№ 13290
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Н. Т.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110165767
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата З. Б. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....,
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не е сторила,
поради което претендира от нея сумите, както следва: 2 643,81 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 377,77 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г.
до 05.06.2023 г.; 70,37 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 14,56 лева, представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 33083/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. Б. Б., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адв. Д. В., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
1
исковете. Оспорва да е ползвала топлинна енергия, както и да е доставяна такава до
процесния имот в рамките на исковия период. Сочи, че същата не се е подписала в списъка
към протокола на етажната собственост, а освен това не е страна по представения
нотариален акт. Позовава се на приложението на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО, според
който на заплащане подлежи реално потребеното количество топлинна енергия. Оспорва
доказателствената стойност на представените от ищеца документи, тъй като са едностранно
съставени. Оспорва да е отправяна покана до нея за заплащане на претендираните суми,
както и да е получавала фактури, поради което не е поставена в забава. Оспорва
относимостта на договор № 939/20.11.2001 г., тъй като срокът му е изтекъл, оспорвайки
извършването на услугата дялово разпределение от посоченото в него дружество. Оспорва
доказателствената стойност на представения протокол от 14.10.2001 г. на ОС на ЕС и
списъкът към него, тъй като не са нотариално заверени. Оспорва извършването на услугата
дялово разпределение, както и връчването на изравнителни сметки. Навежда довод за
изтекла погасителна давност. Оспорва доказателствената стойност на представените
извлечения и съобщения към фактури. Сочи, че в имота няма уреди за дялово
разпределение. С тези съображения отправя искове за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96,
том XXIV, нот. дело № 5051/1992 г., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от
„..., заявление – декларация за откриване на партида от 17.08.2004 г., 2 броя удостоверения
за наследници съответно на ... Б. и др., съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответницата З. Б. Б. се легитимират като съсобственик на процесния недвижим имот,
2
респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи същия. Най-напред, от съдържанието на представения
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том XXIV, нот. дело № 5051/1992 г. (л.
16-17 от делото) се установява, че считано от 09.04.1992 г. Б. С. Б. е закупил от Е. П. С и С.
Д. С. придобитият от тях по време на брака им апартамент № 21, находящ се в ... вдясно от
стълбището, в сградата на ЖСК „... застроен на 93,88 кв. м., заедно с избено помещение №
33, таванско помещение № 21, както и принадлежащите му 2,309 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като видно от представеното
удостоверение с изх. № 68-00-345/20.03.2017 г. (л. 18 от делото) стар административен
адрес: ... се отнася за многофамилна жилищна сграда – ЖСК „... с два входа, отразена с
идентификатор 68134.204.81.2, находяща се на ..., р-н „...., и съответства на
административен адрес: ...., поради което съдът прави извод, че имотът предмет на
горепосочената придобивна сделка от 09.04.1992 г., е идентичен с този, за който се отнасят
исковите претенции, предмет на настоящото дело. По делото няма данни купувачът по нея –
Б. С. Б. да е бил в брак, поради което съдът прави извод, че въз основа на тази покупко-
продажба той е станал изключителен собственик на процесния апартамент № 21,
декларирайки този факт и пред топлофикационното дружество, подавайки молба за
откриване на партида на негово име на 15.07.1992 г. (л. 21 от делото), описвайки в нея
същото придобивно основание, а именно: № 96, том XXIV, нот. дело № 5051/1992 г. На
следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № 000713/09.06.2004
г., издадено от Столична община, р-н „.... (л. 15 от делото), става ясно, че Б. е починал на
06.04.2004 г., оставяйки за свои наследници по закон Л. Г. Б. – съпруга и З. Б. Б. – дъщеря,
като при липсата на данни по делото относно осъществяването в периода от 09.04.1992 г. до
момента на смъртта му на юридически факти, довели до промяна в правата върху него,
съдът приема, че процесният апартамент № 21 е бил част от наследствената маса на
наследодателя, при което може да се направи извод, че на основание наследствено
правоприемство всяко едно от посочените лица е станало носител на по 1/2 идеална част от
правото на собственост върху него – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Също така от удостоверение за
наследници с изх. № РКС24-ВК08-699/29.04.2024 г., издадено от Столична община, р-н „....
(л. 88 от делото), се установява, че Л. Г. Б. е починала на 04.02.2006 г., оставяйки за свой
единствен наследник по закон З. Б. Б. - дъщеря, а това означава, че след нейната смърт
ответницата се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент № 21 –
1/2 идеална част по наследяване след смъртта на баща си и 1/2 идеална част по наследяване
след смъртта на майка си. Следва да се отбележи, че тя също е декларирала този факт пред
топлофикационното дружество, подавайки молба за откриване на партида на нейно име на
17.08.2004 г. (л. 19 от делото), като по делото няма данни относно осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради
което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
именно ответницата се легитимира като собственик на процесния апартамент № 21, респ.
като клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че
тя следва да отговаря за процесните вземания, касаещи същия.
Действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична, като
тя свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с титулярство на право
на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е
установено по делото, а да се приеме обратното означава, че да се дерогира установената
законова уредба в тази насока.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
3
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на
процесния апартамент № 21, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 14.10.2001 г., списък към него и
договор № 939/20.11.2001 г. (л. 22-25 от делото), данните, отразени в представените
изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 91-95 от делото), както и изводите в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „...., е била възложена
и извършвана от третото лице – помагач - „... (тогава „... ... ООД).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата З. Б. Б. по отношение на
действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение,
тъй като е с изтекъл срок. В случая, списъкът към протокола от 14.10.2001 г. е подписан от
голяма част от етажните собственици, включително и от нейния баща Б. С. Б., като по
делото нито се твърди, нито се доказва решението на общото събрание да е било атакувано
от наследодателя й по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на
решението/. Не следва да бъде споделено и възражението, че протоколът и списъкът към
него нямат доказателствена стойност, тъй като не са нотариално заверени, доколкото такова
изискване не съществува. Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни
собственици, включително и ответницата предвид установения по делото факт, че тя е
наследила самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия
период. В случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни
собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона
ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността,
включително и ответницата. Ето защо, съдът приема, че договорът за топлинно
счетоводство от 20.11.2001 г. е произвел своето действие. Нещо повече, по делото се
установява още, че за процесния период услугата дялово разпределение в процесната сграда
– етажна собственост се е извършвала именно от третото лице – помагач - „..., като видно от
приетите документи за връчване на изравнителни сметки и формуляри за отчет, отнасящи се
за процесния аб. № 209856, страните, включително и ответницата, подписала се за клиент,
без да оспори авторството на подписа си, са изпълнявали поетите по договора задължения,
като потребителите са допускали представителите на топлинния счетоводител за отчитане
до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно
счетоводство от 20.11.2001 г. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ,
4
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в договора от 20.11.2001 г. лице, което да извършва
дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия избор. Ищецът е
доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от
неизпълнението на собственото си задължение.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „...., е измервана чрез
определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз
основа на данните от 5 броя отоплителни тела и 1 брой щранг лира с мощност от 697 Вт,
тези за битово гореща вода са начислявани по данни от 1 брой водомер, който е редовно
отчетен, съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 216 куб. м. и този на етажната
собственост – 9 244 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение
също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и
реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 3 720,98 лв., представляваща разлика между
прогнозно начислените суми по фактури (3 838,66 лв.) и сумите за възстановяване на
абоната по изравнителните сметки (117,68 лв.), като посочената стойност е без предишни
5
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответницата З. Б. Б. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от нея възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 14.06.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва не след и на 14.06.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца
се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла погасителна
давност на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г., тъй като най-късното
месечно задължение – това за м. март 2020 г. е станало изискуемо на 15.05.2020 г., т. е.
преди 14.06.2020 г., поради което то, както и предхождащите го месечни задължения,
включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук
следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по
давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.08.2020 г. (л. 26 от делото), и
чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, крайният размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на
ответницата следва да бъде определено въз основа приетия от съдебно-техническата
експертиза такъв, а именно: 3 720,98 лв., отразяващ реално доставената и потребена такава в
рамките на исковия период. Ето защо, от тази сума следва да следва да се приспаднат
сумите, отнасящи се за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г., които съдът прие, че са
обхванати от изтекла погасителна давност, като предвид изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза същите се равняват на 1 186,25 лв. Следователно, общият
размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до
6
30.04.2022 г., които не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 2 534,73 лв.
(3 720,98 лв. – 1 186,25 лв.), като от страна на ответницата не се твърди, а и не се доказва
погасяване на процесните вземания. Ето защо, предявеният срещу нея главен иск за цена на
топлинна енергия е основателен до размера от 2 534,73 лв. и за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 643,81
лв., или за размера от 109,08 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 70,37 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответницата. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между .... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.05.2020 г. се
счита за възникнало на 31.05.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.06.2020 г., т. е.
преди 14.06.2020 г., поради което то също е обхванато от изтекла погасителна давност.
Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК с оглед данните, удостоверени в представеното
извлечение за аб. № 209856 (л. 32 от делото), задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за който съдът прие, че не е
обхванат от изтекла погасителна давност, се равнява на 67,62 лв. (70,37 лв. – 2,75 лв.). Ето
защо, предявеният срещу ответницата главен иск за цена на услуга за дялово разпределение
е основателен до размера от 67,62 лв. и за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., като
следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 70,37 лв., или за размера от
2,75 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху задълженията за цена на топлинна енергия в
общ размер на 2 534,73 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащи в обхвата
на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 262,38 лв., начислена за
претендирания период от 16.10.2020 г. до 05.06.2023 г. Ето защо, предявеният акцесорен иск
7
за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия е основателен до размера
от 262,38 лв., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 377,77
лв., или за размера от 115,39 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 14,56 лв., начислена за
периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г., е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя – ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 33083/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 103,40 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 808,22 лв. – платена
държавна такса, депозит за особен представител на ответницата, депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал.
8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство/, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в
рамките на едно открито съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства
освен първоначално допуснатите. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата не
следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като тя
не претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: .... срещу З. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „...., ет. 7,
ап. 21, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. Б. Б. дължи на .... сумата
от 2 534,73 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ....., за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 67,62
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 262,38 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 16.10.2020 г. до 05.06.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
33083/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
8
от 26.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 2 534,73 лв. до пълния предявен размер от 2 643,81 лв., или за размера
от 109,08 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г.; иска за цена на услуга за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 67,62 лв. до пълния предявен размер от
70,37 лв., или за размера от 2,75 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 262,38 лв. до пълния предявен размер от 377,77 лв., или за размера от 115,39 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 14,56 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г.
ОСЪЖДА З. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „...., ет. 7, ап. 21 да
заплати на ...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 103,40 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
33083/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 808,22 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца .... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9