Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 205
05.06.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 208 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 17, ал. 2 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища
на територията на община Хасково.
Образувано е по жалба на А.М. ***, против Заповед № Н-322
от 02.10.2019г. на ВрИД кмет на община Хасково, с която на основание чл.44,
ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.17,
ал.2, чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата за
реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на
територията на община Хасково, във връзка с чл.10, т.9 от Договор за наем на
общински жилищен имот и Протокол № 14/12.09.2019г. на Комисията по жилищно
настаняване при Община Хасково, е прекратено наемното му правоотношение.
Оспорващият твърди, че заповедта е нищожна, предвид
издаването й от временно изпълняващ длъжността „кмет“, за който се претендира
да е избран въз основа на нищожно решение
на Общински съвет – Хасково, в частта му касаеща периода от 13.09.2019г. до
25.10.2019г. Излагат се обширни доводи в тази насока, като сочи се, че временно
изпълняващият длъжността бил избран в нарушение на чл.42, ал.8 Закона за
местното самоуправление и местната администрация. Цитират се текстовете на
чл.42, ал.4 и ал.8 от ЗМСМА, като се счита, че липсва изрична законова
регламентация относно началния момент на мандата на кмета. Смята се, че по пътя
на тълкуването и по аналогия с Решение №5 от 22.03.2001г. на КС на РБ по конст.
дело №5/2001г. за начало на мандата следвало да се приеме датата на провеждане
на избора, като полагането на клетва било последващ момент, от който
новоизбраният кмет реално встъпвал в изпълнение на правомощията си. В тази
връзка се отбелязва, че местните избори през 2015г. били насрочени на
24.10.2015г., като при това положение четиригодишният мандат на кмет изтичал на
25.10.2019г. Местните избори през 2019г. били насрочени за 27.10.2019г., а
действащият кмет на община Хасково се регистрирал за участие в тях на
13.09.2019г. Цитират се и текстовете на чл.39, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА, като се посочва
се, че при положение, че преди регистрирането от ОИК кметът определил надлежно
свой заместник, то избраният от общинския съвет ВрИД трябвало да осигури
работата в промеждутъка от края на мандата до клетвата на новоизбрания, а не от
момента на регистрирането на действащия кмет за нов мандат, съгласно решение
№15159 от 10.12.2009г. на ВАС. Въз основа на изложеното се прави извод, че към
дата на регистрацията на действащия кмет на Община Хасково - 13.09.2019г., за
участие в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. бил налице
действащ кмет на общината и то до края на мандата му – 25.10.2019г., който
ползвал законоустановения си отпуск. При това положение следвало общинският
съвет, в случай че преди регистрирането си кметът е определил свой заместник,
да избере в 7-дневен срок преди края на мандата на действащия кмет ВрИД кмет на
общината, чрез който да се осигури работата в промеждутъка от края на мандата -
26.10.2019г., до клетвата на новоизбрания кмет, а не от момента на
регистрирането на действащия кмет за нов мандат. Сочи се, че само в случай, че
към датата на регистрация на действащия кмет за нов мандат – 13.09.2019г., същият
не е упражнил правомощията си по чл.39, ал.2 от ЗМСМА, за определяне на свой
заместник, общинският съвет следвало да определи на основание чл.39, ал.3 от ЗМСМА заместник на кмета, считано от дата на отсъствието на кмета до края на
мандата – 25.10.2019г., като имал правомощие да избере изпълняващ длъжността
„кмет“ само за периода, в който фактически нямало действащ такъв, а имено за
периода от 26.10.2019г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Крайният
извод на оспорващия е, че след като обжалваната заповед била издадена в периода
от 13.09.2019г. до 25.10.2019г., на база решение на общинския съвет за което се
твърди, че е нищожно, следвало да се приеме, че и заповедта е нищожна.
На следващо място се изтъква обитаване на жилището,
предмет на заповедта, през последните 30 години. През този период съвестно и
коректно били изпълнявани задълженията за плащане на наем, ток и вода. Излагат
се съображения за влошено материално и здравословно положение, а оттам и
невъзможност за заплащане на „свободен“ наем на жилище. Релевират се и данни за
влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя след получаване на
заповедта. Смята се също, че оспореният акт не е съобразен с принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК. Преди издаването административният орган следвало
да проучи възможността за настаняването на жалбоподателя в друго жилище. Това
задължение произтичало пряко от Конституцията на РБ и ЕКПЧОС. По изложените
съображения се иска съдът да обяви оспорената заповед за нищожна. Претендират
се разноски по делото.
В уточняваща молба, депозирана в съда след дадена
възможност за конкретизация на жалбата, се излагат твърдения за допуснати
процесуални нарушения в хода на административното производство по издаване на
оспорената заповед. Не били спазени разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК.
Смята се, че не бил спазен и материалният закон. Иска се отмяна на
административния акт, като в тази връзка се поддържа подадената пред Кмет на
Община Хасково жалба против Заповед № Н-322 от 02.10.2019г. на ВрИД кмет на община
Хасково, с рег. индекс 94А-2073-2/10.10.2019г.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, моли заповедта да бъде обявена за нищожна, алтернативно да
бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът - Кмет на община Хасково, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Община Хасково е отдала за ползване под наем на А.М.М.
недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент №29, находящ се
на ул.“Изток“ №8-12, вх.Б, ет.4 в гр.Хасково. Срокът на Договор за наем
рег.№ОС-722/18.10.2018г. е определен на една година, считано от 26.04.2018г.
С формуляр рег. индекс 94 А-2073-1 от 13.08.2019г. /л.17/
А.М. *** документи във връзка с изтичане срока на договора за наем.
На 12.09.2019г. е проведено заседание на комисията по
чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общинските жилища на територията на Община Хасково, резултатите от което са
обективирани в Протокол № 14 от същата
дата. В т. IV от протокола е посочено, че е разгледано заявлението на А.М.М.,
във връзка с изтичане на договора му за наем на общинско жилище, находящо се в
гр.Хасково, ул. „Изток“ №8-12, вх.Б, ет.4, ап.29. Взето е решение, съобразно
което „предвид това, че лицето А.М.М. притежава поземлен имот, поради
което не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, съгласно чл.5,
ал.1, т.2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общинските жилища на територията на община Хасково, договора за наем на лицето А.М.М.
се счита за прекратен и няма да бъде подновен“.
На 02.10.2019г. ВрИД кмет на община Хасково издава
оспорената в настоящото производство Заповед № Н-332, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 17, ал.2, чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община Хасково, във
връзка с чл.10, т.9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол
№14/12.09.2019г.на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, прекратява наемното правоотношение с А.М.М.
за недвижим имот, находящ се в гр.Х., ул. „И.“ ***, вх. ***, ет.*** и
постановява жилището да се освободи в срок до тридесет дни от датата на
получаване на заповедта. Видно от направеното върху заповедта отбелязване, заповедта
е връчена на адресата си на 04.10.2019г.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения административен
акт, сред които Декларация от А.М.М. от
31.07.2019г., Картон лични данни рег.индекс 94А-2073-1/13.08.2019г.;
Удостоверение по декларирани данни изх.№**********/21.06.2019г.; Удостоверение
№**********/25.07.2019г. от ЗБ;
Удостоверение №**********/25.07.2019г. от ЗБ; Удостоверение
№**********/25.07.2019г. от ЗБ; Удостоверение №**********/25.07.2019г. от ЗБ;
Удостоверение №**********/25.07.2019г. от ЗБ; Съобщение от МДТ
№070/07.01.2010г.; Удостоверение по декларирани данни изх.№**********; Удостоверение №888/2019г. от ЗАД,
Удостоверение от Дирекция СП - Хасково изх.№2606-94М-00-3387#1/06.08.2019г. и
др. Приобщени към доказателствения материал са и документи представени с
жалбата, сред които Епикриза от ВО – Първо вътрешно при МБАЛ – Хасково АД на А.М.М.,
от която е видно че лицето е постъпило е отделението на 28.01.2020г. и е било
изписано на 31.01.2020г.; Решение №972 от 13.09.2019г. на Общински съвет –
Хасково; Решение №24-МИ Хасково,13.09.2019г. на Общинска избирателна комисия –
Хасково и др.
Жалба с твърдения за нищожност на Заповед № Н-322 от 02.10.2019г.
на ВрИД кмет на община Хасково е подадена директно пред Административен съд
Хасково на 27.02.2020г. Жалба с твърдения за незаконосъобразност на Заповед №
Н-322 от 02.10.2019г. на ВрИД кмет на община Хасково е подадена пред Кмета на
Община Хасково и заведена с рег. индекс 94А- 207302/10.10.2019г./л.53/
Въз основа
на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира жалбата с рег. индекс 94А-
207302/10.10.2019г. на Община Хасково, с твърдения за незаконосъобразност на
оспорения акт за подадена в преклузивния срок за обжалване, пред ненадлежен
орган, задължение на който е било да изпрати същата пред надлежния да я
разгледа съд, предвид което същата следва да бъде разгледана в настоящото
производство доколкото се поддържа от жалбоподателя, макар и последното да не е
започнало въз основа на нея, а на входираната такава директно пред
Административен съд Хасково, инкорпорираща твърдения за нищожност на оспорения
акт. Ето защо като се има предвид, че производството е насочено срещу годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита, същото се явява допустимо по отношение на всички
визирани в нормата на чл. 146 от АПК основания.
Предвид изложеното жалбата е
процесуално допустима за разглеждане,
както по отношение възраженията за нищожност, така и по отношение тези за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за основателна.
На първо място
се претендира нищожност на оспореният акт, като аргументите в тази насока се
свеждат до липса на компетентност на издателя му, предвид нищожност на акта, с
който са били възложени правомощия да изпълнява временно функцията кмет на
Община Хасково. Аргументи в подкрепа на горното становище са просторно изложени
в жалбата, но същите не се споделят от съдебният състав.
В настоящото
производство не е налице правна възможност за осъществяване на инцидентен
съдебен контрол на Решение № 972/13.09.2019г. по Протокол № 49 от заседание на
общински съвет проведено на 13.09.2019г. Последното е прието от надлежен орган
в кръга на правомощията му съгласно чл.
42, ал. 8 от ЗМСМА и е влязло в законна сила на 13.09.2019г., от
която датата изпълняващият длъжността Кмет на община Хасково- Д. Б. е
регистриран в ОИК Хасково, като кандидат за кмет от ПП“ Съюз на Свободните
демократи“, обстоятелства ноторно известни за съда и публично достъпни чрез
сайта на ОИК Хасково.
С факта на назначението си за временно
изпълняващ длъжността "кмет" по решение на ОбС – Хасково, В. С. Б.е
разполагал, по силата на закона, с пълния обем правомощия на кмет на община Хасково–
в това число и с правомощието да издаде заповед по реда на чл. 46, ал.2 от
ЗОбС.
Съгласно чл.46, ал.2 от ЗОС, наемното
правоотношение за общинско жилище се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. В случая няма спор, че се касае за жилищен имот -
общинска собственост, предвид което компетентен да прекрати наемното
правоотношение е Кметът на Община Хасково. Като се има предвид, че по силата на
Решение № 972/13.09.2019г. на Общински съвет Хасково, към 02.10.2019г. временно
изпълняващ длъжността кмет на Община Хасково е именно издателя на процесният
акт, то изложените от жалбоподателя аргументи за нищожност на същият се явяват
неоснователни.
Независимо от горното, настоящият състав
намира оспорения акт за издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон.
За да достигне до горния извод, съда взе предвид следното:
Процесната
заповед съдържа предвидените в чл.46, ал.2 от ЗОС реквизити. В нея е посочен
срокът за опразване на жилището – до 30 дни от датата на получаване на
заповедта. За издаването на заповедта административният
орган се е позовал от правна страна на чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските
жилища на територията на Община Хасково на Общински съвет – Хасково, чл.10, т.9
от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №14/12.09.2019г. на
комисията по жилищно настаняване при Община Хасково.
Цитираната
Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на
територията на Община Хасково (Наредбата), приета с Решение №213 от 22.07.2016
г. на Общински съвет – Хасково и изм. и
доп. с Решение №281 от 28.10.2016г. на Общински съвет – Хасково, е публично
достъпна на официалната интернет страница на Община Хасково на адрес: http://www.haskovo.bg/, като според §4 от ПЗР
на Наредбата, същата е издадена на основание чл.45а от ЗОС.
В чл.17, ал.1 от Наредбата са
регламентирани условията, при които се прекратяват наемните правоотношения
за общинско жилище. Между тях е и: т.7
– „отпадане на условията за настаняване
на наемателя в общинско жилище”.
От фактическа
страна заповедта е мотивирана с това, че съгласно Договор за наем с рег.
№ОС-722/18.10.2018г., Община Хасково е отдала за ползване под наем на А.М.М.
недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент №29, находящ се
на ул. „И.“ №****, вх.***, ет.*** в гр. Х.. Посочено е, че договорът за наем
на общинското жилище е за срок до една години, считано от 26.04.2018г.
Посочено е също, че към този момент не отговаря на чл. 5, ал.1, т.2 от
Наредбата, а именно: „не притежават жилищен или вилен поземлен имот, имоти в
курортни зони и комплекси и във вилните зони към тях.“ Въз основа на тези
мотиви, наемното правоотношение се прекратява.
Така изложените в процесния акт фактически основания, съдът намира за неясно
изложени, а с оглед на събрания в производството доказателствен материал и за
необосновани. Същите представляват механично възпроизвеждане на текста от
нормата на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредбата, без да съдържат каквато и да било конкретика
относно действително възприетите от органа факти. В действителност разпоредбата
на чл. 5, ал.1 от Наредбата урежда условията, на които следва да отговарят
кандидатите за предоставяне на общинско жилище, като изискването на чл. 5,
ал.1, т.2 от същата е те да не притежават жилищен или вилен поземлен имот.
В оспорения акт, обаче липсва посочване на имота, като местоположение или
предназначение, предвид което остават неясни мотивите на органа за издаване на
процесния акт, а и се възпрепятства контрола върху същият по същество. Въпрос
на догадки е кой точно имот органа е имал предвид и дали е възприел същият, като
такъв представляващ жилищен или вилен, или находящ се в курортна зона или
комплекс, или вилната зона към тях.
Доколкото в оспорената заповед към фактическите основания за издаване
на същата, се сочат приетите в Протокол 14/12.09.19г., от комисията по чл. 9,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските
жилища на територията на Община Хасково, аргументи, сред които отново се сочи
единствено наличие на поземлен имот, не
е ясно доколко органа е изследвал правно значимия в случая факт, а именно този
имот да е жилищен или вилен, или такъв находящ се в курортна зона или комплекс,
или вилна зона към тях.
Съгласно чл.46, ал.4 от ЗОС, при изтичане на срока на настаняване,
наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на
условията за настаняване под наем в общинско жилище. Идентична е и разпоредбата
на чл.17, ал.5 от Наредбата на Община Хасково. Предвид посочените разпоредби,
настоящият състав намира, че за органа е съществувало задължение да изследва
въпроса относно наличната към момента на издаване на оспорения акт жилищна
нужда по отношение на жалбоподателя. Наличието на поземлен имот, който не би
могъл да задоволи жилищните нужди на лицето, не следва да се възприема като
относимо към изискването на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредбата, обстоятелство. Настоящият
състав намира, че именно такъв е смисъла на последната разпоредба съобразно
която, за да отговаря на критериите за настаняване в общинско жилище, лицето не
следва да притежава жилищен или вилен имот, или имот в курортните зони. От
доказателсвата по делото не се установява жалбоподателя да притежава жилищен
или вилен имот, а такива твърдения липсват и в самия акт. В оспорената заповед
се сочи, притежание на поземлен имот, без същият да е идентифициран и без да е
анализирано неговото предназначение. Като не е изследвал, какъв е притежавания
от жалбоподателя имот, дали същият е жилищен, вилен и дали може да задоволи
жилищните му нужди, органа е допуснал съществено нарушение в производството по прекратяване
на наемното правоотношение, доколкото при изследване на тези обстоятелства и
предвид здравословното, семейното и имотното състояние на жалбоподателят,
същият би стигнал до различни правни изводи и би издал акт с различно
съдържание от оспорения.
Следва да се посочи, че в изпратените от жалбоподателя документи до
Кмета на Община Хасково с писмо рег. индекс 94 А-2073-1/13.08.2019г. във връзка
с изтичане срока на договора за наем между страните, жалбоподателя е изпратил
удостоверение за декларирани данни пред Община Хасково, както и съобщение с №
070/07.01.2010г. от Местни данъци и такси при Община Хасково, видно от които
притежавания от жалбоподателя поземлен имот представлява земя и се числи към
категория нежилищни имоти. Тези обстоятелства са били не само декларирани от
жалбоподателя чрез представените документи, но същите са били и служебно
известни на административния орган. Предвид горното настоящият съдебен състав
намира процесния акт за издаден, както при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, така и при нарушение на материалния закон.
В този смисъл /Решение № 11640 от 4.10.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение
№ 5251 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2015 г.; Решение № 6955 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2015 г.; Решение № 902 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. №
4235/2015 г. /
Следва също така да се посочи, че при издаване на процесния
административен акт, органа е следвало да съблюдава не само процесуалните
правила на специалния закон уреждащ съответните обществени отношения, но и
общите разпоредби на АПК, относими към всяко едно административно производство.
В конкретния случай, производството по
издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение е започнало по
инициатива на органа, като същият е следвало на основание чл. 26, ал.1 от АПК
да уведоми заинтересованото лице, като предостави възможност на същото да вземе
участие в производството и да се запознава с материалите по същото, като прави
възражения и излага становище. Сред съдържащите се в административната преписка
материали, липсват такива удостоверяващи обстоятелството, жалбоподателят да е
бил запознат с образуваното производство, предвид което съда намира, че горното
не е било сторено от страна на органа. Този пропуск, на самостоятелно правно
основание определя постановения акт, като незаконосъобразен, доколкото същият е
определил съдържанието на акта, както и издаването му при липса на пълно
изясняване на всички относими и релевантни факти, което от своя страна
съставлява нарушение и на разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК. Ако така
описаните нарушения не бяха допуснати от органа, издадения от същият акт можеше
да има различно съдържание.
Издаването на оспорения акт, без преди това да е била предоставена
възможност на жалбоподателя да разбере, че е налице образувано административно
производство за прекратяване на наемното правоотношение и без да е имал възможност
да вземе участие в същото, както и с изрична молба да изрази желанието си за продължаване
на правоотношението и да изложи аргументи относно установените от органа факти
е лишило същият от право на защита в конкретното производство.
Предвид възможността
предоставена от ЗОС за продължаване на наемното правоотношение, след изтичане
на срока за настаняване, при наличието на условията за настаняване, органа е
следвало да уведоми жалбоподателя за започналото по негова инициатива
административно производство по прекратяване на наемното правоотношение и
съответно да предостави възможност на същият да заяви желае или не желе, то да
бъде продължено, като наличните обстоятелствата за това е следвало да бъдат
оценени от органа преди издаване на процесния акт с оглед съобразяването му и с
целта на закона.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна, а оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена, поради наличие на отменителни
основания по чл. 146, т.2, т.3 и т.4 и т.5
от АПК, следва да бъде отменена.
При този изход на спора, съдът намира
направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за
заплатената ДТ и адвокатско възнаграждение за основателно. В полза на
жалбоподателят следва да бъде присъдена сумата от 510 лв., в това число 10.00
лева заплатена държавна такса и 500 лв. платени в брой по договор за правна
защита и съдействие от 18.05.2020г.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Н-322/02.10.2019г. на Кмета на Община
Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на А.М. *** сумата от 510.00(петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: