Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 482/8.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на тридесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА и в присъствието на прокурор Петърнейчева, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1295/2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от А.З.Д., против ГД
“Изпълнение на наказанията“ София. Искът е в размер на 0.50 лв. отнасящ се за периода от 05.11.2021 г. до
26.11.2021 г., през който е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик, като твърдението е, че е ответникът му е
причинил неимуществени вреди изразяващи се в нарушаване на душевния му мир,
психичното му равновесие, което водело до стрес, депресия граничеща с нервна
криза. Тези вреди се сочи да се дължали на неизпълнение на съдебно решение от
05.11.2021 г. на Административен съд гр.Пазарджик, с което е отменена Заповед №Л
3009/2 от 26.08.2021 г. на Главен директор на ГДИН. В последствие с молба от
04.01.2022 г. се твърди, че не е провеждана работа с психолог в Затвора
гр.Пазарджик с ищеца, не е изготвен план на присъдата, като така са нарушени
правата на ищеца и е осуетена възможност да иска условно предсрочно
освобождаване. Твърди се и нарушение на правото му на кореспонденция.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на
самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в
сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл.
16, ал. 1
от него, във вр. с чл.
205 от АПК.
„Юридическото лице, което следва да
отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения
арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2280/2018 г., I о. и др. ГД “Изпълнение на наказанията“ отговаря и за вреди
причинени в съответния затвор.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован не сe явява лично, не се представлява, не сочи извън
подадената искова молба и молбата от 04.01.2022 г. защо следва да се уважи
искът му.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., който излага аргументи в
приложен писмен отговор и в съдебно заседание, защо се явява неоснователен и
недоказан искът. Иска да бъде отхвърлен подаденият иск и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки в срок.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик -
прокурор Петърнейчева, намира, че искът не следва да бъде уважен и сочи, че
същият се явява недоказан по основание и размер.
Като редовна и допустима исковата претенция следва да се
разгледа по същество.
Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:
Ищецът А.Д. е бил осъден на наказание шест месеца
лишаване от свобода, като е постъпил в Затвора Пловдив на 09.08.2021 г. На
24.08.2021 г. е изготвен първоначален план на присъдата, осъществена е
първоначална психологическа диагностика. В последствие на 26.08.2021 г. е
издадена Заповед №Л 3009/2 от 26.08.2021 г. на Главен директор на ГДИН, с която
е разпоредено преместване на лишения от свобода от Затвора Пловдив в Затвора
Пазарджик. Същата е обжалвана от А.З.Д., като на 13.09.2021 г. е осъществено
фактическото преместване на лицето от Затвора Пловдив в Затвора гр.Пазарджик.
На 14.09.2021 г. е осъществено разпределение, като Д. е разпределен в 3-та
група, за която отговаря инсп.К., ИСДВР. На същата дата е запознат от нея с
основните моменти на функционалността на модела за социална дейност и
възпитателна работа в Затвора гр.Пазарджик. Проведени са няколко интервюта,
като на 16.09.2021 г. е било най-задълбоченото от тях и при него е установена
нагласа у ищеца за кратък престой в Затвора гр.Пазарджик, тъй като обжалвал
заповедта за преместване и очаквал да бъде отменена. Заявил отказ да работи с
думите „няма за кога“. В този разговор е засегната и темата за криминализацията
на лишения от свобода, катализирана от системната злоупотреба с алкохол,
непоемане на отговорност и непроявена самокритичност при управление на МПС в
нетрезво състояние и без СУМПС, когато му е отнето. Коментирано е, че три пъти
е бил условно предсрочно освободен за едни и същи деяния и не би следвало да
има големи очаквания за четвърто такова. На 17.09.2021 г. лишеният от свобода е
бил представен пред разпределителната комисия, където е било настоявано да бъде
взето под внимание желанието му за настаняване в V-то отделение.
В последствие с Решение от 05.11.2021 г. на
Административен съд гр.Пазарджик е била отменена Заповед №Л 3009/2 от
26.08.2021 г. на Главен директор на ГДИН, като решението е било окончателно.
Същото е съобщено на страните на датата 05.11.2021 г.
На 19.11.2021 г. началника на Затвора гр.Пазарджик
изпратил писмо с изх. №11991 до Главен директор на ГДИН, с което уведомявал
последният за постановеното съдебно решение.
На 22.11.2021 г. А.З.Д. предал в затворническата
администрация жалбата, по която е било образувано настоящото дело, която
получила изх. № М-2986 от 23.11.2021 г.
На 23.11.2021 г. Главен директор на ГДИН издал Заповед
№Л-4091, с която нареждал А.З.Д. ***. С тази заповед бил
запознат на 23.11.2021 г. лишеният от свобода. Фактическото привеждане на
лишения от свобода в Затвора гр.Пловдив било осъществено на 26.11.2021 г.
От приобщените по делото доказателства се установява, че в
Затвора гр.Пазарджик не е изготвян план на присъдата на лишения от свобода А.З.Д.,
като подписаният от него в Затвора гр.Пловдив е с валидност от една година и
покрива пълното време за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В
справка от Затвора гр.Пазарджик се сочи редът за завеждане на писма до външни
институции подавани от лишените от свобода и се сочи, че писмото на А.Д. от
22.11.2021 г. не е четено от затворническата администрация.
В справка от психолозите при Затвора гр.Пазарджик се
установява, че първоначалната психологическа диагностика е осъществена в
Затвора гр.Пловдив и е изготвено на 24.08.2021 г. психологическо заключение, в
което е очертан личностово-поведенческият профил. Не е било констатирано деструктивно
поведение при лицето за престоя му в Затвора гр.Пазарджик, поради което не са
се налагали психологически интервенции. Липсват подадени молби за психологическо консултиране.
Описаните факти се установяват безспорно от всички
приложени по делото писмени доказателства.
След преценка
на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните,
съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима.
Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица в Затвора в гр.Пазарджик. За основателността на
иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и
бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл.284 и следващите от ЗИНЗС предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на администрацията на Затвора
Пазарджик при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени
по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка
между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса
на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл.
3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1)
Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
(2) За нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
По делото е безспорно
установено, че в исковия период ищецът е пребивавал в Затвора гр.Пазарджик,
като е следвало да бъде преведен в Затвора гр.Пловдив след отмяната на
Заповедта за преместване от 26.08.2021 г. Периодът от време от 05.11.2021 г. до
26.11.2021 г., когато е фактическото преместване в Затвора гр.Пловдив по
принцип би могъл да се приеме за основание за претендиране на обезщетение за
вреди, тъй като в този период лишеният от свобода не е следвало да се намира в
Затвора гр.Пазарджик, а в Затвора гр.Пловдив. За да бъде приет искът за
основателен обаче следва да се докажат незаконосъобразни действия или
бездействия на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди от
ищецът и причинно-следствена връзка между тях.
В конкретния
случай се доказват действия по изпълнение на съдебното решение, като на
19.11.2021 г. е уведомен компетентния административен орган, който следва да
предприеме действия по разпореждане преместването на лишения от свобода в
Затвора гр.Пловдив във връзка със съдебното решение. Такава заповед е издадена
и само 3 дни по-късно лицето е преместено в Затвора гр.Пловдив.
С оглед на
всичко гореизложено се достига до извода, че не са незаконосъобразни действия
или бездействия на затворническата администрация, като се установява че са
предприети действия по изпълнение на съдебното решение и то е изпълнено на
26.11.2021 г. Периодът от време, в който не са били предприети такива действия
е пренебрежимо малък и по делото не се доказа началникът на Затвора
гр.Пазарджик да е отказвал изпълнението на съдебното решение. Напротив от
доказателствата по делото се установява, че той е уведомил Главен директор на
ГДИН за постановеното съдебно решение преди датата на подаване на исковата
молба до настоящия съд. Съвпадението между датата на издаване на заповедта за
преместване на ищеца в Затвора гр.Пловдив и датата на изходиране на исковата
молба, по която е образувано настоящото дело не може да се вмени във вина на
затворническата администрация и да се приеме, че двете са обвързани по някакъв
начин. Липсват каквито и да било доказателства за нарушаване тайната на
кореспонденцията на ищеца.
От друга страна
по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за това, че ищецът е
претърпял вреди от преместването му в Затвора гр.Пловдив едва на 26.11.2021 г.
Твърденията в тази насока са голословни и не са подкрепени с каквито и да било
доказателства. Доказването на претърпените вреди е в доказателствената тежест
на ищеца, което изрично му е указано в определението за насрочване на делото.
Видно от събраните в хода на производството доказателства е очевидно, че А.Д.
не е успял да докаже твърденията си за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в нарушаване на душевния му мир, психичното му равновесие, което
водело до стрес, депресия граничеща с нервна криза.
Не са налице и
незаконосъобразни действия на затворническата администрация към Затвора
гр.Пазарджик във времето, в което А.Д. е пребивавал в това пенетенциарно
заведение. От доказателствата по делото се установява, че същият е отказал да
работи, провеждани са срещи с инсп.К., ИСДВР, която е следвало да осъществи
такива, тъй като Д. е бил настанен в 3-та група. Наличните доказателства водят
на извод, че не са се налагали срещи с психолози, а изготвените при постъпването
на ищецът в Затвора гр.Пловдив план за присъда и психологична оценка са били
валидни към момента на престоя му в Затвора гр.Пазарджик. С оглед на това и
липсата на изготвяне на нови такива не може да се приеме за незаконосъобразно
действие, което да е основание за претендиране на вреди.
При определяне
на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите
му не може да се реализира отговорността на ГД“ИН“, като в конкретния случай
следва да се приеме, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки,
за да бъде прието, че искът е основателен.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
При този изход
на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй
като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно, доколкото се
доказва частична основателност на иска. По отношение на отхвърлената част
следва да се има предвид, че общото тълкуване на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска,
означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно, въпреки постановения частичен резултат за
отхвърляне на иска.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд
Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искът на А.З.Д. срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за обезщетение за
причинени от незаконосъобразно бездействия на длъжностни лица при Затвора гр. Пазарджик
за периода от 05.11.2021 г. до 26.11.2021 г., неимуществени вреди в размер на 0.50
/петдесет стотинки/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ : /п/