№ 150
гр. Свиленград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. А.а
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-2300035 от
12.05.2023 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, с което на „Айна Кънстракшън” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Сердика, ул.„Козлудуй”
№ 114, етаж партер, офис № 1, със съдебен адрес: град София, ул.„Славянска”
№ 24, етаж 3, офис № 7, представлявано от управителя Хамдие Гюлер, за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1
500 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си – адв. К. А., моли за
отмяна на обжалвания акт, който акт счита за незаконосъобразен .Отделно от
това намира визираното в НП нарушениеу не било извършено от
дружеството, а от друга страна административнонаказаващият орган (АНО)
и актосъставителят,според пълномощника били териториално некомпетентни
и фактическата обстановка не била изяснена от страна на служебните лица.
В съдебната фаза дружеството–жалбоподател, редовно призовано, ,
изпраща представител - адв. К. А., който пледира за отмяна на обжалвания
акт на основанията, посочени в Жалбата.
Не се претендират разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.
АНО -Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково,
редовно призован, изпраща представител – Старши юрисконсулт Сидер
1
Михайлов, който оспорва Жалбата като неоснователна и моли Съда да
потвърди обжалваното НП като правилно и съобразено както с материалния,
така и с процесуалния закони. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното от
страна на дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение в случай на
присъждане на такова от съда. Представя и писмени бележки.
Ангажират се гласни и писмени доказателства в съдебната фаза пред
настоящата инстанция.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не
изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 25.11.2022 година около 12.00 часа служители на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково ,свидетелите Г. Г. А. и П. З. Н. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в присъствието на
св.Е.Д.Р. в обект „Развлекателен комплекс – хотел, казино, ресторанти,
търговски площи, спа център, паркинги и подземни резервоари”, находящ се
в местността „Кючюк чеир”, УПИ I 648, 657, 659, квартал 31, ПИ с
идентификатор 36110.31.667, землището на село Капитан Андреево, област
Хасково, изграждан от дружеството–жалбоподател съгласно Договор за
строителство№BCGE-H-2209 от 09.08.2022 година.
При проверката лицето Е.Е.Р. с ЕГН ********** е заварено да работи в
обекта като заварчик,тъй като към момента на проверката лицето се намирало
в горепосочения обект и извършвал трудова дейност.
Свидетелите Г. А. (Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”
– Хасково) и П. Н. (Старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково) предоставили на турски език Декларация за трудова справка на
лицето, работещо в обекта – Е.Е.Р. .
Последният декларира, че работи в дружеството-жалбоподател от
16.11.2022 година на длъжност „Заварчик” с работно време от 08.00 часа до
17.00 часа и с месечно възнаграждение в размер на 710 лв., период на
плащане – на края на месеца, с почивни дни събота и неделя и с почивки в
работния ден от 10.00ч.-10.15ч.; 12.00 ч.-13.00ч. и 15.00ч.-15.15ч., както и че
има сключен Трудов договор. Декларацията е налична в кориците на делото с
превод на български език.
На дружеството-жалбоподател е връчена Призовка по чл. 45, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в която е указано да се яви
представител на дата 16.01.2023 година в Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково и какви документи да представи.
Призовката е получена от св.Е.Д.Р. с Пълномощно, приложено в
2
Административнонаказателната преписка (АНП), по което обстоятелство не
се спори.
На 16.01.2023 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково са
представени Трудов договор №14 от дата 12.12.2022 година, сключен между
Е.Е.Р. и „АЙНА КЪНСТРАКШЪН” ЕООД, видно от който работникът е
постъпил на работа на дата 12.12.2022 година, Справка за приети и
отхвърлени уведомления от дата 12.12.2022 година, Длъжностна
характеристика на длъжността „Заварчик” и Служебна бележка за проведен
инструктаж на дата 12.12.2022 година.
На 14.02.2023 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково е
съставен Протокол за извършена проверка на место и по документи относно
спазването на трудовото законодателство с № ПР2241251, в който е посочено,
че в качеството си на работодател дружеството-жалбоподател е нарушило
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ по отношение на Е.Е.Р. ; както и са
констатирани още множество нарушения на трудовото законодателство, както
и са дадени предписания за отстраняването им като е определен и срок за
това. Препис от Протокола е връчен на упълномощен представител на
дружеството–жалбоподател – св.Е.Д.Р. с Пълномощно, приложено в АНП, по
което обстоятелство не се спори.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си,
свидетелят Г. Г. А. – Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към
Министъра на труда и социалната политика, съставил против дружеството-
жалбоподател на дата 14.02.2023 година и в присъствието на упълномощен
представител на дружеството–жалбоподател – св.Е.Д.Р. (по което
обстоятелство не се спори), Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № 26-2300035.
Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля П. З. Н..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с несключване на Трудов договор с
работника Е.Е.Р. преди постъпването му на работа от страна на „Айна
Кънстракшън” ЕООД – работодател по смисъла на КТ.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, която вписва за нарушена.
Посочено е, че деянието е извършено на 25.11.2022 година в землището
на село Капитан Андреево, област Хасково.
Св.Е.Д.Р. е запознат със съдържанието му, т.е. АУАН е редовно
предявен, подписан и лицето е получило екземпляр от него срещу подпис.
Упълномощеният представител на дружеството-нарушител не е посочил
възражения против констатациите в Акта.
Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение.
3
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”
- Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, свързани с датата и мястото на
нарушението, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган – чл. 61, ал. 1 от КТ.
Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател на
16.05.2023 година видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана, с отбелязване и на имената на
получателя му – св.Е.Д.Р.. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че работодателят
„Айна Кънстракшън” ЕООД е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ,
тъй като не е сключил Трудов договор с лицето Е.Е.Р. преди постъпването му
на работа в изграждания от дружеството обект.
За това нарушение на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на нарушителя
(работодателя „Айна Кънстракшън” ЕООД) е наложено административно
наказание – „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 лв.
От страна на жалбоподателя с цел установяване,че откритите в обекта
работници са били командировани от друго чуждо дружество е представено и
прието като доказателство по делото -Договор за строително монтажни
дейности № AYNA-22/01, сключен на 10.08.2022г. между дружеството –
жалбоподател и „Айна Иншаат таахют турз.сан.тидж.лимитид ширкети“,като
прави впечатление,че управител и на двете дружествата е едно и също
лице,както и че към датата на проверката,а в последствие и при проверката
по документи ,процесният договор не е бил представен от страна на
дружеството жалбоподател, който води до извода,че процесният договор към
датата на съставяне на АУАН не е съществувал в правния мир,като най
вероятно е бил изготвен да послужи като доказателство в настоящото
производство,поради което не се кредитира от съда с доверие.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства, приложени в
АНП и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели Г. Г.
А. и П. З. Н.. За обективно верни се възприеха свидетелските показания на Г.
Г. А. и П. З. Н., които са безпротиворечиви, логични и последователни,
правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по
4
труда” – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Н., е
и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на
нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в
служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година по описа на Административен съд - Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на
тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед
установените факти на несключване на Трудов договор с лицето Е.Е.Р. преди
постъпването му на работа в изграждания от дружеството обект. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Що се отнася до свидетелските показания на разпитания от страна на
дружеството –жалбоподател свидетел- Е.Д.Р.,съдът намира ,че същите в
своята цялост не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал,в частност същият не оспорва ,че на посочената в НП дата е
извършена проверка на обекта в който са открити работниците,които в този
момент според свидетеля извършвали мазаческа дейност и полагане на
изолация,а що се отнася до лицата които работели като заварчици,тъй като
към онзи момент все още не били довършени някои дейности,същите
изчаквали,но действително били на обекта. При проверката,той обяснявал на
заварените на място лица как да си попълнят декларацията,тъй като част от
тях не разбирали български език,а друга част говорели български език
развалено,поради което срещали трудности при попълване на
декларациите,които според свидетеля били на български език. В тази част
,съдът кредитира същите,извън посоченото от него,че декларациите
предоставени на работниците били на български език ,тъй като същите са в
5
пряко противоречие на писмените доказателства по делото,както и от
събраните гласни такива посредством разпитаните по делото свидетели-
служители при АНО. Що се отнася до изложеното от него,че работниците ,в
частност лицето посочено в обжалваното НП ,било командировано от чужд
работодател,а не работел в процесното дружество,не се кредитират от съда с
доверие,тъй като останаха изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал ,като противоречат на останалите кредитирани от
съда св.показания. Разпитаните по делото свидетели,сочат,че за откритите в
обекта работници,за които били представени командировъчни заповеди,на
дружеството не били съставили актове за установяване на адм.нарушение,а
единствено съставили АУАН за тези за които било установено ,че полагат
труд без реално да имат сключен тр.договор. Отделно от това и в подкрепа на
изводите на съда следва да се посочи,че от страна на дружеството
жалбоподател не се ангажираха доказателства в подкрепа на изложеното от
разпитания от тяхна страна свидетел,въпреки че именно в тяхна тежест бе
успешно да установят,че лицата за които се твърди,че са били
командировани в процесния обект ,посредством ангажирани на писмени
доказателства в тази насока. Единствено бе представен Договор за строително
монтажни дейности № AYNA-22/01, сключен на 10.08.2022г. между
дружеството –жалбоподател и „Айна Иншаат таахют турз.сан.тидж.лимитид
ширкети“,но както се посочи по горе в мотивите на съда,същият не се
кредитира от съда с доверие,поради което съдът не изгражда правни изводи
въз основа на него.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представените от страна на АНО писмени
такива в съдебно заседание(с изключение на представения в съдебно
заседание от страна на дружеството жалбоподател-договор по изложени по-
горе доводи), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законно установения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
6
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение. Действително не е посочена конкретната хипотеза
на санкционната норма - чл. 414, ал. 3 от КТ, отнасяща се до настоящия
случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание
на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на дружеството-
жалбоподател за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото на дружеството да организира и осъществи защитата си в
пълен обем.
Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на
дружеството-нарушител (неоспорен от жалбоподателя факт). Съгласно
приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на
дружеството-жалбоподател – Хамдие Гюлер, тя упълномощава лицето Е.Д.Р.
да представлява дружеството пред Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково.
Действително в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля Н., а е
посочен служебен такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, датата му на раждане и
адреса по местоработата му е налице пълно индивидуализиране на посочения
свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено
е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
7
случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 416,
ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с Актове, съставени от държавните
контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 14.02.2023 година актосъставителят Г. Г. А. е заемал
длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на
труда и социалната политика” (чл. 399, ал. 1 от КТ). В този смисъл са и
изявленията на свидетеля А. направени в открито съдебно заседание. Предвид
изложеното актосъставителят Г. Г. А. безспорно се явява държавен контролен
орган, имащ право по силата на закона да извършва подобни проверки, респ.
да съставя АУАН за констатираните нарушения. В тази връзка АНО е
представил и Длъжностна характеристика на актосъставителя, както и
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труд”. Лицето, подписало НП – Кирчо Жеков Кирев, е заемало към момента
на издаването му длъжността „Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП е служебно известно на Съда.
От страна на процесуалният представител на дружеството жалбоподател
се излагат доводи,че мястото на нарушението е гр.София, поради което АНО
е некомпетентен ,но този довод не се споделя от съда,тъй като в КТ никъде не
е въведено изискването трудовия договор да се сключва по седалището и
управлението на работодателя. Законът е дал възможност същият да бъде
сключен и онлайн и т.н.,поради което и в настоящият случай ,доколкото
работника е заверен да полага труд в горепосочения обект ,без да е сключен с
негов трудов договор,то следва да се приеме, че нарушението е извършено
именно където е заварено лицето да полага труд ,без да е сключил за това
трудов договор с работодателя си или с негов представител . Т.е. мястото е
ясно, точно и коректно посочено. Предвид изложеното наведеното в Жалбата
вързажение, касаещо териториална некомпетентност на актосъставителя и на
АНО ,съдът намира за неоснователно/така и съдебната практика на АС
Хасково в тази насока/.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното дружество, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
8
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда отношенията
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа.
По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399,
400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция.
Безспорно се установи по делото, че дружеството-жалбоподател в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КТ на посочените дата и място в НП е извършило
нарушение като в „Развлекателен комплекс – хотел, казино, ресторанти,
търговски площи, спа център, паркинги и подземни резервоари”, находящ се
в местността „Кючюк чеир”, УПИ I 648, 657, 659, квартал 31, ПИ с
идентификатор 36110.31.667, землището на село Капитан Андреево, област
Хасково, не е сключило Трудов договор с работника Е.Е.Р. преди
постъпването му на работа.
Съдът счита, че са налице трудовоправни отношения между Е.Е.Р. и
дружеството-жалбоподател към датата на нарушението – 25.11.2022 година,
тъй като лицето е изпълнявало определените му задължения, свързани с
продължително и многократно изпълнение, т.е. задълженията му са били
уговорени като многократни и повторяеми, ясни са наименованието на
длъжността и характер на работа, както и началото на изпълнението на
трудовите задължения, има уговорено месечно възнаграждение (, т.е. основно
трудово възнаграждение с постоянен характер), както и период на плащане,
определено е било и работно място, почивни дни през седмицата и почивка в
работния ден, работното време, т.е. продължителност на работния ден и
седмица. С други думи безспорно е налице трудовоправно отношение, за
което са приложими разпоредбите на КТ, тъй като от събраните доказателства
- разпит на свидетелите Г. А. и П. Н., обсъдени в съвкупност с писмените
9
доказателства (Декларацията от Е.Е.Р. ) се установява по категоричен начин,
че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и съща трудова
функция, при условията на системност и повторяемост на осъществяваната
трудова дейност, с определено работно време и почивни дни, както и е било
заварено на място от проверяващите, като така са налице характерните
елементи на трудовото правоотношение, при което се предоставя работна
сила. Проверяващите за възприели пряко и непосредствено извършваната от
Е.Е.Р. дейност, която е в изпълнение на трудови задължения. Категорично и с
оглед на Декларацията, подписана от работника, така установените
отношения между дружеството-жалбоподател и работника са били
трудовоправни, респ. следвало е да бъде подписан Трудов договор.
От друга страна приложените в кориците на АНП Трудов договор от дата
12.12.2022 година, Справка за приети и отхвърлени уведомления и др.
представени от страна на работодателя едва при проверката по документи, са
още една индиция,че към датата на проверката завереното от проверяващите
лице е било в трудови правоотношения с дружеството жалбоподател,но е
липсвал сключен трудов договор със същият от страна на работодателят му.
След като е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил
сключен Трудов договор преди постъпването му на работа, то работодателят
не е спазил правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ. Ето защо наведеното възражение
в Жалбата, че не е извършено нарушението, е неоснователно.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна страна и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на КТ, като се е съобразил с
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 414, ал. 3, предложение първо от КТ за нарушение на чл.
61, ал. 1 от КТ на виновния работодател (юридическо лице) се налага
административно наказание – „Имуществена санкция” в размер от 1 500 лв.
до 15 000 лв.
При така направения преглед на установените факти и приложимите
правни норми се налага изводът, че отговорността на „Айна Кънстракшън”
10
ЕООД е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона минимален такъв. Наложената санкция в размер на 1 500 лв.
(минималния, предвиден в КТ размер), Съдът намира за необходима за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото, т.е. ще се дисциплинират
всички други работодателите към спазване на трудовото законодателство.
Правна възможност за намаляне размера на наложената Имуществена
санкция няма.
Нарушението не е маловажно. Специалният състав на маловажно
административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.
415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: 1. нарушението да е отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ и 2. от него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения
по чл. 28 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на
административно наказание - Имуществена санкция, но в многократно по-
нисък размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3
и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, включително и процесното
такова – по чл. 61, ал. 1 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от
КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия,
т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по
смисъла на цитираната разпоредба. А с оглед приложимостта на специалната
норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В
изложения смисъл са Решение № 88 от 11.03.2014 година, постановено по
КАНД № 43/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Ива Байнова, Решение № 119 от 01.04.2014 година, постановено по
КАНД № 52/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Теодора Точкова, Решение № 124 от 24.03.2014 година, постановено
по КАНД № 56/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Кремена Костова - Грозева и др.
Независимо от изложеното Съдът ще изложи и мотиви досежно
неприложимостта на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Преценката за
липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО
11
с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението (изложени са мотиви относно неприложимостта на чл. 415в от
КТ). Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай,
според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, така и поради наличието само на отегчаващи
обстоятелства – при проверката в обекта са констатирани множество
нарушения, включително и няколко идентични с настоящото. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно
по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
По разноските:
В настоящото производство АНО претендира присъждане на разноски
за юрисконсулство възнаграждение, а дружеството-жалбоподател не
претендира такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът
отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски.
От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5,
вр.ал. 9 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 26-2300035 от 12.05.2023 година на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „Айна
Кънстракшън” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Сердика, ул.„Козлудуй” № 114, етаж партер,
офис № 1, представлявано от управителя Хамдие Гюлер, за нарушение на чл.
61, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН „„Айна
Кънстракшън” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Сердика, ул.„Козлудуй” № 114, етаж партер,
офис № 1, със съдебен адрес: град София, ул.„Славянска” № 24, етаж 3, офис
№ 7, представлявано от управителя Хамдие Гюлер, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково с адрес: град Хасково, ул.
„Патриарх Евтимий” № 2, сумата от 80 лв., представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 279/2023 година по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13