№ 605
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503517 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2619 от 27.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 1826/2018 год. по описа на
СГС, I-15 състав и решение № 5176 от 28.08.2020 год., постановено в производство по
чл.250 от ГПК са отхвърлени предявени от Д. П. С. против А.П. С. - А. искове с правно
основание чл.55, ал.1, пред.1-во от ЗЗД за сумата от 67 324.30 лева – 1/3 част от сумата
202 026.91 лева, банкови транзакции, наредени в полза на ответницата от банкови сметки на
П. Л. С., като получени без правно основание, поради невъзможността на наредителя да
изрази воля за превод на сумите, както и като получени при заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.
Решенията са обжалвани от ищеца Д. П. С., чрез процесуален представител, като се излагат
доводи за неправилност. Оспорва изводите на съда, че преди смъртта си, общия им
наследодател е изразил правно валидна воля за разпореждане с паричните средства само в
полза на ответницата. Поддържа, че извършеното разпореждане противоречи на добрите
нрави, както и с него е заобиколен закона, тъй като е създаден сериозен дисбаланс в
наследствените отношения между наследниците. Моли съда да отмени решенията и
постанови друго с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноските.
Въззиваемата страна А.П. С. - А., чрез процесуален представител оспорва наведените в
жалбите доводи, като неоснователни и моли за потвърждаване на решенията. Претендира
разноските във възивното производство.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно. Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежна
страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
допустими. По очертания от оплаквания в жалбите предмет на въззивен контрол намира
следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.1-во от
ЗЗД.
Ищецът Д. П. С. излага в исковата си молба, че с ответницата А.П. С. – А. са сестри и
наследници на П. Л. С.. Поддържа се, че от началото на 2019 година в здравословното
състояние на баща им настъпили усложнения, наложили постъпване на болнично легло в
неадекватно състояние, като на 20.01.2019 год. той починал от полиорганна недостатъчност,
мозъчен и белодробен оток. Твърди се, че в периода на лечение от банкови сметки на П. С.
по сметки на ответницата са прехвърлени следните парични суми: на 17.01.2019 год. – 11
730 лева; на 17.01.2019 год. – 53 765 евро; на 18.01.2019 год. – 35 998.50 евро и на
18.01.2019 год. – 8 590 щатски долара. Твърди още, че поради здравословното състояние на
наредителя извършените сделки са нищожни поради липса на съгласие от негова страна,
както и поради заобикаляне на закона, тъй като е нарушен редът за наследяване и
накърняване на добрите нрави. Тъй като ищцата е наследник на 1/3 от имуществото на
починалия наследодател, претендира осъждането на ответницата да й заплати сумата от
67 342.30 лева, получени без правно основание, ведно със законната лихва, считано от
12.03.2019 год. до окончателното изплащане.
Ответницата А.П. С. – А. оспорва исковата претенция, като твърди, че не са налице сочените
основания за нищожност на разпоредителните действия и моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира от фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд
и е следната:
Не се спори по делото, че П. Л. С. е починал на 20.01.2019 год., като е оставил за
наследници съпруга и две дъщери – страните по делото.
Видно е от представеното нотариално заверено пълномощно, че на 03.05.2016 год. П. С. е
упълномощил съпругата си П. Л. Д. - С. да го представлява пред всички търговски банки
във връзка с откритите на негово име сметки в лева и валута с право да внася и тегли
неограничено суми от сметките му, както и да се разпорежда неограничено със сметките.
Не е спорно също така, че в полза на ответницата са извършени следните транзакции от
сметки на П. С., а именно: на 17.01.2019 год. сума в размер на 11 730 лева с основание
„захранване”; на 17.01.2019 год. – сумата от 53 773 евро с основание „ACC supply”; на
18.01.2019 год. - сумата от 8 590 щатски долара и на 18.01.2019 год. сумите от 35 998 евро с
посочено основание „прехвърляне на средства“.
2
Установява се, че П. С. е приет за лечение в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД в периода
16.01.2019 г., 16:30 часа и е починал на 20.01.2019 г., 06:33 часа с диагноза: карцином на
простатата, костни метастази, АХ, нефролитиаза. По отношение на обективното състояние
на пациента е отразено, че е в крайно тежко увредено общо състояние, контактен,
неадекватен. Анамнезата е снета по данни на близки и придружаваща медицинска
документация. В приложена по делото история на заболяването № 2355 е описано, че на
16.01.2015 г. в 19:00 ч. пациентът е контактен, адекватен. Констатациите относно 17.01.2019
г. са, че пациентът е контактен и адекватен, за 18.01.2019 г. - контактен.
От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
психиатър въз основа на събраните по делото писмени доказателства и разпитаните
свидетели се установява, че към момента на постъпване в УМБАЛСМ „Пирогов” П. С. е бил
в ясно съзнание и е осъзнавал тежестта на състоянието си, като в периода 16.01.-19.01.2019
год. здравословното му състояние бързо се е влошило. Според експерта описаната
симптоматика „контактен, неадекватен” не може да се приеме по подразбиране за
психопатологична поради липса на психиатричен преглед към момента. Изразът
„неадекватен” няма стойност на психопатологичен симптом при липса на данни в какво се е
изразявала неадекватността. Няма данни в ИЗ и няма показания на свидетелите, които да
описват халюцинаторна продукция до вечерта на 19.01., когато описаното от свидетелите
вероятно се дължи на халюциниране на фона на променена яснота на съзнанието. Вероятно
- делириозен епизод. Фактът, че С. е бил често с фиксирани крайници може да се свърже с
нуждата от избягване на разкъсване на вена при евентуално възникване на възбуда или
обърканост. В декурзус на 18.01. на вечерна визитация се отчита тежко увредено общо
състояние, което на фона от декурзуса от 17.01. не личи. На фона на така описаната
динамика и специфика на общото и психичното състояние може да се предположи
обосновано, че по-трайно нарушение на психичното функциониране на освидетелствания е
настъпило във вечерните часове на 18.01, като на 19.01. той е бил в делир и в ранните
часове на 20.01. е починал. Основното заболяване - простатен карцином, не предполага
отключване на психичното разстройство. Честотата на мозъчните метастази е също ниска.
Органично психично разстройство е неспецифична реакция на нокси и процеси, водещи до
мозъчна дисфункция. В случая - в рамките на напредваща полиорганна недостатъчност. По
делото няма данни за проява на неразбиране на инструкции, обстоятелства, неразпознаване
на близки или установяване на дементна симптоматика. Волевият критерий също се счита,
че е по-вероятно изпълнен, предвид данните за критичността при самооценка на
състоянието си, заявяване на нужди, които са в негов интерес. Ето защо, според експерта,
при липса на други преки свидетелства за психичното състояние на С. е заключено, че е по-
вероятно последният да е бил със съхранени годности за волеизявление до вечерта на
18.01.2019 г. и да е бил в състояние да взема решения и да ръководи действията си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.
Възникване на правото за връщане на даденото при начална липса на основание на чл.55,
3
ал.1, пр.1 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки: 1/ процесните
суми да са заплатени от наследодателя и да са получени от ответника, респ. получаването на
нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице, като наследник и 2/ това
имуществено разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения
патримониум на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен
юридически факт. В настоящия случай не се спори, че ответника е получил исковата сума,
заплатена му от общия им наследодател. Спорно е дали извършените транзакции са
нищожни, поради липса на съгласие на наредителя, както и дали с тях не се заобикаля
закона и дали не противоречат на добрите нрави, т.е. дали представляват правопораждащ
факт за възникване отговорността за плащане.
Неоснователни са наведените доводи за нищожност на извършените транзакции поради
липса на изрично съгласие за това. Установи се по делото, че по силата на едностранна
правна сделка - нотариално заверено пълномощно от 03.05.2016 год., П. С. е делегирал
представителна власт на съпругата си П. Л. Д. - С. да го представлява пред всички
търговски банки във връзка с откритите на негово име сметки в лева и валута с право да
внася и тегли неограничено суми от сметките му, както и да се разпорежда неограничено със
сметките. Авторството на тази представителна власт не е оспорена от страните и
следователно е породила целените от страните правни последици. Въз основа на обема на
делегираната представителна власт, представителя е извършил преводите от банковите
сметки на С. в полза на дъщеря му А. С., съответно на 17.01 и 18.01.2019 година. Следва да
се посочи, че не е налице и хипотезата на унищожаемост на извършените правни сделки на
основание чл.31 от ЗЗД, тъй като към момента на извършването на упълномощителната
сделка няма данни упълномощителя да не е разбирал и ръководил действията си. В този
смисъл пълномощното има действие до физическата смърт на лицето, тъй като не е
ограничено със срок или до неговото оттегляне, каквито данни по делото няма. Т.е. към
момента на извършените на преводите, пълномощника е действал изцяло в рамките на
делегираната му представителна власт. Ирелевантно е състоянието на титуляра на сметките
към момента на извършените преводи, чрез упълномощено лице, но по делото се събраха
доказателства от изслушаната експертиза, че С. е бил в състояние да взема решения и да
ръководи действията си до вечерта на 18.01.2019 година.
Неоснователни са доводите за нищожност на извършените транзакции поради заобикаляне
на закона и противоречие с добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН децата
на починалия наследяват по равни части. В настоящия случай наредените преводи от сметка
на С. представляват дарение по отношение на получателя на сумата. Договорът за дарение е
неформален, едностранен договор по силата на който едно лице дарява на друго определена
вещ, като надарения приема дареното. Дееспособния дарител изцяло по свое усмотрение и
преценка, разполага с възможността да извърши това действие на разпореждане,
включително да избере само едно от своите деца, което да получи сумата и да няма подобно
надаряване на другото дете. Фактът, че дарението е извършено чрез пълномощник, не
опорочава волеизявлението. Приемането на дарението е осъществено с постъпване на
4
сумите по банковата сметка на надареното лице и неоспорване на извършения превод. Що
се касае до „добрите нрави“, то това е нравствена категория, но както бе казано по-горе
изцяло в патримониума на дарителя е правомощието на кого би дарил имуществото си. В
този смисъл субективната оценка на ищцата за правилността на взетото решение е без
значение за правния спор.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, решението на Софийския градски съд следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 500 лева, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2619 от 27.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 1826/2018
год. по описа на СГС, I-15 състав и решение № 5176 от 28.08.2020 год., постановено по
същото дело в производство по чл.250 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. П. С. да заплати на А.П. С. - А., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 500
лева, представляващи разноски за пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5