Определение по дело №2190/2021 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              №………………………….2021г., гр.Варна

 

           

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на осемнадесети октомври 2021г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 2190/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от Н.А.Н., ЕГН **********,***. Направени са алтернативни искания - първото от които е на основание чл.256 ал.1 от АПК да се задължи Председателят на Окръжен съд-Варна да извърши действия по чл.114 от АПК, във връзка с подаден сигнал, а в условията на евентуалност - на основание чл.197 от АПК да се отмени волеизявлението му и да се задължи да извърши проверка.

Със съдебно разпореждане № 9599/21.07.2021г. производството по делото е оставено без движение, като на жалбоподателя е даден 7-дневен срок за отстраняване на констатираните от съда нередовности на жалбата.

С молба с.д.№ 14892/12.10.2021г. Н. е уточнил, че искането му до Председателя на ВОС е по чл.107 от АПК, като е входирал сигнал по смисъла на цитираната разпоредба. Счита, че предмета на спора следва да се определи от съда, като според него в случая се касае за бездействие по чл.256 ал.1 от АПК, тъй като ответникът по спора - Председателят на ВОС не е изпълнил задължението си да извърши проверка по чл.114 от АПК, произтичащо и от нормата на чл.86 ал.1 от ЗСВ да налага дисциплинарни наказания. Сочи, че за подаване на сигнал не е необходим пряк правен интерес - чл.15 ал.2 от АПК, както и че решението по подаден сигнал, не подлежи на обжалване – чл.124 ал.2 от АПК.

С молба с.д.№ 14916/13.10.2021г. жалбоподателят е заявил, че подържа направеното от него искане за освобождаване от държавна такса, като в тази връзка представя декларация за положение и имотно състояние с декларирани доходи за м.август в размер на 296 лв.; отсъствие на притежавани недвижими имоти; притежаван л.а. със застрахов. стойност 500 лв. Представи е незаверена справка за актуално състояние на трудовите договори, видно от която към момента не е зает по трудово правоотношение. Заявил е, че не е длъжен да представя никакви доказателства по чл.83 ал.2 от ГПК, както и че неговата „интерпретация е правилна и за ВАС, предвид отменените определения..“.

От представените с първоначалната жалба незаверени копия от документи, в контекста на направените с молбата от 12.10.2021г. уточнения, се установява, че  Н. е подал първоначална жалба /сигнал/ от 01.10.2021г. и уточняваща такава от същата дата, до Председателя на Окръжен съд -Варна, в които е изложил твърдения, че съдия Уляна Савакова си е превишила правомощията по ЧНД № 585/2020г. и ЧНД № 588/2020г. по описа на ОС-Варна, по които ДП са по чл.319б от НК.

С писмо изх.№ ИП-337/05.10.2021г. Административният ръководител – Председател на Окръжен съд -Варна  е уведомил Н., че след запознаване със съдържанието на подадените от него жалба и уточняваща такава, е извършена проверка, при която е установено, че същия не е страна по посочените ЧНД № 585/2020г. и ЧНД № 588/2020г. по описа на ОС-Варна, поради което и повдигнатите оплаквания нямат касателство с него.

Предвид горното съдът достигна до следните правни изводи:

1.По искането за освобождаване от държавна такса: Доколкото жалбоподателят не е изпълнил точно указанията на съда във връзка с представяне на надлежно заверени за вярност, по реда на чл.183 от ГПК документи за обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК  и предвид обстоятелството, че същия е в трудоспособна възраст, като разполага и движими имущество, настоящият състав намира искането му за неоснователно. Предвид обаче, че са налице няколко определения на ВАС, по които при същата фактическа обстановка Н. е освободен от внасяне на държавна такса, съдът намира, че следва да се съобрази с наложилата се практика и да уважи искането му.

2.При преценка допустимостта на жалбата, съдът намира същата за недопустима, на следните основания:

-Н. е сезирал Административния ръководител – Председател на ОС-Варна с жалба срещу съдия Уляна Савакова. Както в същата, така и в уточняващата молба не е посочил, че се касае за сигнал по смисъла на чл.107 ал. 1 от АПК. Не е имало и основание жалбата да се приеме като такъв предвид разпоредбата на чл.107 ал.2 от АПК, съгласно която Глава осма „Предложения и сигнали“ от АПК, не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред, какъвто е настоящия случай – по реда на ЗСВ, но не от прекия административен ръководител.

-Дори жалбата да се приеме като сигнал /както твърди Н. в уточняващата молба/, в случая административният ръководител е предприел необходимите действия по извършване на проверка и се е произнесъл с акт, който макар и да не е озаглавен „Решение“ има характера на такова – издаден е в писмена форма и съдържа мотиви, видно от които при извършената проверка е установено, че жалбоподателя не е страна по образуваните две ЧНД, поради което и жалбата /сигнала/ е оставена без уважение.

Актът, с който административният орган се произнася по сигнал, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, по аргумент на изричната разпоредба на чл.124 ал.2 от АПК, съгласно която решенията на административните органи по подадени сигнали не подлежат на обжалване. В този смисъл недопустимо е и оспорването на такова произнасяне пред настоящия съд, съгласно нормата на чл.159 т.1 от АПК.

-В случая не са налице и фактически действия, които да се предприемат по закон от ответника по делото, така че неизвършването им да бъде квалифицирано като бездействие на административния орган и да може да се установява по реда на чл.256 и сл. от АПК. Хипотезите на бездействие по чл.256 от АПК са налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт. Както беше посочено и по-горе, действията на магистрати във връзка с изпълнение на служебните им задължения по конкретни дела, не подлежат на проверка и санкциониране от прекия административен ръководител. Разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗСВ, на която се позовава жалбоподателя в уточняващата молба от 12.10.2021г., също не предвижда такива правомощия.

По изложените съображения жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание чл.159, т.1 от АПК

Воден от горното, съдът

 

 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е Л  И :

 

ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н., ЕГН **********,*** от внасянето на държавна такса, дължима за разглеждане на настоящата жалба, до окончателното приключване на настоящото адм.д.№ 2190/2021г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.Н.,***, срещу бездействие на Административен ръководител – Председател на Окръжен съд Варна да извърши фактически действия по чл.114 от АПК, във връзка с подаден сигнал от 01.10.2021г.; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2190/2021г. по описа на Адм.съд-Варна ХVІІІ състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС, в седмодневен срок от съобщаването му.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: