РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Пловдив, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Радослав П. Радев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300502133 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 24578/04.08.2023г. от „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от *** Г.Н.Б. чрез адв. Т. Ф. от АК П. против решение №
1985 от 05.05.2023г., постановено по гр. д. № 4013 по описа за 2022г. на Пловдивски
районен съд, VIII гр. с., с което се отхвърлят предявените от „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от *** Г.Н.Б. чрез адв. Т. Ф. от АК П. против Д. Д. Д., ЕГН
********** с пълномощник адв. Е. Т., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ – за признаване за установено по
отношение на ответника, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и ищецът не дължи на ответника обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ в размер на 2 577, 38 лева, като неоснователен и недоказан.Осъжда „ЕР 35
Констръкшън“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** направените
разноски в производството в размер на 950 лева.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно.Оспорва се изводът
на съда, че е било налице основанието за едностранно прекратяване на трудовия договор по
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ по подробно изложени съображения.Моли се за отмяна на
решението, вместо което да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемият изразява становище за неоснователност на
1
въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец в
първоинстанционното производство, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм
съдържание е редовна, поради което се явява и допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
В настоящия случай с оглед данните по делото въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустими искове.
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че между страните бил сключен трудов
договор № *** от ***г., въз основа на който ответникът заемал длъжността „***“, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2577, 38 лева.Със заявление от 15.02.2022г. Д.
Д. отправил волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, считано от 28.02.2022г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.Предвид
изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ относно момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, ищцовото дружество, макар и да не споделяло посоченото в
заявлението основание, издало констативна заповед № ***г., връчена срещу подпис на
същата дата.Оспорва се да е било налице обективно посоченото в заявлението основание за
едностранно прекратяване по чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, като ищецът счита, че е налице
злоупотреба с право от страна на ответника, който посочил несъществуващо основание за
прекратяване на трудовия договор, за да избегне заплащането на обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ.Освен това обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ било
пряко обвързано от законосъобразното прекратяване на трудовия договор в хипотезата на
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Предвид липсата на пряк иск, предвиден в КТ за оспорване
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение от работника, за ищеца бил
налице правен интерес да установи по съдебен ред, че не е налице основанието по чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ и не дължи на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, а
действителното правно основание покривало хипотезата на чл. 326, ал. 1 от КТ във вр. с чл.
220, ал. 1 от КТ.
В обжалваното решение е прието, че самият ищец е прекратил трудовото
правоотношение с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с издадената заповед,
поради което искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 327, ал.1, т. 2 от
КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли (още повече, че ищецът е имал възможност да откаже прекратяването на
трудовото правоотношение с ответника при условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като
остави без уважение заявлението или впоследствие сам да отмени заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника при условията на чл. 344, ал. 2 от КТ).С оглед
отхвърлянето на главния иск районният съд е приел, че не следва да се разглежда и
2
предявения с него при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 326, ал. 1 от КТ във с чл. 220 от КТ.
Настоящият състав на съда принципно споделя изложените съображения в обжалваното
решение, но намира, че същите касаят допустимостта на предявените искове, а не тяхната
основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това.Установителният иск е допустим само в случаите, при
които съдебното решение по него само по себе си ще осигури защита на правата на лицето,
предявило иска, без да се налага да предявява други искове, вкл. осъдителни такива, което
обосновава правния му интерес от търсената защита чрез установителен иск.В КТ исковете
във връзка с отмяна прекратяването на ТПО на определено основание и за поправка на
основанието за прекратяване, са изчерпателно уредени в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, респ. в чл.
344, ал. 1, т. 4 от КТ и могат да бъдат предявени в рамките на кратката погасителна давност,
поради необходимостта прекратяването на трудовото правоотношение да бъде
стабилизирано на конкретното основание, с оглед правната сигурност.Това е така, тъй като
работодателят е господстващата страна в трудовото правоотношение, същият съставя
документите за прекратяването му, независимо по чия инициатива е то, като същият не е
длъжен да издаде заповед на заявеното от работника/служителя основание, ако прецени че
то обективно не е налице, както се твърди по настоящето дело.Вярно е, че съгласно чл. 335,
ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие – от момента на
получаване на писменото изявление за прекратяването на договора, но само ако
действително са били налице предпоставките за това.В противен случай работодателят
разполага с правото да издаде заповед на основанието, което счита, че действително се е
осъществило – в случая по чл. 326, ал. 1 и 2 от КТ, а работникът от своя страна би имал
възможност да оспори уволнението. Работодателят, не само че не е задължен да се съгласи с
посоченото от работника/служителя основание за прекратяване, но съгласно нормата на чл.
344, ал. 2 от КТ може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на
иск от работника или служителя пред съда. В конкретния случай обаче не е налице колизия
на основания, а напротив, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена на същото основание, заявено и от работника. Поради това работодателят няма
правен интерес от воденето на иск за установяване на различно правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с работника, от това, което сам е вписал в
заповедта.Още по-малко същият има правен интерес да иска по съдебен ред отмяна на
заповедта, която сам е издал.
Предвид гореизложеното предявеният главен иск е недопустим, поради липса на
абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му, а доколкото осъдителния иск е
обусловен от установителния, производството по него също следва да бъде прекратено.
Поради изложеното обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, като
постановено по недопустим иск и следва да бъде обезсилено, а предявените искове да бъдат
3
оставени без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва
да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 800 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1985 от 05.05.2023г. на Пловдивски районен съд, VIII гр.
с., постановено по гр. д. № 4013 по описа за 2022г. на същия съд, като недопустимо.
Оставя без разглеждане предявените искове от „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от *** Г.Н.Б. чрез адв. Т. Ф. от АК П. против Д. Д. Д., ЕГН
********** с пълномощник адв. Е. Т., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ – за признаване за установено по отношение на
ответника, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ и ищецът не дължи на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на 2 577, 38 лева, като недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4