РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието
на секретаря З.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 404/2014 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени
са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Е.” ЕООД, представлявано от адв. М.К. от Адвокатска
колегия – гр. Велико Търново (л. 38)
за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 660/13.08.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, изд.
по ч. гр. д. № 321/2014 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТРС),
за заплащане от ответника "Б." ЕООД на
1.1. цената на закупената стока (главница)
– газьол
за промишлени и комунални цели, дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз
основа на сключени договори за покупко – продажба, по които от ищеца са
издадени фактура № 1233/27.11.2010 г. и фактура № 1239/04.12.2010 г., която
цена възлиза на 13 220,41 лв.;
1.2.
мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД ,
1.2.1. върху сумата по фактура № 1233/27.11.2010 г. - за периода от 28.11.2010 г. до 01.08.2014
г.;
1.2.2. по фактура № 1239/04.12.2010 г. - за периода
от 05.12.2010 г. до 01.08.2014 г.;
която лихва възлиза
общо на 4 966,86 лв.;
2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху главницата от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.08.2014 г.) до окончателното изплащане на задължението.
2.1. Твърди се, че на 27.06.2010 г. с ответното дружество, ищецът по настоящото производство било сключило търговска сделка за покупко - продажба на газьол за промишлени и комунални цели - маркиран за отопление от партида 904/26.11.2010 г., по която търговска сделка „Е.” ЕООД било доставило и продало на „Б.” ЕООД 2 061 литра течно гориво на обща стойност 2 967,84 лв. с ДДС. Стоката била предадена с приемо- предавателен протокол № 1233 от 27.11.2010 г.
2.2. На 04.12.2010 г. дружеството - ищец отново е доставило течно гориво: газьол за промишлени и комунални цели - маркиран за отопление, от партида 911/03.12.2010 г., количество: 7 061 литра при единична цена 1,21 лв. или стоката, доставена на и закупена от ответното дружество по тази сделка от 04.12.2010 г. била на стойност 8 543,81 лв. Стоката била предадена с приемо - предавателен протокол № 1239 от 04.12.2010 г.
2.3. Ищецът признава, че между страните е имало негласна договорка за извършването на разплащанията най - късно със следващата доставка.
3. Ответникът "Б." ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съгласно Разписка към Съобщение от 23.10.2014 г. на ТРС препис от исковата
молба му е чрез управителя К. Р. Ш. на 27.10.2014 г. Ответникът е упълномощил в
последствие като процесуални представители адв. Иван Радулов и адв. Н.И. от Адвокатска
колегия – гр. Силистра (л. 56), които
оспорват исковете. Твърди се, че стоката не е доставена.
4. Съдът е допуснал обезпечение на предявените
искове с Определение № 835/23.10.2014 г. чрез налагането на възбрана върху
притежавани от ответника имоти.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
5. На 27.11.2010 г. от ищеца е издадена Фактура № 1233/27.11.2010 г. за продажбата на течно гориво на стойност 2 967,84 лв. (л. 24), като от продавачът е съставен и Приемо – предавателен протокол № 1233 от същата дата (л. 25).
6. На 04.12.2010 г. от ищеца е издадена Фактура № 1239/04.12.2010 г. за продажбата на течно гориво на стойност 10 252,57 лв. (л. 28), като от продавачът е съставен и Приемо – предавателен протокол от същата дата (л. 29).
7. По
делото е изслушана съдено счетоводна експертиза (ССЕ) (л. 66 до 70), от което се установява, че:
7.1. процесните
фактури са редовно осчетоводени и от двете страни по делото;
7.2. общия
размер на мораторната лихва върху двете фактури за претендираният период е
равен на 4 966,83 лв.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
8. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.
По основателността на иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ
9. По
делото е безспорно установено, че ответникът е осчетоводил процесните фактури. Само
по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество представлява
недвусмислено извънсъдебно признание по чл. 175 от ГПК на задължението (както
по основание, така и по размер) и доказва неговото съществуване. (В този смисъл
константната съдебна практика Решение №
30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, Решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. №
380/2009г. на ВКС, I т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д.№ 991/2009 г. на ВКС, II т.о.
и Решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010г. на ВКС, II т. о.).
10. Направеното
от ответника признание не се оборва от представените по делото доказателства.
Същото кореспондира и с осчетоводяването на вземането от страна на ищеца
съгласно заключението на ССЕ.
11. В тази връзка съдът приема,
че действително между страните е сключен договор за покупко – продажба, по който
продавачът е изпълнил задължението си за доставка на стоката към датата на
издаването на фактурата (с оглед разпоредбата на чл. 113, ал. 1, във вр. с чл.
25, ал. 1 от ЗДДС) и е възникнало на вземането на ответника за заплащането на
продажната цена.
III.
Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (главница)
12. На основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от деня, в който цената по всеки един от договорите е станала дължима.
13. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ изпълняемостта на задължението за заплащането на цената настъпва в деня на получаването на стоката.
13.1. С изменението на ТЗ (ДВ, бр. 20 от 2013 г.) моментът на настъпването на изискуемостта е отложен с ал. 3 на същата разпоредба, препращаща към глава XXI и в частност към чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, в който е предвидено, че „…Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.”
13.2. Съгласно § 13. от ПЗР към ЗИДТЗ (ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) Параграфи 2 - 5, 11 и 16 не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 г.
13.3. Поради тази причина по
отношение на процесните вземания моментът изискуемостта е определена от стария
материалноправен ред, а именно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
13.4. В тази връзка мораторната
лихва следва да бъде начислена от датата, посочена от ищеца, но до размера,
установен от вещото лице - 4 966,83 лв.
14. Съдът констатира, че искът
за присъждане на мораторна лихва не е предявен за целия период, посочен в
заповедта за изпълнение. В конкретният случай настоящият съд не е
компетентен да се произнесе относно обезсилването на заповедта за изпълнение в
съответната част.
Разноски
15. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата) съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ВКС, ОСГТК.
16. Поради тази причина на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищеца в заповедното производство за заплатена държавна такса, възлизащи на 363,75 лв. (доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени).
17. На същото основание следва да бъдат присъдени и разноските, направени от ищеца в настоящото искова производство, в това число адв. възнаграждение (650 лв.), държавна такса (403,75 лв.) и депозит за възнаграждение на вещо лице (150 лв.), възлизащи общо на 1 203,75 лв.
18. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника "Б." ЕООД, с ЕИК *******, с посочен по делото адрес: *********, че съществува вземането срещу него на ищеца „Е.”
ЕООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: *********,
предмет на Заповед № 660/13.08.2014 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 321/2014 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на цената на закупената стока (главница) – газьол за промишлени и комунални цели, дължима въз основа на
сключени договори за покупко – продажба, по които от ищеца са издадени фактура №
1233/27.11.2010 г. и фактура № 1239/04.12.2010 г., която цена възлиза на 13 220,41 лв. (тринадесет хиляди двеста и двадесет лева и четиридесет и една
стотинки); мораторна лихва върху
сумата по фактура № 1233/27.11.2010 г. - за периода от 28.11.2010 г. до 01.08.2014 г.
и по фактура № 1239/04.12.2010 г. - за периода от 05.12.2010 г. до 01.08.2014
г.; която лихва възлиза общо на 4 966,83 лв. (четири
хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки); законната
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху главницата от датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.08.2014 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за разликата между уваженият размер
от 4 966,83 лв. и претендираният такъв от 4 966,86 лв.
ОСЪЖДА ответника "Б." ЕООД, с ЕИК *******, да заплати на ищеца „Е.” ЕООД, с ЕИК ******* направените в заповедното производство разноски в размер на 363,75 лв. (триста шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА ответника "Б." ЕООД, с ЕИК *******, да заплати на ищеца „Е.” ЕООД, с ЕИК ******* направените в настоящото производство разноски в размер на 1 203,75 лв. (хиляда двеста и три лева и седемдесет и пет стотинки)
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
След влизането в сила на решението препис от него да се изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: