№ 320
гр. София , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502590 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 47/14.04.2020 г. по гр.д. № 154/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Враца е осъдено „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД да заплати на А. А. О. сумата
от 40 000 /четиридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат от
смъртта на брат му В. А. О. настъпила при ПТП от 03.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 27.07.2019 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния размер от
50 000 лева, както и иска за законна лихва за периода от 08.07.2019 г.
до 27.07.2019 г., като неоснователни и недоказани.
Със същото решение е осъдено Застрахователно дружество "ДЗИ - Общо
Застраховане" ЕАД, на А. А. С. сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на брат й В. А. О., настъпила при
ПТП от 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
27.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението,като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния размер от 50 000 лева, както и иска за законна лихва за
периода от 08.07.2019 г. до 27.07.2019 г., като неоснователни и недоказани.
Застрахователно дружество "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД е осъдено още да
заплати на Г. А. С., сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/, настъпили в резултат от смъртта на брат му В. А. О., настъпила при ПТП от
1
03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
27.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния размер от 50 000 лева, както и иска за законна лихва за
периода от 08.07.2019 г. до 27.07.2019 г., като неоснователни и недоказани.
Ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е депозирал въззивна жалба вх. №
35221/24.03.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение изцяло с доводи
за неправилност поради нарушение на материалния закон и противоречие със
събраните и проверени по делото доказателства. Поддържа, че според събраните
доказателства не може да се обоснове извод за особено тежки и интензивни вреди за
ищците. Липсвали житейски обстоятелства, които да придадат „изключителност“ на
отношенията между ищците и починалия им брат. Свидетелските показания, които,
освен че били заинтересовани, не установявали търпени болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Евентуално прави възражение за приложение на §96, ал. 1 от ДР на
ЗИДКЗ, според който текст максималното обезщетение е 5000 лева и е приложимо на
основание § 96, ал. 3 ДР на ЗИДКЗ. Поддържа още, че решение на СЕС по дело С-
277/12 г. не е приложимо към случая. Евентуално поддържа, че съдът нарушил чл. 52
ЗЗД, като присъдил завишено обезщетение. Моли да бъде постановено решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищците А.О., А.С. и Г.С., в който се изразява становище за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците А.О., А.С. и Г.С. са твърдели в исковата молба, че на 03.08.2016 г., на
главен път 1-1 /Е-79/, при км. 136+500, преди разклона за с. Бели Извор, водачът на лек
автомобил марка и модел „Рено Клио“, с per. № ******** – И. П., предприела
неправилна маневра изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение и
създала опасност за останалите участници в движението, в резултат на което ударила
движещия се там товарен автомобил влекач марка „Скания“, с per. № ****** и
прикачено към него полуремарке, с per. № ********. При така създадената ситуация и
в резултат на удара, товарният автомобил се отклонил и навлязъл в насрещната лента
за движение, където настъпил втори удар между него и правомерно движещия се там
лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № ** ******, управляван от В. А.
О., при което била причинена смъртта на последния.
С влязла в сила на 10.04.2018 г. Присъда № 25 от 01.12.2017 г., постановена по
2
НОХД № 605/2017 г., по описа на ОС - Враца, И. П. била призната за виновна за това,
че на 03.08.2016 г. при описаното ПТП, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, е причинила смъртта на В. О. и средна телесна повреда на ищеца А.О..
Починалият в резултат на инцидента В. О. се сочи, че е брат на ищците.
Ищците са поддържали, че заедно с починалия В. израснали в едно домакинство,
в сплотено и задружно семейство, били силно привързани един към друг. Имали
изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в
разбирателство. Обичали да прекарват времето си заедно. Ищците са сочели, че
изключително тежко понасят загубата на своя брат, починал така нелепо и неочаквано.
Пострадалият В. бил винаги пример и опора за тях. Те често се допитвали до него и
търсели съвети. При пътния инцидент те загубили един от най-близките си хора, с
когото израснали в атмосфера на доверие и любов. Ищците и техния брат постоянно
поддържали връзка, споделяли ежедневието си един на друг и заедно се справяли с
трудностите.
След смъртта на В. ритъмът на живот на ищците бил изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба. Без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края на
дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма
еквивалент. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата
загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия живот. След голямата
загуба на толкова близък човек, те станали напрегнати, мрачни, затворени и тревожни.
Трудно преживяват смъртта на своя брат. Оплакват се от липса на апетит,
безпокойство и проблеми със съня. Често и с голяма мъка си спомнят за своя починал
по-голям брат.
Ищците са претендирали осъждане на застрахователя „ДЗИ Общо Застраховане“
ЕАД, който да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния брат в размер на по 50 000 лева на всеки от тях, ведно
със законната лихва, считано от датата на уведомяването на застрахователя –
08.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на исковата
молба, в който е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с виновния за ПТП водач, но е оспорвал
правото на ищците да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът е твърдял, че в случая не са налице критериите по Тълкувателно решение
№ 1/2016, а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални
и естествени взаимоотношения между братя, респ. брат и сестра, които да налагат
присъждане на обезщетение на ищците. Претенциите са оспорвани и като завишени по
размер и не съответстващи на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от
ЗЗД, както и със съществуващите в страната обществено- икономически отношения
към датата на настъпване на събитието 03.08.2016 г. Позовавали са се на лимита,
въведен с параграф 96. ал. 1 от КЗ.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
3
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на И. П., наличието на нейна
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата
на ПТП, смъртта на В. О. и причинната й връзка с ПТП, както и обстоятелството, че
ищците са братя, съотв. сестра на загиналия вследствие ПТП, са установени пред
първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно
наличието на материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на своя брат, както и въпросът за размера
на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.
За установяване отношенията между ищците и брат им В., както и относно
претърпените неимуществени вреди на ищците, по делото са изслушани свидетелски
показания.
Свидетелката Г. Ц. Л. е заявила, че живее с ищеца Г.С. на семейни начала.
Посочила е, че тя, ищците и загиналия В. живеели заедно в гр. *** на ул. „***“ № *. В.
бил семеен, имал две деца. На посочения адрес имало две къщи в един двор.
Свидетелката, Г., свекърът и свекървата, В. и А. живеели в по-голямата къща. В по-
малката живеел А. със жена си. Братята и В. постоянно били заедно. В. бил управител
на фирма за черни и цветни метали и А. работел с него. Всички сутрин закусвали
заедно, на вечеря също били заедно. За сметките се грижел В.. А. помагал с храната.
Свекърът и свекървата били пенсионери. Г. работел в строителството и също помагал в
домакинството. Семейството било задружно. През 2010-2011 г. къщите били съборени,
били общински. Свекърът и свекървата получили жилище в жк. „Сениче“ и А. и А.
отишли да живеят с тях. В. още преди да съборят къщите, през 2009 г., си купил
жилище в ж.к. „Младост“, а после на Г. и жена му дали жилище в ж.к. „Младост“ в
същия вход, но на горния етаж. В. помагал на родителите си, като водел малката А. на
училище. След като А. пораснала и се оженила, В. много се радвал на детето й и и
помагал с памперси, млека и пари. Братята и сестрите продължили да се виждат. След
смъртта на В. семейството вече не било същото. Г. станал по-избухлив и по-нервен. Не
вярвали че брат им е починал и като научили за смъртта му се наложило да ги водят в
болница. На погребението били всички. Те не са превъзмогнали смъртта на брат си, не
се събират често, а само, за да ходят на гробища. Всички са по-затворени, не говорят, а
когато говорят, В. е темата – как са живели, как са празнували. Семейството вече не
било толкова задружно. Преди В. помагал за всичко – и финансово и за подкрепа.
Свидетелката К. Г. О.а, майка на ищците, е посочила, че децата й израснали
заедно на ул. *** № *, били в добри отношения, помагали се, обичали се. Учели в едно
училище. В. първо се оженил и отишъл да живее в ж.к. „Младост“. На свидетелката
било дадено жилище в ж.к. „Сениче“ и с нея отишли да живеят Н. и А.. На Г. дали
квартира в ж.к. „Младост“, над В.. Братята били в добри отношения, Г. и А. работели
при В., който бил управител на фирма за черни и цветни метали. Децата си помагали и
се уважавали. В. много помагал за малката си сестра. Когато празнували винаги се
събирали, били като едно цяло. Всеки ден се виждали, В. идвал да взема А. с колата. В.
4
имал братя и сестри от първия брак на свидетелката, които били женени, имали и деца.
Той ги уважавал и с тях бил близък, но бил по-близък с А., Г. и А.. Н., който бил в
болница след ПТП, реагирал много тежко при новината за смъртта на брат си. Г., А. и
А. били разстроени, изтормозени, и досега се тормозят за него. Всички ходели на
гробища една събота от месеца. Всички го споменавали. В. помагал приживе на всички
и те не забравяли това. Помагали си и за децата.
Свидетелят А. С. О., баща на ищците, е посочил, че преди катастрофата децата
били в добри отношения, гледали се заедно. Били отгледани на ул. „***“ № *, докато
бутнали къщите. След това В. отишъл да живее в Младост на 7 етаж, а Г. на 8 етаж. На
свидетеля дали жилище в ж.к. „Сениче“ и там живеел с А. и А.. В., А. и Г. продължили
да се виждат всеки ден, работели заедно. При катастрофата В. бил с А.. А. бил в
болница и когато му казали за смъртта на В. му станало лошо, плачел. Било му много
тъжно. Г. също не се чувствал добре. В. ги е гледал, давал им е пари, тъй като бил най-
добре финансово. Още тъжат за В.. Г., А. и А. помагат сега за децата на В., дават им
пари, купуват им дрехи. В. бил добре и с другите си братя и сестри от предишен брак
на майка си, но бил по-близък с Г., А. и А., защото били отрасли заедно. И сега те
страдат за брат си, сложили са си негов некролог. Ходят на гробища, спазват обичаите.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Относно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд в
противоречие с доказателствата приел, че ищците имат материалноправна легитимация
да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, настоящият
състав намира следното: Причиняването на смърт носи белезите на граждански деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД и поражда право на обезщетение в полза на определен кръг
лица, които поради близката си родствена или житейска връзка с починалия търпят
вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като
имуществени и неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право на деликтно
обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с
приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г.,
както и с тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да
се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни
връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от неговата загуба. Такива лица на първо място са съпругът,
низходящите и възходящите. По отношение на възходящите от втора степен, каквито
са бабата и дядото посоченото Тълкувателно решение е прието, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
5
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В съдебната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, е прието че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за
роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка
връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята
и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (така решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г.
на ВКС, II т. о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. и
решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.)
В случая е установено, че ищците са братя, съотв. сестра на В. О.. Предвид
посоченото по-горе, освен тази родствена връзка обаче следва да бъде установена на
първо място по-силна от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на
следващо място – претърпени вреди, чийто интензитет и продължителност са по-
големи от обичайните. Отношенията между ищците и техния починал брат са
установени по достоверен начин от събраните свидетелски показания. Макар
разпитаните свидетели да са близки роднини на ищците и техните показания следва да
бъдат ценени при съобразяване на вероятна тяхна заинтересованост, съобразно чл. 172
ГПК, в случая показанията им са последователни, безпротиворечиви, а и отразяват
пряко възприети факти, без да се опровергават от други доказателства, поради което
следва да бъдат кредитирани напълно. От тях се установява, че ищците и техният брат
6
В. са израсли заедно, учили са в едно училище, обичали са се и са се подкрепяли. След
създаването на семейства от всеки един от тях и отделянето им в различни жилища
около 2009-2010 г., са продължили да се виждат ежедневно, Г., А. и В. са работели
заедно. Празнували са заедно. В. е подкрепял по-малките си братя и сестра си морално
и финансово. Не се установяват обаче някакви изключителни обстоятелства, при които
братята и сестрите да са развили извънредни и различни от обичайните за братя и
сестри, които са отраснали заедно, в семейство с баща и майка, и които след
отделянето си в собствени семейства живеят в едно населено място отношения.
Обичайно е за българския бит и душевност такива братя и сестри да се обичат, да
контактуват помежду си и да се подкрепят, а когато живеят в едно домакинство – да
помагат в него с труд и пари. В същото време от свидетелските показания не се
установяват ищците да са претърпели изключителни по своя интензитет и
продължителност вреди от смъртта на своя брат. Наличието на душевни страдания при
научаване за смъртта на брат им, споменаването му при събирания, почитането на
паметта му чрез посещения на гроба му по време на християнски празници е типично
проявление на скръб от смъртта на брат, с когото приживе са били в близки и топли
отношения.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на близост
между братята и сестрата, нито по-интензивни от обичайните болки и страдания, то
ищците нямат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
брат си В..
Предвид изложеното настоящият състав приема, че е основателно оплакването
на жалбоподателя „ДЗИ Общо Застрховане“ ЕАД за постановяване на
незаконосъобразно първоинстанционно решение, като предвид посоченото същото
следва да бъде отменено, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има
жалбоподателят. Той е доказал такива в размер на 2400 лева – за държавна такса. Бил е
защитаван от юрисконсулт, на когото настоящият състав определя възнаграждение по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, а на застрахователя-жалбоподател следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 300 лева..
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47/14.04.2020 г. по гр.д. № 154/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Враца в обжалваната част, включително в частта за разноските и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЯ исковете на А. А. О., ЕГН **********, А. А. С., ЕГН ********** и
Г. А. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени против „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление гр.
7
София, бул. „Витоша“ № 89Б за заплащане на всеки от ищците на сума в размер на
по 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
(болки и страдания), търпени в резултат на смъртта на брат им Валри Алексеев О.,
настъпила при ПТП на 03.08.2016 г., ведно със претенцията за законна лихва върху
обезщетението от 27.07.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. А. О., ЕГН **********, А. А. С., ЕГН ********** и Г. А. С., ЕГН
********** да заплатят на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 2 400 лева –
разноски пред САС, 200 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС и сумата
300 лева – юрисконсултско възнаграждение пред Окръжен съд – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8