Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов
въззивно
търговско дело № 240
по описа на съда за 2020 год.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 93217/13.12.2019 г. (рег. Районен
съд - Варна) от “Кредит Инс” ООД, чрез адв. Р.Д., срещу Решение №
4695/04.11.2019 г. по гражданско дело № 1395/2019 г. на Районен съд – Варна, с
което са отхвърлени предявените от „Кредит
Инс” ООД против С.Т.С. искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл.
79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/ за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 450 лева,
представляващо неизплатена главница по Договор за потребителски кредит “Екстра”
№ 75943/21.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 81 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018 г. до 08.08.2018
г. и 7,62 лева, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от 22.04.2018
г. до 08.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 6100/15.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. д. № 12192/2018 г.
по описа на Районен съд – Варна.
Изразено е становище, че
обжалваното решение е неправилно, като се твърди, че в него необосновано е
прието, че не съществува твърдяната договорна връзка между ищеца и ответника,
че последният не е приел общите условия, че не му е предоставена преддоговорна
информация и не е усвоил предоставената от ищеца сума. Позовавайки се на чл. 13
ал. 1 от ЗЕДЕП/ЗЕДЕУУ се поддържа, че процесният договор за потребителки кредит
е валидно сключен, тъй като ответникът въвеждайки лични данни в системата на
ищеца е дал своето съгласие за сключването на договора и е приел общите
условия. Твърди се, че ответникът е усвоил предоставените по договора средства
като ги е получил в офис на „Изипей“ АД, във връзка с което собственоръчно се е
подписал и е изписал имената си върху разписка.
Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок
е постъпил отговор от С.Т.С., чрез особен представител адв. М.Ж., в които е застъпено
становище, че обжалваното решение е правилно. Твърди се, че по делото не са
ангажирани доказателства за установяване на твърдяната от ищеца облигационна
връзка, поради което счита претендираните суми за недължими.
Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебното заседание въззивникът,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд
съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от „Кредит Инс” ООД против С.Т.С.
искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД за
сумата от главница в размер на 450 лева, договорната лихва върху тази главница
в общ размер на 81 лева за периода от 21.03.2018 г. до 08.08.2018 г. и обезщетението
за забава в размер от 7,62 лева за периода от 22.04.2018 г. до 08.08.2018 г.,
претендирани на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
75943/21.03.2018 г.
В исковата
молба се твърди, че между ищеца „Кредит Инс” ООД и
ответника С.Т.С. е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 75943/21.03.2018 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер от 450 лева чрез превод
по Изипей. Сочи се, че сумата е усвоена
на 21.03.2018 г. Изтъква се, че ответникът се е
задължил да върне сумата, ведно с възнаградителна лихва в размер от 81 лева на
6 равни месечни погасителни вноски с краен срок 21.09.2018 г. Твърди се, че по
сключения договор ответникът не е извършвал плащания, като към момента на
подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 450 лева, договорната
лихва върху тази главница е в общ размер на 81 лева за периода от 21.03.2018 г.
до 08.08.2018 г., а обезщетението за забава е в размер от 7,62 лева за периода
от 22.04.2018 г. до 08.08.2018 г. Посочва се, че относно тези вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
В
законоустановения срок отвеникът чрез особения си представител оспорва
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по твърдения от
ищеца договор за потребителски кредит. В условията на евентуалност се твърди,
че сумата по кредита не е усвоена, както и че клаузата уреждаща задължение за
връщане на договорна лихва е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на лихвата от 81 лв. надхвърля трикратния размер на
законна лихва.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото като
писмено доказателство е прието извлечение от Договор за потребителски кредит
„Екстра” сключен от разстояние № 75943 от 21.03.2018 г., по силата който „Кредит Инс” ООД се е задължил да предостави на
потребителя С.Т.С. сумата от 450 лв. с краен
падеж на 21.09.2018 г., срещу задължението на последния да върне сумата, ведно
с договорна лихва 81 лева на шест равни месечни вноски, за периода от
24.04.2018 г. до 21.09.2018 г.
По делото е
представена разписка № 2000000148215956/21.03.2018 г., от която е видно, че на 21.03.2018
г. въззивникът е превел чрез Изипей на въззиваемия сумата от 450 лева с
основание: договор № 75943/21.03.2018 г.
Във въззивното
производство е прието като писмено доказателство извлечение от разписка №
07000714367535/21.03.2018 г., генерирано от информационния масив на Изипей, от
което е видно, че сумата от кредита е усвоена от въззиваемия на 21.03.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр.
първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. От материалите по приобщеното ч. гр.
д. № 12192/2018 г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Исковете са предявени в хипотезата на чл. 415 ал.
1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД, както и чл. 86 ал. 1
от ЗЗД, в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът, въззиваем в настоящото производство следва да
установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в
негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и
договорна лихва, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за
него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер.
В тежест на ответника, въззивник в
настоящото произвоство е да докаже точно изпълнение на задълженията си да
заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
Между страните
е сключен договор за паричен заем от разстояние, по силата на който на
ответника е предоставена сумата от 450 лева, със срок на издължаване 21.09.2018
г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази сума е
преведена и усвоена от ответника посредством услугите на Изипей. Въпросният
договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните
в тази връзка се уреждат по електронен път. Сключването на договора става не
чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена
му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез
активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието
си по договора.
С избора си да
активира съответната препратка потребителят е приел условията на съглашението.
Дали същият се е запознал предварително с общите условия и дали ги е приел, в
случая е без значение, защото той е имал тази възможност преди да направи онлайн
избора си за сключването на договора. С извършване на това фактическо действие
последният се валидира и страните се задължават по него, а наред с това се
считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението,
без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно
волеизявление за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия в раздел
IV е записано, че при одобряването на заемателя, на електронната поща на същия
се изпраща като прикачен файл текстът на договора, в който е маркирано, че ОУ
са неделима част от него. Наред с това е посочено, че с натискане на линка за
потвърждение се декларира запознаване и съгласие с условията на договора, което
пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума по банковата
сметка. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко
едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична
сума кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и
ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в
негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава.
Ответникът, в
чиято тежест е било, не е представил доказателства за връщане на сумата на
уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по
отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно
неизпълнение на поето договорно задължение.
По така
изложените съображения, съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД е основателна, поради което следва да бъде
уважена. Съобразно уговореното в договора главницата е в размер на 450 лева, а
възнаградителната лихва е в размер от 81 лева.
Неоснователно
се явява възражението за нищожност на клаузите уреждащи договорната лихва,
доколкото производството в частта относно претенцията за такса „Гарант“ е било
прекратено още на първа инстанция, а уговорената възнаградителна лихва сама по
себе си не нарушава забраната установена в чл. 19 ал. 5 от ЗПК, нито накърнява
на добрите нрави.
Предвид липсата
на изпълнение в срок на главното задължение, основателна се явява и претенцията
по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, която изчислена чрез електронния калкулатор, съдържащ
се на сайта www.calculator.bg е в размер от 13,63 лева за периода от 22.04.2018 лева до
08.08.2018 г., от които съобразно принципа за диспозитивното начало следа да
бъдат присъдени претендираните 7,62 лева.
Поради несъвпадение на изводите на двете инстанции,
решението следва да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове -
уважени.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на въззивника се полагат
сторените съдебно-деловодни разноски. Въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника сумата от 1530 лева, от които сумата от 325 лева –
разноски в заповедното производство, сумата от 650 лева – разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 555 лева – разноски във въззивното
производство.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
4695/04.11.2019 г. по гражданско дело № 1395/2019 г. на Районен съд – Варна, с
което са отхвърлени предявените от „Кредит Инс” ООД против С.Т.С. искове по
реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 450 лева, представляващо неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит “Екстра” № 75943/21.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 81 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 21.04.2018 г. до 08.08.2018 г. и 7,62 лева, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от 22.04.2018
г. до 08.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 6100/15.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. д. № 12192/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, включително в частта за разноските като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1,
ап. 6, сумата от 450 лева, представляващо неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит “Екстра” № 75943/21.03.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 81 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 08.08.2018 г. и 7,62 лева,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето
от 22.04.2018 г. до 08.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
6100/15.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч.
гр. д. № 12192/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 ал.1, вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, С.Т.С., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Кредит Инс” ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1,
ап. 6, сумата от 1530 лева, от които сумата от 325 лева –
разноски в заповедното производство, сумата от 650 лева – разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 555 лева – разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .