, че той от скоро привежда
някакви пари, защото чула от Д., че ходи да ги взема от пощатата.
В свидетелските
си показания е. Д. Г. /майка на ответника/ излага, че Д. и Р. са заедно от
2001г. Живеели в с.Кривня и в гр.Провадия на ул.”Цар Освободител” №96 и у Д.
при баба й. Твърди,че са живяли трайно и нерекъснато, докато се родило детето,
а след това с прихиждане. Д. отишла от родилния дом да живее при баба си. Сочи,
че не са заедно от 11.03.2011г. Казва, че Р. не се е отказал от детето и ходи
при него като му носи памперси, мляко и каквото са имали и не е спирал да дава.
По едно време бил без работа и не можел да дава за ежедневната издръжка, защото
няамало възможност. Купувал му разни неща, изпращал пари. Започнал работа от
01.09.2011г. и тогава започнал да праща пари.
В представения
по делото социален доклад Дирекция „Социално подпомагане „ –гр.Провадия
изразява становище, че в интерес на детето е да бъде присъдена издръжка, която
бащата да залаща като се вземат предвид доходите на бащата и възрастта на
детето.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По отношение на
иска с правно основание чл.143 СК:
Съобразно разпоредбата
на чл.143,ал.1 и ал.2 от СК родителите са длъжни да осигуряват условия на
живот, необходими за развитието на детето съобразно своите възможности и
материално състояние, като по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца родителите дължат издръжка независимо от
това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
По делото безспорно се установява, че
ищцата е активно легитимирана да претендира издръжка за детето в качеството й
на майка и законна представителка на същото, както и че ответникът е лице,
което дължи такава издръжка по реда на чл.140,ал.1, т.2 СК.
Не се спори
между страните, а и разпитаните свидетели потвърждават, че непосредствени грижи
по отглеждането на детето се полагат
от майката – ищца в настоящото
производство. Детето към настоящия момент е малолетно, навършило е две години.
Двамата родители
дължат издръжка на детето си съобразно възможностите им поотделно като вземат
предвид грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие
деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост
между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия
на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние
и всички обстоятелства, които са от значение за случая. По настоящото дело
липсват доказателства за извънредни специфични нужди на детето, които да
надхвърлят необходимите такива за нормалното съществуване и задоволяване на
ежедневните потребности на детето. Въз
основа на горното съдът приема, че издръжката, която би покрила ежемесечните
нужди на детето възлиза на размер от общо 150 лева. Същата следва да бъде
разпределена между двамата родителите,
като се отчетат грижите на майката по отглеждането и възпитанието на детето. Установява
се по делото, че бащата работи и получава месечно възнаграждение без да е
уставен, обаче размера на същото. Установява се, че ищцата е безработна. В тази
хипотеза съдът намира, че макар и да липсват данни за дохода на бащата той
следва да поеме по-голямата част от месечната издръжка на детето предвид, че
непосредствените грижи по отглеждането се осъществяват от майката и същият
следва да заплаща сумата от 90 лева месечно. Останалата част от сумата в размер
на 60 следва да бъде поета от майката.
По отношение на иска с правно основание чл.149 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минал период може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска. Ищцата претендира
издръжка за периода 11.11.2010г. -11.11.2011г. При данни, че исковата молба е
входирана в съда на дата 15.11.2011г. , то искът в тази му част се явява
неоснователен за периода 11.11.2010г- 15.11.2011г., като заявената издръжка
бъде определена от датата на исковата молба, върната с една година назад , а
именно 15.11.2010г.
Основателността на тази претенция следва да бъде преценена при вземане
предвид на периода на фактическата раздяла на родителите т.е. при отчитане на
времето, след което ответникът е спрял да полага непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на детето. От ангажираните по делото гласни
доказателства се установява, че от родилния дом ищцата и детето са отишли да
живеят при нейната баба. Свидетелката Н. Г. заявява, че Д. и Р. никога не са
живяли заедно, а Р. само е идвал на гости. Свидетелката Н. Г. казва, че двамата
са разделени от 11.03.2011г., но в същото време сочи, че са живяли с
„прихождане” след раждането на детето и са се събирали на два-три дена. Свидетелката
Х. н. заявява, че Д. живее при баба си и че тя и баба й се грижат за детето, а Р.
идва само да го взема през деня веднуж в месеца. При тези изнесени данни от
свидетелите съдът приема, че за заявения период за минало време претенцията е
основателна, тъй като по делото липсват категорични доказателства родителите да
са имали трайно установено съвместно съжителство, което да бъда взето предвид.
От приложените разписки за пощенски записи по делото е видно, че
ответникът е заплащал парични суми в полза на ищцата за месеците май, юни, юли,
август и октомври 2011г. , съответно в
размер на 30, 30, 20, 20 и 70 лева.
Сборът от тези суми следва да бъде приспаднат от общо дължимия размер на
издръжката за минал период, която възлиза в размер на 1080 лева/ определена
като сбор от вече обсъдения от съда размер от 90 лева на месец/ или 910
лева след приспадане на платените суми. Предвид това обстоятелство искът за
горницата от 910 лева до 1 200 лева се явява неоснователен и следва да
бъде оставен без уважение.
По отношение на разноските :
Ищцата е поискала присъждане на направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът намира искането за неоснователно
предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства за заплатена сума по осъществяваното в нейна
полза процесуално представителство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса, определена съобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл. 69,ал.1,т.7 ГПК.
Воден от горното
съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН: ********** *** да
заплаща ежемесечна издръжка на Д.И.Д., ЕГН: ********** ***23 А в качеството
й на майка и законна представителка на детето И. Р. Г., родено на ***г., в размер на 90 /деветдесет/ лева,
считано от 15.11.2011г., с падеж първо число на месеца, ведно със законната
лихва за всяко просрочие, като отхвърля иска за разликата до предявения размер
от 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА Р.И.Г.,
ЕГН: ********** *** да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН: ********** ***23 А в качеството й на майка и законна представителка на
детето И. Р. Г., родено на ***г., сумата в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева, представляваща дължимия размер на
ежемесечната издръжка за периода 15.11.2010г.- 15.11.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на исковата молба – 15.11.2011г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата до предявения размер от 1 200/хиляда и двеста /
лева.
ОСЪЖДА Р.И.Г.,
ЕГН: ********** *** да заплати в полза
на на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 166/сто шестдесет и шест/ лева,
представляваща държавна такса по производството.
На основание чл.241,ал.1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :