Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи март
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2394 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.В.Г. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а
с § 22 от ПЗР на КЗ от 2016 г. във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 10.10.2013 г.
около 17 ч. в гр. Русе, велосипед „Бианки“ управляван от ищеца се движи по ул.
„Н.Й.Вапцаров“ с посока на движение от ул. „Добри Войников“ към ул. „Стоян
Михайловски“. В същото време в противоположна посока се движи л.а.м. „Рено
Лагуна“ с рег. № *******, управлявано от М.Х.П.,*** лекият автомобил предприема
маневра „ляв завой“ и не пропуска насрещно движещия се велосипед, в резултат на
което го блъска. Поддържа се, че образуваното наказателно производство е
прекратено, но вина за настъпилото произшествие има водача М.П.. Поддържа се,
че вследствие на удара на ищеца са причинени следните телесни увреждания:
счупване на основната фаланга на палеца на дясното ходило, счупване на четвърта
предходилна кост на лявото ходило, охлузвания в областта на двете ходила,
контузия на главата, сътресение на мозъка, придружено със загуба на съзнание.
Поддържа се, че към момента здравословното състояние на ищеца се е
стабилизирало, но той се придвижва с леко накуцваща походка, което му създава
затруднения, има болка в двете ходила при влошаване на времето и натоварване,
което налага прием на обезболяващи. Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22113002287546, валидна от 19.09.2013 г. до 19.09.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., предявен като
частичен от общо претендираната сума от 60 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 10.10.2013 г. в гр. Русе, виновно причинено от водача М.Х.П.
управлявал л.а.м. „Рено Лагуна“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с № 22113002287546, валидна от 19.09.2013 г. до 19.09.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-10.10.2013
г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото от съда изменение с определение от открито съдебно
заседание от 21.03.2017 г.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител адвокат П., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към
отговора. На първо място твърди
недопустимост на иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице
по реда на чл.498, ал.1 от КЗ от 2016 г.
Това възражение е неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило по време
на действие на отменения КЗ. Материално правните норми нямат обратно действие,
освен ако законодателят не им е придал изрично такова. На следващо място и съобразно
§22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен на
18.09.2013 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго, следователно
приложимия закон е част четвърта от КЗ /отм./. По същество оспорва предявения
иск по основание. Оспорва механизма на ПТП, като и твърдението за вина на
водача М.Х.П.. Навежда довод за иЗ.лючителен принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат с твърдението, че ищецът е управлявал велосипеда с
несъобразена с пътните условия скорост. Алтернативно прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца. Оспорва твърдението за загуба на съзнание.
Оспорва иска по размер.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са развити в представената по делото писмена защита.Претендира
разноски по списък. Адвокатско дружество „Г. и П.“ претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Моли
съда да отхвърли иска, алтернативно да присъди по-нисък размер на обезщетението
от претендирания, да отчете и съпричиняване от страна на ищеца.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП № 1175/294/10.10.2013
г., протокол за оглед на местопроизшествие от 10.10.2013 г., от фотоалбума
изготвен към протокола, от свидетелските показания на М.Х.П., както и от
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на прав участък от
пътя и Т-образно кръстовище, водачът на лек автомобил «Рено Лагуна» се движи
срещу ищеца, управляващ велосипед и предприема маневра ляв завой.
Велосипедистът се движи направо със скорост около 27 км/ч, навлиза в
кръстовището, като в този момент водачът на лекия автомобил започва маневра ляв
завой без да спира в кръстовището. Велосипедистът се удря в предна челна част
на автомобила, като единият му крак попада под бронята, а другият при падането
попада под дясната страна на велосипеда, кракът е притиснат между велосипеда и
пътното платно. След удара велосипедистът губи равновесие и пада от велосипеда
на пътното платно.
Вещото лице заключава, че
основната и едИ.твена причина за настъпване на гореописаното произшествие е извършването
на маневра ляв завой от водача на лек автомобил «Рено Лагуна» и късното
възприемане на движещия се срещу него направо по пътното платно велосипедист.
От приетото заключение на СМЕ на
д-р Д. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил контузия
на главата и сътресение на мозъка, счупване на първата фаланга на 1-ви пръст на
дясното ходило, счупване на 4-та предноходилна кост на лявото ходило, охлузни
рани на двете ходила. Проведено е консервативно лечение: болнично за два дни и
за около 2,5-3 месеца домашно-амбулаторно. По време на болничното лечение са
поставени гипсове на двата крака за един месец, след свалянето им ищецът е
провеждал раздвижване в домашна обстановка. Обичайният срок за лечение на
гореописаните травми е около 30-40 дни, а за възстановяването от тях-1,5-2
месеца. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за
9-10 дни, след сваляне на гипсовете от краката, когато е започнал да ходи за
около 13-14 дни. Постепенно интензитетът на болките е намалявал за около три
месеца след ПТП. Ищецът може да изпитва болки и дискомфорт в ходилата и
понастояещем – при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене
прав. Състоянието на ищеца е стабилизирано, самостоятелната походка
възстановена. Налице са последици от получените травми: движенията на І-вия
пръст на дясното ходило се извършват в обем по-малък от нормата с 25%,
настъпили са следтравматични «артрозни изменения», които причиняват болка при
по-продължително физическо натоварване на крака, при влажно и студено време.
От приетото заключение на СМЕ на
д-р П. се установява, че в резултат на процесното ПТП и в причинна връЗ.а с
него, ищецът е получил лекостепенна черепно-мозъчна травма /мозъчно
сътресение/-протекла с количествена промяна в съзнанието /обърканост,
дезориентация/, без медицИ.ки данни за пълно безсъзнателно състояние, получил е
и контузия с палпаторна болезненост в теменната област на главата. Лекостепенна
черепно-мозъчна травма отзвучава за периода от 3-5 седмици. Най-интензивни
оплаквания от страна на черепно-мозъчната травма ищецът е имал в периода на
болничното лечение, след това постепенно оплакванията са намалели по интензитет
и са отзвучали напълно. Лечението на претърпяната лекостепенна черепно-мозъчна
травма е приключило успешно.
Между страните е прието за безспорно,
че по отношение на
л.а.м. „Рено Лагуна“ с рег. № ******* е била налице валидна застраховка по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с №
22113002287546, валидна от 19.09.2013 г. до 19.09.2014 г.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката Н.В. Г., която установява, че ищецът, който е неин брат
в деня на произшествието й бил на гости. Три минути след като се разделили той
й се обадил и казал, че са го блъснали. Свидетелката веднага отишла при него.
Видяла, че го е блъснала кола, а колелото било на около 5-6 м в поляната. Когато
свидетелката отишла при ищеца, той бил като неадекватен. Не можел да стане.
Свидетелката установява още, че брат й бил в болницата около три дни, където го
гипсирали. Ищецът имал и рани, правили му скенер на главата. Сестра му го
посещавала след изписването от болницата, тъй като двамата са сираци и няма кой
друг да ходи. След изписването ищецът се оплаквал от болки в краката, всичко му
било синьо, главата го боляла и бил много разстроен, че няма да се справи,
защото всичко лежало на него, а не може да работи. Ищецът работи като заварчик
и когато се качва на висока се оплаква от напрежение в крака. Няма оплаквания
от главата. Някъде към Нова година започнал да се движи самостоятелно. Пролетта
вече малко по малко започнал да ходи на работа.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че
причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение
на М.Х.П. се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Водачът на процесното МПС е нарушил чл.
37, ал.1 от ЗДвП, съобразно която разпоредба при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Съобразно презумпцията на чл.45 от ЗЗД, вината
се предполага до доказване на
противното.
Ответникът и с така ангажираните по делото доказателства, не е оборил тази
презумпция, поради което съдът приема за установен горния факт.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и получените от ищеца травми:
лекостепенна
черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/-протекла с количествена промяна в
съзнанието /обърканост, дезориентация/, без медицИ.ки данни за пълно
безсъзнателно състояние, контузия с палпаторна болезненост в теменната област
на главата, счупване на първата фаланга на 1-ви пръст на дясното ходило,
счупване на 4-та предноходилна кост на лявото ходило, охлузни рани на двете
ходила.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ /отм./,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми вече са в размер на 2 000 000
лв. и 10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008
г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид характера на
претърпените от ищеца травматични увреждания, както и обстоятелството, че ищецът е търпял болки непосредствено
след ПТП за 9-10 дни, както и след сваляне на гипсовете от краката, когато е
започнал да ходи за около 13-14 дни, които постепенно намалявали за около три
месеца след ПТП.
Ищецът следва да бъде обезщетен и за последиците от получените травми, а
именно: движенията на І-вия пръст на дясното ходило се извършват в обем
по-малък от нормата с 25%, настъпилите следтравматични „артрозни изменения“,
които причиняват болка при по-продължително натоварване на крака, при влажно и
студено време, за болките и дискомфорта в ходилата, които ищецът ще изпитва в бъдеще
при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав, както и
главоболие при промяна на атмосферното налягане и емоционално, и физическо
напрежение.
При определяне на горния размер
на обезщетението съдът съобразява и факта, че лечението на черепно-мозъчната
травма е приключило успешно и трайни последици от нея не се очакват.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
С оглед на горното предявеният иск
за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 30 000 лв. и следва да
бъде уважен в този размер и отхвърлен за разликата над тази сума до частично
предявената сума от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По възражението за съпричиняване.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установи, че едИ.твено виновен за настъпилото произшествие е водача
на процесното МПС, а ответникът с поведението си не е способствал по никакъв
начин за настъпване на произшествието, респ. за настъпване на вредоносния
резултат.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът претендира лихва върху
главницата, считано от датата на деликта до окончателното издължаване, която
претенция като акцесорна последица от уважаване на исковете, същото подлежи на
уважаване.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски в общ
размер на 600 лв. за възнаграждения на вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 450 лв., която сума е съответна на уважената част от иска /30 000 лв./
От представения договор за правна
защита и съдействие от 20.03.2017 г. се установява, че адвокатско дружество „Г.
и П.“ е осъществявало безплатно процесуално представителство на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
При материален интерес от 40 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г. 25.10.2016
г.) от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1 730 лв.
От тази сума и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско
възнаграждение в размер на 1 297,50 лв., съобразно уважената част от иска
или 1 557 лв.с ДДС, предвид доказателствата, че дружеството е регистрирано
по ЗДДС.
С отговора си ответникът е заявил
искане за присъждане на разноски. Същият е направил разноски в размер на 60 лв.
–депозит за свидетел и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78, ал.8 от (Изм. –
ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно
която за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
С оглед на горното ответникът е
направил разноски в размер на 360 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума
в размер на 90 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /10
000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./, във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на В.В.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, предявена частично от
общо претендираната сума от 60 000 лв., застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от получени
травматични увреждания в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на
10.10.2013 г. в гр. Русе, виновно причинено от водача М.Х.П. управлявал л.а.м.
„Рено Лагуна“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с №
22113002287546, валидна от 19.09.2013 г. до 19.09.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-10.10.2013 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до частично
претендирания размер от 40 000 лв. от общо претендирата сума от 60 000 лв.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сума в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./
разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК В.В.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** да заплати
на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 90 лв. /деветдесет лв./ направени от ответника разноски пред
настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Адвокатско дружество „Г. и П.“,
Булстат ********* с адрес на кантората: гр. София, район Слатина, ул. „******, офис
2А, представлявано от управителя С.Е.С. сумата от 1557 лв. с ДДС /хиляда
петстотин петдесет и седем лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лв./ върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: