Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Лом, 14.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и
втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при секретаря К.Атанасова, като се запозна с
докладваното от съдията Орманова АНД № 236/2020г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Подадена
е жалба от Е.Г.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу издаденото от Началник сектор към ОДМВР - Монтана, РУ- гр.Лом,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, Наказателно постановление № 18-0294-000854 от 01.09.2018г., с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания - на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1,
т.5, пр.5 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/ за нарушение на чл.42,
ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179,
ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста
лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, поддържа жалбата и моли съда да
постанови решение, с което да отмени издаденото НП изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не е извършил нарушенията, за които е наказан.
Въззиваемият, административнонаказващия орган,
не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С
Наказателно постановление № 18-0294-000854 от 01.09.2018г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР - Монтана, РУ - гр.Лом Огнян И., упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателят
Е.Г.И. *** са му наложени следните административни наказания: по чл.179, ал.2
във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200лв /двеста лева/ за
нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и
на осн. чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 200лв /двеста лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП, а
именно за това, че на 16.08.2018г. около 16,45ч. в Община Медковец, на път
Втори клас № ІІ-81- км. 122, с посока на движение с.Пишурка, като водач на лек
автомобил марка „мерцедес А 140“ с рег.№ СВ 5042 АМ, предприема изпреварване на
МПС-товарен автомобил, без да се убеди, че няма да създаде опасност и пречка за
насрещно движещите се МПС и реализира ПТП с насрещно движещото се МПС с рег.№ М
3339 ВМ, като нанася материални щети по двете МПС-та. Изпробван е с техническо
средство „Алкотест 7510“ № ARDM 0225, което
е отчело отрицателна проба. Причинените имуществени вреди са описани в Протокол
за ПТП № 1369669. С тези си действия
жалбоподателят е нарушил виновно чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП – при изпреварване
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение и реализира ПТП и
чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП – не се е убедил, че ще извърши изпреварването за
кратко време с безопасна скорост.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично като моли да бъде отменено
изцяло издаденото НП, тъй като не е извършил описаните нарушения. Към момента
на предприемане на маневрата изпреварване насрещното платно е било свободно, имал
е достатъчна видимост около 1300 м., като движещият се срещу него автомобил е
бил с много висока скорост – над 150 км. и поради това времето не му е стигнало
за довършване на маневрата изпреварване. Оспорва, че посоката му на движение е
била посока с.Пишурка, както е записано в НП. Заявява, че е имал възражения при
съставянето на АУАН, но те не са отразени като АУАН е бил подменен и този,
приложен по делото, не е същият, въпреки че не отрича, че е подписан от него
самия.
Въззиваемият не се явява, не се
представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок
за обжалване. Наказателното постановление е връчено на 06.12.2018г. лично на
жалбоподателя, а жалбата е подадена чрез Началника на ОПП- СДВР на
06.12.2018г., видно от поставения печат с входящ номер.
По
същество жалбата се явява неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 16.08.2018г. св. Б.Л., младши
автоконтрольор, изпълнявал дежурство по
КАТ и от дежурния бил уведомен, че е настъпило ПТП на път ІІ-81. Пристигайки на
място полицейските служители установили, че участници в същото са лек автомобил
„Мерцедес“, който е предприел маневра „изпреварване“ на товарен автомобил и лек
автомобил „ Фолксваген Пасат“. Св.Л. разговарял
с водачите на двата леки автомобила, при който разговор установил, че
жалбоподателят се е движил в посока от гр.Лом към гр.Монтана, а другото МПС е
идвало от гр. Монтана. Пътнотранспортното произшествие е настъпило на пътя
между с. Пишурка и с. Долно Церовене. Насрещно движещият се автомобил,
управляван от св.М.,*** като е подминал разклона за с.Церовене и след 2-3 км. е
последвал завой след разклона /видно от показанията му/ като участъкът не е бил
прав. Жалбоподателят, който е идвал отсреща на св.М., предприел маневра „изпреварване“
на движещ се пред него товарен автомобил като последвал удар между автомобилите
на жалбоподателя и този, управляван от св.С.М..
На място св.Б.Л. в присъствието на св.Н.И.
и на жалбоподателя му съставил АУАН № 817/ЗДвП от 16.08.2018г., в който описал установените
нарушение на чл.42, ал.2, т.2 и на чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП. Актът бил връчен и
подписан от И. без възражения.
Въз
основа на съставеният АУАН административнонаказващият орган издал атакуваното
НП, с което наложил на И. следните административни наказания: по чл.179, ал.2
във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.42, ал.2, т.2
от ЗДвП и по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер
на 200лв /двеста лева/.
Жалбата е допустима като изхождаща от лице с
процесуална легитимация. По същество същата се явява неоснователна.
На първо място, в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставеният акт за
нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от
закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.
Извършването на нарушението е правилно
установено и доказано. Следва да се съобрази факта, че е налице редовно
съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно отразените констатации.
Според разпоредбата на чл.42 ал.2 т.2
от ЗДвП, водачът на МПС, предприемащ изпреварване, е длъжен при навлизане в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречка за превозните средства, движещи се по нея. Самият факт, че другият
водач е бил принуден да напусне пътното
платно за управляваното от него превозно средство, доказва, че е създадена пречка
за движението му и е била налице опасност. Тезата на жалбоподателя Е.И., че
насрещно движещото се МПС е било с превишена скорост, е логична, но не може да
бъде възприета, доколкото не е доказано незаконосъобразно поведение на другия
водач, а именно движение с превишена скорост и доколкото на това лице не е
наложено административно наказание за такова нарушение.
На следващо място конкретната опасност, визирана от
чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, е възникнала –
реализирано е ПТП, който факт е описан в приложения Протокол за ПТП № 1369669 и не се оспорва от жалбоподателя – счупено
странично ляво огледало и странично стъкло на предна лява врата и по двата
автомобила.
Безспорно установено е, че жалбоподателят е предприел
маневра изпреварване, вследствие на което свое действие се е намирал в пътната
лента, предназначена за движение на насрещно движещите се автомобили. В жалбата
и във всичките си обяснения, включително в съдебно заседание, жалбоподателят не
оспорва факта, че е извършвал маневра изпреварване и че е
налице страничен сблъсък между двата автомобила – неговия и този на св.М..
Основният довод на жалбоподателят е, че насрещно движещото се МПС е било
управлявано от неговия водач с превишена скорост, поради което за жалбоподателя
не е била налице обективна възможност да
забележи, че в насрещната лента се движи автомобил. В тази връзка заявява, че е
имал на разположение достатъчно разстояние да провери за насрещно движещ се
автомобил, освен ако същият не се е движил с невероятно висока скорост. Т.е.
твърди, че ако другият водач се е движел с позволена скорост, то жалбоподателят
би успял да завърши маневрата си безопасно. Въпреки логичността на тези
обяснения, съдът няма как да се позове на факт, за който не са събрани никакви
доказателства по делото, а именно фактът, че другият участник в
пътнотранспортното произшествие - св.Борислав М., се е движил с превишена скорост. Този факт не е
установен от АНО при задължителната проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН като преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган е следвало да провери акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и прецени възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, и да извърши и разследване на
спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство, т.е. могла е да бъде направена и
съответната автотехническа експертиза, която да установи скоростта на движение
на автомобилите, разстоянието, обективната възможност на жалбоподателя да направи
маневрата безопасно и др. значими обстоятелства за доказване вината на
административно-наказаното лице. В
случая АНО е извършил такава проверка, основана на събраните в преписката
доказателства – АУАН и Протокол за ПТП.
В самия АУАН обаче не са били вписани възражения от жалбоподателя като същият е
подписан без възражения. Жалбоподателят заявява по делото, че това не отговаря
на истината, той е имал възражения, но АУАН е подменен, бил начертал схема на
ПТП, но тя изчезнала. Такива доказателства не се събраха, но най-вече
жалбоподателят ако е имал възражения, е могъл да ги изложи в писмен вид в
тридневен срок от съставяне на АУАН. Такива не са постъпили, видно от
приложената административна преписка, нито жалбоподателят твърди, че е подал
подобни възражения в тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН. Ако такива бяха
наведени в писмен вид и в срок, то когато във възраженията си нарушителят е посочил
писмени или веществени доказателства, те е трябвало да бъдат събрани служебно,
доколкото това е възможно, съгласно ал.2 на чл. 44 ЗАНН.
Административно-наказващият орган, при липса на такива възражения, е нямало как
да презюмира несъгласието на жалбоподателя с АУАН и НП и да предприема събиране
на доказателства по свой почин, както и да извършва разследване, без да има
начертана посока от съответните възражения на жалбоподателя. Следователно
жалбоподателят е пропуснал дадената му от закона възможност да предизвика
разследване на обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и щателна проверка
по чл.52, ал.4 от ЗАНН, още повече, че твърди, че е забелязал пропуски още
тогава, при съставянето на АУАН. В съдебно заседание в дадените от него
обяснения заявява: „….ми донесоха празна
бланка на акт за ПТП, отгоре от съставителите беше попълнено административната
част, но не беше попълнена фактическата част. Взеха тази бланка, заминаха и
после се върнаха с бланка за протокол и втора бланка за акт…..На бланката за
акта, която я няма, нарисувах схема. След това ми донесоха този акт, който е по
делото и казаха, че съм забравил да се разпиша, но там вече нямаше рисунка от
мен и казаха да подпиша. Даже ми направи
впечатление, че графата е празна като вероятно след това е попълнено – не
желая…..Този акт, който е по делото, не е първоначалния акт, върху който аз бях
начертал скица на ПТП и написал писмени обяснения………..подписах две различни
бланки на акта.“ След като още тогава, на въпросната дата, се е усъмнил в
почтеността на органите на реда и в извършената от тях процедура по съставяне
на АУАН, е следвало да подаде възраженията си в тридневен срок до наказващият
орган, за да може последният да ги провери. Няма как да се вмени във вина на
наказващия орган, че не е проверил възраженията на жалбоподателя, каквито
всъщност не са изложени. От друга страна не се събраха доказателства за твърдените
нарушения от полицейските служители, за които споменава жалбоподателят – че
АУАН, приложен по делото не е същият, че е изчезнала начертана схема на ПТП и
не е приложена в административната преписка. В съдебно заседание жалбоподателят
потвърждава, че подписът под текста разписка в АУАН е негов, но заявява, че
това не бил акта, в който бил е дал
писмени обяснения. Това твърдение е нелогично и остана недоказано. Поради това
съдът няма как да вземе под внимание такива факти.
Жалбоподателят сочи в писмените си бележки, че е готов
да поеме разноски за извършване на техническа експертиза, но такова
доказателствено искане не е направено на етап съдебно следствие, а и както се
изложи по-горе, е следвало да бъде направено на много по-ранен етап, докато са
били налице следи от ПТП, които към настоящия момент не са налице.
Въз основа на изложеното, а именно, че не се събраха
доказателства по делото, нито в административната преписка има такива, за
управление от страна на св.М. на МПС със скорост над разрешената, както и за
това, че при проверката по чл.52, ал.4 ЗАНН АНО не е имал наведени такива
възражения, за да ги провери, то следва да се изключи от обективната истина по
делото така твърдения от жалбоподателя факт – превишената скорост на насрещно
движещото се МПС. В допълнение, видно от Писмо УРИ №294000- 7260/04.06.2020г.
на ВПД Началник на РУ на МВР гр. Лом /л.9/, на другия участник в ПТП-то С.М.,
не е наложено административно наказание.
След като такова няма наложено с влязъл в сила акт на компетентен орган, то не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за нарушение от страна на
другия участник в ПТП св.С.М.. Поради това, с оглед признанието на
жалбоподателя, че е изпреварвал движещия се пред него автомобил като не е успял
да завърши маневрата навреме и достатъчно бързо, вследствие на което се е
намирал в пътната лента, предназначена за насрещно движение и е реализирал ПТП,
от обективна страна нарушението е доказано. За да се приеме, че е бил налице
обективен фактор, който е попречил на жалбоподателя да довърши маневрата си, а
именно превишена скорост на насрещно движещото се МПС, следва да има
категорични доказателства за това.
Относно посоката на движение, която жалбоподателя
оспорва, следва да се кредитират с доверие показанията на св. Л. и св. М.,
които съвпадат напълно. Св.М. в разпита си заявява, че е идвал от гр.Монтана и
е минал разклона за с. Дългоделци, имало завой след церовския разклон за
язовира като участъка не бил прав. Св. Л. заявява, че посоката на жалбоподателя
е била от град Лом към гр.Монтана, а другото МПС е идвало от гр. Монтана. В
АУАН е посочена посока на движение с. Пишурка към гр. Монтана, км.122 на път ІІ-81,
което напълно съвпада с показанията на свидетелите. В НП е записано: „на път ІІ-81, км.122, с
посока на движение с. Пишурка“. В протокола за ПТП е начертана посока Пишурка
към Монтана и е начертан автомобила на жалбоподателя на схемата как изпреварва
товарния автомобил. Жалбоподателят навежда оплакваия относно посоката на
движение, а именно, че не е пътувал в посока с. Пишурка. Действително в НП е
записана посока на движение само с.Пишурка, като е пропуснато да се посочи
текста „към гр.Монтана“, който текст фигурира в АУАН. Предвид обаче на достатъчно ясното описание в
НП, включващо номера на пътя - ІІ-81 и точния километър-122 км., както и
пълното описание в АУАН на посоката, то следва по аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, че наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая техническият пропуск е не в АУАН, а в НП, но с оглед безспорното
установяване на нарушението и това, че жалбоподателят е могъл да разбере в
какво именно нарушение е обвинен, имайки у себе си АУАН, който му е връчен, то
този технически пропуск по никакъв начин не препятства правото на защита на
жалбоподателя. Отделно от това
свидетелските показания напълно изясняват посоката на движение на жалбоподателя
като са непротиворечиви.
От субективна страна жалбоподателят неправилно е
предприел маневрата изпреварване като не е преценил времето, за което може да я
извърши безопасно и не е преценил, че няма да създаде опасност за насрещно
движещото се МПС, а е могъл и е бил длъжен да го стори. От събраните по делото
доказателства не се установяват такива факти, които биха изключили вината на
административно наказаното лице. Напротив, същият е действал виновно – не е
предвиждал настъпването на опасните последици, но е могъл
и е бил длъжен да го направи. Става ясно, че на участъка, на който е
станало ПТП, е имало завой. Това е видно на първо място от ръкописния текст в
жалбата срещу НП /л.5 от АНД
№544/2018г./, в който жалбоподателят заявява: „ Бях убеден, че е
безопасно, от далечния завой се появи МПС с огромна скорост, при
която не успях да се прибера, нито да употребя спирачки.“ От начертаното в протокола за ПТП също се
вижда завой. Св.Б.Л. също посочва, че има малко десен завой от гр.Лом към
гр.Монтана. Св.Л. сочи, че при десен завой няма видимост и няма как да се
предприеме такава маневра. На схемата за ПТП е начертан именно такъв десен
завой, гледайки от страната на жалбоподателя. Св. М. също упоменава наличие на
завой и сочи, че участъкът не е бил прав и заявява в края на разпита си относно
поведението на жалбоподателя: „Той в последния момент излезе от завоя“. В този
смисъл показанията на св.Л., на св.М., начертаната схема на ПТП в
протокола и изложеното във жалбата срещу
НП от самия жалбоподател, напълно
съвпадат относно наличието на обозрим завой в близост до
местопроизшествието. Нещо повече –
самият жалбоподател го упоменава – „от
далечния завой се появи МПС с огромна
скорост“, което дава представа за субективната страна на нарушението. Т.е.
жалбоподателят е видял завоя, говори за наличието му в жалбата си, макар да го
нарича „далечен“, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, че може да възникне
опасност при извършване на маневра изпреварване, още повече, че е смятал да
изпревари товарен автомобил, който се изпреварва принципно по-бавно отколкото
лек автомобил. Насрещно движещият се
автомобил, управляван от св.М., е следвало да спазва всички правила за движение,
установени в ЗДвП, като не се установи да е извършил каквото и да било
нарушаване на същите. Напротив, дори е пострадал от поведението на
жалбоподателя.
Косвено доказателство, подкрепящо извода за наличието
на нарушение по чл.42 от ЗДвП, е и поведението на другия водач – С.М.,
непосредствено след инцидента. Същият незабавно последвал управлявания от
жалбоподателя автомобил, видно от показанията му, които съдът кредитира с
доверие, като при това и сигнализирал за извършено нарушение– обадил се на телефон 112, след като
жалбоподателят отказал да заплати за нанесените му щети. Следва да се
кредитират с доверие показанията на св.М., който съобщава, че е подгонил
жалбоподателя и му е поискал парична сума. Не е резонно, ако се е считал за
виновен, да се върне на местопроизшествието и да извика органите на реда. Поради
изложеното от субективна страна нарушението е извършено виновно с форма на
вината непредпазливост. Във възможностите и задълженията на жалбоподателя е
било съобразяването на поведението му в качеството на водач на МПС с правилата
за движение, с това, че изпреварва товарен, а не лек автомобил и с ограничената
видимост поради наличие на завой. И още
нещо – в обясненията си в съдебно заседание жалбоподателят заявява, че шофьорът
на товарния автомобил му дал „десен
мигач“, за да го изпревари. Добре известно е, че принципно десен пътепоказател
от движещото се пред водача МПС се дава, когато липсва особено добра видимост,
за да се улесни и окуражи изпреварващото МПС,
а когато е налице несъмнено добра видимост, е безпредметно да се прави
това светлинно указание. Следователно това затвърждава убеждението на съда, че
видимостта, която е имал жалбоподателят, не е била достатъчна, за да може да
извърши маневрата изпреварване безопасно, както и че жалбоподателят е съзнавал
това.
В разпоредбата
на чл.42, ал.2, т.2 и 3 от ЗДвП законодателят е регламентирал задължението на
всеки водач, който изпреварва, а именно когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като
се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. В
случая жалбоподателят не е успял за достатъчно кратко време да завърши
маневрата си. Завоят, за който споменава в жалбата си, му се е сторил „далечен“.
На следващо място в касационното
производство по КАНД 101/2020г. на АС-Монтана на л.14 жалбоподателят заявява
„Колата излиза отдолу, от ниското - оттатък, с някаква невероятна скорост“.
Това изявление на жалбоподателя означава, че същият е забелязал наклон на пътя,
щом сочи че насрещният автомобил излизал отдолу, от ниското, а при наклон видимостта също е ограничена и
може да се предположи, че насрещният автомобил ако е в по-ниска точка от
изпреварващия, няма как да бъде забелязан. Жалбоподателят обаче, още повече
шофьор с дългогодишен опит, е могъл и е бил длъжен да предвиди, че „отдолу, от
ниското“ може да се появи насрещно движещ се автомобил.
Действително полицейските служители,
пристигнали на местопроизшествието не са очевидци и те са се ръководели от
изявленията на участниците в ПТП – жалбоподателят и св.М.. Но за да съставят
АУАН на жалбоподателя, те са приели един безспорен факт, неоспорван от нито
един от участниците – настъплито ПТП вследствие на осъществено изпреварване от
жалбоподателя. Както се посочи по-горе, не
се събраха доказателства, че жалбоподателят е изложил възраженията си
пред тях касателно високата скорост на другия участник в ПТП.
Местопроизшествието не е било запазено с оглед на това, че не е било налице
извършено престъпление, а не е имало и спор между участниците към момента на
съставяне на АУАН относно това чия е вината за настъпилото ПТП, видно от
подписания от жалбоподателя без възражения АУАН.
Наложеното административно наказание е
индивидуализирано в хипотезата на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
Според ал.1 на разпоредбата на чл.179 ЗДвП който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, подлежи на
санкциониране с глоба в размер на 150 лв. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая
жалбоподателят е наказан по ал.2 на чл.179 ЗДвП – затова, че е причинил
пътнотранспортно произшествие, вследствие на нарушение правилата за
изпреварване, установени в чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП. Не следва обаче за нарушение на всяко отделно
правило по ал.2 на чл.42 ЗДвП – било то по т.1, по т.2 или по т.3 да се налага и отделна санкция, както е
направено с издаденото НП. Този извод може да се направи от разпоредбата на
чл.179, ал.2, който предвижда една санкция за нарушение на съответните правила
– било то за несъобразена скорост, за неспазване на дистанция или за нарушение
по ал.1. Следователно ал. 2, предвиждаща санкция за реализирано ПТП, вследствие
нарушение на правилата по ал.1, предвижда само една санкция глоба в размер на
200 лева, независимо колко на брой правила от чл.42 ЗДвП са нарушени. Т.е. в случая е налице едно нарушение, а именно нарушение по ал.1, по т.4, а не т.5, както е посочено в НП. Установените правила в чл.42 ЗДвП не са отделни самостоятелни нарушения, те се само правила, а самостоятелно
нарушение е това по чл.179, ал.1 ЗДвП. Тази норма на чл.42 ЗДвП няма санкционен
характер и не може да се свързва фриволно с общата санкционна норма на чл. 179
от ЗДвП. Следователно издаденото постановление се явява незаконосъобразно в
санкционната си част, поради което следва да бъде изменено като на
жалбоподателя бъде наложено само едно наказание за нарушение по чл.179, ал.2
във вр. с ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Водим
от горното съдът на осн. чл.63 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 18-0294-000854 от 01.09.2018г. издадено от
Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом Огнян И., упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в частта
относно наложените наказания като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо наложените две
административни наказания: на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.5
от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200 лв /двеста лева/ и на осн. чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5,
пр.5 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/, НАЛАГА на Е.Г.И. с ЕГН **********
***, на
основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП ЕДНО наказание „глоба“ в размер на 200,00
/двеста/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението
препис от него да бъде изпратен на
Началника
на РУ гр.Лом за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :