Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 07.07.2017 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седми юли две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 242/2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 111, ал.1 (изм. ДВ, бр.32 от
Образувано е по
жалба от К.И.И., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Заповед № 857 от 20.06.2017
г. на Началника на Затвора Ловеч. В съдебно заседание оспорващият поддържа
жалбата и иска отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът по делото – Началникът на Затвора Ловеч чрез
пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 111, ал.1
от ЗИНЗС от надлежно легитимирана страна срещу административен акт, който е
неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваната заповед Началникът на Затвора Ловеч е
наложил на И. наказание„изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”
на основание чл. 101, т.7 и чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС.
Административният орган е приел, че на 30.05.2017 г.
по време на извършване на дезинсекция в десета затворническа група, И. е
демонстрирал арогантно и предизвикателно поведение спрямо мед.фелдшер Г.Н.. Отправил е обидни реплики към нея, както е
отправил заплахи и закани към администрацията. С поведението си, което е
системно, К.И. настройвал останалите лишени от свобода срещу администрацията и
провокирал неподчинение. По този начин е извършил нарушение на чл. 96, т.3 и
чл. 97, т.4 от ЗИНЗС и е изпълнил състава на чл. 100, ал.1, ал.2, т.т.1,5 от ЗИНЗС. Посочено е още в заповедта, че И. не признава вината си, отказва да
напише обяснения, държи се подчертано нагло.
При извършения съдебен контрол за законосъобразност,
съдът намира следното от правна страна
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган съгласно чл. 15, ал.1 във връзка с чл. 104, ал.1 от ЗИНЗС
– Началникът на затвора Ловеч в границите на неговата териториална и материално
правна компетентност.
Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма и
е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания.
Издадена е в
срока по чл. 106, ал.1 от ЗИНЗС. Нарушителят е бил изслушан в съответствие с
разпоредбата на чл. 105, ал.1 на 16.06.2017 г., за което е съставен писмен
протокол, но е отказал да даде писмени обяснения.
В чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта
на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него,
поведението му преди това и здравословното му състояние. В обжалваната заповед
Началникът на Затвора Ловеч не е изложил мотиви относно здравословното
състояние на жалбоподателя. Данни за здравословното състояние на жалбоподателя
не се съдържат и в административната преписка. Това е нарушение на административно
производствените правила, регламентирани в ЗИНЗС.
Заповедта е издадена в несъответствие с материално
правните разпоредби.
Съгласно чл. 100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарното
нарушение е деяние, действие или бездействие, извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода.
Описаното в заповедта обидно отношение на
жалбоподателя към медицинския фелдшер се потвърждава от разпитаните в съдебно
заседание свидетели Х.Х.А., В.Т.И., В.А.М. и Г.Н.Н.. Показанията им не си
противоречат. Не противоречат и на останалите доказателства по делото –
докладната записка от мед. фелдшер Н. ***, докладната записка на ИСДВР Л.,
писмените обяснения на С.С.А., Х.Д.Д., В.Т.И. и В.А.М..
На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание,
регламентирано в чл. 101, т.7 от ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок
до 14 денонощия.
Това наказание може да се наложи само при точно
определени извършени дисциплинарни нарушения, които са визирани в чл. 102, ал.2
от ЗИНЗС, а именно:
1.Извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2,
т.4 -завръщане след срока на домашния отпуск или прекъсването, както и
използване на времето за прекъсване изпълнението на наказанието не по
предназначение; 2.Извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.6 от ЗИНЗС – опити за бягство и отклонение от местата за лишаване от свобода или
работните обекти; 3. Извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и
закана за такава; 4. Извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.8 от ЗИНЗС – опит за внасяне в затвора на оръжие, наркотични вещества или други
вещи, които могат да послужат за бягство
или нападение; 5.Системни нарушения по чл. 100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС – неспазване
на реда и дисциплината в помещенията или на работното място; 6. Системни
нарушения по чл. 100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС – неизпълнение или лошо изпълнение на
възложените задачи и заповеди на съответните длъжностни лица; 7. Системни
нарушения чл. 100, ал.2, т.3 от ЗИНЗС – грубо нарушаване на хигиената в
спалните помещения и помещенията за общо ползване, както и на правилата за
охрана и безопасност на труда; 8. Системни нарушения по чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС – неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон.
Изложените в обжалваната заповед деяния са
квалифицирани като нарушение по чл. 96, т.3
и чл. 97, т.4 от ЗИНЗС. Първата разпоредба постановява, че лишените от
свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а втората, че
лишените от свобода не могат да упражняват психическо или физическо насилие,
включително за решаване на възникнали конфликти помежду им. Според
Административния орган жалбоподателят е изпълнил състава на чл. 100, ал.1 и
ал.2, т.т.1,5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗЗ, за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон.
В тази връзка в заповедта е следвало да бъдат посочени
кои конкретни задължения не е изпълнил жалбоподателя и кои конкретни
ограничения, предвидени в ЗИНЗС не са спазени от него. Това не е направено от
Административния орган, като по този начин е издал административен акт в
нарушение на материалния закон. При това нарушението е съществено, защото има
отношение към правото на защита на нарушителя. Обжалваната заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
По изложените съображения и на основание чл. 111, ал.6
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 857 от 20.06.2017
г. на Началника на Затвора Ловеч.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.111,
ал.5 от ЗИНЗС.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.