Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Тервел

Р Е Ш Е Н И Е

№……….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,02.02.2021 година

Решение от книга за открити заседания №………… от 02.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Тервелски районен съд в публично съдебно заседание, проведено на шести август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Росен Балкански При участието на секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Росен Балкански гр.дело №11 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно активно и пасивно съединени искове с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД.

Гр. дело №11/2020 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. № 101 от 14.01.2020 година, депозирана от Ж.С.С., родена на *** година в гр. Варна, с ЕГН**********, действаща чрез майка си и законен представител – И.А.П., родена на *** година в гр. Варна , с ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, чрез адвокат М.Е., Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, офис 321,

Срещу :

1. С.В.С. с ЕГН**********, с адрес: ***, и

2. Д.Я.С. с ЕГН **********, с адрес: ***.

Исковата молба е с правно основание чл.135 от ЗЗД , като по исковата молба ищцата е посочила цена на иска - 12034,75/дванадесет хиляди тридесет и четири лева, 75 стотинки/.

Заявена е претенция, съдът да признае по отношение на ищцата относителна недействителност по смисъла на чл.135 от Закона за задълженията и договорите на Договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани :

в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - земеделска земя № 141, том IV, рег.№ 2966, дело № 486/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Тервел под Акт № 162, том VI, дело №845/2018г., вх.рег. № 1922/09.10.2018г. и

Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот - земеделска земя № 142, том IV, рег.№ 2967, дело № 487/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Тервел под Акт № 163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. № 1923/09.10.2018г. спрямо Ж.С.С. .

С цитираните по - горе договори С.В.С. се е разпоредил с притежаваните от него недвижими имоти в полза на втория ответник - Д.Я.С. с ЕГН **********. Посредством горепосочените сделки ответникът С.В.С. се е разпоредил с недвижимото си имущество - земеделска земя, както следва :

ПИ с идентификатор 39127.101.37 по КККР на с. Кочмар, общ. Тервел, одобрени със Заповед РД-18-1427/06.08.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на ПИ: местност „-------“ с площ от 17 337 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - трета,

½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 72271.108.10 по КККР на гр. Тервел, одобрена със Заповед РД-18-91/19.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на ПИ: местност ОШМИЕКИНЛИК с площ от 10 251 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - трета,

ПИ с идентификатор 72271.48.24 по КККР на гр. Тервел, одобрени със Заповед РД-18-91/19.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на ПИ: местност АРМУДЖА с площ от 22 006 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - трета,

ПИ с идентификатор 72271.48.25 по КККР на гр. Тервел, одобрени със Заповед РД-18-91/19.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на ПИ: местност АРМУДЖА с площ от 22 004 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – трета .

В исковата молба се твърди, че ищцата Ж.С. С. е взискател по ИД № 20178950401238 по описа на ЧСИ с рег. № 895- л. С., срещу първия ответник С.В. С.. Образуваното дело е за дължима месечна издръжка на дете по силата на влязло в законна сила съдебно решение постановеното на 30.12.2016г. по семейно дело № 524 FH 83/16 RE на Районен съд Мюнхен - издръжка съгл. чл. 1612а, ал. 1 от Гражданския кодекс на ФРГ (BGB), за което има издаден изпълнителен лист №295 на Окръжен съд Варна.

Твърди се по исковата молба, че на 30.12.2016 година Районен съд Мюнхен е постановил решение по семейно дело № 524FH 83/16 RE с което решение е било определено ответника С. с ЕГН********** да заплаща на малолетната си низходяща – дъщеря му Ж.С.С. родена на *** година месечна издръжка .

Твърди се, че на основание на влезлия в сила акт състав на Варненски окръжен съд е издал и цитирания по- горе изпълнителен лист .

По исковата молба се твърди, че към месец наември 2017 година задължението на ответника С. по изпълнителен лист възлиза в размер на 7395,54 евро .

С исковата молба се твърди, че непосредствено след образуването на изпълнителното дело ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, от които по изпълнителоното дело е постъпила сума в размер на 11559,96 лева .

Твърди се с исковата молба,че след дата 03.07.2018 година по изпълнителното дело няма постъпило плащане от първия ответник с основание плащане на издържка от родител на дете.

В процеса по събиране на дължимите суми се е устаоновило именно ,че с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.10.2018 година, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - земеделска земя № 141, том IV, рег.№ 2966, дело № 486/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Тервел под Акт № 162, том VI, дело №845/2018г., вх.рег. № 1922/09.10.2018г първия ответник в качеството на продавач се е разпоредил с недвижимо свое имущество , като продава на втория ответник Д.Я.С. , следния сво недвижим имот :

И с договор за покупко- продажба на недвижим имот от 09.10.2018 година ,обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот - земеделска земя № 142, том IV, рег.№ 2967, дело № 487/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Тервел под Акт № 163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. № 1923/09.10.2018г. първия ответник в качеството на продавач се е разпоредил с недвижимо свое имущество , като продава на втория ответник Д.Я.С. , следния сво недвижим имот :

Сочи се, че покупко – продажбите били осъществени в период към който вземанията на ищцата срещу баща си - първия ответник не само са били възникнали а и са били дължими ,като към момента на разпоредителните сделки сумата по издръжката на детето възлиза в размер на 5,111.06 евро или равностойност в лева – 9,996,36 лева .Твърди се ,че първия ответник е знаел за задължението и основаниета на същото ,като се твърди ,че действията на първия ответник целят да уредят правата и законните интереси на ищцата в качеството и на взискател, като и по този начин и се пречи да се удовлетвори като взискател от имуществото му и да получава следващите и се периодични плащания по вземане от издръжка на непълнолетен .

Що се отнася до втория ответник по делото- Д.Я.С. ищцата приема , че последния като живущ в едно домакинство - на семейни начала с майката на първия ответник в жлище с административен адрес гр. Девня, ул. „ Св. Св. Кирил и Методий“ № 22 без всякакво съмнение е знаел за задължението на доведения/ заварения си син .

Въз основа на гореизложените твърдения ищцата е сезирала местно компетентния съд с искане да постанови Решение, с което да обяви за относително недействителни спрямо нея сключените между ответниците два договора за покупко – продажба. Претендират се направените по делото разноски, за които е представен списък. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата адвокат М.Т. Еникова- Василева АК Варна в представената по делото писмена защита – вх. № 1550 от 12.08.2020 година.

Съдът с Разпореждане № 92 от 05.02.2020 година разпореди : препис от исковата молба и от приложенията към нея да се изпрати на ответниците по гр. дело №11/ 2020 година по описа на Тервелски районен съд- С.В.С. с ЕГН**********, с адрес: ***, и Д.Я.С. с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 131 от ГПК.

Съдебните книжа са връчени на ответника С.В.С. на 02.03.2020 година.

Съдебните книжа са връчени на ответника Д.Я.С. на 19.02.2020 година.

От първия ответник С.В.С. е депозиран писмен отговор на исковата молба – вх. № 716 от 03.04.2020 година .

В цялост иска така както е предявен се приема от ответника за неоснователен , като и са изложени съображения в тази насока .

По делото от ответника Д. Я. С. е депозиран писмен отговор на исковата молба – вх. № 685 от 23.03.2020 година .В дадения писмен отговор даден от ответника чрез процесуалния му представител – адвокат И.З. *** така предявения иск се приема за процесуално допустим но неоснователен , като и с дадения писмен отговор са изложени съображения в тази насока . Приема се ,че Ж.С.С. няма качеството на кредитор спрямо първия ответник С.В.С. тъй като към момента на завеждане на иска задължението на последния към ищцата е вече било погасено.

Ответника оспорва твърдението обективирено по исковата молба ,че към дата на изповядване на сделката - 09.10.2018 година е съжителствал на супружески начала с майката на първия ответник .

С отговора си ответника Д.Я.С. сочи ,че е научил за претенциите на Ж.С. представлявана от своята майка и законен представител – И.А.П. от съдържанието на исковата молба , като приема ,че дори и сключването на процесните сделки да са увреждали интересите на ищцата, то това обстоятелство не му е било към момента на изповядването на сделките .

Предвид възмездния характер на сделките и договорената по тях пазарна цена ответника Д.С. приема , че със сделките не се е намалила ликвидната маса на задължения по издръжката първи ответник .

С дадения писмен отговор отв. Д. С. твърди , че алиментните задължения на първия ответник са били изцяло погасени, но че такива продължават да се претендират по изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ с рег. № 895, което е митивирало и първия от ответниците С.В.С. да води два иска с правно основание чл. 439 от ГПК , с които оспорва изпълнението , като се сочи ,че споровете по двата иска се явяват преюдициални спрамо настоящото производство .

На основание и на посочените остонования отв. Моли така предявения иск да бъде отхвълен като неоснователен .

С дадения писмен отговор е направено и доказателствено искане :

Заявена е претенция, съдът на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК да спре производството по настоящото гр. дело № 11/2020 година по описа на РС Тервел , да приключване на производствата съответно по гр. дело № 18700/ 2019 година и по гр. дело № 17497/2019 година – двете по описа на РС гр. Варна .

С дадения писмен отговор ответника не възразява по делото да се приобщят писмените докаозателства представени с исковата молба .

Направено е искане по настоящото дело съдът да изиска и да приложи преписката по ИД № 20178950401238 по описа на ЧСИ с рег. № 895.

С дадения писмен отговор ответника депозира заверено копие от адвокатско пълномощно и списък с разноските на основание чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид съображенията на страните, събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, а и от доказателствата събрани по делото е видно , че ищцата е кредитор на първия ответник.

Видно от писмено доказателство – лист 20 и сл. По делото ответника С.В.С. е осъден да заплаща дължима месечна издръжка на дете по силата на влязло в законна сила съдебно решение постановеното на 30.12.2016г. по семейно дело № 524 FH 83/16 RE на Районен съд Мюнхен - издръжка съгл. чл. 1612а, ал. 1 от Гражданския кодекс на ФРГ .

На основание и на съдебното решение ищцата чрез законния си представител се е снабдила с изпълнителен лист , като и страните не спорят , че за периодичното вземане на ищцата има издаден изпълнителен лист №295 на Окръжен съд Варна .

На основание и на издадения изпълнителен лист страните не спорят , че е било образувано изпълнително дело № 20178950401238 от 2017 година по описа на ЧСИ с рег. № 895- л. С. *** , с взискател - ищцата по настоящото дело и длъжник първия ответник С.В. С. .

Ищцовото твърдение обективирано по исковата молба за това ,че от 03.07.2018 година по сметката и няма постъпили суми по едно периодично задължение каквото без съмнение е задължението за издръжка от родител на непълнолетно дете и ,че към момента на дата 09.10.2018 година задължението на родителя който следва да дава месечна издръжка – в случая първия ответника възлиза в размер на 9996,36 лева не се оспори от първия от ответниците .

Между страните не е налице спор, а и от приложените по делото копия на два броя нотариални актове – съответно лист 51 и следв. По делото и лист 54 и следв. По делото се установява, че на 09.10.2018 година първия ответник е сключел договор за продажба, като продава на втория свои собствени недвижими имоти, подробно описани по двата акта , по отношение на които и съдът е сезиран от ищцата да прогласи относителна недействителност спрямо същите договори.

По делото от правна страна :

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – 1. наличие на съществуващи спрямо длъжника права; 2. извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; 3. увреждащото действие е съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда

Законодателят е предвидил като абсолютна предпоставка за успешното провеждане и доказване на иска с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД установяване на качеството на кредитор на ищеца по този иск.

В процесния случай ищцата доказва своите твърдения. По делото тя се легитимира като кредитор спрямо първия ответника С.В.С. , въз основа на изпълнителен лист – издаден по периодачно задължение - месечна издръжка от родител , присъдена по цитираното по- горе решение на съд в гр. Мюнхен, като изпълнителни лист е издаден от Варненски окръжен съд .

На основание и издадения изпълнителен лист е образувано и посоченото по- горе изпълнително дело .

Основният, релевантен за изхода на спора въпрос е дали към момента на сключване на процесните две сделки -09.10.2018 година ищцата има вземане спрямо ответника С.В.С. , за да се подложи на анализ и наличието на останалите, визирани в чл. 135 от ЗЗД предпоставки – увреждащо действие и знание за това.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че към датата на извършване на двете разпоредителни възмездни сделки между двамата ответници, ищцата има ликвидно и изискуемо вземане към първия от тях , като не се спори ,че това задължение към същата дата е в размер на 9996,36 лева . Първия ответник на оспора твърдението на ищцата , че към 01.01.2020 година размера на дълга съгласно издадения изпълнителен лист кумулиран от периодичните месечни задължения е вече в размер на 20,446,36 / двадесет хиляди четиристотин четиридесте и шест лева и 36 стотинки .

Ответникът С. Валетнинов С. от своя страна знае за това задължение, доколкото е осъден да заплати сумата въз основа на влязло в сила съдебно Решение. Знае за образуваното срещу него изпълнително дело .

В случая активната материалноправна легитимация на ищцата като кредитор на първия от ответниците се установи по безсорен ред . В тази насока приетите по делото писмени доказателства – тези депозирани с исковата молба и съдържащите се по изпълнителното дело.

Съобразно мотивите по т. 1 на ТР № 5/13г. от 29.12.14г. на ОСГТК на ВКС т.нар павлов иск е облигационен, а не вещен иск. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а само кредиторът - ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. При искът по чл. 135 ЗЗД въпросът за съществуването на вземането не е от такова значение, защото ако се окаже, че то не съществува, решението, с което искът се уважава, няма да може да изпълни предназначението си - ищецът да насочи изпълнението върху имуществото, предмет на сделката. Съдът в производството по предявен иск за относителна недействителност не може да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор. Той нито може да спре производството по павловия иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти . На основание и на събрания доказателствен матириал и съобразно твърденията обективирани по исковата молба се установява без съмнение, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД.

По делото не се спори, а и се установява от представените два преписа от нотарилани актове, че на 09.10.2018 година чрез договори за покупко – продажба първия ответника е прехвърлил на втория ответник правото на собственост върху описаните по актовете недвимижими имоти .

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. В случая длъжникът се лишава от свое движимо имущество, поради което сделката има увреждащ характер по отношение на кредитора му .

Ирелевантно е за иска по чл. 135 от ЗЗД е дали длъжникът разполага с друго имущество и в какви размери е това друго имущество. Увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност .

Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора .

Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане – ,какъвто е и настоящия случай .Вземането за издръжка на непълнолетен низходящ е възкнало въз основа на влязло в сила съдебно решение от 30.12.2016 година, като дори и изпълнителното производство - изпълнително дело № 20178950401238 от 2017 година по описа на ЧСИ с рег. № 895- л. С. *** е образувано преди датата на увреждащото действие 09.10.2018 година , като делото е образувано на – 04.07.2017 година.

Установява се и знание за увреждането у приобретателя по сделката - лицето, с което е договарял длъжникът. Видно от писмените доказателства съдържащи се по изискания препис от изпълнително дело № 20178950401238 от 2017 година основателна следва да се приеме , че и двамата ответница за определен период от време имат един и същ административен адрес, на този адрес на длъжника са и били връчвани призовки и съобщения по цитираното изпълнително дело , което налага единствения логичен извод , че по отношение на втория отнетник, като съжителстващ с първия ответник в едно домакинство има достатъчно основание да се приеме че е съществувало към дата 09.10.2018 година /дата на сключване на договорите за покупко – продажба / знание за увреждане на кредитора .

Тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД исковата претенция е основателна и ще се уважи изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора разноски се дължат на ищцовата страна, съобразно размера в който те са старени, като по делото страната депозира списък с разноските сторени по делото . По представения списък по чл. 80 ГПК страната претендира разноски ,както следва : 40,00 лева – разноски по обезпечително производство , 15,00 лева разноски – ДТ по вписване на възбрана при агенцията по вписванията , 120,35 лева – разноски – весена държавна такса по иска с правно основание чл. 135 от ДЗД , 15,00 лева- такса за искани съдебни удостоверения, 140,00 лева ДТ за характирестики и скица на имоти , 50,00 лева- ДТ за удостоверение за данъчни оценки на процесните имоти , 12,09 лева ДТ по вписване на исковата молба и 1560,00 лева – разноски по заплатено адвокатско възнаграждение – общо сума в размер на 1952,44 / хиляда деветстотин петдесет и два лева и 44 ст. / лева ,като и със списъка с правно основание чл. 80 от ГПК са представени доказателства за направата на всички разноски.

Водим от гореизложеното, състав на Тервелски районен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за относително недействителни по отношение на ищцата Ж.С.С., родена на *** година в гр. Варна, с ЕГН**********, действаща чрез майка си и законен представител – И.А.П., родена на *** година в гр. Варна , с ЕГН **********, с настоящ адрес: ******** сключените между ответниците С.В.С. с ЕГН**********, с адрес: ***, и Д.Я.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, договори за покупко- прадажба, както следва :

Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.10.2018 година , обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - земеделска земя № 141, том IV, рег.№ 2966, дело № 486/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Тервел под Акт № 162, том VI, дело №845/2018г., вх.рег. № 1922/09.10.2018г с който първия ответник в качеството на продавач се е разпоредил с недвижимо свое имущество , като продава на втория ответник Д.Я.С. , следния сво недвижим имот :

Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 09.10.2018 година ,обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот - земеделска земя № 142, том IV, рег.№ 2967, дело № 487/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Тервел под Акт № 163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. № 1923/09.10.2018г. по силата на който първия ответник в качеството на продавач се е разпоредил с недвижимо свое имущество , като продава на втория ответник Д.Я.С. , следния сво недвижим имот :

ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН**********, с адрес: ***, и Д.Я.С. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на ищцата Ж.С.С., с ЕГН**********, чрез майка си и законен представител – И.А.П. с ЕГН ********** сумата от 1952,44 /хиляда деветстотин петдесет и два лева и 44 ст. / лева, представляваща направени от последната разноски, от които – 40,00 лева – разноски по обезпечително производство , 15,00 лева разноски – ДТ по вписване на възбрана при агенцията по вписванията, 120,35 лева – разноски – весена държавна такса по иска с правно основание чл. 135 от ДЗД, 15,00 лева- такса за искани съдебни удостоверения, 140,00 лева ДТ за характирестики и скица на имоти, 50,00 лева- ДТ за удостоверение за данъчни оценки на процесните имоти, 12,09 лева ДТ по вписване на исковата молба и 1560,00 лева – разноски по заплатено адвокатско възнаграждение, за които и разноски по делото е представен списък и доказателства за реалната им направа.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия :

Номер на акта:	260015
Дата:	2 февруари 2021 г.
Съдия:	Росен Иванов Балкански

Дело:	20203250100011
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	15 януари 2020 г.

Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Тервел

Съдържание на акта