Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 18135 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
Г.И.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис ***,
чрез адвокат А.П.– АК Варна срещу „А.з.с.у.и с.“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в общ
размер на сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/ представляваща дължима главница по
договор за заем от 21.07.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.10.2018г.
до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: съдружник е в ответното дружество, като по силата на сключен между
страните на 21.07.2014г. неформален договор
за заем, ищецът, в качеството му на заемодател е предоставил, а ответникът,
като заемател е получил заемната сума, срещу поето от
него задължение да върне същата на заемодателя. Сумите са предадени на заемателя по следния начин: 900 лева по ПКО № 1265/21.07.2014г.;
500 лева по ПКО № 1483/29.10.2014г.; 1000 лева по ПКО № 1741/16.02.2015г.; 1000
лева по ПКО № 1869/09.04.2015г.; 1000 лева по ПКО № 1967/27.05.2015г. и 600
лева по ПКО № 2040/01.07.2015г.
Заемът е
предоставен без определен срок за връщането му, като към настоящия момент
ответникът е изпаднал в забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. По негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното
ч.гр.д. № 16328/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова
полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради
което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В предоставената му възможност, в рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявения иск. Не оспорва, че ищецът е съдружник в „А.з.с.у.и с.“ ООД. Не оспорва факта
на получаване на сумата в общ размер на 5000 лева, предоставена от ищеца в заем
на дружеството. Оспорва,
че дружеството е неизправна страна по договорното правоотношение, като твърди,
че сумата е върната на заемодателя, за
което са издадени РКО № 3046/23.09.2015г.; № 2514/05.05.2015г.;
2393/16.03.2015г.; 2798/08.07.2015г.; 2104/07.11.2014г. и № 1932/06.08.2014г..
Моли за отхвърляне на иска.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните поддържат изразените позиции по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№16328/2018г. на ВРС се установява, че по подадено от Г.И.Г., ЕГН:**********
срещу „А.з.с.у.и
с.“ ООД, ЕИК:*** заявление, съдът е издал Заповед №****/31.10.2018г.
за сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/ представляваща
отпуснат в полза на длъжника заем от заявителя в качеството му на съдружник,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 100,00
лв. /сто лева/ съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за
заплатена държавна такса.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Страните не спорят,
че ищецът е предоставил заем на ответното дружество в общ размер на 5000 лева,
като в подкрепа на твърденията си, че претендираната
сума, произтичаща от договор за заем е предадена на ответника, ищецът представя
Квитанция
към приходен касов ордер №1967/27.05.2013г.; Квитанция към приходен касов ордер
№1869/09.04.2015г.-; Квитанция към приходен касов ордер №1741/16.02.2015г.;
Квитанция към приходен касов ордер №2040/01.07.2015г.; Квитанция към приходен
касов ордер №1483/29.10.2014г.; Квитанция към приходен касов ордер
№1265/21.07.2014г. /л.12-17 от делото/. В представените квитанции като основание
е посочено „заем ”.
За доказване на твърденията, че е върнал на ищеца предоставените в заем
суми, от ответника са предоставени Приходен
касов ордер
№1741/16.02.2015г., за предоставен
от ищеца заем в размер на 1000 лева,
ведно с Разходен касов ордер №2393/16.03.2015г. за връщане на сумата; Приходен касов
ордер №1869/09.04.2015г. за предоставен от ищеца заем в размер
на 1000 лева, ведно с Разходен касов ордер №2514/05.05.2015г. за връщане на сумата по него; Приходен касов
ордер №2040/01.07.2015г. за предоставен от ищеца заем в размер
на 600 лева, ведно с Разходен касов ордер №2798/08.07.2015г. за връщане на сумата; Приходен касов
ордер №1483/29.10.2014г. за предоставен заем от ищеца в размер
на сумата 500 лева, ведно с Разходен касов ордер №2104/07.11.2014г. за връщане на
сумата; Приходен
касов ордер
№1967/27.05.2015г. за предоставен
заем от ищеца в размер на сумата 1000 лева, ведно с Разходен
касов ордер
№3046/23.09.2015г. за връщане на
сумата; Приходен
касов ордер
№1265/21.07.2014г. за предоставен
заем от ищеца в размер на сумата 900 лева, ведно с Разходен
касов ордер
№1932/06.08.2014г. за връщане на
сумата /л.29-34 от делото/.
С оглед предприетото оспорване от ищеца
на представените РКО относно тяхната
автентичност, по реда на чл.
193 ГПК е открито производство по проверка истинността
на писмени документи, в частта, касаеща положените от името на
ищеца за ръководител и получил сумата подписи.
От заключението по допуснатата Съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите, положени
за "Ръководител"
и „Получил сумата" в
РКО с номера №2393/16.03.2015г.; №2514/05.05.2015г.;
№2798/08.07.2015г.; №2104/07.11.2014г.; №3046/23.09.2015г. и № 1932/2014г., са изпълнени от Г.И.Г.. Ръкописният текст в изследваните РКО с номера №2393/16.03.2015г.;№2514/05.05.2015г.;№2798/08.07.2015г.;
3046/23.09.2015г., са изпълнени
от едно и също лице, а в РКО с номера №2104/07.11.2014 г. и № 1932/2014г. от друго лице. Не се установява дописване
в изследваните РКО. Установява се, че ръкописният текст и подписа
за „броил сумата" в РКО № 2393/16.03.2015 г.; РКО №
2514/05.05..2015 г. и РКО № 2798/08.07.2015 г. е изпълнен
с една и съща химикална паста, различна от химикалната паста, с която са положени
подписите за „Ръководител" и за „Получил сумата". Ръкописният текст,
подписът за „броил сумата", подписите за „Ръководител" и за „Получил
сумата" в РКО № 2104/07.11.2015 г.; РКО № 3046/23.09.2015 г. и РКО № 1932/06.08.2014г. са
изпълнени с една и съща химикална паста /партидно
сходство/.
По делото е
допуснато провеждане на допълнителна Съдебно-почеркова
експертиза. От заключението на вещото лице се установява,
че Ръкописният текст /буквен и цифров/, с който са изпълнени -
Приходни касови ордери /ПКО/ и разходни касови ордери /РКО/ с номера - ПКО №
1741/16.02.2015 г.; РКО №2393/16.03.2015 г.; ПКО №
1869/09.04.2015 г.; РКО №2514/05.05.2015 г.; ПКО № 2040/01.07.2015 г.; РКО
№2798/08.07.2015 г.; ПКО № 1483/29.10.2014 г.; РКО 2104/07.11.2014
г.; ПКО № 1967/27.05.2015
г.; РКО №3046/23.09.2015г. ; ПКО №
1265/21.07.2014 г. и РКО №
1932/2014 г., не са изпълнени от едно
и също лице. Ръкописният
текст /буквен и цифров/, с който са изпълнени
– ПКО и РКО с
номера - ПКО № 1741/16.02.2015 г.; РКО №2393/16.03.2015
г.; ПКО № 1869/09.04.2015 г.; РКО №2514/05.05.2015 г.; ПКО № 2040/01.07.2015
г.; РКО №2798/08.07.2015 г.; ПКО № 1967/27.05.2015 г.; РКО
№3046/23.09.2015г., са изпълнени от едно и също лице.
Ръкописният
текст /буквен и цифров/, с
който са изпълнени - Приходни — касови ордери /ПКО/ и разходни касови ордери
/РКО/ с номера
- ПКО № 1483/29.10.2014 г.;
РКО №
2104/404|/07.11.2014 г.; ПКО № 1265/21.07.2014 г. и РКО№ 1932/2014
г, са изпълнени от друго лице.
От приетата електронна
разпечатка на касовата книга, водена от ответника за периода
от 01.08.2014г. до
30.09.2015г. и приобщения оптичен носител
-1 бр. CD – R се установява, че ПКО и РКО са отразени в нея като
постъпления и съответно плащания.
При така установените факти и обстоятелства
по делото съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия състав на договора
за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа
определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е
видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто
фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите,
които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на
договора за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ,
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя
/Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай се твърди, че е сключен договор за заем в устна форма, което
не съставлява пречка за установяване на неговото наличие предвид на липсата на
законово изискване за форма. Доказателствена тежест
за пълно и главно доказване на предаването на заемната сума като елемент от
фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича
търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължение на последния. Поради реалния характер на
договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора /Решение № 524 от
28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/.
В аспекта
на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че между страните
по делото е възникнало правоотношение по договор за
заем, по силата на който
Г.Г. е предоставил на ответното дружество сумата в общ размер на 5 000 лева. Постигането на
съгласие между страните относно предмета на заема
и поемането на задължение за неговото
връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника, се установяват по несъмнен и категоричен
начин от
събраните писмени доказателства. В този смисъл възникването на права и задължения по договор за
заем между страните се установява
пълно и главно, доколкото договорът изисква предаване на определена сума
и поемане на задължение за връщането
й на заемодателя.
Представените ПКО установяват факта на
предаване на парична сума от ищеца на ответника, размера на сумата и точната
дата на която е предадена.
Въз основа на горното, съдът приема за
доказано съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните, по
силата на която ответникът дължи връщане на заетата сума.
Доказателства
за връщане на целия размер на сумата от ответната страна, са ангажирани по
делото.
Ответникът представи писмени доказателства, че е
погасил задължението си, като е изплатил заетата сума в общ размер от 5000лв.
на ръка. За целта между страните са подписани РКО с номера №2393/16.03.2015г.;
№2514/05.05.2015г.; №2798/08.07.2015г.;
№2104/07.11.2014г.; №3046/23.09.2015г. и № 1932/06.08.2014г., които доказват
реално плащане (връщане) на заетата сума.
Приложените РКО, издадени от ответника доказват връщането на предоставените
в заем суми. От страна на ищеца не бе проведено успешно оспорване на тяхната
истинност. В представените РКО се съдържат подписи на ищеца, удостоверяващи, че
е получил надлежно изпълнение от страна на ответника на задължението му за
връщане на предоставените в заем парични средства. Представените РКО и извлечение от касовата книга на дружеството, могат да се приемат за доказателство за извършено погасяване по договора за
заем със сумата в общ размер на 5000 лева. В представените РКО като основание за
предаване на сумите е посочено - връщане на заем, предоставен на конкретно
посочена дата, съответстваща на вписаната във всеки ПКО,
удостоверяващ получаването на сумата.
Ето защо съдът
намира, че искът е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, с оглед направеното изрично искане, на ответника следва да се
присъдят разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата за действителното им извършване възлизат общо на 1300 лв., в
това число 200 лв. депозит за вещо лице и 1100 лв. – заплатено възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат. По отношение на сумата от 1100 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение не е направено възражение за прекомерност
от ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***
срещу „А.з.с.у.и с.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в общ
размер на сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/ представляваща дължима главница по
договор за заем от 21.07.2014г., предоставен по ПКО №1265/21.07.2014г.; ПКО
№1483/29.10.2014г.; ПКО №1741/16.02.2015г.; ПКО №1869/09.04.2015г.; ПКО
№1967/27.05.2015г.; ПКО №2040/01.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 29.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН:**********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.з.с.у.и с.“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 1300 лв. (хиляда и триста
лева), представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за
заплатен депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: