№ 26237
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110128489 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. С.., срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 4, § 3, ал.2 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 24 000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
депресия, страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно
бездействие на ответника, за отстраняване на всеки един незаконосъобразен акт и
нерешаване на ВНОХД № 102/2018г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС,
III НО, с което ищецът е лишен от ефективно право на защита, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 28.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Е. М. не преследва легитимен
интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от
Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание искът се
явява недопустим.
Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за правата
на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание
член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието
„злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според
общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели,
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател,
което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs
and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба,
1
подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis
v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да
разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни
действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с
Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and
Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на
Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица,
ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява-
било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като
тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или
частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне
на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само
относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят
разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие,
включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции.
Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява:
а)непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него,
включително прекомерната стойност на спора;
б)наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във
връзка със сходни въпроси;
в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или
по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни
дела;
г)недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на
производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика.
Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. Отделение е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и
2
същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на
предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е
споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в
определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по
ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/ е посочвал , че последователно създаваната верига от
частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не
е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на
съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава,
че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите
им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на
страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби.
Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи
преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда
на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС –
превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията,
чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или
обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от
друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че
всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл,
съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на
делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ от
Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в отказ от
правосъдие поради бездействието на ответника по непредявени обвинения по ВНОХД
102/2018г. на АСпНС и КНОХД № 1018/2019 г. по описа на Върховния касационен съд.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 24 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от психически страдания.
В процесният случай следва да се посочи, че ищецът е един от т.н. „масови ищци“, който със
завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор.
Настоящият съдебен състав третира настоящия съдебния спор срещу Прокуратура на
република България - като „frivolous litigation“, в който са въведени несериозни и
изначално необосновани фактически и правни аргументи, като ищеца-лице изтърпяващо
наказание „лишаване от свобда“ отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на
вляза в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко
умишлено престъпление и чрез завеждането на множество сходни съдебни производства не
само не съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно
възобновява правния спор. Допълнително, тъй като ищецът от началото на годината е завел
3
общо …. гражданскоправни производства насочени срещу органи на съдебната власт и
Прокуратурата на Република България и с оглед изявяваното от него желание за лично
участие в откритите съдебни заседания, поради постоянното му конвоиране до съдебните
сгради реално се стига до неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на
наложено наказание от български съд.
Съобразно формираната практика на ЕСПЧ злоупотреба с право е и използването на език на
вражда и омраза срещу съда и в сезиращите го процесуални документи, като всеки опит за
използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от съда
защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК.
Поради гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба вх.№ 146850/26/05/2023 г. от Е. Д.
М. срещу Прокуратура на Република България, по която е образувано гр.д. № 28489/2023 г.
по описа на СРС, 154 състав и прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му с
частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4