Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 653, 07.11.2019 год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд- Търговище, седми състав, в
публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар : Михаил
Пенчев
като
разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1960 по описа за 2018 год. на РСТ,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
ответницата е имала задължение по договор за заем, сключен на 24.04.2017
година. На посочената дата е сключен между страните договор за потребителски
кредит № **********. Ответницата е получила в заем сумата от 2 000 лв.,
която е следвало да погаси на 24 равни месечни вноски, в размер на 123.64 лв. Страните
са договорили, годишен лихвен процент в размер на 49.89 % и годишен процент на
разходите 41.17%. Така общото задължение по договора става 2 967.36 лв. Ответницата
е закупила и допълнителен пакет услуги в размер на 2 400.96 лв., а вноската
по този пакет е в размер на 100.04 лв. В резултата общото задължение по
договора за кредит и пакета допълнителни услуги е 5 368.32 лв., вноската е
в размер на 223.68 лв. При забава на една месечна вноска с повече от 30 дни,
настъпва предсрочна изискуемост на
договора, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен. Твърди се,
че ответницата е изпаднала в забава и съгласно чл.12.3 от Общите условия,
договорът е прекратен и обявен за предсрочно изискуем, на 14.11.2017 година. Ищецът
твърди, че е уведомил въпреки това длъжника за прекратяването на договора и
настъпването на предсрочната изискуемост. Ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по отношение на дължимите суми. Заповедта е връчена при
условията на чл.47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1 и
ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си. С оглед на това е предявен и настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
съществуване на вземането му от ответницата, което е в размер на 4 901.97
лв., главница, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Претендират се разноски в заповедното и в
настоящото производство.
На ищеца са дадени указания да
уточни исковата си претенция, с оглед на това, че в становището си по
съществото на спора, депозирано на 23.05.2019 година, е направил искане за установяване на вземане в размер на
1 888.07 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението, претендира разноски в
заповедното и настоящото производство, както и искане да бъде осъдена
ответницата да заплати сумата от 832.01 лв. договорно възнаграждение и
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 2 181.89
лв. С исковата молба не са предявени осъдителни искове против ответницата. С
молба от 18.06.2019 година,ищецът е уточнил, че се претендира установяване на
вземане в размер на 4 901.97 лв., главница, посочена в исковата молба. С
оглед на горното, съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на вземане в
размер на 4 901.97 лв.
Ответницата, чрез назначения и
особен представител оспорва предявените искове. Твърди се, че длъжникът не е
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, а представения пакет
за допълнителни услуги представлява скрито увеличение на лихвите по договора за
кредит, което противоречи на добрите нрави и изискването за добросъвестно
упражняване на правата на страните по договора, което е в нарушение на ЗЗП.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното
по делото ч.гр.д. № 1060/18 год. на РСТ в полза на ищеца е била е била издадена
заповед за изпълнение и за сумата от 4 901.97 лв., представляваща
неизпълнено задължение по договор за кредит № ********** от 24.04.2017 г., сумата
от 17.61 лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 09.05.2018 г. Тази заповед е връчена на длъжника-ответницата в
настоящото производство, при условията на чл.47, ал.5, във вр.
с чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си, обстоятелство обуславящо правния
интерес от предявяване на иска. Ищецът е предявил иск за установяване на
вземането му за главницата от 4 901.97 лв., поради което заповедта е
обезсилена в частта относно лихвата за забава в размер на 17.61 лв.
В настоящият случай, не се спори от страните
по делото, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по сключен
между страните Договор за потребителски кредит
Профи Стандарт № **********, по който ищецът е
кредитор, а ответницата- клиент, при подписани от страните ОУ, неразделна част
от договора за потребителски кредит /ДПК/.
Не е спорно, че сумата по кредита по този договор възлиза на 2 000 лв., като срока на
изплащане е 24 месеца, с размер на вноската- 123.64 лв., ГПР/%/ 49.89, Годишен
лихвен процент: 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11, като обща дължима сума по
кредита е 2 967.36 лв.
Няма спор, че с процесния
договор за
потребителски кредит /ДПК/, ответницата е
избрала и закупила пакет от допълнителни услуги Бонус, за
който по силата на ДПК е подписано между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
По избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги, възнаграждението за същия е 2 400.96 лв., вноската за него е 100.04 лв. Така даденото общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
е в размер на 5 368.32 лв., като общия размер на вноската е 223.68 лв.
Ищецът се позовава настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, за доказването, на която е представено и приложено на л.42 от делото,
уведомление до длъжника, че договорът за кредит е прекратен и съответно
предсрочно изискуем, считано от 14.11.2017 година. Договорът е прекратен, тъй
като длъжникът-ответницата е преустановила изпълнението си по него.
При така установеното съдът прави следните
изводи : Безспорно е че ответницата има задължение в размера обективиран в Заповедта за изпълнение към ищеца. Безспорно
е, че ответницата е преустановила изпълнение на задълженията си към кредитора,
поради което последният е счел договора за прекратен и е обявил предсрочната му
изискуемост, предвидена в чл.12.3 от ОУ към ДПК, подписани и от длъжника.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за
настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието
си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е да се фингира недоставеното или
само изпратено от кредитора съобщение до длъжника като получено единствено в
случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора,
че е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че
договорът за кредит не обективира такава уговорка,
уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством
уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по
възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител
(чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с
образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в
хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело №
60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая не е налице уговорка в договора за
кредит, която фингира недоставеното или само изпратено от кредитора
съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки,
които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се
доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем-уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерската фирма с
обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателят,
посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса. На
ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, на
който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл. 131 от ГПК особения
представител е направил оспорване на иска основано на липсата на надлежно
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост. Доколкото по делото няма
представени никакви доказателства, че уведомлението за обявената предсрочна
изискуемост е достигнало да длъжника, съдът приема, че не е налице уведомяване
на последния за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Въпреки горното,
обаче към датата на последното съдебно заседание, крайния падеж на договора е
настъпил, поради което задължението за главницата по него е станало изискуемо в
цялост.
Отношенията на
страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит
(в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния
договор). За съда съществува задължение служебно да следи за нищожността на
договорите, когато тази нищожност е пряко изводима от вида и съдържанието на
договора и без да има позоваване на нищожност , в какъвто см. е решение № 384
от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, а
в разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза,
съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или
други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит е действителен, с оглед на това, че
съответства на императивните изисквания на по чл. 10,ал.1, чл.11 от ЗПК.
Съгласно договора за потребителски кредит, ответницата е получила в заем сумата
от 2 000 лв. Безспорно е, че тя е погасила две вноски по договора в пълен размер и една наполовина. Този факт,
се признава и от ищеца, а и се установява от приложеното на л.41 от делото
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********. Видно от
извлечението, ответницата е направила три вноски- на 10.07.2017 г., в размер на
223.68 лв., от които 55.02 лв. платена главница, 68.62 лв. платена лихва; на 21.09.2017
година- 223.68 лв., от които 56.91 лв., платена главница и 66.73 лв., платена
лихва и трета вноска в размер на 18.99 лв., но не е посочено на коя дата и за
какво е отнесена тази сума. Ищецът сам твърди, че това извлечение е по договора
за потребителски кредит, поради което съдът приема, че с извършените плащания
ответницата е погасила задължения именно по договор за потребителски кредит №
**********. Общо съгласно извлечението,
ответницата е внесла като задължение по този договор, сумата от 466.35 лв. От
тази сума следва да се извадят погасените лихви за два месеца, в размер на
135.35 лв. От тук следва, че ответницата е погасила главница по договора в
размер на 331 лв. Така задължението и за главница по договор за потребителски
кредит № **********, остава непогасено в размер на 1 669 лв. До този
размер предявеният иск за заплащане на главница по договор за потребителски
кредит е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като до пълния размер
от 4 901.97 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото
съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му,
очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то в настоящия случай не
дължи произнасяне по възраженията на ответника за недействителност на клаузите
на договора за допълнителен пакет услуги и задълженията по него. Видно от заявлението
на ищеца и издадената в негова полза заповед за изпълнение вземането в размер
на 4 901.97 лв. е основано на договора за кредит, като сам заявителя е
посочил, че тази сума е главница по договора. Действително няма пречка в
заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено като основание
неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната главница, но следва възнаградителните
лихви и други вземания, следващи от договора - лихви за забава, такси и др. да
бъдат конкретизирани по период и размер. Установи се по делото, че от общата
сума 4 901.97 лв. главницата е в размер на 1 669 лв., а разликата е
формирана от договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, но в
заявлението заявителят не е конкретизирал тези вземания по размер и период. За
да се уважи исковата претенцията следва да са налице обаче общите предпоставки
за редовността на исковата молба относно индивидуализацията на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на
кредитора, породено от сключения договор за кредит, следва да бъде
индивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна
лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси,
застраховки и други, включени в общия размер на претендираната
в заявлението сума. Установителният иск, предявен по
реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за изпълнение,
поради което предметът на делото е обвързан от основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство. И тъй като в случая както в
заявлението, така и в издадената заповед за изпълнение главното вземане в
размер на 4 901.97 лв. е с посочено основание „главница от неизпълнение на договор за потребителски
кредит“, липсва възможност за установяване в хода на исковия процес
съществуването на вземания с други основания (договорни лихви, допълнителни
възнаграждения и т.н.).
С
оглед горното и предвид липсата на изрично посочване на ликвидните и изискуеми
вземания по отделните пунктове към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то съдът може да се произнесе единствено по
отношение на падежиралите вноски съставляващи
главница по договора - Решение № 205 от 16.02.2017г. по т.д. № 2932/2015г., ІІ
т.о. на ВКС.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размера от 1 669 лв.,
като до пълният размер от 4 901.97 лв. е неоснователен и като такъв,
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските: Съгласно
чл.87, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно
уважената част от предявеният иск. В заповедното производство, ищецът е
направил разноски в размер на 148.39 лв., като следва да му се присъдят
съразмерно разноски, в размер на 50.52 лв. В настоящото производство е направил
разноски в размер на 971.67, лв., като следва да му се присъдят съразмерно разноски,
в размер на 330.83 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.С. , бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г., действащи чрез
пълномощник юрисконсулт Р.И.И. от Н.Ш.А. ЕГН **********
***9, представлявана от назначения и
особен представител адв.В.Д. ***, за сумата от
1 669 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 24.04.2017 г., ведно със законната лихва от 09.05.2018
година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 599
от 22.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1060/18 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 от ТЗ., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния размер от 4 901.97 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА от Н.Ш.А. ЕГН **********
***9, представлявана от назначения и
особен представител адв.В.Д. *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.С. , бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от С.Н.Н. и И.Х.Г., действащи чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., направените по ч.гр.д. № 1060/18
по описа на РСТ разноски, в размер на 50.52 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА от Н.Ш.А. ЕГН **********
***9, представлявана от назначения и
особен представител адв.В.Д. *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.С. , бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от С.Н.Н. и И.Х.Г., действащи чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., направените в настоящото
производство разноски, в размер на 330.83 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :