Определение по дело №458/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 147/19.12.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 1111/2013 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Х. Р. А. от с.У., общ.Дж., обл.К. за виновен в това, че през периода от 09.04.2013 год. до 04.06.2013 год. в Г.К., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие като извършител с А. М. Ш. от с.С., общ.К., обл.К., чрез използване на специален начин – ловкост, и използване на моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи, подробно описани в присъдата по вид, количества и стойност, всичко на обща стойност 23 628.29 лв., от владението на множество лица, също подробно посочени в присъдата, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр.с чл.194 ал.1, във вр.с чл.29 ал.1 б. „б”, във вр.с чл.26 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 и чл.58а ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното наказание „лишаване от свобода” съдът е приспаднал времето, през което подс.Х. А. е бил задържан за срок до 72 часа с Постановление на РП – К. от 06.06.2013 год., както и времето, през което по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с протоколно определение на РС – К. от 07.06.2013 год.

Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия А. М. Ш. от с.С., общ.К., обл.К. за виновен в това, че през периода от 09.04.2013 год. до 04.06.2013 год. в Г.К., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с Х. Р. А. от с.У., общ.Дж., обл.К., чрез използване на специален начин – ловкост, и използване на моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи, подробно описани в присъдата по вид, количества и стойност, всичко на обща стойност 23 484.29 лв., от владението на множество лица, също подробно посочени в присъдата, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл.195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр.с чл.194 ал.1, във вр.с чл.26 ал.1, във вр.с чл.20 ал.4 и чл.58а ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, като го е признал за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение за извършване на кражбата като извършител по чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното наказание „лишаване от свобода” съдът е приспаднал времето, през което подс.А. Ш. е бил задържан за срок до 72 часа с Постановление на РП – К. от 06.06.2013 год., както и времето, през което по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с протоколно определение на РС – К. от 07.06.2013 год. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, които е постановил да бъдат върнати на собствениците им; както и е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на РС – К. направените по делото разноски, в размер на 275 лв.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия Х. Р. А. от с.У., общ.Дж., обл.К., който лично и чрез служебно назначения му защитник я обжалва, като счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд не е дооценил в нужната дълбочина пълните самопризнания, които е направил подс.А. както на досъдебното производство, така и на съдебното такова, като по този начин е съдействал в изключителна степен за доказване на престъплението. Служебният защитник на подсъдимия А. моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” към възможния минимум. В съдебно заседание подсъдимият и защитника му поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от служебно назначения защитник на подс.А. Ш. от с.С., общ.К., обл.К., като защитникът на подсъдимия счита, че същата е неправилна, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че подс.Ш. е участвал в извършване на кражбите като помагач, бил млад човек, имал семейство с две деца, за които полага грижи, имал положителна характеристика и признал вината си. Защитникът на подсъдимия счита също, че неправилно са определени режима и мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, тъй като действително подс.Ш. бил осъждан на наказание „лишаване от свобода”, но същото било погасено по давност и не следвало да бъде оценявано като отрицателен факт. Моли обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното на подс.Ш. наказание „лишаване от свобода”, както и да бъде изменен първоначалния режим на изтърпяването му в по-лек. В съдебно заседание подс.А. Ш. и защитникът му поддържат жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, вкл. и в частите й относно наложените на подсъдимите наказания, които намира за справедливи, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията на подсъдимите, изложени в жалбите им, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите на подсъдимите са неоснователни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявените на подсъдимите А. и Ш. обвинения. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събирани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Х. Р. А. е роден на 02.12.1975 год. в с.У., общ.Дж., обл.К., където живее постоянно, не е женен, има завършено средно образование, безработен е, многократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият А. М. Ш. е роден на 08.06.1967 год. в Г.К., като постоянно живее в с.С., общ.К., обл.К.. Има завършено основно образование, не е женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

През 2010 год. двамата подсъдими се запознали в З. в Г. К., Р. Г.. По време на престоя си там подсъдимият А. Ш. предложил на подсъдимия Х. А. двамата да отидат във Федерална Република Германия, за да извършват кражби, на което подсъдимият А. се съгласил. Впоследствие, след като излежали присъдите си в З. в Г.К., Р. Г., подсъдимите Х. А. и А. Ш. били освободени по различно време , като всеки се прибрал в дома си в Република България.

През месец март 2013 год. подсъдимият Х. А. пристигнал в Г.К., където се срещнал с подсъдимия А. Ш.. Тъй като подс.А. нямало къде да живее, подс. Ш. го настанил в пристройка към къщата си, находяща се в с.С., общ.К..

На 09.04.2013 год., около 20.30 часа, подсъдимите А. и Ш. решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г.К.. За целта А. Ш. качил Х. А. в семейния лек автомобил „Х. С.” с ДК № * **** **, като двамата се насочили от с. С. към Г. К.. Пристигайки в града, подс.Ш. спрял автомобила в тъмна част на ул. „В. А.”, а подс.А. слезнал от автомобила и се отправил да търси подходящ обект за извършване на кражба. Подс.А. забелязал, че вратата на терасата на жилището на св. Й. Г. Т., намиращо се в Г. К., ул. „В. А.” № 6Б, .1, ап.**, била отворена. Подсъдимият А. се покачил на ниска постройка, след което през вратата на терасата влезнал в жилището на св. Трифонова. От различни стаи в апартамента взел следните вещи: преносим компютър марка „A.”', модел „A.”, с номер **13***, на стойност 426.30 лв.; електрическа възглавница за масажи, марка „К.–М.”', двустепенна, кожена, на стойност 76.50 лв.; 1 бр. златно синджирче с кръстче, заедно с 1 бр. златен медальон с форма на буренце, с тегло 6 грама – 14 карата, на стойност 330.00 лв, или всичко вещи на обща стойност 832.80 лв., след което, с отнетите вещи, по обратния път напуснал жилището. Насочил се към автомобила, където го чакал подс. Ш., след което двамата се отправили към дома на подс.Ш. в с.С.. Там двамата си поделили вещите, като подс.А. предоставил на подс.Ш. преносимия компютър марка „A.” и възглавницата за масажи марка „К.–М.”, а останалите вещи задържал за себе си. Същия ден, около 21.30 часа, св.Й. Т. се прибрала в дома си, като установила, че било разхвърляно, а от дома и била извършена кражба на вещи, за което съобщила в РУП – К.. Бил извършен оглед на помещения и предмети.

На 11.04.2013 год., около 19.30 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. отново решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г. К.. За целта двамата се отправили със семейния лек автомобил „Х. С.“ с ** № * **** ** към Г. К.. В града подс. Ш. спрял автомобила в тъмна част на ул. „С. С.”, а подс. А. слезнал от автомобила и тръгнал по същата улица. Подсъдимият А. забелязал, че прозореца на спалнята на жилище‗о на св.Р. С. М., намиращо се на ул. „С. С.”, бл. **, вх.Б, .1, ап.*, бил отворен и влязъл в жилището. От различни стаи в апартамента Х. А. взел следните вещи: 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 7.50 лв.; 1 бр. портмоне от естественна кожа, черно на цвят, на стойност 28.00 лв.; 1 бр. малко платнено портмоне на стойност 2.50 лв.; 1 бр. дебитна карта на банка „ЦКБ”', на стойност 2.00 лв.; 1 бр. чадър, двойно сгъваем, автоматичен, на стойност 4.55 лв.; един блистер валериан на стойност 2.70 лв.; един блистер валидол на стойност 2.19 лв.; един блистер аналгин на стойност 1.60 лв.; четка за коса, плоска, черна на цвят, на стойност 4.00 лв.; грим, червило, молив за устни и сенки за очи, на обща стойност 5.00 лв.; 1 бр. сребърна гривна – 6 грама, на стойност 60.00 лв.; 1 бр. сребърен комплект /синджир с колие и обеци/, с общ грамаж на комплекта 7 грама, на стойност 70.00 лв.; 1 бр. метален кръгъл часовник, електронен, с метална верижка с широка оплетка, на стойност 12.00 лв., както и 127 лева, или всичко вещи и пари на обща стойност 329.04 лв. Същият ден около 20.30 часа, докато гледала телевизия, св. Р. М. дочула шум в жилището си. Отворила вратата на спалнята и забелязала силуета на подсъдимия А.. Светнала осветлението, като в този момент подс.А. скочил през прозореца с отнетите вещи и побягнал. От уличен банкомат Х. А. опитал да изтегли с отнетата дебитна карта пари, но не успял. Придвижил се към автомобила, където го чакал подсъдимия Ш., и двамата с автомобила се насочили към дома на подс.Ш. в с. С., където си поделили откраднатите вещи. По същото време св.М. установила, че от дома й липсват вещи и съобщила в РУП – К.. Бил извършен оглед на помещения и предмети.

На 19.04.2013 год., около 20.00 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г. К.. За целта подс.Ш. качил подс.А. в семейния лек автомобил „Х. С.“ с ДК № * ****** и се насочили от с. С. към Г.К.. В града подс. Ш. спрял автомобила в тъмна част на ул. „В. А.”, а подс.А. слезнал от автомобила и тръгнал по същата улица. Там забелязал, че вратата на терасата на жилището на свидетелите В. С. К. и З. Г. К., намиращо се в Г. К., ул. „В. А.”, бл.*, вх.А, .1, ап.2, била отворена. През вратата на терасата подс.А. проникнал в жилището на свидетелите В. К. и З. К.. От една от стаите подс. А. взел 1 бр. дамско портмоне, кожено /имитация на крокодилска кожа/, на стойност 10.50 лв.; 1 бр. лична карта, на стойност 18.00 лв. и парична сума в размер на 310 лв. От антрето взел 1 бр. мъжко яке от плат, обикновено, на стойност 17.50 лв.; 1 бр. лична карта на стойност 18.00 лв.; 1 бр. СУМПС и контролен талон към него, на стойност 26.00 лв. и 1 бр. дебитна карта на Първа инвестиционна банка на стойност 2.00 лв., или всички вещи и пари на обща стойност 402 лева. По обратния път подс.А. напуснал жилището и се отправил към автомобила, където го чакал подс. Ш.. В автомобила подс. А. предал на подс. Ш. всички пари, като якето оставил за себе си, а останалите вещи изхвърлил по пътя.

На 20.04.2013 год., около 20.30 часа, двамата подсъдими отново решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г. К.. По описания по - горе начин двамата подсъдими се придвижили до града, където подс.Ш. спрял автомобила в тъмна част на бул. „Б.”, а подс.А. слезнал от автомобила и тръгнал по същата улица. Подсъдимият А. забелязал, че прозореца на гостната на жилището на св. Ф. Б. М., намиращо се на бул. „Б.” № 33, бил отворен. През същия подсъдимият А. проникнал в жилището на св. М. От различни стаи подс.А. взел следните вещи: 1 бр. златно синджирче с пет висулки и златни обеци, с общо тегло 4.5 грама – 14 карата, на стойност 247.50 лв.; 1 бр. златен ланец, кралска оплетка, в комплект с гривна и висулка „Булгари”, с общо тегло 35 грама – 14 карата, на стойност 1925.00 лв.; 1 бр. златна гривна, с тегло 12 грама – 14 карата, на стойност 660.00 лв.; 1 бр. златна гравирана гривна, с тегло 7 грама – 14 карата, на стойност 385.00 лв.; 1 бр. златна твърда гривна, с тегло 7 грама – 14 карата на стойност 385.00 лв.; 1 бр. златен синджир, с тегло 5 грама – 14 карата, на стойност 275.00 лв.; 2 бр. златни синджири, тънки, с общо тегло 6 грама – 14 карата, на стойност 330.00 лв.; 1 бр. златен синджир с плочка, с тегло 5 грама – 14 карата, на стойност 275 лв.; 1 бр. златна халка, с тегло 5 грама – 14 карата, на стойност 275.00 лв.; 1 бр. златен пръстен с камък, с тегло 5 грама- 14 карата, на стойност 275.00 лв., и 2 бр. златни халки с камъчета, с общо тегло 11 грама – 14 карата, на стойност 605.00 лв., или всичко вещи на обща стойност 5 637.50 лв. По обратния път подсъдимият А. напуснал жилището на св. Ф. М. Подс.Х. А. се насочил към автомобила, където го чакал подс.Ш.. В автомобила подс.А. предал всички крадени накити на подс. Ш., които по- късно последния продал.

Същата вечер – на 20.04.2013 год., около 21.00 часа, двамата подсъдими решили да извършат още кражби на вещи от домове в Г.К.. За целта подсъдимият Ш. насочил автомобила по бул. „Б.”. Подс.Ш. спрял автомобила на тъмно място, а подс.А. слезнал и тръгнал пеш по булеварда, където забелязал, че вратата на терасата на първия етаж на жилището на св. Н. Х., намиращо се на бул. „Б.” № 8, вх.В, ап.**, била отворена. Решил да проникне вътре и да извърши кражба на вещи. През прозореца на терасата, подсъдимият А. проникнал в жилището, откъдето взел следните вещи: 1 бр. дамско портмоне, на стойност 14.00 лв.; 1 бр. ключодържател с форма на калъф, от изкуствена кожа, на стойност 1.50 лв.; 5 броя обикновенни секретни ключове, на стойност 7.00 лв.; 2 /две/ кутии по 20 къса цигари, марка „Престиж”', бял, 80 мм, на стойност 6.30 лв., и парична сума в размер на 200.00 лв., или всичко вещи и пари на обща стойност 228.80 лв. По обратния път подс.А. напуснал жилището на св. Н. Х. и се насочил към автомобила, където го чакал подс.Ш.. В автомобила подс.А. предал сумата от 200 лева на подс. Ш..

На 04.05.2013 год., около 21.30 часа, двамата подсъдими отново решили да извършат кражба на вещи от домове намиращи се на първи етажи в Г. К.. За целта подс.Ш. качил подс.А. в семейния лек автомобил „Х. С.“ с ДК № * **** ВС и се насочили от с. С.към Г.К.. Пристигайки в града, подс.Ш. насочил автомобила към кв. „В.”, като спрял в близост до таксиметрова пиаца, а подс.А. слязъл от автомобила и тръгнал към бл.27, където забелязал, че прозореца на спалнята на жилището на св.Г. Б., намиращо се в кв. „В.”, бл.**, вх.В, .1, ап.31, бил отворен. Чрез ловкост, подс.А. се покатерил до прозореца на спалнята и през него проникнал в жилището. От там А. взел следните вещи: 1 бр. портмоне /мъжко, черно на цвят, кожено/, на стойност 9.00 лв.; 1 бр. лична карта, на стойност 18.00 лв.; 1 бр. СУМПС и контролен талон към него, на стойност 26.00 лв.; 1 бр. свидетелство за регистарция на МПС, на стойност 30.50 лв.; 1 бр. членска карта на офицер от запаса, на стойност 2.00 лв.; 1 бр. здравно осигурителна карта за лечение в Европа, на стойност 20.00 лв.; 1 бр. дебитна карта на „Първа инвестиционна банка” на стойност 2.00 лв.; 1 бр. златно синджирче, с тегло 10 грама – 14 карата, на стойност 550.00 лв.; 1 бр. златен кръст, с тегло 6 грама - 14 карата, на стойност 330.00 лв.; 1 бр. златен медальон с форма на долар, с тегло 3 грама – 14 карата, на стойност 165.00 лв.; 1 бр. златна мъжка гривна, с тегло 20 грама – 14 карата, на стойност 1100.00 лв.; 2 бр. златни мъжки пръстени, с общо тегло 10 грама – 14 карата, на стойност 550.00 лв.; 2 бр. златни дамски пръстени, с общо тегло 10 грама – 14 карата, на стойност 550.00 лв.; 1 комплект златни обеци, с тегло 5 грама – 14 карата, на стойност 275.00 лв.; 1 бр. златен синджир, с тегло 3 грама - 14 карата, на стойност 165.00 лв.; 1 бр. златен кръст, с тегло 7 грама – 14 карата, на стойност 385.00 лв.; 2 бр. златни синджирчета ситна оплетка, с общо тегло 4 грама – 14 карата, на стойност 220.00 лв.; 1 бр. медальон от жълт метал, който не е златен, с тегло 5 грама на стойност 7.00 лв., и парична сума в размер на 425 лв., или всичко вещи и пари на обща стойност 4829.50 лв. По обратния път с отнетите вещи подс.Х. А. напуснал жилището на св. Б. и се насочил към автомобила, където го чакал подс.Ш.. Двамата подсъдими се прибрали в с. С., общ. К.. Малко по – късно, около 23.00 часа, св. Б. установил, че в дома му била извършена кражба на вещи, за която сигнализирал в РУП – К..

На 06/07.05.2013 год., около 00.00 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г.К.. За целта подс.Ш. качил подс.А. в семейния лек автомобил марка „Х. С“, с ** № * ******, и двамата се насочили от с. С., общ.К. към Г.К.. В града подс.А. Ш. насочил автомобила към кв. „В.”, където спрял в близост до таксиметрова пиаца, а подс.Х. А. слязъл от автомобила и тръгнал към бл.19 в кв.”В.”. Подс.А. забелязал, че прозореца на спалнята на жилището на св.И. Г. М., намиращо се в Г. К., кв. „В.”, бл.**, вх.В, .1, ап.45, бил отворен. Подсъдимият А. се покатерил по стената и през прозореца проникнал в жилището на св. М. На бюро в спалнята подс.А. забелязал 1 бр. „LSD” монитор марка „АОС”, модел 931 Sn, на стойност 167.20 лв, който решил да открадне. В стаята подс.А. намерил чаршаф, обикновен, платнен, на стойност 4.00 лв., с който увил монитора, и по обратния път напуснал жилището. Насочил се към пиацата, където в автомобила го чакал подс.А. Ш., на когото подс.А. предал монитора, след което двамата се прибрали в с. С.. Същия ден, около 01.30 часа, св.М. се прибрал в дома си и установил, че е била извършена кражба на вещи, за която уведомил РУП – К..

На 16.05.2013 год., около 20.00 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г. К.. За целта подс.Ш. качил подс. А. в семейния лек автомобил, марка „Х. С.“, с ** № * **** **, и двамата се насочили от с. С. към Г.К.. Пристигайки в града, подс.А. Ш. насочил автомобила към кв. „В.”, където спрял в близост до таксиметрова пиаца, а подс.Х. А. слязъл от автомобила и тръгнал към бл. 52 в кв. „В.”. Подс. А. забелязал, че вратата на терасата на жилището на свидетелите А. Н. Ш. и К. М.Ю. , находящо се във вх.Г, .1, ап.**, била отворена. През вратата на терасата подс.А. проникнал в жилището. От различни стаи подсъдимият взел следните вещи: 1 бр. златен синджир, с тего 4 Г. - 14 карата, на стойност 220.00 лв.; 1 бр. златна халка с надпис «Кериме» от вътрешната страна, с тегло 5 Г. - 14 карата, на стойност 275.00 лв.; 1 /един/ комплект – 2 бр. златни обеци, пръстен, синджир и гривна, с общо тегло 24.7 Г. – 14 карата, на стойност 1358.50 лв.; 7 бр. златни лири /пендари/, с общо тегло около 14 грама – 24 карата, на стойност 1365.00 лв.; 1 бр. преносим компютър марка „Тошиба”, 15.6 инча, на стойност 400.05 лв.; 1 бр. чанта за преносим компютър „Тошиба”, платнена, на стойност 7.50 лв.; 1 бр. зарядно устройство за преносим компютър марка „Tошиба”, на стойност 5.00 лв.; 1 бр. сребърен пръстен с черни камъни, с тегло около 4 грама, на стойност 40.00 лв.; 1 бр. сребърен пръстен /усукан/, без камък – 2 грама, на стойност 20.00 лв.; 1 бр. сребърен синджир с тегло 3 грама, на стойност 30.00 лв.; 1 бр. медальон сребърен във форма на детелина с камъни, с тегло 10 грама, на стойност 100.00 лв.; 1 бр. сребърен синджир с тегло 3 грама, на стойност 30.00 лв.; 1 комплект обеци и гривна, с общо тегло 3 грама, на стойност 30.00 лв.; 1 бр. парфюм /тоалетна вода/ марка „Карлос Моя, бляк” 100 мл., на стойност 24.10 лв., и 1 бр. автършеиф за след бръснене „Жилет” 100 мл., на стойност 5.25 лв., или всички вещи на обща стойност 3909.90 лв. По обратния път с отнетите вещи подс.Х. А. напуснал жилището на свидетелите А. Ш. и К. Ю. и се насочил към автомобила, в който го чакал подс. Ш.. На последния подс.Х. А. предал преносимия компютър и златните накити. Малко по – късно свидетелите А. Ш. и К. Ю. установили, че от дома им била извършена кражба на вещи, за която сигнализирали в РУП – К..

Същата вечер – на 16.05.2013 год., около 22.00 часа, подс.Ш. предложил на подс.А. да извършат още една кражба на вещи в Г. К.. Подс. А. се съгласил, след което Ш. насочил автомобила от кв. „В.” към ул. „В. А.”, намираща се в централната част на града. А. Ш. спрял лекия автомобил в тъмна уличка зад ресторант „М.”, а подс. А. се насочил към бл.1 на същата улица. Там забелязал, че прозореца на кухнята на жилището на св. К. Д. Г., намиращо се в Г.К., ул. „В. А.” № 1,вх.А, ап.3, е отворен. През прозореца подс.А. проникнал в жилището и от различни стаи взел следните вещи: 1 бр. дамска чанта, платнена, с две презрамки, на стойност 2.40 лв.; 1 бр. портмоне, обикновено /имитация на кожа/, на стойност 2.50 лв.; три дебитни карти на стойност 6.00 лв.; една карта за интернет банкиране на „Пощенска банка”, на стойност 2.00 лв.; 1 бр. флаш памет 2 ГБ , марка „PQI”, на стойност 10.00 лв.; 1 бр. флаш памет 2 GB, марка „EMTEC”, на стойност 10.00 лв.; 1 бр. флаш памет 2 GB, марка „Kingston”, на стойност 10.00 лв.; 1 бр. калъф за слънчеви очила, на стойност 3.15 лв.; 1 бр. лична карта, на стойност 18.00 лв.; 1 бр. очила с диоптър, с розова рамка, със стъкла на „Цайс”, на стойност 80.00 лв.; 1 бр. чанта за преносим компютър от изкуствена кожа с надпис „Кока Кола”, на стойност 7.50 лв.; 1 бр. нотариален акт за апартамент – оригинал, на стойност 0.15.лв.; 1 бр. договор за заем, на стойност 0.15 лв.; 1 бр. служебна бележка за доходи, на стойност 0.15 лв.; 1 бр. тетрадка дневник на „Аjvyn”, на стойност 7.00 лв.; 2 бр. тетрадки с твърди корици тип дневник – 200 листа, на стойност 6.58 лв.; 1 бр. дамски златен синджир, с тегло 4.36 грама – 14 карата, на стойност 239.80 лв.; 2 бр. мъжки златни синджира, с тегло 7.28 грама общо – 14 карата, на стойност 400.40 лв.; 2 бр. златни кръстчета, с тегло по 1.75 Г. всяко, или общо 3.5 грама – 14 карата, на стойност 192.50 лв.; 2 бр. златни релефни буквички “Б” и “Д”, с тегло 1.5 грама – 14 карата, на стойност 82.50 лв.; 1 бр. златна халка мъжка с надпис „Красимира 25.07.1993”, с тегло 4 грама – 23 карата, на стойност 220.00 лв.; 1 бр. златна халка дамска с надпис „Тодор 25.07.1993”, с тегло 3.5 грама – 23 карата, на стойност 192.50 лв.; 1 комплект златни накити - котва, сърце и кръстче, с общо тегло 1.5 грама – 14 карата, на стойност 82.50 лв.; 1 златен ýедальон овален с цветенца отстрани, с тегло 3.61 грама, на стойност 198.00 лв.; златно слонче с тегло 0.75 Г. – 14 карата, на стойност 41.25 лв.; златно пате с тегло 0.25 Г. – 14 карата, на стойност 13.75 лв.; 1 бр. златен пръстен малък, с тегло 2.18 грама, с камък „Сваровски” – 23 карата, на стойност 207.10 лв.; 1 бр. златен пръстен, голям, плътен, с тегло 4.13 грама – 18 карата, на стойност 289.10 лв.; 1 бр. пръстен среден, с камък ахат, с тегло 1.87 грама – 18 карата, на стойност 130.90 лв.; 1 бр. златен среден пръстен, с голям кафяв камък, с тегло 2.69 грама – 23 карата, на стойност 255.55 лв.; 1 бр. златен среден пръстен, със зелен камък, с тегло 2.91 грама – 23 карата, на стойност 276.45 лв.; 1 бр. златен среден плътен пръстен, без камък, с тегло 2 грама – 23 карата, на стойност 190.00 лв.; 1 бр. златна тумбеста мрежичка с форма на правоъгълник, с тегло 2.5 грама – 23 карата, на стойност 237.50 лв.; златни обеци във формата на халки около 2 см. в диаметър, с тегло 3.11 грама – 14 карата, на стойност 171.05 лв.; 1 бр. златна синджирна гривна, обикновенна оплетка, с тегло 2.86 грама – 14 карата, на стойност 157.30 лв., и 1 брой синджирче от жълт метал на стойност 6.40 лв., или всичко вещи на обща стойност 3750.13 лв. С отнетите вещи, през прозореца на кухнята подс.А. напуснал жилището на св. К. Г., след което предал на подс. Ш. крадените златни накити, а останалите вещи изхвърлил в кош в градинката до църквата. Малко по – късно подсъдимите се прибрали в с. С. Същата вечер, около 23.00 часа, св.К. Г. установила, че от дома й била извършена кражба на вещи, за която сигнализирала на телефон 112. Впоследствие в дома й пристигнали служители на РУП – К. и извършили оглед.

На 24.05.2013 год., около 23.00 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г.К.. За целта подс.Ш. качил подс.А. в семейния лек автомобил, марка „Х. С.“, с ** № * **** ** и двамата се насочили от с. С. към Г. К.. В града подс.Ш. насочил автомобила по ул. „С. С.”, като спрял автомобила в тъмна част на улицата, а подс.А. слязъл от автомобила и се придвижил пеша по същата улица. Подс.А. забелязал, че вратата на терасата на хола на жилището на св.И. М. М., намиращо се в Г.К., ул. „С. С.” № 12, вх.*, .1, ап.1, била отворена. През вратата на терасата на хола подсъдимият А. проникнал в жилището на св. И. М.. Оттам взел 67 евро, на стойност 131.04 лв.; 1 бр. мобилен телефон, марка „Сони Ериксон”, модел 902, с IMEI *43836, на стойност 101.21 лв.; 1 бр. слънчеви очила с черна рамка, на стойност 7.50 лв.; 2 бр. златни халки за уши, с тегло 2 грама – 14 карата, на стойност 110.00 лв.; 1 бр. слушалки за компютър марка „Сони”, на стойност 10.50 лв.; 1 бр. кутиийка за бижута, малка, с формата на правоъгълен паралелелпипед, на стойност 4.00 лв.; и парична сума в размер на 730 лв., или всичко вещи и пари на обща стойност 1094.25 лв. С отнетите вещи, по обратния път подс.Х. А. напуснал жилището и се насочил към автомобила, където го чакал подс. Ш., след което двамата се прибрали в с. С., общ.К.. След полунощ, св.М. се събудил от сън и установил, че в дома му била извършена кражба на вещи, за което сигнализирал в РУП – К..

На 27.05.2013 год., около 22.00 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г.К.. За целта подс.Ш. качил подс.А. в семейния лек автомобил „Х. С.“ с ** № * **** ** и двамата се насочили от с. С. към Г. К.. Пристигайки в града, подс.Ш. насочил автомобила към ул. „С. С.”, където в началото на улацата се намирал „Л. б.”, като спрял в близост до поликлиниката. В автомобила подс.Ш. казал на подс.А., че лекарите имат много пари и предложил от този блок да извършат кражба. Подс.Х. А. слязъл от автомобила и се насочил към задната част на лекарския блок. Качил се върху С. постройка, а оттам - на верандата над магазините. Подс.А. забелязал, че вратата на терасата на жилището, ползвано от свидетелката З. С. Д. - вх.* .1, ап.*, била отворена. През вратата на терасата подсъдимият проникнал в жилището откъдето отнел следните вещи: 1 бр. синджир, имитация на сребро, с дължина 45 см., с тегло 13 Г., на стойност 20.80 лв.; 1 бр. медальон, имитация на сребро под формата на рибка с камъчета, с тегло 5 грама, на стойност 8.00 лв.; 1 бр. синджир с дължина около 45 см., имитация на сребро с медальон под формата на кръст, с общо тегло 5 Г., на стойност 8.0 лв.; 1 бр. висулка за синджир, имитация на сребро, с тегло 5 грама, на стойност 8.00 лв.; 4 бр. кутии бисквити, на стойност 3.20 лв.; 1 бр. пакетче ядки – микс от фъстъци, бирени фъстъци и царевица, на стойност 1.20 лв.; 50 евро, на стойност 97.79 лв.; 5 хиляди сръбски динара, на стойност 858.50 лв; 30 турски лири, на стойност 24.58 лв.; 1 чифт сребърни обеци - кръгли, плоски, с безцветно камъче по средата, с тегло 2 грама, на стойност 20.00 лв.; 1 бр. обеци на висулка под формата на пеперудка, имитация на сребро – 2 грама, на стойност 6.40 лв.; 1 бр. сребърни обеци под формата на звезда, по средата със зелено камъче, с тегло 2 грама, на стойност 20.00 лв.; 1 бр. обеци под формата на халки, обвити с дървени и пластмасови украшения в зелен тон, на стойност 16.00 лв.; 1 бр. обеци, под формата на висулка със свободно падащи синджирчета, имитация на сребро, с тегло 10 грама, на стойност 16.00 лв.; 1 бр. обеци, сребърни, с форма на звезда, плътни, с тегло 2 Г., на стойност 20.00 лв.; 3 бр. пръстена, кръгли, с камък по средата, имитация на сребро, на стойност 12.00 лв.; 1 бр. телефон /смартфон/ марка „HTC”, модел „Desire S”, с ИМЕИ: *43750, на стойност 319.65 лв.; 1 бр. SIM - карта с номер 0049/ *2 , предплатена карта на „Netzclub”, на стойност 10.00 лв.; 1 бр. калъф за телефон, тъмносив, имитация на кожа, на стойност 4.88 лв.; 1 бр. дигитален цифров фотоапарат „FUJI Fine Pix T 300”, на стойност 176.40 лв.; 1 бр. калъф за фотоапарат „FUJI Faine Pix T 300”, платнен, на стойност 9.75 лв.; 1 бр. МР3 - плеър марка „Филипс”, на стойност 22.50 лв.; 1 бр. слушалки за MP3 - плеър „Филипс”, на стойност 10.40 лв., и парични средства в размер на 200.00 лв., или всичко вещи и пари на обща стойност 1894.05 лв. По обратния път с отнетите вещи подс.Х. А. напуснал жилището на св. З. Д. и се насочил към поликлиниката, където в автомобила го чакал подс.А. Ш.. Там подс.А. предал на подс.Ш. всички вещи, които бил откраднал от жилището на св.З. Д.. Впоследствие подс.А. Ш. изхвърлил мобилния телефон в кладенеца в дома му, тъй като разбрал, че по ІМЕІ номера на телефона можело да го заловят. През следващите дни св.Д. установила, че от жилището й била извършена кражба на вещи и съобщили в РУП – К..

На 28.05.2013 год., около 00.30 часа, подсъдимият Х. А. се придвижил сам до Г. К., тъй като решил да извърши кражба на вещи от домове. Подсъдимият се насочил по ул. „О.” в Г.К.. В двора на дом № *, където живеела свидетелката С. Р. Б., подс.А. забелязал велосипед марка „С.”, с номер MG 1********, на стойност 144.00 лв., който решил да открадне. За целта изнесъл велосипеда извън двора, качил се и се отправил към централната част на Г.К.. Движейки се с велосипеда по ул. „Е. Й.”, подс. А. бил забелязан от св. П. К. - служител на РУ на МВР – К. , който се движел с патрулен автомобил. Подс. Х. А. забелязал патрулния автомобил, завил рязко и се насочил към градската градина. В близост до централния тотопункт подс.А. захвърлил велосипеда и избягъл. Свидетелят К. взел велосипеда и го отнесъл в РУП – К., където с протокол от 28.05.2013 год. го предал на разследващ орган. Същия ден, около обяд, свидетелката С. Б. установила кражбата, за която съобщила в РУП – К..

На 31.05.2013 год., около 22.30 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. решили да извършат кражба на вещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г. К.. За целта подс.Ш. качил подс.А. в семейния лек автомобил „Х. С.“ с ** № * **** ** и двамата се насочили от с. С., общ.К. към Г. К.. В града подс.А. Ш. насочил автомобила по бул. „Б.”, като спрял автомобила до Исторически музей - К., а подс.Х. А. слязъл от автомобила и се насочил към бул. „Б.”. Подс.А. забелязал, че вратата на терасата на жилището на св. С. И. М., намиращо се на бул. „Б.” № **, бл. „Т.”, вх.А, ап.2, била отворена. По асмата на блока подс.А. се покатерил на терасата на жилището и през отворената врата проникнал вътре. От стаите в жилището подсъдимият взел следните вещи: 1 бр. кутия /20 къса/ цигари „ММ” 100 мм., на стойност 4.50 лв.; 1 бр. кутия вафли, на стойност 3.65 лв.; 1 бр. кутия маслени бисквити, на стойност 1.35 лв.; 1 бр. дамска чанта, тип велурена, с презрамки от изкуствена кожа, на стойност 9.00 лв.; 1 бр. лична карта, на стойност 18.00 лв.; 1 бр. здравноосигурителна книжка, на стойност 4.00 лв.; 1 бр. дебитна карта, на стойност 2.00 лв.; 1 бр. дамско портмоне, кожено, на стойност 7.50 лв.; 30 евро, с левова равностойност 58.67 лв., и 2 бр. ключове, на стойност 2.80 лв., или всичко вещи и пари на обща стойност 111.47 лв. С отнетите вещи, по обратния път подс.А. напуснал жилището на св. С. М.. До входа на блока подс.А. изхвърлил дамската чанта и се насочил към уличката до Исторически музей – К., където в автомобила го чакал подс.Ш.. В автомобила подс.Х. А. предал на подс.А. Ш. част от крадените вещи, след което се прибрали в с. С., общ.К.. След полунощ на 01.06.2013 год., св. М. се събудила от сън и установила, че в жилището й е била извършена кражба на вещи, за която съобщила в РУП – К..

На 04.06.2013 год., около 21.00 часа, подсъдимите Х. А. и А. Ш. решили да извършат кражба на Ôещи от домове, намиращи се на първи етажи в Г. К.. За целта подс.Ш. качил подс.А. в семейния лек автомобил „Х. С.“ с ** № * **** ** и двамата се насочили от с. С. към Г.К.. В града подс.А. Ш. насочил автомобила към кв. „В.”, като спрял в близост до таксиметрова пиаца, а подс.Х. А. слязъл от автомобила и тръгнал към бл.62 в кв. „В.”. Подсъдимият А. забелязал, че прозореца на спалнята на жилището на свидетелите Н. Ю. и Б. В., намиращо се на първия етаж на бл.62, вх.Г, ап.66, бил отворен. През прозореца подс.А. проникнал в жилището. От различни стаи подсъдимият напълнил в синя найлонова чанта вещи, собственост на свидетелката Н. Ю., а именно: 1 бр. дамската чанта, платнена, с две презрамки и с два отделни джоба отстрани, на стойност 5.40 лв.; 1 бр. чадър, шарен /кафяво-жълт на цвят/, автоматичен, на стойност 3.25 лв.; 1 бр. слънчеви очила с желязна рамка, на стойност 8.40 лв.; 1 бр. малка чантичка /портмоне/ от изкуствена кожа, на стойност 5.00 лв.; 1 бр. пила за нокти марка „Максфактор Лондон”, на стойност 3.60 лв.; 1 бр. калъф за пила за нокти, на стойност 0.75 лв.; 1 бр. запалка обикновена, с пиезокристал, на стойност 0.28 лв.; 1 бр. нокторезачка, малка, на стойност 3.12 лв.; 4 бр. ключове, секретни, обикновенни, на стойност 5.60 лв.; 1 бр. ключодържател, обикновен, с гумена статуетка, на стойност 1.75 лв.; 1 бр. портмоне, кожено, с цип и меатлно затварящо устройство, на стойност 17.50 лв.; 3 бр. дебитни карти, на стойност 6.00 лв.; 1 бр. лична карта, на стойност 18.00 лв., и парична сума в размер на 215.00 лв., или всичко вещи и пари на обща стойност 293.65 лв. По същото време св. Б. В. се събудил и се насочил към кухнята. Там забелязал силуета на подс.А. и се развикал. През вратата на терасата и с отнетите вещи подсъдимия бързо напуснал жилището на свидетелите Н. Ю. и Б. В.. Последният веднага сигнализирал в РУП – К.. На място пристигнал автопатрул на РУП – К., в чийто състав бил св. Е. В.. Същият обиколил блока и забелязал подс.А., който носел синя найлонова торба, като св.В. му поискал документите. Подс.А. захвърлил чантата и започнал да бяга. Малко по – късно подс.Х. А. бил установен и задържан от други служители на полицията и отведен в РУП – К.. Там св.В. установил, че подс.Х. А. е лицето, на което поискал личната карта. Бил извършен оглед на помещение и предмети.

На 05.06.2013 год. бил извършен личен обиск на Х. Р. А.. При същия били открити и иззети вещи, имащи значени за изясняване на обстоятелствата по делото. В саморъчно написани обяснения в протокола за посоченото процесуално-следствено действие, подс.А. заявил, че използвал ръкавиците и шапката за извършване на кражби, а останалите вещи – пари, запалка, пила и нокторезачка, бил откраднал същата вечер от бл.62 в кв. „В.”.

На 05.06.2013 год., било извършено претърсване и изземване в жилище – къща, ползвана от подс.А. Ш., намиращо се в с. С., общ. К., махала „О.”. При същото действие били намерени и иззети вещи, имащи значение за делото. В саморъчни обяснения в протокола за извършеното процесуално-следствено действие подс. Ш. отразил, че тези вещи са му били дадени от подс.Х. А..

От писменото заключение на вещото лице, изготвило съдебно – оценителната експертиза, се установява, че стойността на инкриминираните вещи възлиза на сума от 21 141,29 лв., а заедно с отнетите парични суми e в размер на 23 628.29 лева.

От писменото заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на вещите, предмет на предявеното на подс.А. обвинение възлиза общо на сумата от 21 141.29 лв., а заедно с паричните суми – в размер на 23 628.29 лв.; а общата стойност на инкриминираните вещи и пари, предмет на предявеното обвинение на подс.Ш. възлиза на 23 484.29 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите А. и Ш., направени в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които същите са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на досъдебното производство гласни доказателства: обясненията на подсъдимите пред органа по разследването; показанията на свидетелите П. К., С. Р., Г. П., С. Ф., К. Г., Г. Б., З. К., В. К., Й. Т., Н. Ю., Р. М., Н. Х., Ф. М., К. Ю., С. М. А. Ш., И. М., С. О., И. М., Е. В., Б. В., Дж. М.и З. Д., дадени на досъдебното производство; от писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния ред – протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на веществени доказателства с фотоалбуми, протоколи за извършени личен обиск на подсъдимите, протоколи за извършени претърсвания и изземвания с фотоалбуми към тях, заключение на съдебно-оценителна експертиза, свидетелства за съдимост на подсъдимите, характеристични справки и др.; както и от веществените доказателства, които гласни и писмени доказателства и веществени такива изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че всеки от подсъдимите А. и Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави, както следва: подс. Х. А. - на чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„а”, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК; а подс.А. Ш. – на чл.195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимите при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивните жалби на подсъдимите по същество се правят оплаквания само относно справедливостта на наложените на всеки от тях наказания, които жалбодателите считат за завишени по размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието, предмет на повдигнатото на всеки от подсъдимите А. и Ш. обвинение от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимите на чужди движими вещи, подробно описани по вид, количества и стойност в присъдата и по-горе в настоящите мотиви, от владението на множество лица, също надлежно индивидуализирани и посочени в присъдата и в настоящото решение, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на кражбата, чрез използване на специален начин – ловкост, тъй като за да проникне в жилищата на пострадалите лица, подс.А. се покатервал по стени, тераси, асми, влизал е през отворени прозорци и врати на тераси; както и за осъществяването на престъплението чрез използване на моторно превозно средство – ползвания от подс.Ш. лек автомобил „Х. С.“ с ** № * .*** **, с който двамата подсъдими са се придвижвали за извършване на кражбите от с.С., общ.К. и обратно, както и из града, респ. който автомобил са ползвали за пренасяне на откраднатите вещи и отдалечаване от местопрестъпленията, и без който осъществяването на деянията би било невъзможно или значително затруднено. В тази връзка следва се отбележи още следното: с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подс.Х. А. за виновен в извършването на престъплението в съучастие като извършител с подс.А. Ш., а последния – действайки в съучастие като помагач с подс.Х. А., като е оправдал този подсъдим за това да е извършил деянието, предмет на обвинението, в съучастие като извършител с подс.А.. Изводите на първоинстанционния съд при квалифициране на съучастническата дейност на подс.А. Ш. са правилни и законосъобразни. Това е така, тъй като действително е установено от доказателствата по делото, че фактическото отнемане на чуждите инкриминирани вещи от владението на пострадалите е извършвано само от подс.Х. А., който е прекъсвал фактическата власт на пострадалите върху тези вещи и е установявал своя трайна фактическа власт върху тях, с намерение да ги свои; докато подс.А. Ш. е улеснявал извършването на кражбите от подс.Х. А., като е управлявал лекия автомобил, с който двамата подсъдими са се придвижвали от с.С. до Г.К. и обратно, придвижвали са се с автомобила до различни части на града, чакал е подс.А. да се върне от извършване на поредната кражба, разпореждал се е с част от вещите, давани му от подс.А., продавайки ги, а в някои случаи е насочвал извършителя към конкретни обекти /жилища/ за извършване на кражби. Въпреки, че специалният начин - особената ловкост при извършване на кражбите, е използвана само от подс.А., докато подс.Ш. оставал в лекия автомобил, то посоченото квалифициращо деянието обстоятелство следва да бъде отнесено и към осъщественото от подс.Ш. деяние като помагач, с оглед общите и целенасочени действия и на двамата подсъдими по осъществяване на престъпленията, прекъсване на фактическата власт на пострадалите лица върху отнетите вещи и установяване на своя фактическа власт върху същите /като подс.Ш. е установявал своя трайна фактическа власт върху част от вещите, които му били давани от подс.А./, като цялостната им дейност в тази връзка е съвместно осъществена и координирана. Деянието на всеки от подсъдимите следва да се квалифицира като кражба в големи размери по смисъла на чл.195 ал.2 от НК, тъй като паричната равностойност на предмета на осъщественото от всеки от подсъдимите престъпление надхвърля сумата от 70 минимални работни заплати, съгласно Тълкувателно Решение 1/30.10.1998 год. на ВКС – съответно 23 628.29 лв. /за подс.А./ и 23 484.29 лв. /за подс.Ш. – без стойността на извършената самостоятелно от подс.А. кражба на велосипед на стойност 144 лв./. Настоящата инстанция намира, че престъплението подс.Х. А. е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.„а”, а не както е посочено в обвинителният акт и в обжалваната присъда – по чл.29 ал.1 б.”б” от НК. Това е така, тъй като подс. А. е осъждан общо 19 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер /всички за кражби/, по 18 от които е осъждан на наказания „лишаване от свобода”, а по 1 осъждане – на наказание „глоба”. Деянията по всички посочени 18 осъждания, които имат значение за квалифициране на престъплението, предмет на настоящото производство, като осъществено при условията на опасен рецидив, са били извършени от подс.А. в реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като с протоколно определение от 04.04.2006 год., постановено по Ч.н.дело № 646/2006 год. по описа на РС – Бургас, за всички 18 осъждания на подс.А. е било определено едно общо наказание, най-тежкото от всички наложени му такива, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години и 6 месеца, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с 2 години „лишаване от свобода”, като на основание 59 ал.1 и чл.25 ал.2 от НК от така определеното му общо наказание са били приспаднати времето, през което подс.А. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и изтърпяната част от наложените му с отделните присъди наказания „лишаване от свобода”, поради което същите следва да се считат за едно осъждане на наказание „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК. В тази връзка следва да се посочи още, че за приложението на разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”б” от НК са необходими две и повече осъждания, а не престъпления, и затова при реална съвкупност на престъпленията е налице едно осъждане, макар и да са постановени различни присъди за отделните престъпления. С оглед изложеното, и за по-голяма прецизност при прилагане на материалния закон – тъй като въпросът дали престъплението е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на б.”а” или на б.”б” на чл.29 ал.1 от НК е без особено значение за правната квалификация на деянието и индивидуализацията на наказанието на подс.А., при безспорно установеното квалифициращо деянието му обстоятелство /извършване на кражбата при условията на опасен рецидив/, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която деянието на подс.А. е квалифицирано от първоинстанционния съд по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като същото следва да бъде преквалифицирано в такова по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а”, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като следва същият подсъдим да бъде признат за невиновен и оправдан за това, да е осъществил деянието при у±ловията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК. За посоченото по-горе осъждане подсъдимият не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК. Деянието, предмет на предявеното обвинение, всеки от подсъдимите А. и Ш. е извършил при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК – подсъдимите са извършили повече от две деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна престъплението подсъдимите са извършили при форма на вината: пряк умисъл – всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението им – подс.А. несъмнено е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на владелеца им, и установява своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги присвои /като това намерение на подсъдимия се установява от последващите отнемането действия – отнасянето им в дома на подс.Ш., респ. разпореждането с част от тях, вкл. и чрез продажбата им/; а подс.Ш. несъмнено е съзнавал, че улеснява извършването на кражбите от подс.А., чрез превозването му с лекия автомобил от с.С. до Г.К., чакането в автомобила и транспортирането му обратно, ведно с откраднатите вещи, насочването на подс.А. към определени обекти – жилища и блокове, както и чрез продажбата на част от вещите, дадени му от подс.А.. Всеки от подсъдимите е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства – че кражбата се осъществява по специален начин /ловкост/ и чрез използването на моторно превозно средство, както и че кражбата е в големи размери, респ. подс.А. е съзнавал, че извършва кражбата при условията на опасен рецидив. Именно посочената по-горе съвместна и координирана дейност на подсъдимите, техните общи и целенасочени действия по проникване от подс.А. в жилищата на пострадалите и по отнемане от него на инкриминираните вещи, сочат на общност на умисъла им, т.е. освен своя собствен умисъл, всеки от подсъдимите е съзнавал умисъла и на другия подсъдим.

При налагане на наказанията на подсъдимите първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността им обстоятелства съдействието на подсъдимите за разкриване на обективната истина и съжалението им за извършеното, а за подс.Ш. – и обстоятелството, че е баща на две деца. А като отекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства първоинстанционния съд е приел завишената обществена опасност на деянието, обусловена от осъществения престъпен резултат, завишената обществена опасност на дейците, обусловена от извършването на многобройни кражби, лошите им характеристични данни и обремененото им съдебно минало /вкл. това осъждане на подс.А., което не е включено в тези, имащи значение за квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив/. Въз основа на тях, първоинстанционният съд е приел, че на подс.А. следва да бъде определено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, към средния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 години, като съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът е приложил разпоредбите на чл.58а ал.1 от НК, намалявайки така определеното наказание на подс.А. с 1/3, като по този начин е наложил на подс.Х. А. наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години. Съответно, съдът е приел, че на подс.Ш. следва да бъде определено наказание при минимален превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години, което е намалил с 1/3, съгласно императивните разпоредби на чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, като по този начин е наложил на подс.А. Ш. с обжалваната присъда наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години. Така направените изводи от първоинстанционния съд при определяне на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на всеки от подсъдимите А. и Ш. за извършеното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, са обосновани и съобразени със закона. Настоящата инстанция намира, че така наложенот¯ на всеки от двамата подсъдими наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца, като същото е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да въздейства поправително и възпитателно върху подсъдимите към спазване на законите; да въздейства предупредително-възпиращо спрямо тях, както и възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото. Правилно първоинстанционният съд е отчел и изключителната престъпна упоритост на подс.А. при извършването на тежки умишлени престъпления от общ характер – кражби, което води до извода, че предходните му осъждания не са постигнали целите на наказанието, посочени по-горе, при което настоящата инстанция намира, че проявата на по-голямо снизхождение, чрез намаляване на така наложеното на всеки от тях от първоинстанционния съд наказание, е напълно неоправдано. Ето защо настоящата инстанция намира, че наложените на подсъдимите А. и Ш. наказания не са явно несправедливи – завишени по размер, а направеното с въззивните им жалба оплакване в тази връзка е необосновано. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционния съд е постановил наложеното на всеки от подсъдимите А. и Ш. наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, както с оглед постигане целите на наказанието, посочени по-горе в мотивите, така и с оглед наличието на формални пречки за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – всеки от подсъдимите е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и наложеното на всеки от тях наказание е повече от 3 години лишаване от свобода. В тази връзка съдът намира направеният довод от защитника на подс.Ш. както във въззивната жалба, така и в съдебно заседание – че предходното осъждане на подс.Ш. е погасено по давност /очевидно се има предвид разпоредбата на чл.88а ал.1 от НК/, за неоснователен. Това е така, тъй като с Присъда от 25.04.2002 год. по Н.о.х.дело № 262/2002 год. по описа на Районен съд – К., влязла в сила на 25.05.2002 год., за извършено престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК подс.А. Ш. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. За това осъждане подс.Ш. не е реабилитиран по право, с оглед наличието на предходно такова – с Присъда от 20.04.2001 год. по Н.о.х.дело № 5/2001 год. по описа на РС – К., влязла в сила от 25.05.2002 год., А. Ш. е осъден на наказание „глоба” в размер на 300 лв. за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”, осъждането и последиците му се заличават, независимо от предвиденото в друг закон или указ; а разпоредбата на чл.88а ал.3 установява, че при условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. И тъй като тригодишния изпитателен срок на условното осъждане на подс.А. Ш. по присъдата по Н.о.х.дело № 262/2002 год. по описа на РС – К. е изтекъл на 25.05.2005 год., то срокът по чл.82 ал.1 т.4 от НК изтича на 25.05.2010 год., докогато и за да настъпят последиците на чл.88а ал.1 от НК е следвало подс.Ш. да не е извършил друго престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”. Видно е от приложената по делото справка за съдимост на подс.Ш., обаче, че с Присъда № 205/25.11.2011 год. по Н.о.х.дело № 250/2009 год., подс.Ш. е осъден на наказание „пробация” за извършено на 05.08.2009 год. престъпление по чл.304 ал.1 от НК /т.е. такова, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”/, поради което за осъждането му по Н.о.х.дело № 262/2002 год. на наказание „лишаване от свобода” не може да бъде приложена разпоредбата на чл.88а ал.1 от НК и последиците от осъждането му да бъдат заличени. С други думи, макар и да не влияе върху правната квалификация на осъщественото от подс.Ш. престъпление, предмет на настоящото производство, посоченото по-горе осъждане има значение при решаване на въпроса за приложението на института на условното осъждане, както и по отношение на законосъобразното определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание и вида на затворническо заведение. Ето защо, и тъй като настоящото ¯съждане на наказание „лишаване от свобода” на подс.Ш. се явява второ такова, то правилно първоинстанционният съд е определил наложеното му наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС, респ. направеното от защитника му искане за изменение на присъдата в частта й относно режима и вида на затворническо заведение е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така наложените на подсъдимите наказания времето, през което всеки от тях е бил задържан за срок до 72 часа по реда на НПК /с постановление на РП – К./, както и времето, през което спрямо всеки от подсъдимите е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл.59 ал.1 от НК.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение на първоинстанционната присъда в частта й относно преквалификацията на деянието на подс.А., обсъдено по-горе в мотивите, в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3 и т.6, във вр. с чл.337 ал.1 т.2 и чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 147/19.12.2013 год. по Н.о.х.дело № 1111/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд В ЧАСТТА Й, с която деянието на Х. Р. А. от с.У., общ.Дж., обл.К., с ЕГН *, е квалифицирано по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като преквалифицира деянието в такова по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а”, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, и го признава за невиновен и го оправдава за това, да е извършил деянието при условията опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.