Определение по дело №832/2023 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 506
Дата: 13 юни 2024 г.
Съдия: Диана Розалинова Хубенова
Дело: 20234230100832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506
гр. Севлиево, 13.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20234230100832 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена А. Ю. А., искова
молба, насочена срещу Н. С. С..
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че през
месец май 2021 г. видял в страница на Фейсбук за продажба на вещи обява за
продажба на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес 207 С”. Свързал се с
продавача, който се оказал ответника по делото. Двамата се срещнали и се
уговорили ответникът да продаде автомобила на ищеца за сумата от 1 500 лева,
които ищецът предал веднага в брой.
Ищецът твърди, че след като получил владението върху автомобила,
тръгнал с него, но установил че има някакъв дефект, за което се обадил на
ответника. В исковата молба се сочи, че ответникът знаел, че автомобилът е
дефектен. Твърди се, че страните се уговорили, че развалят продажбата, като
ищецът щял да върне на ответника автомобила, а ответникът щял да му ми
продаде друг автомобил - Микробус „Ситроен”, за който трябвало да се доплати
сумата от 1300. На следващия ден ответникът предал на ищеца ключовете за
Микробус „Ситроен”, като на следващия ден микробусът не можел да запали.
Твърди се, че страните развА.ли продажбата, но ответник нямал
възможност да върне сумата от общо 2800 лева. Страните се споразумели ищецът
да плати още 500 лева на ответника, който да му продаде автомобил „Ауди А 6”.
Страните се срещнали, като ищецът предал сумата, а ответникът – ключа за
автомобила, но впоследствие се оказало, че ключът не бил за този автомобил.
1
Ищецът подал жалба до Районна прокуратура-Габрово, ТО-Севлиево, по
която била образувана преписка с вх. № 2010 2021 г. и е извършена проверка, като
с Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 08
09.2021 г на РП Габрово, ТО Севлиево, производството по преписката било
прекратено.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3300 лева, с която сума
ответникът се обогатил.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен по изложени съображения.
Излагат се доводи, че между страните има влязло в сила Решение № 100 от
31.05.2023 г., с което е отхвърлен предявеният от А. Ю. А. против Н. С. С., иск с
правно основание чл.422 ГПК за сумата от 3300 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.03.2022 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №171/17.03.2022 г. по ч.гр.д. №275/2022 г. по описа на
Районен съд – Севлиево, като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноски.
След извършена служебна проверка, съдът намира, че с влязло в сила
Решение по гр.д. 660/2022 г. на Районен съд – Севлиево, между същите лица, по
същите факти, посочени в исковата молба има влязло в сила решение и е нА.це
произнасяне по предмета на спора по настоящото дело.
В исковата молба, по гр.д. 660/2022 г. на Районен съд – Севлиево, за
същите факти ищецът е твърдял, че претендираната сума се дължи на основание
чл. 195, вр. 79 от ЗЗД, а в исковата молба, по която е образувано настоящото дело
твърди, че правната квалификация е чл. 59 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че
съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца.
Доколкото има пълен идентитет по фактите в двете искови молби,
настоящият съдебен състав намира, че спорът по тези факти е решен със сила на
пресъдено нещо, с влизането в сила на решението по гр.д. 660/2022 г. на Районен
съд – Севлиево, на основание чл. 299 от ГПК. Настоящият иск се явява
недопустим.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски, но
не е представен списък на разноските. Представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че е уговорено адвокатско възнаграждение, в
2
размер на 630 лева, което ще бъде заплатено по банков път. Доколкото не са
предоставени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение,
разноски не следва да бъдат присъждани.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 832/2023 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, като повторно заведено, на основание чл. 299,
ал. 2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване от страните, в едноседмичен
срок от съобщаването му, пред Окръжен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3