Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;С Разпореждане от 12.02.2010г., постановено по гр.д. № 881/2003г. Великотърновският Районен съд е върнал подадената от Г. Б. Г. и Д. С. Г. въззивна жалба против решението на съда по същото дело от 26.06.2009г. Против това разпореждане е постъпила въззивна частна жалба от Г. и Д. ГАНЕВИ. В жалбата се навежда оплакване за неправилност на постановеното разпореждане. Сочи се, че съдът определил държавната такса по жалбата веднъж и неговото указание е изпълнено. Последващото му указание за внасяне на държавна такса до пълния дължим по делото размер от 2600лв. било незаконосъобразно, поради което не подлежало на изпълнение. То било постановено въз основа на невлязло в сила съдебно решение, което всъщност се и обжалвало. Ако двамата жалбоподатели приемели да внесат определената от съда такса, то от това щял да последва изводът, че те се съгласявали с решението. Освен това с въззивната жалба били изложени възражения за липса на произнасяне на съда по исканията на Ганеви за подобрения против съделителите им АСЯ и Х. ПОПОВИ. Жалбоподателите считат, че производството по сметки не е приключило към настоящия момент. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по жалбата не заемат становище по същата. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. ПО същество жалбата е основателна, но не по съображенията , изложени в същата. Съгласно данните по гр.д. № 881/2003г. в рамките на производство по съдебна делба, с Решение №495/26.06.2009г. по делото съдът е постановил изнасяне на публична продан на недвижимия имот- предмет на делбеното производство. С решението е определена първоначална пазарна цена на имота 260000лв. Въз основа на така определената стойност на дяловете на страните съдът е определил и държавната такса по делото, която те следва да внесат, като двамата жалбоподатели Ганеви солидарно следва да заплатят 5200лв. Против именно това решение Ганеви са подали въззивна жалба в срока за обжалването му. С резолюция от 14.08.2009г. районният съдия е оставил жалбата без движение, като е указал жалбоподателите да внесат Ѕ от възложената по решението сума като държавна такса. Със съобщение , изготвено от деловодител при ВТРС на жалбоподателите е съобщено, че следва да внесат по сметка на Окръжен съд Велико Търново държавна такса по жалбата в размер на 112лв. и да представи вносната бележка с писмена молба по делото. Това съобщение е получено от Ганеви и те са изпълнили отразеното в него указание. С последваща резолюция от 24.08.2009г. съдията е оставил отново без движение жалбата, като е посочил, че жалбоподателите следва да внесат по сметката на ВТОС сумата от 2600лв. Със съобщение до жалбоподателите е указано да внесат тази сума, като изрично е посочено, че предходно указаната сума от 112 лв. е грешна. В съобщението обаче не са указани последиците от неизпълнение указанията на съда. В указания в съобщението едноседмичен срок жалбоподателите не са изпълнили дадените им указания. С оглед обстоятелството, че в случая се касае за съдебна делба във фазата по извършването на делбата, то с решението по делото е определен размерът на държавната такса, която следва да бъде внесена от страните. С оглед разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по дела за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимата от страните по делото държавна такса. Съгласно чл.18 от цитираната вече тарифа за обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. В конкретния случай държавната такса, която жалбоподателите е следвало да заплатят за обжалването на постановеното от съда цитирано решение следва да се изчисли съгласно цитираната разпоредба на тарифата, а именно половината от определената с решението по извършване на делбата окончателно дължима държавна такса. С други думи първоинстанционният съд е дал правилни указания за размера на държавната такса, която се дължи. Очевидно е, че при изпълнение на първото указание на съда деловодителят, изготвил съобщението, е допуснал грешка, като неправилно е разчел резолюцията на съда/вместо Ѕ от определената с решението такса е разчел сумата 112лв/. Това е наложило съдът да конкретизира повторно указанията си и те според настоящата инстанция са абсолютно правилни и конкретни. Възражението на жалбоподателите , че не следвало да внасят тази такса, тъй като тя била определена с невлязло в сила решение, е неоснователно. Принципно таксите се заплащат още при подаване на самото искане, но с оглед спецификата на производството по съдебна делба, определянето им става крайния акт на съда по извършване на делбата, когато става ясна стойността на дяловете на страните. Обстоятелството, че се обжалва решението, в което този размер е определен , не означава, че такса не следва да се събира, още по- малко пък, че не е дължима. Напротив, таксата се дължи и следва да бъде внесена. В случай , че в последствие се окаже, че е внесено в повече от дължимото, надвнесената сума подлежи на връщане по съответния ред/ ЗДТ, чл. 4б/. Предвид горното въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е указал да се внесе именно държаввна такса за обжалването в размер на 2600лв. Тъй като обаче последиците от неизпълнението на дадените от съда указания не са съобщени на жалбоподателите, разпореждането за връщане на въззивната жалба се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за повторно изпълнение на процедурата по чл. 199,ал.3 от ГПК / отменен, но приложим към настоящото производство/ , като освен указанията за внасяне на дължимата държавна такса, на жалбоподателите да се укажат и последиците на чл. 200,ал.1 ,б.”б” от ГПК/ отм/. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.02.2010г., постановено по гр.д. № 881/2003г. на Великотърновския Районен съд , с което е върната подадената от Г. Б. Г. и Д. С. Г. въззивна жалба против решението на съда по същото дело от 26.06.2009г. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Великотърновския Районен съд за повторно изпълнение на процедурата по чл. 199,ал.3 от ГПК / отменен, но приложим към настоящото производство/ , като освен указанията за внасяне на дължимата държавна такса, на жалбоподателите да се укажат и последиците на чл. 200,ал.1 ,б.”б” от ГПК. Разпореждането не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |