Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД
– СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 07 май 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар:
ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 2087 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е с правно основание
чл.422 от ГПК.
Ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД твърди в исковата си молба,
че е подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6317/2017 г. по описа на Районен
съд-Стара Загора. Същата била връчена на Н.С.М. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД възниква правен интерес от завеждане
на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
Обстоятелството, въз основа на което
била издадена заповедта за изпълнение, е подписан Договор за кредит „Бяла
карта” с № 413346 от 29.07.2014 г. между „Аксес Файнанс” ООД като кредитор и Н.С.М.
като кредитополучател. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подавали от името на ищеца, бил сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 12.09.2017 г. между „Аксес
Файнанс” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор,
„Аксес Файнанс” ООД, се задължавал да предостави на Н.С.М. револвиращ кредит в
максимален размер на 500.00 (петстотин) лева – главница, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта
Ассеss Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Необходимо било да се уточни, че с
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора била предоставена субективната
възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоявал суми до максималния
размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа – 2-ро число от
месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависил изцяло от поведението на
кредитополучателя – би настъпил единствено в случай, че същият усвоил част или
в цялост максималния кредитен лимит.
В договора била предвидена възможност
за увеличаване на лимита му, като страните са се съгласили същият да бъде
увеличен с подписването на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта” № 413346 от
29.07.2014г. както следва: Анекс от 21.11.2014г., с който кредитният лимит бил
увеличен на 700.00 (седемстотин) лева; Анекс от 25.06.2016г., с който
кредитният лимит бил увеличен на 800.00 (осемстотин) лева; Анекс от
19.07.2016г., с който кредитната карта била преиздадена по молба на
кредитополучателя, като срокът по Договора бил изменен с още 6 години; Анекс от
28.09.2016г., с който кредитният лимит бил увеличен на 1000.00 (хиляда) лева.
Заедно с подписване на договора за
кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент –
кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс” АД /Картоиздател/ ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлявал изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните били
подписали и Приложение № 1 към договора за кредит – Условия за ползване на
международна платежна карта Ассеss Finance/iCard/Visa за, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Ассеss Finance/iCard/Visa.
Н.С.М. усвоила сума в общ размер на
1000.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на
извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент главница била в
размер на 979.36 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен
лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 1
август 2014г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 февруари
2017г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за
настъпване на същата са визирани в чл. 21, ал. 1 от Договора. В настоящия случай
дължимата договорна лихва била в размер на 00.00 лева.
В чл. 15 от Договора страните са се
съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение,
представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число
на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължавал
да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то
число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 15, ал. 1,
т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал
договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 20 от процесния договор
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в
чл. 15 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и
т. 2 от Договора. Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислявала на 6-то
число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил
текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия
момент е 00.00 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в
случай че кредитополучателят не погасил текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият бил длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 15), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 21, ал. 5 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл. 12, ал. 1 – 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за
всеки ден, които се начислявали до заплащане на съответното текущо задължение
или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предоставил
обезпечението по чл. 15, но заплатил 15% от максималния кредитен лимит, същият
не дължал разходите за действия по събиране на задължението, но дължал
неустойката по чл. 20 от Договора. Страните са се споразумели (чл. 21, ал. 6),
че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислявала еднократна такса в
размер на 120.00 лева, която включвала дейността на служител/лице, което
осъществявало и администрирало дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя. В настоящия случай съгласно чл. 21, ал. 5 и
ал. 6 Н.С.М. дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение
в общ размер на 120.00 лева. Разходите и таксата за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му
задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била
обявена на 6 февруари 2017г. Считано от тази дата Н.С.М. дължала заплащането на
лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 59.10 лева за периода
от 7 февруари 2017г. – денят, следващ датата на настъпване и респективно
обявявяне на предсрочната изискуемост до 31 октомври 2017г. – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
През целия срок на валидност на
договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение за предходния месец, както от сключване на горецитирания
договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист Н.С.М. продължава виновно да не изпълнява задълженията си.
Моли съда
да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
има следните вземани срещу ответника, произтичащи от Договор за кредит „Бяла
карта” с № 413346 от 29.07.2014г., сключен между Н.С.М. и „Аксес Файнанс” ООД,
прехвърлен от „Аксес Файнанс: ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от 12.09.2017г.: 979.36 (деветстотин
седемдесет и девет и 0.36) лева главница; 00.00 лева договорна лихва за периода
1 август 2014г. – датата на първата транзакция по картата до 6 февруари 2017г.
– датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 00.00 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 120.00 (сто и двадесет) лева разходи и
такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за
забава/мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 59.10 (петдесет
и девет и 0.10) лева за периода от 7 февруари 2017г. – денят, следващ датата на
настъпване и респективно обявяване предсрочната изисискуемост до 31 октомври
2017г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Както и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00
лева., от които – 50,00 лева по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В определения
от съда срок по делото е постъпил отговор от ответника
чрез назначения му особен представител, в който счита исковата молба за
допустима, но недоказана по основание и размер.
Заявява, че
действително е бил сключен Договор за кредит „Бяла карта” на 29.07.2014г., по
силата на който на същата бил предоставен револвиращ кредит с максимален размер
от 500.00 лева. С последвали Анекси, съответно от 21.11.2014г., от
25.06.2016г., от 19.07.2016г. и от 28.09.2016г. кредитният лимит бил увеличен
на 1000,00 лева. По силата на сключен на 11.11.2016г. Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (Цесия) и Приложение №1 към него от
12.09.2017г. задълженията на ответника в общ размер на 1158.46 лева, от които
979.36 лева главница, 120.00 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, 59.10 лева лихва за мораторна лихва върху непогасена
главница, са прехвърлени от „Аксес Файнанс” ООД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД.
Оспорва предявените искове
по основание и размер и счита същите за неоснователни.
Ищецът твърди, че ответникът
дължал сумата от 979.36 лева, представляваща неизплатена главница по кредита.
Същият не е ангажирал доказателства, установяващи действителния размер на
кредита, предоставен на Кредитополучателя.
Твърди, че
предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита била настъпила на
06.02.2016г., поради трайна забава и виновно неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника. Към исковата молба не били приложени
доказателства, подкрепящи обявяването на предсрочната изискуемост по реда,
определен в закона.
В договора били
уредени две хипотези, в които било възможно да настъпи предсрочна изискуемост.
Ищецът не бил конкретизирал на коя от тях основава възникването на правото да
обяви предсрочната изискуемост. Твърди се, че „предсрочната изискуемост е
обявена на 06 февруари 2017г.” Предсрочната изискуемост представлявала
изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпвала с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играела ролята на падеж и представлявала различен юридически факт.
Съобразно трайната съдебна практика, ако предсрочната изискуемост била
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, кредиторът
следвал да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Доказателства за уведомяване по чл.27 във връзка с настъпили обстоятелства по
чл.21, ал.1 от Договора за „Бяла карта” липсвали. Дори да се приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила в хипотезата на чл.21, ал.2, т.е.
автоматично, то и в този случай уведомяване за настъпването на предсрочната
изискуемост се дължи. Заявява, че кредиторът не е банка, но доколкото е
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, която предоставяла по занятие
кредити, и доколкото приложението на разпоредбите на ЗКИ по отношение на нея не
било изключено по силата на чл. 4 от същия закон, за настъпването на
предсрочната изискуемост не било достатъчно да е проявен само обективния факт
на неплащане на определен последователен брой вноски. Необходимо било
кредиторът да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като волята му за това следва да е достигнала до длъжника преди образуване на
заповедното производство. В настоящия случай липсвало валидно уведомяване от
страна на ищеца за настъпилата предсрочна изискуемост, както и факти, доказващи
на какво основание е настъпила същата, ето защо счита, че предявеният иск се
явявал неоснователен и недоказан на това основание.
Липсата на валидно
уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост водило до
неоснователност на претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава в
размер на 59.10 лева за периода от 7.02.2017г. до 31.10.2017г.
Счита, че липсата на
твърдяната предсрочна изискуемост на процесиите вземания отричала материално
правната легитимация на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД по
делото. Това е така, тъй като предмет на рамковия договор за цесия са само
ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от Договори за
потребителски кредити „Бяла карта”. Счита, че към датата на сключване на
рамковия договор респ. подписването на Приложение №1 към него, процесиите
вземания не са били изискуеми, тъй като твърдяната от ищцовото дружество
предсрочна изискуемост по изложените по-горе обстоятелства не била настъпила.
Ето защо договорът за цесия не е произвел прехвърлителното си действие по
отношение на тях, от което следва, че цесионерът не се легитимирал като носител
на претендираните от него вземания.
Не на последно място в
условията на евентуалност, счита, че договорът за потребителски кредит, сключен
от ответника с „Аксес Файнанс” ООД, бил недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.10 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Процесният договор за
кредит бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/ 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г., в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.
Императивно правило е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно
нея при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая в договора било предвидено, че след
настъпване на предсрочна изискуемост Кредитополучателят дължал еднократно
заплащане на такса разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на
задълженията в предварително фиксиран размер от 120 лв.
Счита, че така
въведената в договора за кредит отговорност за разноски с клаузата на чл. 21,
ал. 6, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава в
изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е плащане за
покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на това плащане
очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на
допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло била свързана със забава на
длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна.
В Раздел I „Предмет на
договора”, чл.4 ал.1 били посочени срокът на договора, фиксираният годишен
лихвен процент по заема, общата сума, дължима от кредитополучателя, Годишен
процент на разходите /ГПР/, както и вида на предоставения заем. Кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР на заема. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране на
Годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 45.9 %/. Съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които били пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в Договора за кредит „Бяла карта”, яснота
относно посочените обстоятелства липсвало. Посочен бил лихвен процент по заема
/който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало
как тези стойности се съотнасяли към ГПР по договора. Тези съставни елементи
оставали неизвестни и на практика, така се създавали предпоставки кредиторът да
ги кумулирал, завишавайки цената на ресурса. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни
компоненти, които го оскъпявали, то следва ясно да посочи какво точно било
включено в тях.
Съобразно изложеното,
счита, че кредитното правоотношение между ответника и „Аксес Файнанс” ООД се
явявал недействително на основание чл.22, във връзка с чл.10 и чл.11 ал.1 т.9 и
т.10 ЗПК и като такова не било в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици.
Моли съда да остави
без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди
направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 6317/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за
процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за
изпълнение № 4063/17.11.2017г., с която е разпоредил длъжникът Н.С.М. да
заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД,
гр.София следните суми: 979,36лв.
главница, 120 лева разходи и такси, 59,10лв. договорна лихва от 07.02.2017г. до
31.10.2017г., ведно със законната лихва от 16.11.2017г. до окончателното
плащане и 75 лева - разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1
т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
От
представения по делото договор за кредит „Бяла карта“ от 29.07.2014г. се
установява, че между „Аксес Файнанс"
ООД гр.София /заемодател/ и ответника Н.С.М./заемополучател/
е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на
ответника в заем сума в размер на 500,00
лв., като теглената сума ответникът се задължава да заплаща до всяко второ
число на месеца текущото си задължение за предходния месец. В чл.4.1.2 страните
договорили годишен лихвен процент по заема – 43,2%- годишен лихвен процент и ГПР – 45,9% /чл.4.1.4/. В договора с
подписа си ответникът е удостоверил получаването на сумата.
Предвид
горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в
сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът
е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. От същия е видно че „Аксес Файнанс" ООД е прехвърлило
възмездно на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД гр.София свои ликвидни и
изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора,
между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията им /пълномощно рег.№11767/2016г./. Ищецът
представя към исковата молба уведомително писмо за извършената цесия, което да
бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В
практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д.
№2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В
случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е връчено
не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения представител
се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по
спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради
изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът
не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При
иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията
си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в
заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е
сключен между „Аксес Файнанс" ООД и ответника договор
за кредит „Бяла карта“ от 29.07.2014г. и рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД гр.София,
по силата на който вземането на „Аксес Файнанс" ООД, произтичащо от договор за кредит е
прехвърлено в собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД гр.София, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът
обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При
така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец
иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Васил Левски 114, етаж
Мецанин, представлявано от Росен
Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, против Н.С.М., ЕГН **********,***, представлявана на
основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.К.Л. ***, иск да се признае за установено по
отношение на Н.С.М. съществуването
на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД София за следните суми: 979,36лв.
главница, 120 лева разходи и такси, 59,10лв. договорна лихва от 07.02.2017г. до
31.10.2017г., ведно със законната лихва от 16.11.2017г. до окончателното
плащане, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД гр.София, с п.а. против Н.С.М., с п.а. заповед №
4063/17.11.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6317/2017г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: