Решение по дело №974/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 750
Дата: 22 юни 2020 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20207050700974
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№……………….2020 г. гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                 ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

                 VІ-ти касационен състав,

                 в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

  Членове: Евелина Попова

    Ралица Андонова

 

при секретаря Галина Владимирова

с участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

касационно дело № 974 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Н.Д. ,против решение № 225/7.02.2020 г. по НАХД № 5893/2019 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено издаденото от  началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Варна НП № 19-0819-005189/25.09.2019 г.  В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на въззивното  решение, поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства,довели до опорочаване на установените факти и в крайна сметка до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат  Вл. К..*** ,не се явява в съдебно заседание и  не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното  решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното пред районния съд НП са наложени на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП  адм.наказания  на касатора глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца – затова че, на 11.08.2019 г. в 18.04 ч. в гр.Варна на ул.”Девня”  управлява л.а. „ Нисан Патрол” с рег.№ ***,като отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 № ARBB-0054 и отказва медицинско изследване за установяване употребата на алкохол в кръвта с талон за медицинско изследване № 002397/11.08.2019 г.

За да потвърди НП, ВРС е приел за установени  описаните в обжалваното НП факти,като е отхвърлил повдигнатите с жалбата възражения,които касационният съд установява,че са идентични с възраженията по  касационната жалба.

Наведеното с жалбата касационно основание се квалифицира от касационния съд по чл.348,ал.1,т.2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е описано в касационната жалба като неправилно извършена от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства,станала причина за извеждане на необосновани фактически констатации,довели до неправилно приложение на материалния закон. С тази идея касаторът акцентира върху фактите отричайки тези описани в НП,но без да изтъква конкретни процесуални пропуски на въззивния съд – в  този смисъл,възраженията на касатора са сведени до характерните за въззивното производство преки  твърдения по фактите. При тези обстоятелства и като има предвид липсата на конкретни доводи и съображения на касатора за неправилна процесуална дейност на въззивния съд, касационният съд намира релевираните с касационната жалба оплаквания за лишени от основание – видно е от съдържанието на съдебните протоколи от делото на ВРС,че надлежно са били извършени всички възможни процесуални действия за събиране на доказателства в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.107,ал.3 от НПК,срещу които жалбоподателят не е имал каквито и да било възражения и не е отправял в хода на въззивното производство искания за събиране на други доказателства,т.е. правото на жалбоподателя да сочи и да иска събиране на доказателства на този етап от процеса, не е било ограничавано. Абсолютно голословно е отричането от касатора на факта за съставянето и връчването  на АУАН с № 61077 – същият е наличен в преписката и правилно е кредитиран от въззивния съд в съответствие с правилото на чл.189,ал.2 от ЗДвП . Актът има поставен подпис в графата за нарушител,чието авторство не е било опровергано от жалбоподателя – отричането от страна на последния не е било подкрепено с процесуално възможните доказателствени средства. По тези съображения,касационният съд намира,че фактите са били установени от ВРС при правилно приложение на  процесуалния закон.

При служебно извършената от касационния съд проверка по приложението на материалния закон се установява,че същият е правилно приложен към правилно установените факти. Наведените в тази насока възражения на касатора са изцяло ирелевантни – нямат никакво значение обстоятелствата относно повода за проверката,допуснатото след нейното приключване управление на МПС от  Д. и липсата на подпис на единия от полицейските  служители  в талона за медицинско изследване. Деянието правилно е квалифицирано като осъществен от настоящият  касатор  състав на адм.нарушение по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП,за което наложените адм.наказания са правилно определени в съответствие с предвиденото в същата разпоредба. Така като е потвърдил законосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон.

Освен процесуално и материално законосъобразно ,при извършената от касационния съд служебна проверка на обжалваното решение се установи ,че същото е валидно и допустимо,поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото,сторените от касатора разноски следва да останат за негова сметка,а такива от страна на ответника не са претендирани и съответно не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225/7.02.2020 г. по НАХД № 5893/2019 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ  :