Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Румела Михайлова
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 2759/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Производството
по делото е образувано по искова молба на А.Д.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Г.
*** с правно основание 203 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 300лв.
Претендираната сума представлява
имуществени вреди произтичащи от установяването на незаконосъобразността на
административен акт – Наказателно постановление № 78/03.04.2018г. на зам.Кмета на Община Варна , което е отменено с влязло в сила Решение № 1505/19.09.2018г. постановено по нахд № 2035/2018г. по описа на Районен съд – Варна. Претендираните имуществени вреди в размер на 300лв. представляват платено адвокатско
възнаграждение за производството пред ВРС.
В съдебно
заседание и по съществото на спора, ищецът чрез пълномощника си поддържа
предявения иск, както и присъждане на законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспора
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Варна дава заключение за основателност на предявения иск, поради което същият
следва да бъде уважен.
Съдът след като прецени доводите на
страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото НАХД № 2035/2018г. по описа на Районен съд-Варна е видно, че срещу ищеца е издадено Наказателно постановление № 78/03.04.2018г. на зам.Кмета на Община Варна, с което на основание чл.3 т.14, вр. с чл.67 ал.3
от Наредбата за обществения ред на Община Варна му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв.
С Решение №
1505/19.09.2018г. по нахд № 2035/2018г. на РС - Варна, процесното наказателно
постановление е отменено. Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила. При
обжалването пред ВРС, с което процесното НП е отменено е представен договор за
правна защита и съдействие № 73/16.04.2018г., като е посочена сумата от 300лв., както и че
същата е платена в брой. Тези факти не са спорни между страните, а и се
установяват от приложените по делото доказателства.
Предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Безспорна е налице
първата предпоставка – ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение
на адвокат. В случая са налице
вреди, които са произтекли от незаконосъобразен акт на административен
орган при изпълнение
на административна дейност. Ето защо разноските представляват вреди, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, за които държавата
носи отговорност не само съгласно вътрешното си законодателство, но и с оглед
поетите ангажименти като страна членка на
Европейския съюз.
Съгласно т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС, налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно
наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези
органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и
представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че
поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в
този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на
наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намира, че в
случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на
Община Варна, а именно - издаденото от зам.Кмета на Община Варна наказателно
постановление представлява акт, постановен при или по повод изпълнение на
административна дейност. Този акт е незаконосъобразен – отменен е с влязло в
сила решение на Районен съд - Варна.
Налице е и втората
предпоставка, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - причинени са имуществени вреди,
видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че ищеца е извършил разходи /договорено възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
Налице е и третата предпоставка за
отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - пряка и непосредствена
причинна връзка между отменения акт (в случая НП) и настъпилите имуществени
вреди, доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица от издаването
на наказателно постановление, отменено с решение на Районен съд Варна.
Искът е предявен срещу
ответник, притежаващ пасивна материално-правна легитимация по настоящия спор.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие
са причинени вредите. В случая претендираните вреди са причинени от акт на
Община Варна, поради което юридическото лице, което дължи претендираното
обезщетение, е именно Община Варна , доколкото това е юридическото лице, в
което организационно и бюджетно е включен административният орган, от чийто
незаконосъобразен акт са произтекли претендираните вреди.
В производствата по
чл.203 от АПК, връзка с чл.1 от ЗОДОВ съдът установява дали исковата претенция
се основава на действително настъпил правно релевантен факт - издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред,
заплатено ли е до приключване на устните прения по спора договореното
възнаграждение за адвокатска защита и размера на заплатеното възнаграждение за
адвокат.
В този смисъл
основателна се явява претенцията за присъждане на имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд – Варна.
Договорът за правна
защита и съдействие е представен в производството пред ВРС, преди обявяване
хода по същество, посочено е в него, че адвокатското възнаграждение е заплатено
в брой, което обосновава извод за действително извършени разходи за ищеца,
както и датата на издаване на договора съответства на момента на образуване на
делото преди неговото приключване – произнасяне със съдебен акт и обосновава
извод за осъществено процесуално представителство по делото.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
в размер на общо 300лв., поради което следва да бъде уважен. Предвид
основателността на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300лв.,
съдът приема за основателна и претенцията за присъждане на законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото
и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, от които 300лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса
в размер на 10лв.
Водим от горното и на основание
чл.172 от АПК, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.Д.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 300лв. /триста/, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от възнаграждение на
адвокат за обжалване пред съда на НП № 78/03.04.2018г. на зам.Кмета на Община Варна и процесуално
представителство по нахд № 2035/2018г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 310лв. /триста и десет/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: